Р Е
Ш Е Н
И Е № 539
02.06.2020г, гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
Като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева въззивно гр.д.№ 158/ 2020г. по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл.ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на С.С.Т. *** против Решение № 4258/
08.11.2019г. постановено по гр.д.№ 7209/ 2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив – ХVІІІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от С.С.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** против А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за осъждане на
последния да заплати сумата от 714,50
лв – главница, представляваща стойността на вреда под формата на
направени деловодни разноски по гр. д. № 1026/2016 г. по описа на PC -
Асеновград и сумата от 640 лв -
главница, представляваща стойността на вреда под формата на направени деловодни
разноски по въззивното гр. д. № 774/2017г. по описа на ОС – Пловдив, като в тежест на ищцата са поставени
направените от в размер на 400 лева. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на
иска. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Налице е писмен отговор от въззиваемата страна А.Н.Х. ***, с посочен съдебен адрес:***0 –
чрез адв.И.М., в който по изложени съображения в отговора се оспорва
основателността на жалбата. Иска се отхвърляне на жалбата като недоказана и
неоснователна и присъждане на разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с предявен от ищцата С.Т.
против ответника А.Х. иск по чл.48, ал.1 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД за вреди
в общ размер от 1 354, 50 лева, въз основа на фактическите обстоятелства: ищцата
сочи от една страна невъзможността да реализира отговорността по чл.78, ал.1 ГПК за направените от нея в двете съдебни производства разноски по гр.д.№
1026/2016г. на АРС и в.гр.д.№774/2017г. на ОС-Пловдив, за което е било
проведено изпълнително производство по образуваното изп.д.№ 1046/ 2018г. по
описа на ЧСИ П.Илиев, рег.№ 821 на КЧСИ, поради липса на имущество на ответника
по тези дела - непълнолетния М. Х., длъжник по двата издадени в полза на ищцата
изпълнителни листа; както и от друга -
настъпването на вреди в посочения размер въз основа на наведените
обстоятелства, че родителят на непълнолетния М. Х. – А.Х. не е упражнил контрол
върху непълнолетния си син за извеждането му от имот, предмет на ревандикация
по цитираните две граждански дела, налице е било противоправно поведение от
страна непълнолетния М. Х., който в периода 2016-2017г. е бил под опеката на
баща си, упражнявал е родителски права спрямо него, като официалната
регистрация и фактическо местоживеене и на двамата в този период е била на един
и същи адрес, за който период не е бил плащан и наем, поради което е даден
повод за завеждане на ревандикационен иск, във връзка с което ищцата е
генерирала разходи. Във връзка с указания на съда до жалбоподателката с разпореждане от 10.05.2019г. за уточняване
в какво се изразява противоправното поведение на ответника, на което се
основава иска, с уточнителна молба е посочено претенцията да се основава на
солидарната отговорност на ответника А.Х. по реда на чл.48, ал.1 ЗЗД като
особен вид отговорност за чужди противоправни действия и като следствие на
виновно лично бездействие на ответника във връзка с неосъществяване на
достатъчен родителски контрол и възпитание на детето за това, че след
получаване на нотариална покана бащата не е извел сина си от чуждия имот,
поради което станал повод за завеждане на ревандикационния иск от ищцата С.Т..
С
постановеното решение съдът е квалифицирал предявения иск с правна квалификация
чл.45 във връзка с чл.48, ал.1 ЗЗД, като действително с мотивите на решението
си е обосновал неустановеност на
противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
което е свързано с необходимост от установяване по категоричен начин наличието
на злоупотреба с права от страна на сина на ответника. Независимо от последното
обаче е мотивиран от съда и характера на отговорността за разноски като
обективна и безвиновна.
С въззивната жалба се сочат допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с разпределение на доказателствената тежест от съда по чл.146, ал.1, т.5
и чл.146, ал.2 ГПК поради неуказване спрямо ищцата, че същата носи
доказателствена тежест за установяване наличието на злоупотреба с права от
страна на сина на ответника, извършена в рамките на друг съдебен процес; с
довод относно дадената от съда правна квалификация на иска по чл.45 вр. с
чл.48, ал.1 ЗЗД без препратка към чл.3 ГПК; поради недопускане събиране на
своевременно поискани, относими и необходими гласни доказателствени средства
под формата на разпит на двама свидетели; сочи се нарушение на материалния
закон в резултат на процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, поради
което се явява погрешен и необоснован правния извод, че няма противоправно
поведение от страна сина на ответника М. Х., както и изводът, че осъждането на
бащата на последния – А.Х. на суми по цитираното гр.д.№ 1026/2016г. на АРС,
дължими от неговия син М. Х., би довело до неоснователно обогатяване на
жалбоподателката, която би получила обезщетение два пъти, който извод се явява
в противоречие с разпоредбата на чл.123, ал.1 ЗЗД, тъй като претенцията на
жалбоподателката е за солидарно осъждане на бащата А.Х., при което плащането на
сумите от него по вземанията на жалбоподателката и към сина му М. Х. ще се
считат за погасени, каквато е целта на настоящото производство. В тази насока
се иска отмяна на обжалваното решение
и вместо него да се постанови друго такова, с което да се уважат исковите претенции
като основателни и доказани, претендира се присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Постъпил е
писмен отговор от въззиваемия А.Н.Х. ***, чрез проц.му представител адв.И.М., в
който отговор се оспорва основателността на въззивната жалба по съображенията:
с въззивната жалба се въвеждат доводи за злоупотреба с права в хипотезата на
чл.3 ГПК, които не се извеждат от фактическите твърдения в исковата молба, нито
са били заявени по друг начин от ищеца, за да бъдат предмет на правна квалификация
от страна на ПРС, с оглед на което неоснователни са твърденията в жалбата за
допуснати процесуални нарушения на съда, тъй като твърдения за злоупотреба с
права, противоправност на поведението на ответника, виновност и
причино-следствена връзка с конкретно обоснован размер на заявените вреди по
смисъла на чл.3 ГПК не са навеждани и установявани; твърдението на ищеца е, че
е налице отговорност на родителя А.Х. в хипотезата на чл.48 ЗЗД, тъй като
същият не е реализирал родителски контрол да изведе сина си от чуждия имот,
като по този начин би избегнал предявяването на ревандикационен иск , като
същевременно ищецът търси противоправност в осъществяването на предоставени от
закона процесуални способи за защита за защита в рамките на образуваното гр.д.№
1026/2016г. на АРС и гр.д.№774/2017г. на ПОС; в тази насока въззимаемата страна
извършва позоваване на разпоредбата на чл.45 КРБ и чл.117, ал.1 КРБ както и
реализиране на процесуални способи за защита в рамките на образуваното от ищеца
гражданско дело по реда на чл.131 ГПК; противоправност може да възникне само в
случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно по смисъла на чл.57, ал.2
КРБ, тъй като се сочи, че обстоятелството дали правата на М. Х. са упражнени
добросъвестно или недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния
резултат на гражданското производство, тъй като законът не е свързал
съществуването на правото с изискването на заявените правопораждащи или правопогасяващи
фактически състави и юридически факти действително да са се осъществили, когато
ответникът ги упражнява с убеждението, че то съществува; затова отговорността
на ответника спрямо ищеца при постановяване на негативно за последния съдебно
решение е ограничено до отговорността за разноските в производството по чл.78 ГПК, като ищецът може да търси други вреди само ако правото на иск е било
упражнено при наличието на злоупотреба с право по смисъла на чл.57, ал.2 КРБ за
недопускане злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
права или законни интереси на други,
извършва се позоваване на разпоредбите на чл.39, ал.2 и чл.41, ал.1
КРБ относно това в кои случаи
предвидените в тях права да не могат да бъдат използвани, както и ограниченото
упражняване на правата съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗЗД; извършва се
обосновка в насока, че злоупотребата с правото не е равнозначна на вината,
поради което не се предполага по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД и като имаща
отношение към противоправността на действието, трябва да бъде доказано, наред с
причинната връзка и вредите, от лицето,
което претендира обезщетение за претърпени вреди. В тази насока се счита, че
съдебните разноски по двете дела не съставляват вреди по смисъла на чл.45 ЗЗД и
не могат да бъдат претендирани по чл.48, ал.1 ЗЗД, а следва да бъдат
реализирани в рамките на висящия исков процес, в който са направени, по реда на
чл.78 ГПК, поради което се иска отхвърляне като неоснователна на предявената въззивна жалба и присъждане на
направените по делото разноски.
От
изложението на съдържанието на исковата молба не се установява акцентът на
искането да се основава изключително на злоупотреба с права по смисъла на чл.3 ГПК, касаеща процесуалните права и тяхното упражняване в гражданския процес от
страните и техните представители.
В тази връзка не е било налице
изискването по чл.146, ал.1, т.5 и чл.146, ал.2 ГПК за нарочно разпределение на
доказателствената тежест, а във въззивното производство преразпределение, във връзка с твърдения, които не са били
изложени от ищеца, налагащи правната квалификация по чл.45, ал.1 във връзка
чл.48, ал.1 ГПК да е във връзка с чл.3 ГПК, независимо от засягането на въпроса
относно наличието или липсата установеност на злоупотреба с права от страна на
сина на ответника в мотивите на обжалваното решение. Видно от петитума на
исковата молба исковата претенция за ангажиране отговорността на ответника за
разноски, генерирани от ищцата в сочените съдебни производства, се основава на
наличието на предпоставките по чл.48, ал.1, ЗЗД. Това е отчетено от районния
съд, изложил мотиви относно обективния и
безвиновен характер на тази отговорност, като отхвърлянето на иска е по главния
мотив и съображението, че тази отговорност вече е реализирана спрямо
непълнолетния, а осъждането на ответника би довело до неоснователно обогатяване
от страна на ищцата.
Предявеният
иск се основава на отговорността на родителите по чл.48, ал.1 ЗЗД, която е
предвидена като особен вид солидарна отговорност, произтичаща пряко от
Закона и подчинена на правилата на тази
отговорност по чл.122 ЗЗД. По делото са
събрани във връзка с указанията на съда по делото доказателства, като безспорни по делото следва да се отчетат между
страните релевантни фактически обстоятелства, че ищцата е генерирала посочените
по размер разноски за съдебните производства по цитираните граждански дела при
РС-Асеновград и ОС-Пловдив, което е видно и от представените по делото заверени
преписи от решенията на двете съдебни инстанции.Не пряко относими и неподлежащи
на нарочен коментар към предмета на конкретния
спор са заявените допълнителни обстоятелства от ищеца във връзка с причините,
поради които е била инициирана ревандикационната претенция по чл.108 ЗС,
предмет на разглеждане по цитираните гр.д.№ 1026/2016г. на АРС и
в.гр.д.№774/2017г. на ОС-Пловдив, доколкото изходът от правния спор по тези
дела е обусловил ангажиране на отговорността по чл.78, ал.1 ГПК за разноски
спрямо ответника - тогава непълнолетен и която отговорност е обективна. На
основата на общите елементи на отговорността по чл.45 ЗЗД при безспорност на
фактическите обстоятелства установени се явяват специфичните, характеризиращи
специалната обективна и безвиновна отговорност по чл.48, ал.1 ЗЗД –
причинителят на вредата да е дете на ответника, да не е навършил пълнолетие към
датата на деликта, да е живял постоянно при родителя – ответник, поради което и
приеманата възможност с оглед характера на тази отговорност, този родител да предотврати вредите.
Гражданската отговорност по чл.48 ЗЗД е лична отговорност на родителите за
неупражнен контрол и недостатъчно възпитание на децата, в резултат на което са
причинени вреди другимо, която отговорност е отделна и независима от
отговорността на децата по чл.45 ЗЗД, ако те са непълнолетни. Отговорността по
чл.48 ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и затова същата не
отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по време на
процеса, когато е нанесъл вредите като непълнолетен. / Така Решение № 431/
16.VІІІ.1977г. по н.д.№ 430/77 г. на ВКС. Отговорността на прекия непълнолетен
причинител на вредата на основание чл.45 ЗЗД и на родителите на основание чл.48 ЗЗД е солидарна и произтича от Закона. В случай, че искът е бил предявен и е
уважен само срещу прекия причинител, увреденият има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно
отговорен с него е и някой друг, ако се докаже, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му, какъвто е настоящия случай./ Така Решение №
407/ 15.10.2012г. по гр.д.№ 1589/ 2011г. , ВКС – ІV ГО/. Така установената солидарност на задължението
е предпоставка за реализирането на правата на ищцата като кредитор по това
задължение, като избере начина на
реализиране на това право и спрямо кого
да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си.
По така изложените съображения
следователно така предявеният иска се явява доказан по основание и размер и
следва да се уважи на предявеното правно основание по чл.48, ал.1 във връзка с
чл.45, ЗЗД, а обжалваното решение, с което претенцията е отхвърлена като
неоснователна следва да се отмени.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата
следва да се присъдят направените за производството по делото разноски за двете
съдебни инстанции , които за първоинстанционното производство възлизат в размер
на 429,28 лева съобразно списък на
разноски по чл.80 ГПК, а за въззивното производство – 50 лева за ДТ за
обжалване, съответно на присъждане се следват разноски в размер на 479,28 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4258/ 08.11.2019г.
постановено по гр.д.№ 7209/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХVІІІ
гр.с., с което е отхвърлен предявеният от С.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
против А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за осъждане на последния да
заплати сумата от 714,50 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и 50 ст./ –
главница, представляваща стойността на вреда под формата на направени деловодни
разноски по гр. д. № 1026/2016 г. по описа на PC - Асеновград и сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/ - главница, представляваща
стойността на вреда под формата на направени деловодни разноски по въззивното
гр. д. № 774/2017г. по описа на ОС – Пловдив, като ищцата е осъдена да заплати на ответника и направените разноски в размер на 400 лева , КАТО
ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
основание чл.48, ал.1 ЗЗД на С.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 714,50 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и 50 ст./ – главница,
представляваща стойността на вреда, съставляваща направени деловодни разноски
по гр. д. № 1026/2016 г. по описа на PC - Асеновград и сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/ - главница, представляваща
стойността на вреда , съставляваща направени деловодни разноски по въззивното
гр. д. № 774/2017г. по описа на ОС – Пловдив, КАКТО И да й заплати сумата 479, 28 лева /
четиристотин седемдесет и девет лева и 28 ст/ - направени разноски за двете
съдебни инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: