№ 16696
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110166031 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при връчване на заповед
по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
345396/01.12.2023 г., от „Т--“ ЕАД, ЕИК -, представлявано от А- -
Изпълнителен директор и И--- председател на УС, срещу Г. Д. Г. ЕГН:
********** с адрес: гр. -, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 579.52 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 30.05.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 109.85 лева - мораторна лихва за забава от 01.12.2020 г. до
25.05.2023 г., изчислена върху главница от 579.52 лева
за които суми има издадена Заповед № 16448 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 08.06.2023 г. по ч. гр. д. № 29276 по описа на
1
СРС за 2023 година, за топлоснабден имот: Гр. С-, образуван от преустройство
на таван № 6.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: Гр. С-, образуван от
преустройство на таван № 6 за процесния период. Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е
потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: - АД ФЦ „--", IBAN: ---- BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован се явява
чрез юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ПК. Моли за постановяване на неприсъствено
решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се
представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.238 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 32696/12.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.57-63 от делото).
2
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 32696/12.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.57-63 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се явил в първото заседание по делото и не е направил
искане за разглеждане в негово отсъствие. Същият е предупреден с
разпореждането по чл.131 ГПК за възможността за постановяване на
неприсъствено решение. Освен това искът е вероятно основателен, с оглед
представените към исковата молба доказателства. Ето защо настоящият
състав приема, че са налице условията на чл.238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Ето защо следва да бъде признато за установено, по предявените от „Т-
-“ ЕАД, ЕИК -, -, срещу Г. Д. Г. ЕГН: ********** с адрес на управление: гр. -,
с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове,
с правна квалификация, че Г. Д. Г. ЕГН: ********** дължи на „Т--“ ЕАД,
следните суми:
1. 579.52 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 30.05.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
2. 109.85 лева - мораторна лихва за забава от 01.12.2020 г. до 25.05.2023
г., изчислена върху главница от 579.52 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
за които суми има издадена Заповед № 16448 за изпълнение на парично
3
задължение по чл.410 ГПК от 08.06.2023 г. по ч. гр. д. № 29276 по описа на
СРС за 2023 година, за топлоснабден имот: Гр. С-, образуван от преустройство
на таван № 6.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
За заповедното производство претендира държавна такса в размер на
25.00 лева (л.10 от заповедното производство) и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Възнаграждението е в минимален размер по чл.26 НЗПП вр.
чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде признато. Общият разход е в размер
на 111.13 лева.
Ето защо Г. Д. Г. ЕГН: ********** с адрес: гр. - следва да бъде осъдена
да заплати на „Т--“ ЕАД, ЕИК -, ул. „- сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет
лева), представляващи разноски по ч. гр. д. № 29276/2023 г. по описа на СРС,
на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
В исковото производство
Ищецът претендира 40.00 лева държавна такса, но представя
доказателства само за 25.00 лева. (л.44 от делото) и 156.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение е в
законовия размер по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК и следва да бъде
признато. Съгласно даденото в т.1 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, се присъждат разноски само за които е представен
документ. В процесния случай това са 25.00 лева. Общият размер разноски,
които следва да се признаят на ищеца е 181.00
Ето защо Г. Д. Г. ЕГН: ********** с адрес: гр. -, следва да бъде осъдена
да заплати на „Т--“ ЕАД, ЕИК -, ул. „- сумата от 181.00 лева (сто осемдесет и
един лева), представляващи разноски по гр. д. № 66031//2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т--“ ЕАД, ЕИК -,
-, срещу Г. Д. Г. ЕГН: ********** с адрес на управление: гр. -, с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, че Г. Д. Г. ЕГН: ********** дължи на „Т--“ ЕАД, следните
суми:
1. 579.52 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
4
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 30.05.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
2. 109.85 лева - мораторна лихва за забава от 01.12.2020 г. до 25.05.2023
г., изчислена върху главница от 579.52 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
за които суми има издадена Заповед № 16448 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 08.06.2023 г. по ч. гр. д. № 29276 по описа на
СРС за 2023 година, за топлоснабден имот: Гр. С-, образуван от преустройство
на таван № 6.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. ЕГН: ********** с адрес: гр. - да заплати на „Т--“
ЕАД, ЕИК -, ул. „- сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет лева),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 29276/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. ЕГН: ********** с адрес: гр. -, да заплати на „Т--“
ЕАД, ЕИК -, ул. „- сумата от 181.00 лева (сто осемдесет и един лева),
представляващи разноски по гр. д. № 66031//2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „-“
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С-, на страната на ищеца „Т--“
ЕАД, ЕИК -, ул. „-.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банковата сметка на ищеца Т--“
ЕАД, ЕИК -, както следва: - АД ФЦ „--", IBAN: ---- BIC: SOMBBGSF.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕ е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5