Р Е Ш Е Н И Е №262121
29.07.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13832/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Иск на М.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
да се признае да установено по отношение на ответното дружество „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в София , бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, че са нищожни част от
клаузите в договор за потребителски кредит между страните под № ******/11.03.2019г.
Според съдържанието на исковата молба, на
11.03.2019 год. между страните бил
сключен договор за кредит, по силата на който Т. получила в заем сума в размер
на 1500 лв., усвоена изцяло. От своя страна, последната се задължила да я
върне, ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 434.10 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.32 % и
годишен процент на разходите (ГПР) 49.49
процента. Кредиторът приел разсрочено на 15 ежемесечни погасителни вноски
плащане, всяка по 202.40 лв. (общо 3036 лв.) плащане. Договорено било между
страните и обезпечение , а в случай, че такова не бъде представено – и
неустойка за неизпълнение на това задължение , в размер от 734.55 лева,
разсрочени като част от вноските. Обезпечение не било представено. Договорена
била и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния
заем в размер на 1101.90 лева, при неплащане на таксата , искането за отпускане
на кредит щяло да се разгледа едва след десет дни.
Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната вноска, 03.06.2020г.
Изложени са обаче доводи, че целия договор между страните е
недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит
,поради неспазване на императивни правила за потребителска защита. Сама по
себе, си , била недействителна – нищожна като неравноправна клауза в потребителски
договор – и договорката между страните в чл. 1 ал. 3 от договора, която
предвиждала такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредита.
Ищецът се мотивира също така , че е недействителна – нищожна поради
противоречие със закона - и клаузата на чл. 4 от договора, която
предвиждала задължение за заплащане на неустойка при непредставено обезпечение.
Затова се иска от съда да прогласи двете договорки между страните за нищожни
или недействителни, и да се присъдят сторените по делото разноски, включително възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответното дружество оспорва иска като
неоснователен, моли да се отхвърли
и да му се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на
договора или своята престация – плащането на 1500 лева в полза на Т. , но
отрича да има каквито и да било пороци
на договора или отделните му клаузи.
Вещото лице
е дало заключение, че ако всички договорени плащания – за такса ексепресно разглеждане и неустойка за
непредставено обезпечение - се включат в
годишния процент на разходите , същия ще
се оскъпи с още 95.22 % на годишна база.
Субективно и обективно евентуално съединени
между същите страни искове с правно основание в чл. 26 от ЗЗД, чл. 19 ал. 5 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, допустими като установителни.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства ,
съдът съобрази следното:
Сключването
на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия
на л. 12 от делото. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там
правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.,,
тъй като договорът е сключен на дата 11.03.2019г.
Съобразно
чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към
закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и
срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план,
като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Недействителна е обаче -
нищожна – клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора, която предвижда неустойка
при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи
на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че
тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на
кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като
санкция не може да обоснове законосъобразност. Изводът на съда е, че плащането
на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на
добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените
права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно
кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена,
ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна и на
основанието по чл. 146 от ЗЗП.
На следващо място, всяка договорка в договор
за потребителски кредит , предвиждаща плащания на суми извън съществените му
елементи ( главница и възнаградителна лихва) или разумно по размер обезщетение
за забава, всъщност прикрива допълнително възнаграждение на кредитора по договора, доколкото се дължи и при точно
изпълнение на длъжника. Затова всички
подобни плащания следва да бъдат включени в годишня процент на разходите, дори
в хипотезата, когато плащането им е договорено
под (трудно изпълнимо ) условие. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
според което включването на сумите, дължими при експресно разглеждане на искането за отпускането на кредита и при
непредставено обезпечение, ще оскъпи годишния процент на разходите с още 95.22
%; това на практика означава, че и двете договорки заобикалят императивната норма на чл. 19 ал.
4 от ЗПК, респ,. нищожни са на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от същия
закон.
Няма данни и тази клауза да е индивидуално
договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е
нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Двата иска са основателни.
Разноските по иска се присъждат в тежест на
ответника.
На адвоката на ищеца следва да бъде присъден хонорар за съдействието , на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото
състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за
липса на средства). Предвид общото основание и
субективното съединяване на исковете, следва да се определи хонорар
върху общия материален интерес, в минимален размер по тарифата към чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава
спрямо „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, че в отношенията му с ищеца М.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, е нищожна на осн. чл. 19ал. 5 от ЗПК, клаузата на
чл. 1 ал. 3 от договор за потребителски кредит между страните под № ******/11.03.2019г.
Признава спрямо
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, че в отношенията му с ищеца М.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, е нищожна
клаузата на чл. 4 ал.2 от договор за
потребителски кредит между страните под № ******/11.03.2019г., поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 от Закона за
задълженията и договорите, както и на основание чл. 19 ал. 5
от ЗПК.
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати на М.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 180 лева разноски
по делото.
Осъжда „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, да заплати на адвокат Т.П.И. , личен номер
***********, адрес на дейност ****************************, сума от 358.53 лева
хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ