Р Е Ш Е Н И Е
23.11.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесети октомври |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1476 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № *** от ***. на *** сектор към ***,
сектор „**“, с което на Д.К.Й. с ЕГН ********** *** са наложени следните
административни наказания: 1.) на основание чл. 183, ал. V, т.1 от ЗДвП – глоба
в размер на 100,00 лева; 2.) на основание чл.183, ал.ІV, т.8 от ЗДвП - глоба в
размер на 50,00 лева и 3.) на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 50,00 лева за това, че на ***. в ***часа в гр. Плевен на кръстовището, образувано от бул. „Г. ***, с
посока на движение към ул. „***,“ като водач на собствения си лек автомобил „***“
с рег. № *** навлязъл през посоченото кръстовище на неразрешаващ (червен) сигнал
на светофарна уредба, работеща в нормален режим и монтирана в самото
кръстовище, като извършил завой наляво, престоявал в кръстовището след
обозначена Стоп линия и пешеходна пътека естествено продължение на тротоара,
обозначена с пътна маркировка и управлявал моторното превозно средство без да
ползва обезопасителен колан по време на движение, с който бил оборудван
автомобила – нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 98, ал. І,т.6 от ЗДвП и чл.
137А, ал. І от ЗДвП.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд - Плевен,
с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В жалбата е релевирано оплакване, че описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка не съответства на действителната такава, както и че в хода на административно-наказателното
производство пред наказващия орган са допуснати същетвени нарушения на процесуални
правила. В съдебно заседание жалбоподателят се явявалично и с пълномощника си –
адв. Й.Х. от ПлАК, която излага следните основни аргументи в подкрепа на
изложените в жалбата възражения: 1.) Описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка не може да бъде установена от показанията само на един свидетел; 2.)
АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, което е процесуално
нарушение, предпоставящо отмяната на обжалваното наказателно постановление и 3.)
От ангажираните по делото доказателства може да се направи извод, че
жалбоподателят е осъществел състава само на едно от нарушенията за които е
санкциониран, а именно нарушението по чл. 98, ал. І,т.6 от ЗДвП.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на
АУАН № ** от ***. от актосъставителя Д.А.Х. в присъствието на свидетеля Г.Н.Р.
против жалбоподателя Д.К.Й. за това, че на ***. в ***часа в гр. Плевен на
кръстовището, образувано от бул. „Г. ***, с посока на движение към ул. „***,“
като водач на собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** навлязъл през
посоченото кръстовище на неразрешаващ (червен) сигнал на светофарна уредба, работеща
в нормален режим и монтирана в самото кръстовище, като извършил завой наляво,
престоявал в кръстовището след обозначена Стоп линия и пешеходна пътека
естествено продължение на тротоара, обозначена с пътна маркировка и управлявал
моторното превозно средство без да ползва обезопасителен колан по време на
движение, с който бил оборудван автомобила. Като нарушени са посочени
разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 98, ал. І,т.6 от ЗДвП и чл. 137А, ал.
І от ЗДвП.
Описанатав АУАН фактическа обстановка изцяло е възпроизведена обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя Й. са наложени следните
административни наказания: 1.) на основание чл. 183, ал. V, т.1 от ЗДвП – глоба
в размер на 100,00 лева; 2.) на основание чл.183, ал.ІV, т.8 от ЗДвП - глоба в
размер на 50,00 лева и 3.) на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 50,00 лева.
По делото са обособени две групи гласни доказателства, първата от които
включва показаниятана актосъставителя Х. и свидетеля Р., а втората обхваща
обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелката *** /съпруга на
жалбоподателя/. Съдът кредитира показанията на първата група свидетели, като
намери същите за логични, убедителни и последователни. Актосъставителят Х. пресъздава свои преки и
непосредствени впечатления относно релевантните по делото факти, при
възприемането на които вниманието му е било конкретно насочено към спазване на
правилата за движение по пътищата от участниците в движението поради служебните
му задължения, произтичащи от длъжността „***“ към ***-Плевен, Сектор „**“.
Същите се потвърждават от показанията на свидетеля – очевидец Р., който
независимо, че няма ясен спомен относно извършването на описаните в АУАН нарушения
поради изминалия период от време потвърждава, че подписът в АУАН, положен срещу
свидетел е негов. От показанията на тази група свидетели се установява, че на
посочените в АУАН и в НП дата и място, жалбоподателят Й. управлявал собствения
си лек автомобил, марка „***“ без да ползва обезопасителен колан по време н
адвижение, с какъвто бил оборудван автомобила, навлязъл през процесното
кръстовище на неразрешаващ (червен) сигнал на светофарна уредба, работеща в
нормален режим и монтирана в самото кръстовище, като извършил завой наляво и
престоявал в кръстовището след обозначена Стоп линия и пешеходна пътека
естествено продължение на тротоара, обозначена с пътна маркировка.
Съдът обсъди показанията на свидетелката ***, като намери, че същите са
изолирани и в известна степен повлияни от семейната и връзка с жалбоподателя
(съпруга/съпруг). Дори да се приеме, че свидетелката *** е пътувала в
управлявания от жалбоподателя автомобил (противно на категоричното твърдение на
актосъставителя Х., че жалбоподателят е бил сам в моторното превозно средство),
то показанията и са повърхностни, доколкото вниманието и не е било насочено към
спазване на правилата за движение, установени в ЗДвП. Свидетелката твърди, че с
жалбоподателя отишли до аптеката, за да
закупят лекарства за дъщеря им, като посочва, че при извършване на проверката
от полицейските служители била в автомобила и
си „ровела“ нещо в телефона. Поради изложеното, съдът намира за
неубедително твърдението и, че са преминали през процесното кръстовище на
„зелен“ сигнал на светофарната уредба. В
останалата и част показанията съдържат твърдения за неуважително поведение от
страна на провяращите, които са неотносими към настоящото административно-наказателно
производство и не следва да бъдат анализирани. Съдът обсъди и обясненията на
жалбоподателя сачмостоятелно и в съвкупност с останалия по делото доказателстев
материал, като съобрази, че същите освен доказателствено средство, са и средство
за защита, след което намери, че са израз на предприетата защитна теза.
Показанията на първата група свидетели изцяло кореспондира с приобщените
към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: молба от Д.К.Й., акт за установяване на
административно нарушение серия АА № **/*** г., молба от Д.К.Й. от *** г.,
писмо рег. № ***г., ведно с наказателно постановление № ***/07.05.2019 г.,
справка за нарушител/водач, заверено копие от заповед рег. № ***/14.05.2018 г.
на ***.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
При тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят
Й. е автор на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана
административно-аказателната му отговорност. Съгласно посочената правна норма: „Участниците в
движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Наказващият орган правилно е
издирил приложимата в случая санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал.
V, т.1 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100,00 лева,
каквото имонно по вид и размер наказание е предвидено законодателя.
Поради
изложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно в тази му част.
Относно
нарушението по чл. 98, ал. І,т.6 от ЗДвП.
Разпоредбата
на чл. 98, ал. І, т.6 от ЗДвП забранява престоят и паркирането на кръстовище и
на по-малко от 5 метра от тях. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се
касае за „престой“ на управляваното от
жалбоподателя МПС в процесното кръстовище, тъй като данните по делото не сочат,
че автомобилът е спрян за ограничено време, необходимо за качване и слизане на
пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача,
каквито характеристики са присъщи за понятието „престой“ по арг. на чл. 93, ал.
І от ЗДвП. Напротив, установява се, че автомобила е паркиран с цел водачът да
посети търговски обект – „аптека“.
Поради
изложеното, съдът намира, че тази част наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на описанто
в обстоятелствената част на АУАН и НП нарушение по чл. 98, ал. І, т.6 от ЗДвП,
за което е санкциониран с глоба в размер на 50,00 лева на основание чл. 183,
ал. ІV, т.8 от ЗДвП и поради това следва да бъде отменено в тази му част.
Относно нарушенията по чл. 137А от ЗДвП.
От анализа на събрания по делото доказателствен материал се установява, че жалбоподателят
е осъществил елементите на фактическия състав на чл. 137А, ал. І-ва от ЗДвП
като на *** година на посочените в НП дата и място управлявал лек автомобил „***“
с рег. № *** без да използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Приложимата санкционна
разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП предвижда
административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева, каквото именно по вид
и размер е наложено на
жалбоподателя.Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и в тази му част.
Съдът снамери, че АУАН и НП са издадени компетентен по материя, място и
степен орган, предвид приобщената към доказателствения материал по делото заповед № ***/14.05.2018г. на ***.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за допуснато в хода на
административно-наказателното производство пред наказващия орган съществено
нарушение на процесуални правила, изразяващо се в съставяне на АУАН в присъствието само на
един свидетел. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. При тълкуването на тази норма се установява,
че не е налице законово изискване за повече свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, напротив изисква се актът да
бъде съставен в присъствието на свидетелите по извършване или установяване на
нарушението, които могат да бъдат един или повече от един. Нормата на чл.40 ал.3
от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели,
когато липсват свидетели при извършването или установяването на нарушението, но
тази хипотеза не е приложима в
конкретния казус, защото съставителят на акта и свидетелят са такива по
установяване на нарушението.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № *** от ***. на
*** сектор към ***, сектор „**“ В ЧАСТТА, в която на Д.К.Й. с ЕГН ********** ***
на основание чл.183, ал.V, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 100,00 лева и на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева за
извършени на ***. в гр. Плевен нарушения по чл. 6, т.1 от ЗДвП и по чл. 137А,
ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № *** от ***. на ***
сектор към ***, сектор „**“, В ЧАСТТА, в която на Д.К.Й. с ЕГН ********** *** на
основание чл.183, ал.ІV, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 50,00 лева за извършено на ***. в гр. Плевен нарушение по чл.
98, ал. І, т.6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: