Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 08.06.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският
районен съд, в публичното съдебно заседание
НА СЕДМИ ЮНИ две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Цветанова,
при секретаря Л.П. , като разгледа докладваното от
съдия Цветанова гр.д. № 405 по описа за
Производство по реда на глава ХХV “Бързо
производство” ГПК, вр. с чл.146,
ал.2 СК.
Предявен e иск за изменение на съдебно
определена издръжка на малолетно дете чрез увеличаване на размера – правно основание чл.150 СК.
В
исковата молба ищцата Е. В. М. с ЕГН ********** ,като майка и законна представителка на малолетното дете М.С.М.
с ЕГН ********** *** твърди, че с
решение по гр. дело № 179/2012г., по описа
на ЛРС ответникът е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 71.50 лв.
Сочи,
че от постановяване на решението изминало повече от една година, през което
време се изменили обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на
издръжката. Детето е пораснало и в момента бил ученик в IX клас. Не получава стипендия и не е на държавна
издръжка.
Месечните доходи на ответника са се
увеличили. Делът, с който бащата участва в издръжката на детето бил крайно
недостатъчен да задоволи тези нужди. Ищеца
посочва, че доходи на майката не били високи и не стигали
за да осигури нормален жизнен стандарт на детето. Ответника
работи на постоянна работа и получавал месечен доход в размер над 1100
лева, нямал задължения към други деца или възходящи и нямало пречка да заплаща
по-висок размер на издръжка за детето.
С оглед
изложеното счита, че са налице условия
за изменение на определената за непълнолетното им дете издръжка.
От съда се
иска постановяване на решение, с което да
измени размера на издръжката, която
бащата С.Н.М. е осъден да заплаща на ищата като майка и законен
представител на детето им М.С.М., като
увеличи този размер от71.50 лв. на 105 лв., месечно, считано от датата на предявяване на иска до навършване
на пълнолетие на детето или настъпване
на друга законова причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по делото.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Последният се явява в съдебно
заседание, представя удостоверение за дохода си,счита предявения иск за допустим, но прекомерно завишен по размер.
В с.з. ищеца, редовно призована се явява не се явява. Депозирала е молба,че поддържа
иска.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Страните в
производството са родители на детето М.С.М..
С Решение постановено
по гр.д.№ 179/
От
представеното по делото удостоверение изх.№ 635/31.03.2016 г., издадено от СОУ”
….”- Лом се установява, че през учебната 2015г./2016г. детето М.С.М. с ЕГН **********
е ученик в 5 клас.
Майката е
регистрирана като безработна в Бюро по труда гр. Б..
Ответникът
работи в А. л. ООД София и получава средно нетно възнаграждение в размер на 385
лв.
Исковата
молба е подадена на 04.04..2016г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства. Тези
обстоятелства се удостоверяват с официални писмени документи.
Приетото за
установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният
иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК е допустим.
Разгледан
по същество е частично основателен.
Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя
от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е
достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.
По
делата за издръжка съдът следва да
изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните
възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.
Размерът на издръжката не е абсолютна величина
и подлежи на преценка във всеки
конкретен случай.
До навършване
на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно.
Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата
родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и
издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ
родителските права. Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се
съобразят обикновените условия на живот
на деца от същата възраст.
В настоящият
казус съдът намира, че една от алтернативните
предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице. От постановяване
на съдебното Решение по гр. д. № 179/2012г.,
по описа на ЛРС е изминал продължителен период от време / повече от 3
години/, установи се, че през този времеви диапазон детето М. е израснал. Това
обстоятелство обуславя и изменение на неговите ежедневни битови потребности в
посока тяхното повишаване или необходими са повече финансови средства не само
за храна, като количество и качество, но и нужда от облекло, обувки, козметични, медицински продукти, средства за социален живот. Доказа в процеса, че детето е записано, като
ученик в учебното заведение СОУ»…..» гр.Б. за учебната 1015-
Следователно
налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на
предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл.150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето Т. от битов и личен характер.
Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Между страните не е спорно, а и се
установи, че родителските права се упражняват от майката – Е.В.М..
Минималният
размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
При определяне на размера на издръжката съдът
взе предвид нарасналите нужди на детето М. и намира, че е задължен да приведе
размера на издръжката му в съответствие с възможностите на родителите да дават
такава. Не се установи в процеса ответника да има
алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни лица. Освен това, майката
е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
непълнолетното дете и в тази връзка тя поема ежедневните разходи за консумативи
/ ел.енергия, отопление, комуникации, ВиК услуги и др./ заплащани, във връзка с
ползването на жилището, където живеят двамата с детето.
Следователно претенцията се явява частично
основателна до размера на 100 лв. месечно, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, а до пълния претендиран размер от 105 лв. искът бива
отхвърлен. Това е така, тъй като не бяха представени доказателства за
установяване на необходимост от увеличение на издръжката на 100 % , в какъвто
смисъл е заявената претенция / от 75.10 лв. на 105 лв./. Безспорно е
физическото израстване на дете в подобна
на М. възраст и от там увеличените потребности и свързаните със
задоволяването им финансови средства, но издръжката на детето следва да бъде
съобразена и с възможностите на дължащите такава. Съдът счита, че изминалия голям период от време от
първоначалното определяне на издръжката / повече от 3 години/ не е
обстоятелство, което да обуслови само по себе си 100 процентно увеличение на присъдената
издръжка.
Ето защо
искът бива частично уважен до размера на 100 лв. месечно, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на други причини за изменянето или прекратяването на издръжката.
Искът над присъдената сума от 100 лв. до пълния предявен размер от 105 лв. бива
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Издръжката ответникът следва да
заплаща от датата на депозиране на исковата молба 04.04.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт
съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката и
съобразно чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК в размер на 50.00лв.,
Съобразно
отхвърлената част на иска не следва да се присъждат разноски в тежест на
ищцата, тъй като те са поети и платени от бюджета на съдебната власт, с оглед
освобождаването по право от такси и разноски на ищеца.
На
основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва
да се допусне предварително изпълнение на решението.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ размера на издръжката определена по
гражданско дело № 179/2012 г. по описа на ЛРС, дължима от С.Н.М., ЕГН **********,***
на Е.В.М. ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетния М.С.М. ЕГН ********** като я увеличава от 71.50 лв. на 100 лв./ сто
лева/ месечно, считано от 04.04.2016
год., ведно със законната лихва, върху
всяка закъсняла вноска, начиная от падежа до окончателното й изплащане, до
промяна на обстоятелствата за това, като в останалата част над уважения размер
до 105 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК с
постоянен и настоящ С.Н.М., ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ по с/ка на ЛРС в полза на
бюджета на съдебната власт, сума в
размер на 50.00 лв./
петдесет лева/съобразно уважената част на иска. държавна такса върху
изменения размер на издръжката.
ДОПУСКА, на основание
чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОС – Монтана в двуседмичен срок от
датата на обявяването – 08.06.2016 год.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: