Р Е Ш Е Н И Е
№
121/ 08.03.2018г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански
състав
на осми февруари две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№2094 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно
основание иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК –
за оспорване на изпълнението поради настъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Ищецът твърди, че със съдебно решение
№11/19.01.2009г., постановено по адм.д.№1655/2006г. по описа на ПОС, бил осъден
да заплати на НАП сумата от 1077,69 лева, представляващи разноски – възнаграждение за юрк защита, което решение обжалвал пред
ВАС, който със съдебно решение №8980/06.07.2009г. по адм.д.№3979/2009г. на ВАС,
потвърдил решението на ПОС. Осъден да заплати още разноски в размер на 1077,69
лева. Въз основа на двете решения ответникът се снабдил с изпълнителен лист от
14.07.2000г. за общо 2155,38 лева. Съгласно чл.163, ал.2 от ДОПК това било
частно държавно вземане, което съгласно чл.163, ал.2 от ДОПК следвало да бъде
събрано по общия ред. Образувано било изп.д.№406/2010г. по описа на ЧСИ Пеев,
но поради настъпила перемпция – чл.433, ал.1 от ГПК, на 14.10.2012г. производството било прекратено, като ЧСИ
констатирал това с Постановление от 28.09.2010г. Съгласно ТР №2/2013г. по
т.д.№2/2013г. на ОС ГТК на ВКС – т.10., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължения на две години и
изп.производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то нова погасителна
давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Ответникът получил изпълнителния лист
и подал до ЧСИ Д. искане от 22.06.2015г. – за пристъпване към изпълнение срещу
ищеца по същия изпълнителен лист. Поскал
възбрана върху ½ ид.ч. от ПИ пл.№547004, находящ се в с.Юпер,
обл.Разград, цитиран като собствен на ищеца. Към момента на подаване на тази
молба наследодателката на ищеца Н.М.не била собственик на този имот, тъй като
имотът бил заменен с договор за замяна от 26.05.2005г.. Счита, че поисканото е
за извършване на незаконосъобразно действие от ЧСИ. Образувано било
изп.д.№20157620400483 на ЧСИ Д.. Покана за доброволно изпълнение ищецът получил
на 15.07.2017г. ЧСИ Д. не се убедил недвусмислено относно собствеността на
имота и с постановление от 25.11.2015г. наложил незаконосъобразна възбрана
върху имот, който не бил собственост на длъжника по делото. Възбраната била
вписана на 01.12.2015г. Счита се, че искането от 22.06.2015г. не е годно да
прекъсне давността при образуване на изпълнителното дело. Дори да се приемело,
че с това действие давността се прекъсвала, то се сочи, че прекъсването е
станало на 25.11.2015г., вписана възбрана на 01.12.2015г., а от 28.09.2010г.
била изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Не били
изпълнителни действия и не прекъсвали давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имуществено състояние,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа. За ищеца съществувал
правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск относно дължимата
сума. Иска да се признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2155,38 лева,
представляваща разноски по Решение №11/19.01.2009г., постановено по
АХД№1655/2006г. на ПОС, потвърдено с Решение №8980/06.07.2009г. по адм.д.
№3979/2009г. на ВАС, за които има издаден на 17.07.2009г. изпълнителен лист
поради изтекла петгодишна погасителна давност.
Ответникът
НАП София не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК. Становище по делото е
представено от Директор на Дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика –
Пловдив при ЦУ на НАП, като от представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г.
се установява, че не разполага с правомощия да представлява ответника по
съдебни производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителният
лист срещу ищеца е издаден въз основа на решение от 19.01.2009г. по ахд
№1655/2006г. на ПОС, обжалвано и оставено в сила от ВАС по ахд №3979/2009г. за
обща сума в размер на 2155,38 лева, за което няма спор между страните.
На 23.06.2010г.
по подадена молба от взискателя – ответник в настоящото производство, е
образувано изпълнително дело пред ЧСИ Пеев при ХОС №20108740400406. Няма спор,
че това изпълнително производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, след наложена възбрана и насрочен опис на 13.10.2010г. за
удовлетворяване на вземането на настоящия ищец.
На 22.06.2015г.
по подадена молба от взискателя – ответник в настоящото производство, е
образувано изпълнително дело пред ЧСИ Д. при Разградски ОС №20157620400. Няма
спор, че по това дело има искане за налагане възбрана върху ½ ид.ч. от
ПИ с пл.№547004 с площ 23,500 дка, находящ се в с.Юпер, обл.Разград,
общ.Кубрат, посочен като собствен на ищеца. С искане от 25.11.2015г. – след
издадено от ЧСИ постановление за налагане на възбрана, е вписана възбрана от
СВп РС Кубрат за обезпечение на вземания между които и процесното вземане за
разноски.
Съгласно
представения н.а. №47, т.VІІІ,
рег.№6543, д.772/2004г. – т.1.2 посочената нива от 23,500 дка е закупена от Н.М.А..
Видно от приложената справка от НБД Население в изп.д. при ЧСИ Д. Н.М.А. е
майка на ищеца. С писмо от 07.09.2017г.
длъжникът е уведомил ЧСИ Д., че процесната нива е била предмет на замяна с МЗГ
с договор от 26.05.2005г., вписан на 27.05.2005г. , като е представен и
договора за замяна. С писмо от 20.09.2017г. ЧСИ Д. и след издадено постановление
от същата дата е поискал от СВп РС Кубрат вдигане на наложената възбрана върху
процесния недвижим имот – т.8 от искането.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Погасителната
давност е сложен юридически факт, който е съвкупност от два елемента:
бездействието на титуляра на правото на вземане и изтичането на определен
период от време. Съгласно ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. ОСГТК
бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, по което се
предприема изпълнително производство, има правно значение както за развитието
на изпълнението, така и за давността. Когато съдебното решение влезе в сила, то
за съдебно признатото вземане, каквото е настоящото процесно вземане на обща
сума от 2155,38 лева, започва да тече нова давност, различна от тази при
провеждане на исковото производство. Нова давност започва да тече в
изпълнителния процес и при предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като именно
взискателят има избор да иска изпълнението да продължи чрез посочване на нови
изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, то изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както няма
спор и че е прекратено производството пред ЧСИ Пеев, а и същото се доказва от
приложеното в делото съобщение, изпратено до взискателя. Действително по делото
не се установява постановление на ЧСИ относно прекратяване на делето, но видно
от приложените други съобщения на 13.10.2010г. е наложена възбрана и насрочен
опис. При така събраните докозателства именно това дава основание на съда да
приеме за , че последното валидно действие по изпълнителното дело преди
перемцията е на вече посочената дата. Няма
спор и че след тази дата взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия относно процесното вземане в продължение на две години. Така съобразно
тълкуваленото решение – т.10, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е било предприето последното валидно изпълнително
основание, т.е. от 14.10.2010г. ще започне да тече нова петгодишна давност, а
нейният краен срок така определен е 14.10.2015г.
Страните
не спорят, че в този срок /на 22.06.2015г./ е образувано друго дело по искане
на взискателя – изпълнително дело пред ЧСИ Д. относно събиране на процесната
сума, както и от представените в препис документи по това дело съдът установи,
че по искането на взискателя от тази дата ЧСИ е постановил вписване на възбрана
на 25.11.2015г., т.е. след като е изтекла петгодишната давност, определена
по-горе. Съдът намира, че не следва да се разглежда искането за образуване на
изпълнително производство от 22.06.2015г. пред ЧСИ Д. като прекъсване на
давността, тъй като това искане не е достигнало до длъжника и е направено
невалидно /по отношение на имот, който не е собствен на длъжника/. Като краен
се налага извода, че за периода от 14.10.2010г. до 14.10.2015г. е изтекла петгодишна
давност , в която се доказа бездействие на кредитора по отношение на процесното
вземане, поради което и предявения иск се явява основателен и доказан.
С
оглед крайния извод за основателността на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски 466,22 лева за
ангажиране на адвокат и д.т.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от С.А.А.,
ЕГН **********,***, срещу НАП София, иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК – за оспорване на изпълнението поради настъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
/изтекла погасителна давност/, а именно: че С.А.А. не дължи на НАП София сума в размер на 2155,38 лева,
представляваща разноски по Решение №11/19.01.2009г., постановено по
АХД№1655/2006г. на ПОС, потвърдено с Решение №8980/06.07.2009г. по адм.д.
№3979/2009г. на ВАС, за които има издаден на 17.07.2009г. изпълнителен лист
поради изтекла петгодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите – София, да заплати на С.А.А., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски 466,22 лева.
Решението може да се обжалва пред ХОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.