Р Е Ш Е
Н И Е
№ 784
гр. Пловдив, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 03.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11037 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М.К.Г. и В.Д.Г.
против Д.С.Х., с която се иска да ответникът да бъде осъден да заплати на всеки
един от ищците сума в размер на по 3000 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване за периода 27.04.2017 г. до 27.04.2019 г. на собствения им
недвижим имот, който имот по документи представлява – втори жилищен етаж,
застроен на площ от 105.85 кв.м. на ниво кота+ 2.85, състоящо се от коридор,
кухня, дневна, спалня, тоалетна, помещение за баня и тераса от еднофамилна
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91.70 кв.м.,построена
върху дворно място, общинска собственост, намиращо се в ***, цялото застроено и
незастроено с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел ***, ***, от квартал *** по регулационния план на ***, при граници на поземления
имот: от север улица, от изток –*** и от запад- ***, ведно със законната лихва
върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са придобили собствеността
на така описания имот чрез публична продан от ***, като имотът им е възложен с
постановление за възлагане на *** през 2013 г..
Преди това имотът е бил собственост на Д.Х., който продължил да живее в
имота и след придобиването му от ищците с тяхно съгласие до пролетта на 2014 г.
Имотът не бил освободен нито 2014, нито 2015 г. Предвид това ищците се обърнали
към *** а въвеждането им във владение. Въводът бил насрочен на 11.04.2016 г.,
но не се състоял, доколкото ответникът отказал да предаде имота с аргумент, че
той е придобил собствеността над същия, като се легитимира като собственик с
нотариален акт по обстоятелствена проверка. В тази връзка ищците завели иск за
собственост по чл.108 ЗС, който бил уважен и ответникът бил осъден да им
предаде владението. Въпреки постановеното решение ответникът не предал
владението. Ищците поканили с нарочна покана ответника да им предаде владението
на собствения им недвижим имот с уведомление, че ако не направи това, ще
претендират обезщетение за лишаването им от ползване. Отново ищците се обърнали
към *** за въвод във владение. На 19.04.2019 г. ответникът първоначално
отказвал да пусне ищците в имота, но след това се съгласил, при което ищците
установили, че ответникът е зазидал входната врата към втория етаж, който е и
единствения вход към жилището на ищците. Ответникът не им е предоставил ключ
към входа на двора и препятства достъпа им до вътрешността на същия и достигане
до собственото им жилище. Ответникът заявил, че няма да ги допуска да
преминавал по външното стълбище, по което единствено се стига до имота на
ищците. В тази връзка са предявени исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
се оспорва иска. твърди се, че няма как да заплаща обезщетение, доколкото
имотът жилището било незаконен строеж и не може да се ползва от никого, както и
поради обстоятелството, че имотът е опасен както за ищците, така и другите
хора. Иска се отхвърляне на иска.
С отговора на исковата молба се предявява насрещен иск срещу първоначалните
ищци с правна квалификация чл.109 ЗС за премахване на незаконен строеж.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са субективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.59 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищците следва да докажат, че са собственици на процесния
имот, че ответникът държи имота и размера на вредата, изчислена на база сумата, с
която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този
функционален тип имоти.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и наличие на основание за ползване на имота и
лишаване на ищците от достъп до същия.
С Определение от
27.09.2019 г. като безспорно и ненуждаещо от доказване е отделено между
страните, че ищците са собственици в режим на СИО на втори жилищен етаж,
застроен на площ от 105.85 кв.м. на ниво кота+ 2.85, състоящо се от коридор,
кухня, дневна, спалня, тоалетна, помещение за баня и тераса от еднофамилна
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91.70 кв.м.,построена
върху дворно място, общинска собственост, намиращо се в ***, цялото застроено и
незастроено с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел ***, ***, от квартал *** по
регулационния план на ***, при граници на поземления имот: от север улица, от
изток – *** и от запад-***.
Няма спор и че ответникът
не допуска ищците до тяхната собственост в периода от придобиването на имота от
2014 г. до настоящия момент, като единствено той има възможност да ползва
същия.
Правото на собственост на
ищците по отношение на процесния имот е
установено в влязло в сила решение по гр.д. № 8817/2016 г. по описа на
Пловдивския районен съд, в сила от 01.11.2018 г. /л.31 - 35/.
Правото на собственост е
придобито по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от
29.07.2014 г., издадено по *** по описа на *** /л.8/, към който момент ищците
са били с., поради което и имота е придобит в режим на СИО при равни права,
съгласно чл.24, ал.1 СК.
От протокол за въвод във
владение от 15.04.2016 г. в процесния имот /л.16/ се установява, че на същата
дата ищците не са въведени във владение в собствения имот.
Видно от воденото гр.д. №
8817/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, ответникът се е
противопоставил на собственическите права на ищците, не ги е допускал до
собствения и им имот, което е наложило и водене на иск по чл.108 ЗС за същия.
Видно от покана, връчена
на ответника на 27.04.2017 г., подписана лично от него /л.28/ ищците са го поканили
да им осигури достъп до собствения им имот, в противен случай претендират от
него обезщетение за лишаването им от ползване, считано от 27.04.2017 г.
От Протокол за въвод във
владение от 19.04.2019 г. /л.42/ се установява и че към тази датата ответникът
не допуска ищците до собствения имот, като твърди, че той е негов собственик,
като дори прави признание, че е зазидал входа и прозорците към същия. Въводът
за владение има характер на официален свидетелстващ документ, изготвен от
длъжностно лице /***/, в кръга на неговата служба и има обвързваща материална
доказателствена стойност за съда за обстоятелствата, които длъжностното лице е
възприело.
Предвид изложеното съдът
приема, че по делото се доказа, че ищците са собственици на процесния имот,
считано от 29.07.2014 г.
Ответникът не доказа, че е
допуснал в процесния период ищците да ползват собствения си имот, като е предал
ключовете за дворната врата и за входа към жилището им, напротив доказа се, че
през целия процесен период е оспорвал правата им. Ответникът не доказа и
наличие на законово основание за недопускане на ищците в същия, а именно
че той е правоимащия да ползва имота.
Обстоятелството дали процесният имот представлява незаконно строителство, не се
отразява на факта, че имотът е собственост на ищците и като собственици имат
право да ползват същия съобразно предназначението му.
Доказа се и следващата
предпоставка, че ответникът през целия процесен период държи /владее/ имота,
което обстоятелство ответникът не оспорва, без да има правно основание за това.
За да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника по чл.59 ЗЗД не
необходимо фактически ответникът да ползва имота, достатъчен е факта, в случая,
че той лишава ищците от ползване на имота им като не ги допуска до него, като
единствено той има реална възможност да ползва същия. По този начин собствениците са били лишени от възможността да ползват
веща, поради което за тях е налице обедняване. От друга страна - ответникът е
държал чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост
единствено и само от волята си, като се приема в практиката, че и в този случай
е налице обогатяване за него, с оглед възможността, да реализира доходи или да
спести разходи в резултат от държането на чужда вещ, поставено пак в зависимост
от неговата воля. В този смисъл Определение № 97 от 06.02.2020 г. по гр.д. №
3312/2019 г, III ГО, Решение № 55 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 5712/2013 г., III ГО; Решение № 204 от
05.09.2013 г. по т.д. № 1158/2010 г., II ТО и др.
С оглед изложеното съдът намира,
че исковете са доказани по основание.
По отношение на размера:
При иск по чл.59 ЗЗД за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в лишаване от ползване на собственик
от несобственик, размерът на обезщетението е съизмерим с месечния пазарен наем
за периода, в който ответникът е ползвал имота без основание, съобразно
неговите характеристики, предназначение и местонахождение.
В тази връзка по делото е
изслушана Съдебно-оценителна експертиза /л.93/, която дава заключение, че
средния пазарен месечен наем за имот със същото функционално предназначение и в
същото населено място е 172 лева или за процесния период от 27.04.2017 г. до
27.04.2019 г. пазарния наем е в общ размер на 4 128 лева. В заключението
вещото лице е изложило конкретно как е достигнало до тази стойност и какви
показатели е ползвало. Предвид което съдът кредитира заключението като
обективно и компетентно изготвено, базирано на професионалния опит и знания на
вещото лице.
Действително вещото лице
не е извършило оглед на място, като не е придобило непосредствени впечатления
от процесния имот. В случая обаче, такова посещение е невъзможно, доколкото по
делото е установено, че имотът на ищците е зазидан от ответника /позорци и
врата/ и до него няма достъп, което обстоятелство съдът цени по реда на чл.161 ГПК.
Без значение в случая е и
обстоятелството дали приземния етаж е наводнен, доколкото предмет в настоящото
производство е ползването на втория жилищен етаж, а не на приземния. А и вещото
лице заявява, че това обстоятелство не би се отразило на пазарния наем на
процесния имот.
На следващо място е и без
правно значение в случая дали процесния имот представлява незаконно
строителство. След като той съществува може да се ползва по предназначение и не
изключва правото на собственика да иска обезщетение за неоснователното ползване
на същия от ответника. В какъвто смисъл е и отговора на вещото лице по
експертизата, даден в съдебно заседание, проведено на 03.02.2020 г.
Съдът приема, че размерът
на пазарния наем за процесния имот за процесния период е такъв посочен от
вещото лице по експертизата, а именно сумата от 4128 лева за периода от
27.04.2017 г. /дата посочена в поканата, изпратена до ответника л.28/ до
27.04.2019 г.
С допълнителна молба от 02.08.2019
г. /л.48/ ищците са посочили, че предявяват исковете разделно по равно от общо
претендираната сума от 6000 лева, предвиди обстоятелството, че имат равни права
върху процесния имот. Това искане е допустимо макар и обезщетението да се търси
във връзка с ползването на вещ в режим на СИО. Няма
законова пречка това да стане общо от двамата съпрузи и разделно от всеки един
от тях, по аргумент от чл.24, ал.2 СК, съгласно която разпоредба управление на
общото имущество може да извършва всеки един от съпрузите, какъвто в случая е
иска по чл.59 ЗЗД – действие на управление. Коя от съществуващите правни
възможности ще изберат ищците зависи от тяхното суверенно решение. В случая те
са предявили първоначално исковете общо, а след това са уточнили, същите да се
считат предявени разделно. В случая съдът не може да игнорира изложеното в
допълнителната молба, явяваща се неразделна част от исковата молба и следва да
приеме, че исковете са предявени поотделно, а не общо. С допълнителната молба
ищците са направили окончателно избор как да осъществят защитата си. В
този изричен смисъл Определение № 21 от 30.01.2013 г. по гр.д. № 1399/2012 г., III ГО на ВКС. Аргумент във възможността разделно да се търси обезщетение за лишаване
от ползване на вещ в режим на СИО е и възприето в Тълкувателно решение № 5 от
24.06.2017 г. по т.д. № 5/2014 г. ОСГК, в т. II, т.1, че иск по чл.31, ал.2 ЗС може да се води
от с. срещу с. преди прекратяване на СИО, като се иска обезщетение за лишаване
от ползване съобразно правата му.
С оглед изложеното
исковете следва да бъдат уважени за сумата от по 2 064 лева за всеки един
от ищците /поравно от сумата от 4128 лева/, като за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от по 3000 лева за всеки един от ищците
исковете като недоказани ще се отхвърлят.
Като законна последица от
уважаване на исковете, сумите ще се присъдят ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда от 02.07.2019 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено своевременно от ищците още с исковата
молба.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на
разноски се пораждат и за двете страни, които своевременно са направили искане
за присъждане на такива.
Ищците доказаха следните разноски: 240 лева - платена държавна такса /л.44/, 660 лева –
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени
доказателства /л.56/ и 150 лева – депозит за вещо лице /л.73/. Общо направени
разноски от ищцата в размер на 1050 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищците ще се присъдят разноски в размер на 722.40 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не доказа да е направил разноски в производството.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА М.К.Г., ЕГН ********** и В.Д.Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ***, сума в размер на
по 2064 лева за всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 27.04.2017 г. до 27.04.2019 г.
на собствения им недвижим имот, който имот по документи представлява – втори
жилищен етаж, застроен на площ от 105.85 кв.м. на ниво кота+ 2.85, състоящо се
от коридор, кухня, дневна, спалня, тоалетна, помещение за баня и тераса от
еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91.70 кв.м.,
построена върху дворно място, общинска собственост, намиращо се в ***, цялото
застроено и незастроено с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел ***, ***, от квартал ***
по регулационния план на ***, при граници на поземления имот: от север улица,
от изток – *** и от запад-***, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба в съда – 02.07.2019 г. до окончателното
плащане на вземанията, както и сумата в общ размер
на 722.40 лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над уважения размер от по 2064 лева за всеки един от
ищците до пълния предявен размер от по 3000 лева за всеки един от ищците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ