РЕШЕНИЕ
№ 2610
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110201381 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя П. И. И., ЕГН: ********** с
вх. № 17648/19.01.2024г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
1266зз-2 от 15.01.2024г., издадена от С. И. М* на длъжност „разузнавач“ в
Сектор 02 на Отдел 06 при Главна Дирекция за „Борба с организираната
престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на вътрешните работи (МВР),
с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок
от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 04 РУ - СДВР на жалбоподателя
П. И. И., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя И., поддържана от адвокат Р* С*
(преупълномощена по делото), и съгласно постъпилите по делото писмени
становища на упълномощения му процесуален представител адвокат Г. И. (с
пълномощно по делото), се инвокират подробни съображения, касаещи
предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална
незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт.
Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена. Не се
претендират разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата на П. И. И. - С. И. М* на
длъжност „разузнавач“ в Сектор 02 на Отдел 06 при Главна Дирекция за
„Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на
вътрешните работи (МВР), редовно призован, не се явява. Представлява от
1
надлежен процесуален представител, който оспорва с подробни съображения
в производството депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение.
Претендират се разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата на П. И. И. - Главен
Директор на Главна Дирекция за „Борба с организираната престъпност“ (ГД
„БОП“) към Министерството на вътрешните работи (МВР) редовно призован,
не се явява. Представлява от надлежен процесуален представител, който
оспорва с подробни съображения в производството депозираната жалба и
моли съдът да я остави без уважение. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Жалбата е депозирана в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен
срок на 19.01.2024г., от процесуално легитимирана страна, с обоснован и
доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт, връчен на
15.01.2024г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустимо пред СРС
административно производство с оглед константната съдебна практика, че
първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР
е районният съд, а не административния съд, последният представляващ
касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова
производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Главен
Директор на Главна Дирекция за „Борба с организираната престъпност“
(ГД „БОП“) към Министерството на вътрешните работи (МВР), тъй като
по силата инвокираните фактически и правни твърдения в жалбата,
жалбоподателят И. е възвел своя правен интерес от разпростирането на
правните последици на търсената от съда правна защита на субективните си
права и правни интереси и спрямо този орган при постановяване на
благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например по
ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на
свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без
основание и предвид липсата на законови основания за задържането му в
сградата на 04 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят П. И. И. е неосъждано лице (той е с чисто съдебно
минало). Срещу жалбоподателя И. липсвали образувани в органите на
прокуратурата висящи и/или приключили наказателни производства за
престъпления от общ характер. Същият не притежавал криминални
регистрации за престъпления от общ характер или за други противоправни
2
деяния. Срещу него не е имало повдигнати обвинения за престъпления от
общ характер.
В Софийска градска прокуратура (СГП) е било образувано на
12.10.2020г. по сигнал на служител на ДАНС на основание чл.212, ал.1 от
НПК досъдебно производство (ДП) № ***/2022г. по описа на ГД „БОП“ -
МВР и пр.пр. № **/2022г. по описа на СГП с предмет на разследване, за
това, че в периода от месец януари 2020г. и по настоящем, неустановени към
момента лица са участвали в организирана престъпна група по смисъла на
чл.93, т.20 от НК, създадена с цел да извършва в страната престъпления по
чл.253 от НК и по чл.255 от НК, като групата е била създадена с користна цел
- престъпление от общ характер по състава на чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от
НК. По ДП били събрани класифицирани материали по НПК и ЗЗКИ.
На 15.01.2024г., сутринта около 07:00 часа се провела съвместна
специализирана полицейска операция (СПО) на територията на град София
между служители на ДАНС и ГД „БОП“ към МВР. Сред тези служители били
свидетелят В* Р* С* - на длъжност „разузнавач“ към Сектор 01
„Контрабанда“ към ГД „БОП“ към МВР, както и въззиваемата страна С. И.
М* - на длъжност „разузнавач“ в Сектор 02 на Отдел 06 при ГД „БОП“ към
МВР. От служителите на ДАНС и ГД „БОП“ при МВР, сред които били
свидетелят С*и въззиваемата страна М*(облечени в цивилни дрехи), бил
посетен първият адрес в гр.С*, ж.к. „М* д*“ № *, вх.*, ап.* за извършване на
претърсване и изземване (целта е била да се намерят и изземат вещи -
компютърна и телефонна техника, електронни подписи, устройства,
документи и други, свързани с предмета на разследването), за което имало
разрешение на съдия от СГС (съгласно определение от 08.01.2024г. по НЧД
№ 85/2024г. по описа на СГС, НО, 29 състав). Почукало се на входната врата
на имота. Тя била отворена от жалбоподателя П. И. И.. Същият пребивавал на
този адрес (в момента на отварянето на входната врата заедно с него в други
стаи на адреса се намирали неговият брат и още едно лице), доколкото
апартаментът бил собственост на родителите му Р* Н* И.а и И* С* И..
Служителите на ДАНС, както и свидетеля С* и въззиваемата страна М* се
легитимирали на жалбоподателя И.. Пристигнал на адреса разследващият
полицай И* Д*, който ръководел процесуално-следственото действие по
претърсването и изземването. Разследващият полицай Д* и жалбоподателя И.
влезли в едно от помещенията на жилището. Там, жалбоподателят И. бил
запознат само с естеството на процесуалното действие (не и с това, че
следвало да бъде задържан по ЗМВР). Жалбоподателят И. оказал доброволно
пълно съдействие на разследващите органи, както и на служителите на ДАНС
и „ГД „БОП“. Разследващият полицай Д* на 15.01.2024г. за времето от 07:30
часа до 08:22 часа в присъствие на поемни лица извършил претърсване и
изземване по реда на НПК в гр.С*, ж.к. „М* д*“ № *, вх.*, ап.*. По време на
действието е била установена и иззета само една движима вещ - един брой
лаптоп марка „Тошиба“, със зарядно устройство към него. В протокола от
претърсването и изземването жалбоподателят И. обективирал възражение, че
не бил собственик на лаптопа (собственик на същия е неговата майка Р* И.а)
и че го ползвал само за гледане на филми или за играене на покер. На
3
жалбоподателя И. не са били поставяни белезници (такива не са били слагани
въобще) в началото, по време и/или след края на процесуално-следствените
действия по ДП. След извършването на процесуално-следственото действие в
конкретния имот, жалбоподателят И. бил уведомен от разследващия орган в
присъствието на свидетеля С*в и въззиваемата страна М*, че следвало да
бъде посетен и друг адрес на територията на град С* (свързан с родителите на
жалбоподателя И. - Р* И. и И* И., и с дейността на фирмата на родителите му
„И* Р“ ЕООД). Жалбоподателят И. се съгласил. Взел си личната карта.
Същият бил конвоиран (превозен, транспортиран) от свидетеля С* и
въззиваемата страна М* до другия адрес, където действието по разследването
е било извършено. Свидетелят С* и въззиваемата страна М*, включително и
жалбоподателя И. (който не бил уведомен) не знаели за конкретно какво
престъпление или престъпления е било разследването по ДП и какви факти е
следвало да се изясняват (например свидетеля С* мислел, че става дума за
ДДС измама). Жалбоподателят И. се намирал в присъствието на свидетеля С*
и въззиваемата страна М*. Те двамата превозвали жалбоподателя И. до
втория адрес за извършването на съответното процесуално-следствено
действие по ДП. Свидетелят С*, въззиваемата страна М* и жалбоподателя И.
не коментирали по никакъв начин (докато били заедно) за какво е било
разследването, какви действия се извършвали и какво се е целяло да бъде
установено. Говорели на общи теми. Жалбоподателят И. не е бил уведомяван,
че е задържан. Никой не знаел от тях, че жалбоподателя И. ще бъде задържан.
Същият сътрудничел на органите на разследването и действал с такова
убеждение. След приключването на процесуално-следствените действия и на
втория адрес, към свидетеля С* и въззиваемата страна М* било разпоредено
от техния пряк ръководител да бъде извършено фактическото задържане
спрямо жалбоподателя П. И. И.. На жалбоподателя И. било съобщено само,
че е задържан. Но не му е било съобщено - за какво е задържан и поради
какви причини. В този момент не му е била осигурена адвокатска
защита, нито възможност да се свърже с адвокат, нито са му били
разяснени неговите възможни права - например, че има правото на
адвокатска защита; че има правото да не се самоуличава в престъпление; че
има правото да уведоми свой близък, че е задържан; че има правото да
разбере в този момент фактическото и правното основание за задържането му
и други. Информация не са имали и свидетеля С*, така и въззиваемата страна
М* защо (и на какво фактическо и правно основание) жалбоподателят И. е
следвало да се задържи. Въззиваемата страна М* изпълнил разпореждането
на своя пряк ръководител за задържането на жалбоподателя И.. Белезници на
същия в този момент (и в последствие) не са му били поставени.
Жалбоподателят И. бил конвоиран в сградата на ГД „БОП“ към МВР, където
следвало да се изготвят документите по задържането му. Часът бил доста след
07:00 часа на 15.01.2024г. (става дума точно за момента на задържането му).
В този момент (доста след 07:00 часа) на 15.01.2024г. е била издадена от
въззиваемата страна С. И. М* - длъжност „разузнавач“ в Сектор 02 на Отдел
06 при Главна Дирекция за „Борба с организираната престъпност“ (ГД
„БОП“) към Министерството на вътрешните работи (МВР), писмена заповед
4
за задържане на лице с рег. № 1266зз-2 от 15.01.2024г., с която е било
разпоредено чрез (материализираната в индивидуалния административен акт)
принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
фактическото задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на
04 РУ - СДВР на жалбоподателя П. И. И.. Според заповедта по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР задържането на жалбоподателя И. започвало от 07:00 часа на
15.01.2024г. и продължило до 06:40 часа на 16.01.2024г. (когато той в този
краен час и момент е бил фактически освободен от сградата на 04 РУ-СДВР).
Непосредствено в момента на задържането си (след привеждането му или
конвоирането му) до сградата на 04 РУ-СДВР с цел изпълнението на
постановената заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, жалбоподателят И. бил
обискиран на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР, при което действие не били
установени у него забранени вещества и/или предмети. В писмена декларация
от 15.01.2024г. в 07:10 часа е било документирано (на хартия), че
жалбоподателя И. не желаел да ползва адвокатска защита по свой избор, нито
служебна такава. В медицинско направление от 15.01.2024г. в 11:28 часа в
сградата на 04 РУ-СДВР жалбоподателят И. посочил пред медицинско лице -
д-р К*, че не се нуждаел от медицински преглед, и доколкото същият нямал
данни да проявява „остро начеващо заболяване в момента“.
В издадената заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-2 от
15.01.2024г. е било записано (на хартия) следното фактическо и правно
основание, а именно, че задържането на жалбоподателя П. И. И. се
обуславяло от това, че той е бил подпомагал лицата Р* и И* И.а (негови
родители) в престъпната дейност, като изготвял неистински документи,
свързани с декларираните сделки за скрап. Според заповедта, лицето Р* И.а
издавала на жалбоподателя П. И. точни указания за извършване на конкретни
действия, които са били свързани с документалната обработка и за тегления
на суми от АТМ и банкови клонове от фирмените сметки на дружеството „И*
Р“ ЕООД, тъй като последният (жалбоподателят И.) бил пълномощник на
част от тях. В заповедта е било отразено, че съществувала съпричастност към
извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК (участие в
организирана престъпна група, създадена с користна цел), чл.253 от НК
(извършване на финансова операция или сделка с имущество, или прикриване
произхода, местонахождението, движението или действителните права върху
имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление
или друго общественоопасно деяние) и чл.255 от НК (избягване установяване
или плащане на данъчни задължения в големи размери, чрез приспадане на
неследващ се данъчен кредит. Жалбоподателят П. И. И., обаче, нямал никакво
процесуално качество по образуваното от СГП ДП (такова липсва и към
настоящият момент). Не е бил разпитван като свидетел, нито прокурор е
повдигнал обвинение срещу него. Според СГП задържането на
жалбоподателя И. се е обуславяло, поради съмнението за съпричастността му
към организираната престъпна група, която е била предмет на разследване в
ДП. На 16.01.2024г. с протокол за доброволно предаване по образуваното ДП
жалбоподателят И. предоставил на органите на разследването своя телефон за
изследване. На 09.02.2024г. от наблюдаващия прокурор от СГП по ДП е била
5
възложена данъчна проверка по чл.110, ал.1 и ал.3 от ДОПК във връзка със
ЗДДФЛ спрямо жалбоподателят П. И. И. относно намерената (притежавана от
него) парична сума на адрес гр.С*, ж.к. „М*“ № *, бл.* вх.*, ет*, ап.* в размер
на 1 000 000.00 лева. С писмено определение № 1332/29.04.2024г. по НЧД №
2592/2024г. по описа на СГС е било потвърдено постановлението на СГП от
06.02.2024г. за отказ за връщането на жалбоподателя И. (по негово искане) на
иззетата в ДП парична сума в размер на 1 000 000.00 лева (въпреки, че
жалбоподателя И. представил доказателства за основанието на притежаваната
сума - договор за заем, писмени документи и други).
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните в административното производство писмени
доказателства и гласни доказателствени средства от разпита на свидетеля В*
Р* С* - на длъжност „разузнавач“ към Сектор 01 „Контрабанда“ към ГД
„БОП“ към МВР. Писмените доказателства по делото във връзка със
събраните по инициатива на съда справки (а именно справката за съдимост,
справките от СРП и НСлСл, справките от СДВР, справките от СГП и други)
са единни, категорични и непротиворечиви. Справките са съставени от
компетентни длъжностни лица по установен от закона ред в кръга на техните
правомощия. Съдът следва да зачете справките на СГП и да приеме за
доказано, че жалбоподателят П. И. И. не притежава към днешна дата и не е
притежавал каквото и да е процесуално качество по НПК по образуваното
досъдебно производство (ДП) № ***/2022г. по описа на ГД „БОП“ - МВР и
пр.пр. № ***2022г. по описа на СГП. Нито е бил разпитан като свидетел, нито
срещу него е имало повдигнато обвинение по съставите на чл.321, ал.3, пр.2,
т.2 вр. ал.2 от НК; чл.253 от НК и чл.255 от НК. Решаващата инстанция на
СРС кредитира изцяло показанията на свидетеля В* Р* С* като логични,
пълни, точни, конкретни, единни, непротиворечиви, хармонични, детайлни,
последователни, добросъвестни, достоверни и изцяло кореспондиращи на
събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят С* излага преки
възприятия в показанията си как са протекли процесуално-следствените
действия по извършените претърсвания и изземвания в имота на
жалбоподателя И., в който живеел, така и на втория адрес, свързан с неговите
родители Р* и И* И.и. Съдът отчита съгласно показанията на свидетеля С*,
че разследващия полицай е разяснил на жалбоподателя И. информация само
за извършваното процесуално-следствено действие - претърсване и
изземване. Не е била споделена информация, че жалбоподателя И. ще бъде
задържан по ЗМВР (Този факт според съда не го е знаел никой, а
впоследствие се е решил в движение въпроса за задържането му). Според
показанията на свидетеля С* нито той, нито въззиваемата страна М*, нито
който е да служител на ДАНС и/или ГД „БОП“ към МВР София са били
разяснили на 15.01.2024г. на жалбоподателя И. предмета на разследването,
причините за извършваните претърсвания и изземвания, за какви
престъпления е ставало дума в ДП и каква информация се е целяло да бъде
изяснена. Самият свидетел С* и въззиваемата страна М*не са имали такава
информация за тези факти. На последващ етап, но не точно в 07:00 часа на
15.01.2024г., а едва след края на процесуално-следствените действия в същия
6
ден, но в по-късен час, а именно след края на извършените в ДП две
претърсвания и изземвания и с оглед иззетите по делото веществени
доказателства - и най-вече става дума за въпросния лаптоп „Тошиба“ на
лицето Р* И.а, намерен на адреса на жалбоподателя И. в гр.С*, ж.к. „М* д*“
№ *, вх.*, ап.*, е било разпоредено от прекия ръководител на свидетеля С* и
на въззиваемата страна М*, жалбоподателят П. И. И. да бъде задържан по
ЗМВР. Това разпоредено задържане е станало според показанията на
свидетеля С*, доста след 07:00 часа на 15.01.2024г. в същия ден. Свидетелят
С* посочва в показанията си, че нито той, нито въззиваемата страна М* са
знаели защо е следвало да бъде задържан жалбоподателят И.. Т.е. на
последния в този момент, съгласно показанията на свидетеля С*, не му е било
съобщено - за какво престъпление по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се е задържал.
От този момент, но според съда - най-вече от момента на изземването на
инкриминирания лаптоп „Тошиба“ на лицето Р* И.а за жалбоподателя П. И.
И. е възникнало положението на „уличено“ към престъпление лице,
доколкото по данните от ДП е имало вероятностно съмнение, че във
въпросния лаптоп се е съдържала важна доказателствена информация относно
разследваните престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК; чл.253 от
НК и чл.255 от НК, както която възможна информация е можело да установи
евентуално дали жалбоподателят И. е могъл съзнателно или несъзнателно да
бъде свързан с тази деятелност. От този момент, според съда за
жалбоподателя И. е възникнало основанието да му бъде осигурено и
гарантирано напрактика правото на адвокатска защита. В този момент, обаче,
не му е била осигурена адвокатска защита, нито възможност да се свърже с
адвокат, нито са му били разяснени предварително неговите възможни права.
Този извод се изведе от съда въз основа на събраните в съдебното
производство (и то със значителните усилия на състава) писмени
доказателства и гласни доказателствени средства. Решаващата инстанция на
СРС отчита, че по инициатива на съда и по искане на процесуалния
представител на жалбоподателя И. са били събрани със значителни усилия в
няколко поредни отложени заседания отделни писмени доказателства от ДП
(предоставени по селективен избор на прокурора). Прокурорът от СГП първо
не е изпълнявал определенията на съда да предостави исканите писмени
доказателства във връзка със задържането на жалбоподателя И.. Препращал е
съдебния състав към СГС. СГП е подхождала с известна доза
конспиративност по ДП, ограничавайки дори съдебен правораздавателен
орган до релевантна информация относно установяването на това как или по
какъв начин жалбоподателят П. И. И. е бил и въобще вероятностно свързан ли
е с разследваните по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК; чл.253 от НК и
чл.255 от НК престъпления. СГП реално не е изпратила в съда доказателства
по делото в искания от съда смисъл и които от своя страна да доказват този
възможен вероятен извод - например протоколи от разпити на свидетели,
писмени доказателства - фактури, данъчни документи, експертизи и други, и
т.н. Представени са били само - искането на прокурора от СГП до СГС за
даване на разрешение за извършване на претърсване в имота на
жалбоподателя И., в който живеел; съдебният акт на съда за разрешеното
7
претърсване; протоколът от извършеното претърсване; протоколът за
доброволно предаване на телефон, и определенията на съдебни органи по
чл.111, ал.3 от НПК по искания на лица от ДП за връщане на иззети
веществени доказателства - парични суми. Прокурорът от СГП не е
предоставил досъдебното производство на СРС, за да може съдът да прецени
самостоятелно и независимо кои материали може да заснеме и приложи от
ДП в настоящото административно производство по негова преценка
(въпреки че прокурорът от СГП е искал съдът да му цитирал кои материали
от ДП съставът искал при положение, че СРС не е имал никакъв фактически
достъп до ДП, респективно не е можел да предвиди (или пророкува) какви
доказателства съдържа самото ДП). Тези съображения се излагат от съда не,
за да се отправя упрек към прокурора от СГП, а защото на решаващата
инстанция на СРС са известни утвърдените по НПК постулати и принципи за
тайната на разследването в ДП до момента на предявяването на материалите
от него на обвиненото лице и неговия защитник (освен ако ДП не бъде
прекратено). Прокурорът от СГП не се е мотивирал пред съдебния състав за
причините защо не изпълнява надлежно указанията на съда, подхождайки с
известна степен на избирателно отношение, с уклончивост, дори и с
бездействие. Съдът без релевантните доказателства не може да реши
настоящият съдебен спор. В това се изразяват правораздавателните му
правомощия, които са независими по Конституция и закон. Но от друга
страна, решаващата инстанция на СРС, счита, че ако по една или друга
причина се приложат материали по настоящото производство при висящо ДП,
биха се създали основания за евентуално затрудняване на провеждащото се
разследване, доколкото заинтересованите лица биха могли в ранен етап преди
предявяването на разследването да научат или разберат определени
фактически положения от ДП, което да обуслови последваща негативна
реакция на защита от тяхна страна - например, поради опасения от заличаване
на доказателства, от предупреждаване на свидетели, от затрудняване на
органите на разследването и т.н., и т.н. Съдът съобразява, че част от
конкретните материали от ДП са били предоставени по субективна преценка
на наблюдаващия прокурор на съдебния състав, при което същите може да не
са актуални или информацията от тях да е по-тясна по обем за разлика от
възможно установените в по-широк обем множество от факти и
доказателства. Съдът отчита, че не следва с оглед характера на
производството като административно, да обсъжда факти и доказателства от
съдържанието на предоставените от СГП материали на разследването, за да
не накърни тайната на разследването и за да не нарушава правото на
прокурора да обоснове и докаже по реда на НПК своята обвинителна теза (ако
реши да материализира такава в съответно обвинение).
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Решаващата инстанция на СРС установява, че съгласно посоченото в
заповедта на въззиваемата страна С. И. М* задържането на жалбоподателя П.
И. И. е било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Според съдебния състав е допуснато съществено процесуално нарушение
на административно-производствените правила на АПК, тъй като към
8
момента на фактическото задържане на жалбоподателя И., доста след 07:00
часа на 15.01.2024г., не му е било съобщено в този момент от въззивамата
страна М* - за какво е бил задържан и поради какви причини. В този момент
не му е била осигурена и адвокатска защита, нито възможност да се свърже с
адвокат, нито са му били разяснени неговите възможни права - например, че
има правото на адвокатска защита; че има правото да не се самоуличава в
престъпление; че има правото да уведоми свой близък, че е задържан; че има
правото да разбере в този момент фактическото и правното основание за
задържането му и други. Липсата на информация за тези факти и
обстоятелства не освобождава административният (полицейски) орган М* от
задължението му да съобщи на жалбоподателя И. в момента на ограничаване
на правото му на свободно придвижване какви са били основанията за
задържането му - и фактически, и правни. Нещо повече, чрез този пропуск е
нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за задържането си (към този момент, а не последващо), залегнало
изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, така и в практиката на ЕСПЧ по
въпросите относно законността на задържането. Т.е. основанията за
извършването на полицейски арест и съгласно постановките на Решение от
25.05.2023г. на СЕС по дело № С 608/2021г. подлежат на незабавно
съобщаване на адресата на задържането (за всяко обвинение) - на достъпен за
него език по подходящ начин, за да се гарантира ефективната възможност
задържаното лице да оспори пред съдебен орган чрез реализирането на
правото му да обжалва своето задържане на основание чл.5, §4 от КЗПЧОС.
Съгласно Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С 608/2021г.
основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление следва да съдържат цялата необходима
информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред
които фигурират известните време и място на настъпване на фактите;
формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото
престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се
вреди на напредването на текущо разследване. В тази насока е Решението по
делото „Фокс, Камбел и Хартлей срещу Обединеното Кралство“ 1990г.
на ЕСПЧ. Изисква се да съществува като реалистична възможността
правното средство за защита срещу задържането да бъде упражнено
практически. За изпълването на тези изисквания се предпоставя спазването на
принципа за незабавност в съобщаването на основанието за задържането на
лицето и необходимото съдържание на съобщението за основанието за
задържането на лицето. В тази насока е Решението по делото „Мируей
срещу Обединеното Кралство“ 1994г. на ЕСПЧ. Само посочването на
правното основание за задържането не е достатъчно към момента на
задържането на лицето. В случая това изискване спрямо жалбоподателя И. не
е било гарантирано от полицейския орган М* в момента на фактическото
задържане на лицето, а не в момента на буквалното издаване на заповедта за
9
задържането му от 15.01.2024г. Жалбоподателят И. не е бил достатъчно
уведомен за основанието на задържането си. Той не следва да разбира за
основанията за ограничаване на правото му на свободно придвижване след
издаване на заповедта за задържане или при конвоирането му до 04 РУ-СДВР
– а само в момента, когато му се е отнела свободата образно казано,
доколкото ограничаването на правото на свободно придвижване на всяко
лице следва да се извършва само за постигане на легитимните цели на закона.
Това следва да е сторено в точния начален момент преди или в момента на
фактическото задържане на лицето и да е доказателствено обезпечено към
момента на издаването на индивидуалния административен акт по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР. По този начин се извършва баланс между интересите на
Държавата, и личните права на задържания субект. Основанията за
задържането на едно лице не следва да се извеждат от съдържанието на
действията, които се извършват с лицето - например при неговия разпит; при
извършване на претърсване и изземване в негово присъствие, и т.н.
Задържаното лице И. обективно не е било уведомено за фактическите и
правни основания за ограничаване на правото му на свободно придвижване.
Доказателствата по делото не установяват това е да сторено, като задължение
на полицейския орган М*. Последващото уведомяване на жалбоподателя И. с
издадената заповед от 15.01.2024г. за неговите субективни права и за
правното му положение на задържано по ЗМВР лице, не води до „саниране“
на допуснатото съществено процесуално нарушение при издаването на
индивидуалния административен акт, което е ограничило правото на защита
на жалбоподателя И.. Издаването фактически на заповедта в по-късен час
след 07:00 часа на 15.01.2024г. с начало на задържането в по-минал момент от
07:00 часа на 15.01.2024г. не води до саниране на взетото задържане по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР с обратна сила и не доказва по никакъв начин, че то е
започнало в по-ранен момент, а именно точно от 07:00 часа на 15.01.2024г.
Решаващата инстанция на СРС съобразява, че в този час, преди и по време на
процесуално-следствените действия по извършените в ДП на съответните два
адреса претърсвания и изземвания, жалбоподателят И. не имал статус на
задържано лице по ЗМВР (а само такъв на уличено към престъпление лице в
момента на изземването на инкриминирания лаптоп „Тошиба“). Свидетелят
С* изложи в показанията си, че на жалбоподателя И. не са били поставяни
белезници в 07:00 часа на 15.01.2024г. В този час същият е бил адресат на
разпореждането по НПК да предостави съхраняваните (и търсени от
разследващите конкретни) вещи и предмети в дома си във връзка с
разрешеното в дома му, в който живеел, от съдебен орган претърсване и
изземване. Самото процесуално-следствено действие претърсване и изземване
не е било основание и не се счита за основание за задържане на лице по ЗМВР
(доколкото всяко трето лице може да се окаже адресат на определението на
съда за извършване на претърсването, без да има качеството на свидетел или
на обвиняем и без да е необходимо да бъде задържан по ЗМВР и/или НПК).
Протоколът в определена своя реквизитна част, ако е първо действие по
разследването и при изискванията на НПК, може да бъде дори по смисъла на
чл.219, ал.2 от НПК предпоставка за повдигане на обвинение. Такова
10
действие (такъв протокол по чл.219, ал.2 от НПК липсва) не е било
реализирано спрямо жалбоподателя И., независимо, че същия е имал само
правното положение на „уличено“ към престъпление лице. От този момент,
от момента, в който са били събрани доказателства в ДП - в случая става дума
за иззетият лаптоп „Тошиба“ и в който са се съдържали с висока степен на
вероятност (съгласно твърденията на разследващите органи и прокурора)
фактически данни и доказателства за извършени престъпления (предмет на
разследването), жалбоподателят И. е имал право на адвокатска защита,
съгласно трайната практика на ЕСПЧ. Такава не му е била осигурена.
Попълнената към приложената заповед по ЗМВР декларация за отказ от
адвокатска защита от страна на жалбоподателя И., не санира това нарушение
на органите на МВР (не е ясно декларацията по какъв начин е била съставена
и в кой момент е била попълнена, като дори за съда възникват съмненията за
часовото й антидатиране, като този извод е съотносим и по отношение на
издадената заповед за задържане). Процесната декларация не санира в същия
смисъл й бездействията на органите на разследването да уведомят
жалбоподателя И. за неговите права и за правото му на защита от момента, в
който събраните в ДП са го уличавали вероятностно в престъпление. Съдът
отчита, че от събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства не се установява, като доказано, фактическото
основание на заповедта на въззиваемата страна М* за задържането на
жалбоподателя И.. Доказателствата по делото не сочат наличието на
свързаност на жалбоподателя И. с елементи от изпълнителните деяния на
разследваните престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК; чл.253 от
НК и чл.255 от НК. Този извод се извежда само в това производство с оглед
събраните доказателства и доказателствени средства към момента пред
настоящият съдебен състав. Изграждането на категоричен извод за такива
факти на база предположения не може да се извършва. ДП се образува винаги
по факта на извършено в обективната действителност престъпление от общ
характер. Разследва се извършеното престъпление с оглед разкриването му и
с оглед установяването на неговия извършител. В ДП жалбоподателят И. не е
имал процесуални качества по НПК - на свидетел или обвиняем.
Жалбоподателят И. не е затруднявал органите на разследването. Оказвал е
пълно съдействие. В негово присъствие и при негово непротивостоене са
били събрани веществени доказателства за ДП. Целите на ЗМВР са били
постигнати с оглед разкриването на престъплението или престъпленията и без
задържането на жалбоподателя И.. Разпоредената с издадената заповед
принудителна административна мярка за задържането на жалбоподателя И.
противоречи на целта на ЗМВР - същата не е съобразена със закона и с целта
на закона (чл. 4, ал. 2 АПК). В тази връзка, не е била съществуваща
опасността от укриването на жалбоподателя И. - същият е лице с установена
самоличност, с регистриран адрес и с място на установени в страната трайни
фактически връзки, където същият е бил съсредоточил своите жизнени и
икономически интереси. Органите на МВР не са били възпрепятствани да
събират доказателства. Жалбоподателят И. не е предупреждавал свидетели.
Нито е укривал доказателства. Нито е затруднявал по никакъв начин към
11
15.01.2024г. и след това органите на разследването. Задържането му по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е било безпредметно, непропорционално, неефективно и
нецелесъобразно. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е преизпълнена от
действията на полицейски орган, които са извън постановеното задържане.
Целите на закона са постигнати и без задържането на жалбоподателя И., в
чието поведение не се съдържа никаква противоправност. Органите на МВР
са имали ненарушена възможност да разкрият престъпността и да й се
противопоставят по всички възможни законови начини съгласно
дефинитивните разпоредби на ЗМВР. Административният орган по ЗМВР
следва, обаче, да избере по реда на АПК онази административна мярка, която
е била най-съответна и пропорционална на целите на закона. Ако даден
резултат е можел да се постигне и по друг начин, ако същия е по-
благоприятен, административният орган е следвало да приложи този по-
благоприятен начин с причиняване на възможно най-малко вреди. В тази
връзка съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са
компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки
това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид,
че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото
решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към
националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на
правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-
382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя И. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да
разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането
му от 15.01.2024г. като незаконно от процедурна страна и за отмяна на
издадената заповед.
12
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя И..
По разноските:
С оглед изгода на делото разноски на въззиваемите страни са
недължими. Жалбоподателят И. не претендира разноски.
Така мотивиран, СРС, НО, 9-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРЗНА по
депозираната жалба на жалбоподателя П. И. И., ЕГН: ********** с вх. №
17648/19.01.2024г. ПОСТАНОВЕНАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА
ЛИЦЕ с рег. № 1266зз-2 от 15.01.2024г., издадена от С. И. М* на длъжност
„разузнавач“ в Сектор 02 на Отдел 06 при Главна Дирекция за „Борба с
организираната престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на
вътрешните работи (МВР), с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 04 РУ
- СДВР на жалбоподателя П. И. И., ЕГН: **********.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13