№ 4203
гр. Варна, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502146 по описа за 2022 година
С решението на ВРС-14с-в № 2505/26.07.2022г по гр.д.№ 1216082021г Е ПРЕКРАТЕН
бракът на Н. И. Н. ЕГН ********** и Н. К. Н. ЕГН **********, сключен на 7.12.2016г,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн.чл.49 СК;
ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права за децата К. Н. Н.,
род.3.02.2012г, С. Н.а Н., род.30.10.2017г, и Й. Н.а Н., род.21.11.2019г, на майката Н. К. Н. и
Е ОПРЕДЕЛЕНО местожинеенето им при нея; ОСЪДЕН Е бащата Н. Ив.Н. да заплаща
месечна издръжка в полза на детето К., род.3.02.2012г, чрез неговата майката и законен
представител Н. К.Н. в размер на 270лв, считано от 19.08.2021г, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното погасяване на задължението; ОСЪДЕН Е бащата Н. Ив.Н. да заплаща
месечна издръжка в полза на детето С., род.30.10.2017г, чрез неговата майката и законен
представител Н. К.Н., в размер на 220лв, считано от 19.08.2021г, с падеж пето число на
месеца за който се дължи издръжката до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното
погасяване на задължението; ОСЪДЕН Е бащата Н. Ив.Н. да заплаща месечна издръжка в
полза на детето Й., род.21.11.2019г, чрез неговата майката и законен представител Н. К.Н., в
размер на 220лв, считано от 19.08.2021г, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното погасяване на
задължението; ОПРЕДЕЛЕН Е на бащата Н. Ив.Н. режим на лични отношения с децата К.,
С. и Й., да ги вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч в петък до 17ч в
неделя, с преспиване при бащата; по две седмици по време на лятната ваканция; всяка четна
година за периода от 24 до 26 декември от 10ч на 24.12. до 18ч на 26.12., с преспиване, а
всяка нечетна година за периода от 31.12. до 2.01. от 10ч на 31.12. до 16ч на 2.01., както и на
1
всяка нечетна година на Великден от петък до неделя от 10ч в петък до 16ч в неделя, с
преспиване; бащата ще взема децата от дома на майката и ще ги връща в същия дом;
ПРЕДОСТАВЕНО Е на Н. И. Н. ползването на семейното жилище, намиращо се в
Германия; ПОСТАНОВЕНО Е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име
В.; ОСЪДЕН Е Н. Ив.Н. да заплати по см-ка на ВРС държ.такса в размер на 25лв по молбата
за развод и държ.такса в размер на 993,60лв по иска за издръжката, на осн.чл.6 и чл.7 от
ТДТСС по ГПК; ОСЪДЕНА Е Н. К.Н. да заплати по см-ка на ВРС държ.такса в размер на
25лв по молбата за развод, на осн.чл.6 от ТДТСС по ГПК.
Въззивна жалба вх.№ 58247/24.08.2022г е подадена от Н. К. В. срещу решението на
ВРС само в частта досежно размера на определените от съда издръжки в полза на трите
малолетни деца К., С. и Й., като моли за присъждане на размера, претендиран с ИМ.
Счита в тази част постановеното от ВРС решение за неправилно и незаконосъобразно,
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като излага следните
съображения:
РС е приел, че, тъй като по делото не били представени доказателства за
допълънителни нужди на децата извън обичайните средства за храна, дрехи, лекарства и
разходи за развлечения съобразно възрастта им, то ответникът следва да заплаща в полза на
К. мес.издръжка от 270лв, за С. - 220лв и за Й. - 200лв.
Този извод на съда не може да бъде споделен, тъй като претендиралите в ИМ суми за
издръжката на общите на страните деца са в минимален размер : по 400лв – за К. и С. и
350лв- за Й.. Излага още, че децата на тази възраст имат нужда от дрехи, които се налага да
бъдат сменяни често, тъй като растат и стават малки; същото се отнася и за обувките, зимни
якета. Освен това са необходими средства за храна, козметика, образователни книжки и
играчки, посещения за зоологическа градина и разходки, разходите за които многократно
надхвърлят претендирания размер.
На сл.място. по отношение податните възможности на бащата счита, че РС не е
направил необходимата обективна преценка, като мотивите са базирани на предположения.
Изложено е, че в производството не се е установил размерът на получаваното от ответника
трудово възнаграждение. Това води до извода, че съдът не е запознат с приетите и
приложени по делото доказателства. Самият отв. Н. в подадения НИ и отговор на ИМ е
представил лицензирани преводи на български език, от които е видно, че месечната му
заплата за м.08 на 2021г е в размер на 2 221,65евро. Въпреки представените документи в
тази насока, съдът е приел, че той реализира доходи от трудово възнаграждение в размер от
1571,20евро, което се различава съществено от представените писмени доказателства.
Освен това, както е приел за установено и самият РС, ответникът развивал и
допълнителна дейност - изработване на скулптури от метал и тяхната продажба, и
същевременно незаконосъобразно е приел, че от тази си дейност получавал допълнителен
доход в размер най-малко на 50евро.
По делото се установява от разпитаните свидетели и писмените доказателства, че Н. е
2
получил за последната си продадена скулптура през 2021г сума в размер на 8000евро, както
и друга в размер на 300евро. При това положение приетият от съда размер от 50евро е
незаконосъобразен при наличието на доказателства, които сочат на друг размер на доходите.
Поради изложеното моли за уважаването на подадената жалба и присъждане на
издръжка в полза на трите деца в размера, претендиран с ИМ.
В срока по чл.263 ГПК е поспъпил писмен отговор от Н. И. Н. със становище за
неоснователност на подадената в.жалба и за потвърждаване постановеното от ВРС решение
Твърди, че Н. К. получавала ежемесечно за децата сумата от 663евро от Семейната каса
в Германия, равняващи се на 1296,71лв и 710лв ежемесечна издръжка от бащата Н. Н., т.е.
получава за трите децата общо сумата от 2005,71лв всеки месец както следва:
за К. - 270лв издръжка от бащата + 219евро =428,32лв или общо 698,32лв;
за С. - 220лв издръжка от бащата + 219евро=428,32лв или общо 640,50лв
за Й. - 220лв издръжка от бащата + 225евро = 440,06лв или общо 660,50лв.
В въззивната жалба се обосновава необходимостта от присъждане на по-висока
издръжка от това, че в Германия Н. Н. получавал заплата от 2221,65евро и имал
допълнителни доходи от продажба на скулптури, което не било вярно.
Видно от справка за доходите възнаграждението на Н. Н. е 1998,17евро и заплаща наем
за квартирата в Германия от 787евро. Н. Н. не реализира доходи от продажба на скулптури в
Германия.
Свид.показания на майката на Н.К. не могат да бъдат приети за доказателство за
реализирани на допълнителни доходи предвид роднинската им връзка. Доказване на
допълнителни доходи с гласни доказателства е недопустимо. В съдебното заседание
свидетелката твърди, че е присъствала на заплащане на пари, но предполага че това не е от
основната му работа като заварчик.
Както е посочил пред РС, Н.Н. преди години имал хоби изработването на скулптури,
но в момента работел като заварчик в Германия, което било тежка работа и нямал нито
време, нито условия да упражнява дейност като скулптор, която да му носи приходи.
Отделно от това, след като бившата му съпруга е взела еднолично решение да напусне
семейното жилище в Германия и да се установи в България с децата, Н.Н. изпаднал в тежка
депресия, а изработването на скулптури не било механична работа, а творческа дейност,
която освен средства за материали, помещение и време, изисквала положителна
емоционална нагласа, каквато при въззиваемия липсвала след отвеждането на децата в
България.
Следва да бъде отчетено, че, за да може Н.Н. да осъществява режим на лични контакти
с децата, се налага да пътува от Германия до България, да наема квартира и хотел, тъй като
не притежава имот в България, а това било свързано с допълнителни средства. Затова при
увеличаването на издръжката Н. не би бил в състояние не само да покрива ежедневните си
разходи в Германия, където животът бил по-скъп, но и да осъществява контакт с децата си.
3
В жалбата е посочено, че детските надбавки в размер на 663евро Н. ще получава само
докато Н. работи в Германия. Това е така и ако той се върнел в България, за да е по-близо до
децата и започнел работа в България при при средна заплата от 1200лв, то тогава дори
заплащането на издръжката от 710лв би го затруднило.
Добавките от Семейна каса в Германия се заплащат на децата именно защото бащата
работи в Германия. По тази причина и Н.Н. е останал да работи в Германия след като
бившата му съпруга еднолично взела решение да отведе децата от семейното им жилище в
Германия и да се върнат в България .
Ако се върнел в България при децата не би бил в състояние да им осигури и
минималната издръжка за страната, а докато работел в Германия на майката ще бъдат
изплащани всеки месец от немската семейна каса 663евро за децата.
Задължителните удръжките от заплатата на Н.Н. в Германия ще бъдат повече след
развода, тъй като според немското законодателство имало различно облагане между семеен
и несемеен.
Н. К. е в работоспособна възраст. Осъществява дейност като гримьор, регистрирана с
Булстат ..., за което има представени доказателства От няколко месеца тя работи и в "Б. голф
и вили" в Балчик.
Част от издръжката за децата е задължение и на майката.
По делото не са поедставени доказателства, че децата имат нужда от допълнителни
разходи. Представен е единствено договор за наем със сестрата на въззивницата за 400лв.
Освен това, Н. съжителствала с друг мъж и затова логично било и той да участва в
разходите за наема.
Следва да бъде отчетето, че местоживеенето на децата е в България, както и взрастта
им – на 10г, 4г и 3г.
Следва да бъде съобразено и това, че бащата , за да осъществява контактите си с деата
,следва да прави разходи за пътуване до България, както и еч заплаща наем за квартира от
787евро и че инфлацията в Германия била с по-голям ръс от този в България.
Поради изложеното моли за потвърждаване постановенотоот ВРС решение.
В жалбата и отговора няма обективирани нови доказателстени искания.
При служебната проверка съдът не констатира да са допуснати процесуални
нарушения. Наведените оплаквания касаят неправилния анализ на събрания доказателствен
материал, поради което въззивният съд може да формира самостоятел фактически и правни
изводи въз основа събрания доказателствен материал. Ето защо не се налага изготвянето на
нов доклад с указания за разпределяне на доказателствената тежест.
С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 58247/ 24.08.2022г от Н. К. В. срещу
решението на ВРС само в частта досежно размера на определените от съда издръжки в
полза на трите малолетни деца К., С. и Й..
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
6.12.2022г от 13.30ч, за които дата и час да се призоват страните с връчване препис от
настоящотото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5