Р
Е Ш Е
Н И Е № 260205
гр. Пловдив, 31.08.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 20213 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от
„Колетик" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Никола Петков"
52,
офис1-03, представлявано от И.Й.
чрез адв. Ч. срещу Ж.Д.Н.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2962,73 лв. лева -главница;
сумата от 853,89 лева - договорна лихва за периода. 02.07.2016-08.10.2016 г.; 1145,54
лева – неустойка за неизпълнени за периода 07.07.2016-06.12.2016 г., както и
законната лихва от подавана на заявлението 18.07.2018 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.04.2016 г. между ................ от
една страна и ................, Х.Ж.М. и Ж.Д.Н., като солидарни длъжници, от
друга се сключил договор за инвестиционен заем ......... № .........., за
сумата от 4000 лева, който следвало да бъде погасен на 12 вноски, ведно с
възнаградителна лихва, чийто месечен % е фиксиран на 12% (общо 1725,32 лв.) като
общият размер на всички плащания по договора възлиза на 5525.32 лева. Сумата е
предоставена, за което е налице отбелязване в договора. Платена е сума от
871,43 лв. за договорна лихва. Съгласно чл. 7 страните уговорили неустойка за
забава за плащане на погасителна вноска на договорения падеж в размер на 0.3%
от всичко дължимо по договора за кредит съгласно чл. 2, т. 6 за всеки ден
забава до пълното плащане на забавената сума или до настъпване на предсрочна
изискуемост, а при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 40
календарни дни по силата на чл. 7, ал. 5, кредитополучателят дължи еднократна
неустойка в размер на 20% върху всичко дължимо по договора за кредит съгласно
чл. 2, т. 6, като поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
заплати в срок погасителните вноски по договора са му начислени неустойки за
забава съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 5 в размер на 991.84 лева. От нея е
заплатена сума от 876,30 лв. След извършени частични плащания, по договора са
останали незаплатени : 2962,73 лева - главница, 853.89 лева - договорна лихва
за периода 02.07.2016 г. – 08.10.2016 г. и 115.54 лева - неустойка за забава за
периода 07.07.2016 г. – 07.12.2016 г. като за тези вземания са прехвърлени от
третото лице ................ на ищеца посредством сключен помежду им на
01,11,2017 г. договор за прехвърляне на вземания и за същите ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11617/2018 г. по описа на Районен съд
- Пловдив, ХІV гр. с., срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, която
която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 Граждански
процесуален кодекс, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд
указание ищецът е предявял настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта.
В предоставения срок за отговор ответникът чрез особения представител адв. Г.
оспорва иска, като сочи, че лицето подписало договора за кредит от името на
кредитодателя П.Д. не е разполагало с представителна власт по отношение на
кредитодателя. Представения заверен препис на РКО не доказва предаване на
заемната сума на кредитополучателя, същият е антидатиран, не е налице изискуемо
вземане по договора за кредит, тъй като кредитополучателят не е уведомен за
предсрочната изискуемост на вземанията по договора в момент предхождащ датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, по
което е образувано в съда ч. гр. д. № 11617/2018 г. Длъжникът не е уведомен
надлежно за извършената цесия. Оспорен и размера на предявените искове като се
счита, че същият е самоволно определен и не отговаря на подписания договор.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит от 23.04.2016 г. е
видно, че между ................ като кредитодател и ................, като
кредитополучател, както и Х.Ж.М. и Ж.Д.Н., като солидарни длъжници, е сключен
договор за заем на сумата от 4000 лева за 6 месеца, дължима на 12 двуседмични
вноски от по 477,11 лв. , при 12 % месечена лихва, и общ размер на плащанията-5525.32
лева. Договорът служи за разписка за предаване на сумата. При забава на плащане
се дължи неустойка-0,3 % на ден. Предсрочна изискуемост настъпва при забава
повче от 40 дни.
От приложените РКО№ 1 е видно, че ответника е получил заемната сума.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.11.2017
г.; приложение лист 18-20 от делото) е видно, че между кредитора и ищеца е
постигнато съгласие за продажба на вземания от .................
От приложеното уведомление (лист 30 от делото) е видно, че до ответника е
изготвено уведомление от ищеца за извършената цесия.
От изготвеното заключение от 15.06.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че от
кредитополучателя са постъпили плащания по договора в периода
07.05.2016-28.07.2016 г. в общ. размер от 2785 лв. С тях е погасена главница от
1037,27 лв. ; договорна лихва-871,43 лв.; 876,30 лв. –неустойка. Непогасените
задължения са в размер 2962,73 лв.-главница; 853,89 лв.-договорна лихва; 115,54
лв.-неустойка.
От приложеното ч. г. д. 11617/2018 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал
заявление по чл. 410 ГПК за притендираното
вземане срещу длъжниците ................, Х.Ж.М. и Ж.Д.Н., въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответницата по реда на ч 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради връчването на заповедта за изпълнение на ответника по реда на чл. 47
от ГПК е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „Колетик" ООД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето
производство, за притежание на вземане от Ж.Д.Н. на сключен договор за цесия
между него и кредитора на ................, то той следва да установи наличието
на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на
прехвърлянето спрямо третото лице.
Тъй като договорът
за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с
него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно
или срещу насрещна престация, за да е налице валидно
сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера,
доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане
като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД предишният кредитор е задължен
да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не
е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора
за цесия между страните, /същото има значение за
третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за
това. Следователно за всички трети
лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо
длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор
на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в
практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от
страна на цедента ................ да е изготвено уведомление до ответника за
извършеното прехвърляне на задължението му по сключения между него ищеца договор
за цесия, но липсват доказателства установяващи връчването на уведомлението на
длъжника към момента на образуване на заповедното производство.
Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за цесията може да се връчи
на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете
съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Специфичното в случая е, че съобщението за
цесията следва да се извърши на длъжника. В
настоящия случай длъжника-ответника
не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.
Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той
не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34 ал.3 от ГПК, изисква за действие
представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с
изрично пълномощно, а договорът за
цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за
цесията е част от възникването на това право, което налага изрично
упълномощаване за получаване на
съобщението. Независимо, че чл. 29 ал.5 от ГПК дава възможност особеният
представител да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, с
одобрението на съда, пред който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е необходимо изрично съгласие на особения
представител да приеме това съобщаване, обусловено
от възможността му да
доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия,
и предварително одобрение на съда. В настоящия случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението за
цесията връчено на особен представител не поражда действие.
Тъй като предмет
на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото
заповедно производство образувано по заявление на цесионера – „Колетик" ООД, от 18.07.2018
г., то в
случая тази дата се явява релевантният момент, към
който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При
положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не
е породило действие спрямо длъжника към този момент. Следователно цесионерът не е имал
валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, или
не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.
С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент
с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт
по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните
разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение
№ 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно
правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземането, легитимиран да подаде заявлението в заповедното производство е цедента, който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител на
спорното право към този момент.
Поради изложеното
следва да се приеме, че ищец не е установил надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия към
релевантния за производството момент – подаването на заявление, поради което
иска се явява недоказан и подлежи на отхвърляне без да се обсъждат останалите относими към спора факти.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Колетик" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София , бул. „Никола Петков" 52,
офис1-03, представлявано от И.Й.
срещу Ж.Д.Н., ЕГН **********,***,
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2962,73
лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и два лева и 73 ст.) -главница; сумата от
853,89 лева (осемстотин петдесет и три лева и 89 ст.)- договорна лихва за
периода. 02.07.2016-08.10.2016 г.; 1145,54 лева (хиляда сто четиридесет и пет
лева и 54 ст.) – неустойка за неизпълнени за периода 07.07.2016-06.12.2016 г.,
както и законната лихва от подавана на заявлението 18.07.2018 г. до
окончателното плащане..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ