Решение по гр. дело №1089/2019 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 99
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Пламен Тодоров Дочев
Дело: 20194510101089
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

   Гр.Бяла, 03.07.2020г.

 

                                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                   Председател:   Пламен Дочев

 

           при участието на секретаря Валентина Великова, сложи за разглеждане гр. дело № 1089 по описа за 2019г. и като разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:

 

            Предявен е иск с правно чл.422 ГПК .

         В исковата молба на ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответната страна дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 854/2019г. по описа на БРС.

            От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответната страна дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 854/2019г. на БРС, а именно: главница в размер на 4047,50лв. по договор за потребителски кредит PLUS-10897708 от 27.08.2014г., сумата от 2 254.62 лв. договорна лихва и сумата от 1 232.24 лв. мораторна лихва за периода от 26.09.2016г. до 25.09.2019г.

            Претендират се и разноските по делото.

             В настоящия случай, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена заповедта, като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с частта  от това, посочено в заповедта за изпълнение.       Така предявеният установителен иск е допустим.

             Предвид и признанието от процесуалния представител на ответника на предявената искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК, като в срока за отговор ответникът не оспорва, че дължи на основание чл.422 ГПК сумата за незаплатени вноски и признава иска, съдът намира същият за основателен и доказан до тази му част основаващ се на признанието на иска. Видно от писмените доказателства дължимото задължение е съобразно приетата и неоспорена СИЕ и допълнителните разяснения от в.л. се явява в размер на 4047.50 лв., представляващо задължение по главницата, договорна и мораторна  такава в размер на 186,86 лв.

Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция изцяло (негова е доказателствената тежест), поради което съдът приема за установено съществуването вземането на ищеца в посочения от в.л. размер, като в останалата част исковата претенция следва да се отхвърли като недоказана.

            Разноските по заповедното производство не следва да се присъждат  съобразно т.12 на ТР по ТД № 4/2013г. на ВКС, като разноските по исковото производство са следните: 150.69 лв. /сто и петдесет лева и шестдесет и девет ст./   държавни такси и 150.00 лв. за СИЕ, като заплащането им е в тежест на ответника.

          По искането на разноски от ответника:

           При настоящият казус част от сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на делото. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл са и определение № 200/20.05.2016г., по ч. гр.д. № 1960/2016г. на III г.о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011г., ч.гр.д. № 597/2011г.  на IV г. о. на ВКС/, а искането на ответника да се отхвърли изцяло като неоснователно.

              Водим от гореизложеното, съдът

 

                                    Р   Е   Ш  И  :

 

           ПРИЗНАВА за установено, че Т.Ц.С.,  с ЕГН ********** *** дължи на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Райчо Петков-Казанджията“ № 4-6, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от управителя Р.И.М. – Т., сумата от 4047.50 лв. /четири хиляди и четиридесет и седем лева и петдесет ст./, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS-10897708 от 27.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното изплащане и сумата от 186.86 лв. /сто осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляващи договорна и мораторна лихва по договор за потребителски кредит.

            ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че Т.Ц.С., с ЕГН ********** ***, дължи на “ЕОС МАТРИКС“  ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к.„Малинова долина“, ул.“Райчо Петков-Казанджията“ № 4-6, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от управителя Р.И.М. –Т. в частта над 186.86 лв. /сто осемдесет и шест лева и осемдесет и шест  стотинки/ до сумата от 2 254.62 лв. /две хиляди двеста петдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляващи договорна наказателна лихва, както и сумата от 1 232.24 лв. /хиляда двеста тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2016г. до 25.09.2019г., като недоказан.

          ОСЪЖДА  Т.Ц.С.,  с ЕГН ********** *** да заплати на  “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к „Малинова долина“, ул.“Райчо Петков-Казанджията“ № 4-6, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от у-ля Р.И.М. – Т., сумата от 150.69 лв. /сто и петдесет лева и шестдесет и девет стотинки/   държавни такси и 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ за СИЕ.

          ОТХВЪРЛЯ искането на Т.Ц.С., с ЕГН-********** *** против “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Райчо Петков-Казанджията“ № 4-6, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от у-ля Р.И.М. – Т. за заплащането на разноски в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/, представляващи разноски за адвокатски хонорар, като неоснователно.                                                                                   

           Решението  подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                           

             

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/