№ 842
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110203282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Г.” ООД против Наказателно постановление №
03-013646/17.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „Г.” ООД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 300 лева на основание чл.416
вр. чл.415в, от КТ за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява,изпраща становище с
което поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 07.05.2021г. при извършена проверка в офис находящ се на ул. „П.
Яворов“ №11 в гр.Варна било установено, че въззивникът „Г.” ООД като
1
работодател не държал на разположение на контролните органи екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред, документи свързани с разпределението
на работното време обект, поименен график за който било установено
сумирано изчисляване на работното време- м. май 2021г.
Въз основа на горното било отпочнато административно наказателно
производство срещу въззивникът, като бил съставен АУАН.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по 403А ал.1 от КТ. АНО
издал наказателното постановление като изцяло възприел изложените в
АУАН фактически констатации.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на "Инспекция по труда" гр.Варна, съгласно заповед на
Изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" гр. София.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, разпита на свидетелката в хода на съдебното
производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които
преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е
приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по
чл.403А ал.1 от КТ. Съгласно чл.403 А ал.1 от КТ в стопанисваните обекти
следва да се държи на разположение на контролните органи по труда
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа. Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не бил
извършил вмененото му нарушение. В действителност при проверката
изисканите докумени не са се намирали в обекта и не са били представени на
контролните органи. Този факт обуславя ангажирането на административно
наказателна отговорност. Съдът намира, че причините за неизпълнението на
това задължение са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.В тази връзка съдът намира, че
жалбоподателя е правилно наказан. Съдът не приема възраженията на
2
жалбоподателят, че дружеството нямало вина и интерес от допускането на
подобно нарушение. В настоящото административнонаказателно
производство сме изправени пред хипотезата на търсене на обективна,
безвиновна отговорност, тъй като предприятието на ЕООД е лишено от воля
и не може да се търси вина. Предвид гореизложеното съдът намира, че
правилно АНО е определил субекта на нарушението и е наложил наказание
имуществена санкция на „Г.” ООД.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за неточно
описание на нарушението и мястото на извършване на същото. Предвид
гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато съществено
процесуално нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че отстраняването на нарушение веднага след
установяването му представлява маловажен случай, при който е приложима
разпоредбата на чл.415в от КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение следва да се приема като маловажно. Съдът счита, че
при преценка дали се касае за маловажен случай АНО правилно е обсъдил
степента на обществена опасност на извършеното нарушение. В този смисъл
съдът намира, че правилно АНО е приложил разпоредбата на чл. 415в от КТ,
според която за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. АНО не е
изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложенат санкция към
средния размер определен в КТ. По преписката няма доказателства
жалбоподателят да е имал и други нарушения, предвид това обстоятелство
съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивникът и намира, че
следва да измени наказанието до предвидения в чл.415в от КТ минимум.
3
С оглед направеното искане от страните за присъждане
на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
4
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, разпитан е един свидетел, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 26,67
лева.
В жалбата на въззивното дружество, поддържана от неговия
процесуален представител пред съда, не се съдържа искане за присъждане на
сторените в производството разноски.
Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава,
когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на
решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната
трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си
представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и
съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на
възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в
самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод. По делото не са представени
доказателства за заплащане на възнаграждение в брой или по банков път до
приключване на устните състезания във въззивното производство. При
отсъствие на доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд
намира, че няма законово основание да присъди съразмерно на уважената
част от иска възнаграждение под формата на разноски по чл. 78 ГПК. Така
възприетото разрешение съответства и на задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение от представянето на
доказателства за реалното му плащане. В този смисъл- Определение №
145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето гражданско
отделение.
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013646/17.06.2021 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Г.” ООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
размер на 300 лева на основание чл.416 вр. чл.415в, от КТ за нарушение по
чл.403а ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" на 100 ЛЕВА.
ОСЪЖДА „Г.” ООД да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“
гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,67 лева, на осн.
чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6