Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на тринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 2190 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№528271/07.11.2018г. постановено по гр.д.№ 68082/2016г. по описа на Софийски
районен съд, 140 ти състав, Н.В.В., М.Н.Д. и Г.Н.Д. са осъдени да заплатят на „Д.к.Б.“
АД както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр.1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
ответникът Н.В.В. сумата от 314.77 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.11.2016г. до погасяването, ответникът М.Н.Д.
сумата от от 314.77 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.11.2016г. до погасяването и ответникът Г.Н.Д. сума от
293.50 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 28.11.2016г. до погасяването, представляващи дължима част, за която отговаря
всеки от ответниците, от дължима от наследодателя на ответниците – С.Г.В.главница
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „DINERS CLUB“ от 16.09.2014г., сключен между ищеца и
наследодателя на ответниците – С.Г.В.и на основание чл. 79, ал. 1, пр.1, вр.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД ответниците Н.В.В. и М.Н.Д. да заплатят на „Д.к.Б.“ АД
сумата в общ размер на 85.38 лева, разпределена поравно и разделно между
ответниците Н.В.В. и М.Н.Д., представляващи договорна лихва за периода от
01.03.2015г. до 10.11.2016г. по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта „DINERS CLUB“ от
16.09.2014г., сключен между ищеца и наследодателя на ответниците - С.Г.В., като
са отхвърлени предявените искове за осъждане на ответниците Н.В.В. и М.Н.Д. да
заплатят в полза на „Д.к.Б.“ АД договорна лихва до пълния предявен размер на
исковете – сума в общ размер на 269.46 лева.
Софийски районен
съд се е произнесъл и по направеното искане за присъждане на разноски, като на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК е осъдил ответниците да заплатят на ищцовото
дружество сума в размер на 955.57 лева, представляваща разноски в
производството съобразно уважената част от исковете.
В срока по чл.
259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от особения представител на Г.Н.Д.
– адв.Р. срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която Г.Н.Д. е
осъден да заплати на „Д.к.Б.“ АД сума в размер на 293.50 лева, ведно със
законната лихва от 28.11.2016г. до окончателното и заплащане. Излагат се
аргументи, че Г.Д. бил погасил задълженията на своята наследодателка.
Подчертава се, че по делото нямало данни дали ответникът Д. е приел
наследството на своята майка. С оглед изложеното се моли решението на Софийски
районен съд да бъда отменено в обжалваната му част.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от „Д.к.Б.“ АД. С
молба подадена по делото преди проведеното пред Софийски градски съд открито
съдебно заседание ищцовото дружество оспорва въззивната жалба, като поддържа,
че при условия на пълно и главно доказване дружеството е установило
основателността на претенцията си. Твърди се, че предвид извършените от страна
на въззивника плащания във връзка с договора, следва да се приеме, че същият е
приел наследството на оставено от С.В.. С оглед изложеното се моли решението на
Софийски районен съд в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в
отговора доводи, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
счита постановеното от СРС, 140ти състав, решение за валидно и в обжалваната
част за допустимо, а по съществото си е частично
неправилно. Във връзка с възраженията в депозирана въззивна жалба,
настоящият състав приема следното:
Между страните
по делото пред въззивната инстанция е безспорно, че между „Д.к.Б.“ АД и С.Г.В.на
16.09.2014г. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт). Това обстоятелство се установява и от представения по делото
препис от договора, неоспорен от ответниците. В договора е предвидено, че на С.В.се
предоставя кредитен лимит от 5000 лева, който може да бъде усвояван с
използване на издадената от ищеца карта съобразно общите условия към договора.
Уговорено е, че за срока на договора, който е до 30.09.2015г., годишната лихва
начислявана от ищеца ще е в размер на 19 %, а годишният процент на разходите ще
бъде в размер на 22 %, като общата дължима сума от титуляра на картата е
6096.96 лева.
Не се спори е,
че преди подписването на договора на 16.09.2014г. С.В.от 2007г. е ползвала
издадена кредитна карта DINERS CLUB, въз основа на
представен по делото договор за издаване на ко-брандирана кредитна карта от
01.10.2007г. и че по подадено от нея заявление от 24.04.2010г. е преминала от
ползването на кредитна карта тип „Сharge“ към тип
револвираща се.
От приложения по
делото протокол № 336936/16.12.2014г., неоспорен от ответниците се установява,
че С.В.е получила издадената и въз основа на сключения с „Д.к.Б.“ АД договор
кредитна карта.
Не се спори по
делото, а и се установява от представения препис извлечение от акт за смърт, че
С.Г.В.е починала на 14.05.2015г., като е оставила за свои наследници съпруга си
Н. Д.и децата си М. Драгушева и Г. Д.(видно от представеното удостоверение за
наследници).
Страните не
спорят и че от страна на Г.Н. Д.е извършено плащане на част от претендираната
сума в размер на 104 лева (два пъти по 52 лева).
Пред Софийски
районен съд е прието и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че към 28.11.2016г. са останали непогасени задължения
на С.В.по договора за кредитна карта 1008.44 лева, от които 923.06 лева
главница и 85.38 лева – договорна лихва. Вещото лице е посочило, че размерът на
предоставената на В.сума е 22 023.30 лева, а начислената лихва е в размер
на 2 013.23 лева или размерът на общо дължимата сума по договор за
кредитна карта е бил 24 036.53 лева, от които погасени от страна на В.и
при съобразяване на извършено плащане на суми в размер на 104 лева след
смъртта(два пъти по 52 лева), общият размер на погасяваните по договора дължими
суми е 23 028.09 лева..
Настоящият
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК приетите по делото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, като изготвено от вещо лице притежаващо
необходимите професионална квалификация и знания, въз основа на приетите по
делото доказателства. Същото не е оспорено и от страна на въззивника.
С оглед приетите факти по делото
въззивният съд намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно правилата на чл. 154 от ГПК по
делото от ищеца следва да бъде доказано при условие на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта, по силата на който на наследодателката на въззивника е
предоставена парична сума в претендирания размер, и че по силата на този
договор наследодателката на въззивника е дължала и заплащане на договорна лихва.
В тежест на ответника Г. Д.е да установи твърдението си за извършено плащане на
цялата дължима от него сума. С оглед направеното пред Софийски районен съд,
поддържано и във въззивната жалба възражение за направен отказ от наследство,
именно в тежест на въззивника е да докаже твърдението си.
Наличието на възникнало валидно договорно правоотношение между ищцовото
дружество и С.В., въз основа на което на същата е била предоставена кредитна
карта и заем под формата на кредитен лимит от 5 000 лева, ползван чрез
револвираща международна кредитна карта, е безспорно установено по делото от
представения към исковата молба договор, неоспорен от въззивника, и от приетия
протокол 336936/16.12.2014г. за предоставяне на самата кредитна карта. Установен
е и, че по силата на този договор, титулярът на картата – С.В.се е съгласила да
заплати и договорна лихва върху предоставената и в заем сума. Така договорената
възнаградителна лихва е съобразена с императивните разпоредби на Закона за потребителските
кредити, поради което заплащането на същата се дължи от страна на
заемополучателя.
За да се установи каква част от предоставената от ищцовото дружество на С.В.сума
е останала непогасена след смъртта и, следва да бъдат проследени всички
извършени транзакции по предоставената на В.кредитна карта и всички постъпили
от нея погасителни вноски. Именно такова проследяване е направено в приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява,
че към датата на смъртта на В.е останала непогасена от нея главница в размер на
923.06 лева. По отношение на размер
на договорната лихва, въз основа на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към 09.03.2015г. размерът на непогасената договорна
лихва и бил 14.95 лева, като ищцовото дружество е продължило да начислява
договорна лихва, която към датата на подаване на исковата молба е в размер на 189.39 лева, без да се съобразяват
извършените след смъртта на В.плащания.
По делото от представеното удостоверение за наследници се установява, че С.В.е
оставила след смъртта си трима наследника – Н.В. – съпруг, М.Д. – дъщеря и Г.Д.
- син. От страна на въззивника не са ангажирани доказателства, че същият се е
отказал от наследството на С.В., поради което не може да бъде прието за
основателен изтъкнатия от него довод във въззивната жалба. Именно негова е била
доказателствената тежест да установи твърдението за извършен отказ от
наследство. Предвид това и съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9,
ал. 1 от ЗН следва да се приеме, че тримата наследника на С.В.са придобили по
1/3 от оставеното от нея наследство. Същевременно с оглед разпоредбата на чл.
60, ал. 1 от ЗН наследниците приели наследството отговарят за задълженията, с
които то е обремененно, съобразно дяловете, които получават. Предвид това
въззивникът Г.Д. отговаря за 1/3 от дължимите от С.В.суми по сключения с
ищцовото дружество договора, т.е за 1/3 от дължимата главница и за 1/3 от
дължимата лихва или за 307.69 лева –
главница и 63.13 лева – договорна лихва.
Страните не спорят, доколкото самият ищец още в исковата молба признава, че
от въззивника е извършено плащане на сума в размер на 104 лева, с която са били
погасени изцяло дължимата от него лихва и част от дължимата главница. Предвид
това при съобразяване на извършеното от Г.Д. плащане следва да се приеме, че
той е заплатил изцяло дължимата от него лихва в размер на 63.13 лева, като с
остатъка от платената от него сума – 40.87 лева е погасена част от дължимата от
него главница или непогасена е останала главница в размер на 266.82 лева (307.69 лева минус 40.78
лева). Ето защо искът предявен срещу въззивника Г.Д. се явява основателен
единствено до сума в размер на 266.82 лева, като за разликата над този размер
до пълния присъден размер от 293.50 лева (т.е. за сумата от 26.68 лева)
исковата претенция се явява неоснователна и решението на Софийски районен съд
следва да бъде отменено в тази част.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която въззивникът е осъден
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер над 289.57 лева до пълния присъден размер от 318.52 лева,
представляващи 1/3 от общия размер на присъдените разноски от 955.57 лева.
По разноските:
Пред Софийски
районен съд въззивникът Г.Д. не е сторил разноски, поради което на същия не
следва да бъдат присъждани такива с оглед изхода на спора.
Предвид изхода
на спора пред въззивната инстанция право на разноски имат и двете страни, но
доколкото въззивникът не е сторил такива, тъй като е бил представялав от особен
представител, разноски не следва да му бъдат присъждани.
На основание чл.
78, ал. 1, вр. с чл. 273 от ГПК право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от въззивната жалба има въззиваемото дружество „Д.к.Б.“ АД. От името на
същото обаче пред настоящия състав не е направено искане за присъждане на
разноски, поради което Софийски градски съд не следва да се произнася по този
въпрос.
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК дължимата държавна такса за въззивно
обжалване следва да бъде разпределена между страни. Съразмерно с уважената част
от въззивната жалба, Г.Д. следва да бъде осъден да заплати сумата от 22.72 лева,
а „Д.к.Б.“ АД следва да бъде осъдено да заплати сумата от 2.28 лева държавна
такса за въззивно обжалване съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба,
като сумите следва да бъдат платени в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №528271/07.11.2018г. постановено
по гр.д.№ 68082/2016г. по описа на Софийски районен съд, 140 ти състав, в
частта, в която Г.Н.Д. е осъден да заплати на „Д.к.Б.“ АД на основание чл. 79,
ал. 1, пр.1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сума в размер над 266.82 лева до пълния присъден размер от 293.50 лева (т.е. за сумата от 26.68 лева), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2016г. до
погасяването, представляваща дължима от него в качеството му на наследник на С.Г.В.главница
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „DINERS CLUB“ от 16.09.2014г., сключен между ищеца и
наследодателя на въззивника – С.Г.В., както и в частта в която Г.Н.Д. е осъден
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер над 289.57 лева до пълния
присъден размер от 318.52 лева, представляващи 1/3 от общия размер на
присъдените разноски от 955.57 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Д.к.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу Г.Н.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** иск с чл. 79, ал. 1, пр.1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сума в размер над 266.82 лева до пълния
присъден размер от 293.50 лева (т.е. за сумата от 26.68 лева), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2016г. до
погасяването, представляваща дължима от него в качеството му на наследник на С.Г.В.главница
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „DINERS CLUB“ от 16.09.2014г., сключен между ищеца и
наследодателя на въззивника – С.Г.В..
ПОТВЪРЖДАВА решение №528271/07.11.2018г.
постановено по гр.д.№ 68082/2016г. по описа на Софийски районен съд, 140 ти
състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 22.72 лева – разноски
за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „Д.к.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер
на 2.28 лева – разноски за въззивно обжалване.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.