Решение по дело №1189/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на В.Й.Н. ЕГН **********,***, против заповед № 1031/07.04.2023г. на кмета на община Провадия, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „ограда“ с РЗП 10 кв.м., находящ се в УПИ ХХІ-315,464, кв.12 по плана на кв.“Север“, гр. Провадия.

В жалбата се релевират доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна с присъждане на сторените по делото разноски по представен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като по съществото на спора счита, че при издаване на процесната заповед за премахване, административният орган е нарушил, както разпоредбите на материалния закон, така и тези с административнопроцесуален характер. Сочи, че заповедта не притежава всички реквизити, визирани по чл. 59 ал. 2 от АПК. Оспорва констатациите на длъжностните лица досежно размера на описаната ограда, която се сочи с площ от 10 кв.м и височина около 90 см, а от заключението на вещото лице се установява, че процесната ограда е с дължина 8 м, а височината на оградата в зависимост от денивелацията, която съществува в терена, същата варира между 1 метър и 80 см. Счита, че по този начин обекта, който следва да бъде премахнат и предмет на настоящата заповед, не е правилно идентифициран. На следващо място заповедта за премахване е на ограда в УПИ ХХІ-315,464. УПИ ХХІ-315 и е собственост на жалбоподателката, но УПИ ХХІ-464 е собственост на друго лице, различно от жалбоподателката и никаква част от тази процесна ограда не попада в имот с пл. №464, като по този начин счита, че се нарушават правата на другия съсобственик на имота на УПИ ХХІ-464.

На следващо място, видно от описанието, както в констативния протокол, така и в акта счита, че не става ясно какво се случва с ажурната част на оградата, която вещото лице е отразило в заключението си. Тоест по този начин тази заповед не съдържа всички изискуеми реквизити, за да бъде законна.

На следващо място, сочи, че вещото лице е посочило, че е налице денивелация и че въпросната ограда играе функцията на подпорна стена. Счита, че изградена подпорна стена придържа да не се срутват различни материали към самата улица, която в действителност е много тясна, от около 3,5 м и целта е била да не се изсипва пръст и чакъл към улицата, което да пречи и да създава препятствия на преминаващите по улицата хора и автомобили.

В изложения смисъл счита, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което отправя искане да бъде отменена.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила молба-сигнал вх. №П-19 от 12.01.2022г. от М. Г. М. за построен зид, който не е в реалните граници на имот с пл. №315 и намалява ширината на асфалтовия път в посока на неговия имот била извършена проверка и съставен констативен протокол от 19.01.2022г. с установено, че в момента на проверката е констатирано наличие на построена ограда от масивни камъни и тухлени зидове – излизаща с около 60-70 см. от реалните граници на имота, което води до стесняване на асфалтовия път на ул. Проват, което възпрепятства движението към съседните имоти. Отделно от това оградата се намирала точно на завой, което допълнително усложнявало движението на превозни средства по улицата и е необходимо оградата да бъде изтеглена в границите на УПИ ХХІ-315, с оглед безопасното движение на МПС. За констатациите били уведомени И. П. Р.и Ю.П. Р.с указание в срок от 30 дни доброволно да премахнат оградата и в случай на неизпълнение ще бъде издадена заповед по реда на чл.225а от ЗУТ. Допълнително били уведомени, че за изграждане на ограда над 0.60 м. се изисква издаване на разрешение за строеж и одобрено конструктивно становище. Представено било геодезическо заснемане от което се установило, че оградата попада в имотните граници на УПИ ХХІ-315, кв.12 по плана на кв.”Север”, гр. Провадия. От собствениците била изискана строителни книжа – разрешение за строеж и одобрено конструктивно становище от лицензиран инженер – конструктор. Със становище И. П. Р.уведомил община Провадия, че не е изграждана ограда, собственик от 1987г. е неговата майка Н. Р.преди повече от 40 г. била изградена подпорна стена съобразно действащия план и преди 4г. подпорната стена започнала да се руши, което наложило да я възстановят в първоначалното й състояние и на дървена ограда с височина около 50-60 см. Посочил, че не разполага с разрешение за строеж или конструктивно становище, тъй като е възстановена подпорна стена обхващаща двата имота, а не е изграждана ограда. Със заявление-сигнал от М. Г. М. с вх.№ДР-1394-02-966 от 19.07.2022г. до РДНСК-Варна било поискано съдействие за премахване на оградата, която прави улицата непроходима, в нарушение на действащия ПУП. Разпоредена била от Началника на РДНСК – Варна проверка, във връзка с която В.Й.Н. и Ю.П. Р.били уведомени, че изграденното е извън границите на УПИХХІ-315, 464, кв.12 ситуирано върху предвидената улица, съгласно регулационния план на кв.”Север”, гр. Провадия, одобрен със заповед №715 от 18.12.1998г. и доколкото посочения план не е изменян, изградената ограда е недопустима съгласно законовите разпоредби. Доколкото за строежа няма одобрени инвестиционни проекти и други строителни книжа е необходимо да се разгледат всички предпоставки за търпимост на строежа съгласно чл.16 от ЗУТ като е дадена възможност за представяне на нот. заверена декларация за годината на извършване на строежа, както и възложителя на строежа.

В тази връзка жалбоподателката В.Й.Н. представила декларация според която изградената подпорна стена в ПИ с пл.№315 в кв.12 от който 380 кв.м. са включени в УПИ ХХІ-315,464 е изградена преди повече от 35 години от собственичката на имота към онзи момент Н. Й. Р. С писмо изх.№РД 2400-362/3/ от 20.02.2023г. кмета на община Провадия уведомил Ю. Р. и В.Й.Н., че строежа не е търпим, поради което следва строежа следва да се премахне в 30 дневен срок от получаване на писмото, което било редовно връчено на адресатите.

След проверка, извършена от длъжностни лица при община Провадия, бил съставен Констативен акт от 23.03.2023г., с който бил установен незаконен строеж: „ограда” строеж VІ категория отчасти плътна и ажурна част изпълнена от тухлени зидове като колоните са изградени от тухлени зидове с височина 2 м., а каменните зидове свързващи колоните от около 90 см. с площ от 10 кв.м. Било отразено, че строежът е изграден без разрешение за строеж и без конструктивно становище в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ и чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. КА бил съставен в присъствието на жалбоподателя Н..

Срещу съставения КА било подадено възражение от В.Н. с твърдения, че подпорното съоръжение е изцяло в нейния имот и не са необходими строителни книжа, тъй като строежа попада в нормата на чл.151 от ЗУТ.

Въз основа на горепосочените констатации е издадена процесната заповед №1031/07.04.2023г. на кмета на община Провадия връчена на жалбоподателката Н. на 11.04.2023г.

За изясняване на спорните по делото факти е допусната по делото съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че части от имоти с пл. №315 и с пл. №464 съставляват общо УПИ XXI-315,464 в кв.12, по плана на кв. „Север”, гр. Провадия. Уличната регулация отнема от северозапад и югоизток от имотите. Имот с пл. №315 е ограден с процесния строеж по северозападната имотна граница, а от североизток към имот с пл. №464 има телена ограда със стоманобетонни колове. По югозападната имотна граница няма ограда. Вещото лице онагледява констатациите на комбинирана скица Приложение №1 към СТЕ. По част от северозападната имотна граница на поземлен имот с пл.№315, в кв.12 по плана на кв. „Север”, гр. Провадия е изградена ограда от каменни блокове, тухли и дървен материал с дължина L=8.00 м. Височината на плътната част е Н=1,00-0,80 м., а височината на ажурната дървена част е Н=0,73 м. Ширината на оградата е В=0,38 м. В североизточната й част има колона със сечение 0,50/0,38 м. и обща височина Н=2,00 м. В югозападната й част е монтирана плъзгаща врата с дължина L=3.95 м. попадаща и в имот с пл. №316. На място ограда между имоти с пл. №315 и с пл. №316 няма. В участъка между сградата и процесната ограда в имот с пл. №315 има допълнителен насип с цел заравняване на терена, което е наложило увеличаване на височината на плътната част. Оградата е изградена изцяло в имот с пл. №315, но извън уличната регулационна граница на УПИ XXI-315,464 в кв.12, по плана на кв. „Север”, гр. Провадия./съгласно представеното геодезическо заснемане от жалбоподателя/. Със Заповед №4565 от 23.08.1976 г. на Председателя на Окръжен народен съвет- Варна е одобрен кадастрален и регулационен план на гр. Провадия, окр. Варненски. Имотът, в който попада процесният строеж е с пл.№315, кв.9. Със Заповед №745 от 18.12.1998 г. на Кмет на Община Провадия е одобрен проект за актуализация на ЗРП на кв.”Провадия-север”. Предходен имот с пл. №315 е разделен на имоти с пл.№315 и №464. Имотът, в който попада процесният строеж е с пл.№315, кв.12. Процесната ограда с височина на плътната част Н=1,00-0,80 м., е изградена изцяло в имот с пл. №315, но извън уличната регулационна граница на УПИ XXI-315,464, кв.12, по плана на кв. „Север”, гр. Провадия. Предвид изложеното вещото лице дава заключение че, процесния строеж не е допустим. При направена справка в Община Провадия вещото лице установява, че за процесния строеж няма одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Процесният строеж е шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ Процесната ограда с височина на плътната част Н=1,00-0,80 м., е изградена изцяло в имот с пл. №315, но извън уличната регулационна граница на УПИ XXI-315,464, кв.12, по плана на кв. „Север”, гр. Провадия - в частта предвидена за улица по действащия регулационен план.

При премахването на незаконния строеж вещото лице сочи, че ще се наложи теренът между съществуващата сграда и процесния строеж да възстанови предишните си коти. Изпълненото озеленяване ще бъде преработено. Поради насипването на терена, вещото лице счита, че процесната ограда има функцията и на подпорна стена в плътната си част.

При направена справка в Община Провадия установява, че има подадена нотариално заверена декларация от 03.02.2023г. от жалбоподателката за времето на извършване на процесния строеж, а именно: „преди повече от 35 години”, тоест преди 1988г. Към този момент действащ е кадастрален и регулационен план на гр. Провадия, окр. Варненски, одобрен със Заповед №4565 от 23.08.1976 г. на Председателя на Окръжен народен съвет-Варна. И към този момент оградите към улица са били с височина до 60 см. плътна част. При анализ на относимите норми и §127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ вещото лице прави извод, че процесният строеж не е търпим.

В съдебно заседание експертът поддържа заключението си и уточнява, че на комбинираната скицата на приложение 1 към съдебно-техническата експертиза с червено е отразена регулационната линия, в синьо бордюра, който ще бъде изпълнен, а със зелен цвят е отразен процесния строеж. Уточнява, че отразяването в зелен цвят като процесен строеж се отнася единствено и само за имот № 315. Отразеният такъв в имот № 316 не е предмет на настоящата заповед. Процесната заповед касае само зелената част в имот № 315.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т.3 ЗУТ и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 215, ал.4 ЗУТ - заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 11.04.2023 г., видно от саморъчно направения запис. Жалбата е депозирана чрез органа, издал акта, на 20.04.2020 г. и е заведена в деловодството с рег. № УТ-156. Жалбоподателят е процесуално легитимирано лице – адресат на заповедта, предмет на разпореждането за премахване на незаконен строеж. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл. 215, ал.1 ЗУТ.

Жалбата срещу заповед №1031/07.04.2023г. на кмета на община Провадия е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а от ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди по премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесната ограда, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ е VІ-та категория, за която с оглед местоположението на обекта компетентен да разпореди премахването му като незаконен строеж съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е кметът на Община – Провадия или упълномощено от него длъжностно лице.

В случая процесната заповед е издадена от кмета на община Провадия, поради което обжалваната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за прогласяване на нейната нищожност.

Заповедта е издадена при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването.

Неоснователни са доводите на оспорващия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, обжалваната заповед е издадена въз основа на констативен акт, който е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и връчен на адресата, който е реализирал правото си на възражение. КА е доказателство за съществуването и времето на извършването на строежа. В случая съществуването на строежа и времето на неговото извършване не се оспорват от жалбоподателя. КА по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ се издава в изпълнение на процедурата по издаването на акт за премахване на незаконен строеж. Този акт няма самостоятелен характер, а е само част от производството по издаване на индивидуален административен акт. КА поставя началото на административното производство и установява вида и характера на извършеното строителство. Жалбоподателят е участвал в хода на административното производство лично.

Доколкото ЗУТ не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място и със съставянето на КА и заповедта, не се преклудира възможността да се подават възражения срещу констатациите на органа, вкл. в съдебното производство, което в случая е сторено, както в хода на административното производство така и в съдебното.

Съдът преценява като неоснователно оплакването в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК - т. к. е налице разминаване в описанието в КА и процесната заповед и това на място.

Несъответствието между действителното фактическо положение с констатациите в КА по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и в заповедта за премахване, е основание за нейната отмяна само при пълна невъзможност да се идентифицира обекта, предмет на разпореденото премахване, а настоящият случай не е такъв. Разминаването между констатациите в КА и установеното от вещото лице по СТЕ, в случая не е основание за отмяна на заповедта, т. к. не препятства идентифицирането на незаконната ограда, предмет на заповедта за премахване.

Констатираното несъответствие по никакъв начин не възпрепятства възможността за коректна и безспорна идентификация на незаконния строеж, т. к. параметрите и обема му са подробно описани. Видно от заключението на СТЕ и в процесната заповед са описани едни и същи характеристики на незаконния строеж представляващ „ограда“. Вещото лице дава заключение, че в плътната си част същата има характер на подпорна стена, но това обстоятелство не обосновава извод за липсата на необходимост от издадено разрешение за строеж и конструктивни изчисления доколкото т.4 на чл.151 от ЗУТ регламентира височина на подпорна стена до 1,20 над прилежащия терен, а в случая от КА и заключението на вещото лице се установява, че в североизточната част на оградата има колона със сечение 0,50/0,38 м. и обща височина Н=2,00 м. Окомерната скица към КА и Приложение №1 към СТЕ ясно отразяват разположението спрямо имота, регулацията и действащия план и това не води до извод за несъответствие в констатациите и липса на възможност за идентификация на незаконното строителство. Ирелевантно е обстоятелството, че в заповедта не са посочени във височина частта от плътната част и ажурна такава, тъй като в случая е установена хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършено строителство без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Още повече, че от доказателствата по делото е видно, че в имота на оспорващия няма друг строеж със сходни характеристики и местоположение, което да води до неяснота относно предмета на заповедта. Възражението е несъстоятелно и предвид това, че както към момента на откриване на административното производство по чл.225а от ЗУТ, така и към момента на изготвяне на СТЕ по настоящото дело разпореденият за премахване строеж е запазил техническите си параметри такива, каквито те са описани в КА и в заповедта.

Оспорената заповед е материално законосъобразна. Съгласно нормата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Установената при проверката ограда с нейните характеристики е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изградена без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж. От неоспореното заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено е видно, че описаният в процесната заповед на кмета на община Провадия строеж, представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и е от VІ категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Не са ангажирани доказателства за одобрени инвестиционни проекти, конструктивно становище и издадено разрешение за строеж за изграденото на място, подробно описано в КА и процесната заповед. Горното квалифицира строежа, както правилно е приел и органа издал акта като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на законност на строежа, поради неговата търпимост. Заключението на СТЕ безспорно налага извод, че оградата е изградена изцяло в имот с пл. №315, но извън уличната регулационна граница на УПИ XXI-315,464 в кв.12, по плана на кв. „Север”, гр. Провадия. Със Заповед №4565 от 23.08.1976 г. на Председателя на Окръжен народен съвет- Варна е одобрен кадастрален и регулационен план на гр.Провадия. Със Заповед №745 от 18.12.1998 г. на Кмета на Община Провадия е одобрен проект за актуализация на ЗРП на кв.”Провадия-север”. Предходен имот с пл. №315 е разделен на имоти с пл.№315 и №464. Имотът, в който попада процесният строеж е с пл.№315, кв.12. Процесната ограда с височина на плътната част Н=1,00-0,80 м., е изградена изцяло в имот с пл. №315, но извън уличната регулационна граница на УПИ XXI-315,464, кв.12, по плана на кв. „Север”, гр. Провадия.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките, установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, както правилно е приел и административния орган. С оглед представена декларация е определил времето на извършването му и е изложил съображения за неприложимост на §16 ДР ЗУТ или §127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, както в заповедта, така и в документите част от приобщената по делото административна преписка.

За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, строежа следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва приложението на §16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими” и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г. Този въведен от законодателя четвърти период на изграждане, в случая е неприложим, тъй като се установи, от приложената по делото декларация, че жалбоподателят декларира, година на строителство - „преди повече от 35 години”, т.е. преди 1988г. или незаконния строеж следва да бъде разглеждан с оглед търпимостта попадаща в хипотезата на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

В приложимата за случая хипотеза на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ се изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Строежът, изпълнен без строителни книжа, да е извършен в периода от 8 април 1987г. до 30 юни 1998г. 2. Да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон и 3. Да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.

По делото не са ангажирани доказателства, а именно декларация за строежа предмет на премахване с процесната заповед по посочения и в срока ред, но и строежа не отговаря на останалите кумулативни предпоставки в нормата, тъй като същия не е допустим нито по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му нито съгласно ЗУТ. Дори и да се приеме за приложима хипотезата на §16 ал.1 ПР на ЗУТ към този момент действащ е кадастрален и регулационен план на гр. Провадия, одобрен със Заповед №4565 от 23.08.1976 г. на Председателя на Окръжен народен съвет-Варна. И към този момент нормативно изискуемата височина на оградите към улица е до 60 см. в плътната си част. Установяванията в заключението на СТЕ с категоричност сочат, че действащите нормативи към момента на изграждане на процесния строеж не е допустим, и не е търпим по смисъла на §16 ПР ЗУТ. Строежът не е допустим и по действащия за територията подробен устройствен план и по правилата и нормативите на ЗУТ. По отношение на него не са налице материалните предпоставки по §183 и §184 ПЗР на ЗИДЗУТ, а и не се твърди да е приложима някоя от горепосочените предпоставки на закона. Строежът не е бил узаконен по реда на §183 или 184 ПЗР ЗИДЗУТ. Незаконен строеж подлежи на узаконяване само в срока и по процедурите, предвидени в специалния Закон за устройство на територията.

Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, посочена от ответника като основание за издаване на процесната заповед, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. А съгласно чл.137, ал.3 от същия закон строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Липсата на надлежно издадени строителни книжа е отрицателен юридически факт, с оглед на което в тежест на жалбоподателя е да представи доказателства, с които да обори изводите на административния орган за извършено незаконно строителство в имота му. След като за процесния строеж не са представени необходимите строителни книжа, издадени по предписания от закона ред, то това категорично квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, каквото правно основание е посочил ответникът в издадената заповед.

Не на последно място следва да се посочи, че е неприложима разпоредбата на чл.151 ал.1 т.1 от ЗУТ, тъй като без разрешение за строеж може да се извършва текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации на законни и търпими строежи. Съгласно чл.151 ал.1 т.4 от ЗУТ предвижда без разрешение за строеж изграждане на подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти. В конкретния случай се установи от заключението на СТЕ, че процесния строеж е ограда, но дори и да се приеме, че има функцията на подпорна стена, то в североизточната част на оградата има колона със сечение 0,50/0,38 м. и обща височина Н=2,00 м.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено за осъществяване на интереса, който е установен в закона. Недопускането на извършване на строителство без разрешение за строеж и одобрени проекти, респ. премахването на извършено такова е с цел за строежите да се даде възможност да се оцени, дали инвестиционното намерение съответства на строителните правила и нормативи и действащия ПУП, дали проектираното и изпълненото удовлетворява съществените изисквания към строежите, регламентирани в Раздел ІІІ, Глава девета от ЗУТ.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че заповед № 1031/07.04.2023г. на кмета на община Провадия е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на спора ответната страна не е претендирала присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по същите.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. последно АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.Н. ЕГН**********,***, против заповед № 1031/07.04.2023г. на кмета на община Провадия.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: