№ 2982
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110163393 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В. Е. Й. против „(ФИРМА)Д, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
1500 лева, представляваща част от сумата в размер на 20000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се негативни емоции - стрес, тревога, обида, възмущение
и гняв в резултат на общо пет публикации с клеветнически характер на електронен сайт
**** със следните заглавия – „ЛЯВАТА РЪКА НА БОЛНАТА С 2-РИ КОВИД Н ШЕТА ПО
ЗАВЕДЕНИЯ“ от 18.10.2021 г., „ЧЕРВЕНАТА ДЕПУТАТКА НА М Е ЕКССЕКРЕТАРКА НА
ОЛИГАРХА Г“ от 18.10.2021 г., „М ПРЕВЗЕ БСП, ЗАТОВА ЧЕРВЕНИТЕ СА СРЕЩУ Р И
ИСКАТ ТУРИЗМА С БЕЗУМНИ ИДЕИ“ от 29.11.2021 г., „85 МЛН. ЛВ. ЗА М ОТ
ПОДРЕСОРНИЯ НА Н ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ ЗА 2 МЕС., ТА И ПОРЪЧКИТЕ СА
НЕЗАКОННИ“ от 17.02.2022г., „ТОПСОЦИАЛИСТ ДЪЛЖИ МИЛИОН НА ХАЗНАТА ОТ
ФИРМАТА СИ С 20 ДЕЛА, СОЦСЪВЕТНИК Е НА ДЯСНАТА РЪКА НА Н-В. Е.“ от
06.06.2022 г., посредством които публикации са накърнени честта, достойнството и доброто
име на ищеца, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 22.11.2022
г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че с процесните публикации ищцата била
подложена на преднамерена клеветническа кампания, в резултат на което били накърнени
нейната чест, достойнство и добро име в обществото. Във връзка със статията озаглавена
„ЛЯВАТА РЪКА НА БОЛНАТА С 2-РИ КОВИД Н ШЕТА ПО ЗАВЕДЕНИЯ“ В. Й.
поддържа, че не е нарушавала мерките за борба с Ковид-19 и когато се е налагало е спазвала
правилата на изискуемата карантина, като посредством разгласяване на описаните в
статията неверни обстоятелства ищцата е представена като безотговорна личност, която не
зачита законите и нарушава мерките за безопасност, с което е застрашавала живота на
околните. В исковата молба са изложени твърдения, че в останалите процесни статии са
изложени неверни клеветнически твърдения за използване на незаконни методи и средства,
благодарение на които В. Й. е изградила кариерата си. Ищцата поддържа, че не е ничие
протеже, а благодарение единствено на лични качества е заемала сочените в статиите
1
позиции в БСП и Парламента. В исковата молба са изложени твърдения, че в статиите са
приписвани отношения и контакти на ищцата с лица каквито в действителност не
съществуват. В обобщение страната поддържа, че с поредицата от клеветнически статии,
съдържащи неистински обстоятелства, се създава негативно отношение на обществото към
ищцата с цел унижаване и уронване на доброто имe и авторитета на засегнатото лице. В. Й.
излага твърдения, че в резултат на изнесените неверни обстоятелства е страдала от безсъние,
постоянно силно главоболие, чувство на раздразнителност. Вследствие на публикациите
ищцата започнала да отменя свои професионални ангажименти и да избягва социални
контакти, тъй като изпитвала чувство на срам и притеснение от това околните да я
възприемат като безнравствената и неморална личност описана в статиите. По изложените
доводи е направено искане предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди да бъде уважен.
В съдебно заседание ищецът заявя, че не поддържа исковата претенция в частта
относно неимуществени вреди от статия „ТОПСОЦИАЛИСТ ДЪЛЖИ МИЛИОН НА
ХАЗНАТА ОТ ФИРМАТА СИ С 20 ДЕЛА, СОЦСЪВЕТНИК Е НА ДЯСНАТА РЪКА НА Н-
В. Е.“ от 06.06.2022 г.
Ответникът чрез своя законен представител ликвидатор Ч. оспорва предявения иск по
основание. Представителят поддържа, че дружеството е в производство по ликвидация и
дейността му е прекратена на 13.04.2022 г. Ликвидаторът поддържа твърдения, че
дружеството не е отговорно за публикуването на процесните статии в уебсайта ****, нито е
организирало или финансирало издаването на печатното издание на вестника. Твърди, че
липсват преки доказателства относно личността на фактическият собственик, издател или
редактор на онлайн и печатния вестник. Ликвидаторът поддържа, че представената от ищеца
справка за регистрацията на домейн не представлява достатъчно доказателство за
установяване на издателя на вестника, което водело до извод за неоснователност на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
приема от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е прието извлечение от интернет сайта
19min.bg на публикация със заглавие „ЛЯВАТА РЪКА НА БОЛНАТА С 2-РИ КОВИД Н
ШЕТА ПО ЗАВЕДЕНИЯ“ от 18.10.2021 г., в която е посочено, че В. Е. е била забелязана в
столично заведение „въпреки обявената от нейния лидер К. Н втора положителна проба за
коронавирус19“.
Като писмени доказателства по делото са приети извлечения от интернет сайта ****
на публикации със заглавия както следва: „ЧЕРВЕНАТА ДЕПУТАТКА НА М Е
ЕКССЕКРЕТАРКА НА ОЛИГАРХА Г“ от 18.10.2021 г., „М ПРЕВЗЕ БСП, ЗАТОВА
ЧЕРВЕНИТЕ СА СРЕЩУ Р И ИСКАТ ТУРИЗМА С БЕЗУМНИ ИДЕИ“ от 29.11.2021 г., „85
МЛН. ЛВ. ЗА М ОТ ПОДРЕСОРНИЯ НА Н ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ ЗА 2 МЕС., ТА И
ПОРЪЧКИТЕ СА НЕЗАКОННИ“ от 17.02.2022г., както и извадка от хартиено издание на
вестник ****, бр. 2698/29.11.2021 г. на статия „М ПРЕВЗЕ БСП, ЗАТОВА ЧЕРВЕНИТЕ СА
СРЕЩУ Р И ИСКАТ ТУРИЗМА С БЕЗУМНИ ИДЕИ“, в които е посочено „На времето
като секретарка на олигарха Д Г, В. работи по тази част с М.М и „банкера на М“ …
Никой обаче не я взема на сериозно и си остава момиче за всичко – секретарка, докато не
влиза под кожата на поредния лидер К. Н… й е дадено да „върти“ телевизията без да има
никаква представа от това. Резултат е, че цялата реклама на БСП започва да минава през
агенция на съпругтата на близък до сърцето на В. човек. Разкрита, е преместена да движи
партийния вестник „Дума“…. Така силистренецът М.М и неговият стар боен комсомолски
другар и съдружник Е.У решават да я преместят водачка в Ловеч…За да наместят своята
В.…“; „Още преди изборите описахме как М лансира за депутат от БСП бившата
секретарка на олигарха Г….Е.У, който също е лобист на В. Е. за депутат…Според Е.,
която нищо не разбира от туризъм и това личи по предложенията й…“ и „…за крилото на
бизнесмена М.Мв и неговия близък ексшеф на ЦК на К Е.У…., под което стана депутатка
дясната ръка на К. Н – В. Е.…“.
2
Като писмено доказателство по делото е приет документ – справка по име на домейн,
което е посочено, че домейн името **** е активирано на 25.08.2008 г. и изтича на 20.08.2021
г. и в полето регистрант е посочено „BAL MEDIYa AD“.
Като писмено доказателство по делото е приета Справка от (ФИРМА), съгласно която
домейнът **** е регистриран на 25.08.2008 г. в полза на „(ФИРМА)Д като поддръжката му е
платена до 20.08.2021 г., като считано от 2013 г. фактурите били издавани на името на
дружеството „(АДРЕС), ЕИК ****, а на 05.08.2021 г. бил наложен запор върху домейна от
частен съдебен изпълнител.
По делото са приети и писмените доказателства, представени от ответника, а именно
Справка за марка от портала за електронни услуги на Патентното ведомство на Република
България, от която се установява, че търговската марка **** е регистрирана на 23.04.2010 г.
със срок на действие 28.08.2028 г. със „заявител/притежател/ползвател“ Сдружение
„Екопрограма“; Писмо от Министерство на културата, в което е посочено, че в публичния
регистър по чл. 7а, ал.3 и чл. 7б от ЗЗДПДПОРДМУ не се установява декларация, подадена
от ответника, както и че не се установя декларация за издател, който да се асоциира с
изданието ****, писмо от Н.Б.С.С.К.М с информация за постъпилите на депозит броеве на
вестник ****, в което е посочено, че регистрирано издателство на печатната медия е
„(ФИРМА).
Във връзка с направени от ищеца доказателствени искания, по делото са постъпили и
писма от трети неучастващи по делото лица, чийто реклами са били установени на уебсайта
****, като нито едно от посочените лица не е дало информация за сключен договор за
реклама с ответното дружество, въз основа на който да са визуализирани рекламните
съобщения. Някои от третите лица посочват, че използват Google ads услуги, което е
вероятната причина за визуализиране на рекламните съобщения в уебсайта „****“.
Като писмено доказателство по делото е прието и писмо от „(ФИРМА), в което е
посочено, че поръчката и плащането на отпечатването на вестник **** за периода от м.
03.2014 г. до м. 12.2021 г. е от „(АДРЕС), ЕИК ****.
Като писмено доказателство по делото е прието и постановление за отказ да се
образува досъдебно производство по пр.пр. 24556/2024 г. по описа на Софийска районна
прокуратура (СРП), в което е изложена информация за проведените действия по
разследването и е направен извод, че не са налице данни за извършено престъпление. Съдът
намира, че посоченото писмено доказателство е допустимо на основание чл. 147 ГПК.
Постановлението на СРП е постановено на 21.11.2024 г., т.е. след проведеното на 12.11.2024
г. съдебно заседание, поради което се явява ново доказателство, което ответникът не е могъл
да представи на по-ранен етап.
По искане на ищеца в проведено на 03.10.2024 г. открито съдебно заседание са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.-Берисот.
Свидетелката сочи, че е в приятелски отношения с ищеца от 2018 г., като В. Й. била
изключително чувствителна личност. Свидетелката поддържа, че публикуването на
процесните статии довело до изключително негативни изживявания за ищцата, която имала
усещането, че заради разпространената информация имиджът, който била изградила, можел
да рухне. Свидетелката сочи, че ищцата в резултат на публикациите имала проблеми със
синя и отказвала да излиза.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищците по предявените искове с правно основание чл.
49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД против „(ФИРМА)Д е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че ответната страна е публикувала и разпространила процесните статии на
електронно медийно издание на интернет сайта www.19min.bg със соченото в исковата
молба съдържание, противоправност на извършеното деяние, претърпените неимуществени
вреди, и причина връзка между публикацията и вредите.
Безспорно свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след
които вече се засягат други конституционно защитени ценности каквито са правата и
3
доброто име на гражданите. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст,
засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените
конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се
решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай (така Решение №
581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., на ВКС, III ГО ).
Отговорността на собственика на уебсайт, оформен като електронна медия е
аналогична с тази на издателя и редактора на печатно произведение, който носи отговорност
за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване при спазване на конституционно прогласените принципи за
неприкосновеност на личния живот. Тази гражданска отговорност намира своето основание
в чл. 49 ЗЗД и се явява безвиновна такава, като включително не е необходимо да бъде
изяснено кое физическо лице е автор на клеветническите твърдения, изложени в онлайн
журналистически материал. За да бъде уважен такъв иск във всеки случай е необходимо да
бъде установено, че ответникът е собственик на уебсайта, в който са публикувани
клеветническите статии, т.е. същият има качеството „възложител“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
В процесния случай не се спори между страните, а и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, че процесните статии са публикувани на уебсайта ****
съответно на 18.10.2021 г., 29.11.2021 г. и 17.02.2022 г. Установява се също така и
конкретното съдържание на материалите.
Спорът между страните е относно това дали ответникът се явява възложител по
смисъла на чл. 49 ЗЗД, т.е. дали същият е бил собственик на уебсайта **** в периода на
публикуване на процесните статии. Посоченият факт е в доказателствена тежест на ищеца,
което му е указано с изготвения доклад по реда на чл. 146 ГПК.
Съгласно Решение № 261369/20.04.2022 г. по в. гр. д. № 3573/2020 г. по описа на
СГС, IV-б въззивен състав, по дефиниция домейнът е интернет - адрес, съдържащ
определена информация за интернет - потребителите. Домейнът служи за идентифициране
на областите, които се явяват отделни, самостоятелни единици на автономия в мрежата на
Интернет, чието общо пространство функционира от техническа гледна точка благодарение
на йерархията на домейн имената. Домейн - имената дават възможност за адресиране на
интернет мрежовите възли и разположените върху тях уеб - ресурси (интернет сайтове,
сървъри, електронна поща) в удобна за ползване форма. Право върху домейн име се
получава посредством регистрационна процедура, която по своята същност представлява
(съгласно българското право) сключване на договор при общи условия със съответния
местен Регистър или упълномощено от него да извършва регистрации лице – посредник.
Договорът за регистрация на домейн в теорията се дефинира като разновидност на договора
за услуга, основните задължения по който са: за заявителя – да плати такса (регистрационна
и/или годишна); за Регистратора (трето лице или служебен такъв); да одобри заявеното за
регистриране наименование; да администрира сървър на наименованията на домейни; да
актуализира базата данни с домейни (who is); да асоциира домейн името с даден IP адрес, а
всеки Регистратор има и свои специфични договорни условия.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен
извод, че към датите на процесните публикации ( 18.10.2021 г., 29.11.2021 г. и 17.02.2022 г.)
уебсайтът „****“ е бил собственост и управляван (администриран) от ответника
„(ФИРМА)Д. Съгласно приетите по делото писмени доказателства (справка от уебсайта на
(ФИРМА) и нарочно писмо-справка от същото дружество), поддръжката на домейн адреса
не е заплатена за период след 20.08.2021 г., като дори считано от 2013 г. фактурите за
заплатените такси били издавани на името на дружество, различно от ответника.
Този извод допълнително се потвърждава и от останалите събрани в тази връзка
писмени доказателства – писмо от Министерство на културата и справка от Патентно
ведомство. В действителност в писмо от Националната Библиотека е посочено, че при
първоначалната регистрация на печатното издание на вестник **** през 2008 г. като издател
е бил посочен ответника. Според настоящия състав, обаче това не е достатъчно
4
доказателство за обстоятелството, че именно към изследваните дати онлайн изданието е
било управлявано именно от ответника. По делото се събраха данни, включително не беше
оспорено от ответника, че в минал период вестникът в действителност бил издаван от
„(ФИРМА)Д. В тази връзка е и информацията, посочена в полученото писмо-справка от
„(ФИРМА). Релевантно за крайното решение по предявения иск е установяването от ищеца
и то при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е бил собственик и е
управлявал уебсайта **** именно към датите, на които са публикувани твърдените като
съдържащи клеветнически твърдения статии.
В допълнение, предвид обстоятелството, че към исковата молба е представена
извадка от статията от 29.11.2021 г., отпечатана в хартиеното издание на вестник ****,
следва да бъде посочено, че съдът не намери за установено ответникът да е бил издател и на
това издание. Обстоятелството се отрича от представеното писмо-справка от „(ФИРМА).
Посоченото се явява единствено в допълнение на вече направения извод за недоказаност на
предявения иск предвид липсата на изрични такива твърдения в исковата молба.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства от
ищеца, от които по несъмнен начин да се установява, че на процесните дати уебсайтът ****
да е бил собственост, съответно да е бил администриран от ответника. Въз основа на това и
в приложение на последиците от разпределената на ищеца доказателствена тежест за пълно
и главно доказване на този факт, следва да се приеме, че същият остава недоказан по делото.
Поради тези изводи, безпредметно се явява обсъждането на останалите елементи на
фактическия състав на предявения иск. С оглед на това, съдът намира, че искова претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Независимо от изхода на спора на ответникът не се следват разноски, тъй като макар
ликвидаторът да е формулирал искане за присъждане на съдебни разноски липсва
конкретизация относно основанието и размера на въпросните разноски, както и липсват
доказателства за реална направа на разноски по делото от ответната страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Е. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
(АДРЕС), против „(ФИРМА)Д, ЕИК ****1 – в ликвидация, със седалище и адрес на
управление гр. (АДРЕС) представлявано от А Ч. – ликвидатор, осъдителен иск с правно
основание правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 1500 лева, представляваща част от сумата в размер на 20000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на общо пет публикации с клеветнически характер на
електронен сайт **** със следните заглавия – „ЛЯВАТА РЪКА НА БОЛНАТА С 2-РИ
КОВИД Н ШЕТА ПО ЗАВЕДЕНИЯ“ от 18.10.2021 г., „ЧЕРВЕНАТА ДЕПУТАТКА НА М Е
ЕКССЕКРЕТАРКА НА ОЛИГАРХА Г“ от 18.10.2021 г., „М ПРЕВЗЕ БСП, ЗАТОВА
ЧЕРВЕНИТЕ СА СРЕЩУ Р И ИСКАТ ТУРИЗМА С БЕЗУМНИ ИДЕИ“ от 29.11.2021 г., „85
МЛН. ЛВ. ЗА М ОТ ПОДРЕСОРНИЯ НА Н ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ ЗА 2 МЕС., ТА И
ПОРЪЧКИТЕ СА НЕЗАКОННИ“ от 17.02.2022г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на исковата молба на 22.11.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5