Решение по дело №440/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 февруари 2020 г.
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20192130100440
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 40 / 24.2.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесет и девети януари   две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.......440.........по описа за............2019..................година

          Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът М.В.С.  с която той чрез пълномощника си адв. К.К. е предявил иск  по чл. 45 ал.1 от ЗЗД  срещу К.С.С.  с който иск същият ищец моли съда да постанови решение с което  да осъди  горепосочения ответник  да му   заплати  сумата в размер от 4 002, 90  лв.  представляваща  обезщетение за причинените му имуществени вреди които са настъпили в резултат на прострелване  на собственото му ловно куче с име   Джино , порода сибирска лайка на 20.10.2018 година и изразяващи се  в направените като пряка и непосредствена последица от това неправомерно деяние  от страна на ответника , разходи  за ветеринарно- медицински  услуги / хирургически интервенции , терапия, медикаменти и консумативи /  и пътни разноски свързани с тях  ,  ведно  със законната лихва   върху горепосочената главница, начиная от датата на предявяването на настоящия иск в КРС до окончателното им изплащане . Ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати всички направени от него съдебни разноски по делото .

В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът       чрез процесуалния му представител  и се иска неговото уважаване изцяло така както е предявен.

          Ответната страна респективно ответникът К.С.С.  е редовно уведомен за предявения срещу него иск , на същият съдът е указал последиците от  неспазването на сроковете за размяна на книжа  и от неявяването му в съдебно заседание , като същият  е подал отговор в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който счита така предявения иск за допустим , но  оспорва същият иск като изцяло  основателен и моли съдът да отхвърли изцяло като такъв .Затова и съдът е приел, че искът се явява допустим за разглеждане и като такъв го е разгледал по същество.В отговора си по исковата молба ответникът оспорва предявения срещу него иск като изцяло  основателен и съответно недоказан по основание и по размер като излага подробни съображения за това в отговора си и моли съдът да го отхвърли изцяло  като такъв, понеже оспорва твърдението на ищецът  , че е собственик на процесното куче и поради това не се явява материално правно легитимиран да търси обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на нараняването на кучето от негова страна  , оспорва също твърдението на ищецът  в исковата му  молба , че процесното ловно куче е ловно и като го е извел на лов без то да е ловно куче е изложил сам  на опасност живота и неговото здраве и поради това не може да черпи права  от това си неправомерно поведение  като претендира обезщетение за вредите нанесени на процесното куче , освен това като оспорва размера на претенцията  за имуществени вреди като прекомерно завишена по размер и съответно и недоказана с приложените писмени доказателства .    

В съдебно заседание  ответникът не признава иска   и  моли съдът да го отхвърли като неоснователен изцяло .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото , като се признава от тях , което се потвърждава от приетите като доказателства по делото писмени доказателства -  доклад от ръководителя на лова в ЛРД Скала И. Сашев С. , писмо  респ. обяснение на ответника К.С.  до Управителния съвет на  ЛРСдружение Хан  Крум гр. Сунгурларе от дата 01.11.2018 г. , а така също и от показанията на разпитаните по делото свидетели И.С. , Д.Д. , С.С. , Х.В.  , Росен Павлев и  Н.К. , както и от заключението на вещото лице Д.  В. по назначената по делото съдебна ветеринарномедицинска експертиза , което заключение като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно доказателство по делото  е че на дата 20.10.2018 г.  в местност  Погромнината  в землището на село Скала бил проведен групов лов на дива свиня в който участвали членовете на ЛРД село Скала между които ищецът М.В.С. и К.С.С. , като ищецът С. водел със себе си куче порода  сибирска лайка на име Джино и след съответния инструктаж , кучетата  с които и кучето Джино били пуснати в гората  и след известно време подгонили дивеча към ловците – в случая дивите свине  и  след като последните минали край ответника С. преследвани от кучето Джино , същият произвел три бързи изстрела един след друг по тях вследствие на което ранил кучето Джино в областта  на дясната му подбедрена кост като същото получило  нараняване изразяващо се в множествена  комплицирана фрактура на тибия и фибула    . Впоследствие  ищецът  С. като видял раненото куче го транспортирал  в гр. Бургас  във ветеринарна клиника Байрон  към Вет – Медикъл ЕООД гр. Стара Загора , където на същия ден след съответен клиничен преглед  и извършена рентгенография била извършена операция на пострадалото куче – остеосинтеза като с нея били премахнати деформирана сачма и са били отстранени и други метални проектили примесени с костна тъкан ,раната била обработена и на кучето  поставена била заключваща система  с титаниеви импланти -  Limited contact plates  ZRINSKI по избор на ищеца , като след известно време след около една седмица след операцията след това вследствие на настъпилите усложнения свързани с настъпилите следоперативни проблеми свързани с изкривяване на крайника на кучето  и  с деформация на същите  импланти  , на кучето е била извършена допълнителна операция  и  бил поставен  допълнителен  еднопланов външен фискатор на Securos , а впоследствие на 22.11.2018 г. вследствие на разхлабване на иглите  на същия еднопланов фискатор и наличие на инфекция на кучето била извършена нова трета поред операция и били поставени допълнителни елементи на горепосочения фиксатор с оглед превръщането му в  многопланов ., като впоследствие  същото куче претърпяло няколко  хирургични намеси  с цел отстраняване  на отблъснати или счупени импланти.  На същото куче  по препоръка на ветеринарните лекари  от клиника Байрон били извършвани ежедневни превръзки които ищецът твърди, че са 53 на брой , а след изтичане на около 3 месеца  същите били изменени на  тридневни, които ищецът твърди, че са 11 на брой. По този начин ищецът твърди, че за самата хирургическа интервенция , за нужните след това  лекарства , импланти  , рентгенови снимки – 14 на брой  и вложените  медикаменти  същият е заплатил сумата от 2 695, 70 лв. с ДДС  за което му било издадено от същото заведение  фактура № 936 от дата 05.03.2019 г. ведно с опис към нея , за направените от него общо на брой 64 броя , по 5 лв. за всяка превръзки същият бил заплатил сумата от 320 лв.и за направените свързани с това транспортни разходи с личния му автомобил  същият заплатил сумата от 1 187, 20 лв. и тъй като ответникът му заплатил сумата от 200 лв., същият претърпял от това имуществени вреди  в размер на общата сума от 4 002, 90 лв. които той претендира за възстановяване от ответника С..    

Съдът намира, че за да възникне отговорността на дадено лице  за поправяне на вреди от непозволено увреждане  следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние / действие или бездействие / , противоправност на деянието , настъпили вреди в сферата / патримониума /  на трето лице , причинна връзка между деянието и вредите и наличие на вина . Съобразно гореизложеното съдът намира, че по отношение на ответника съдът следва да разгледа дали са налице всички горепосочени признаци на института на непозволеното увреждане и дали същият дължи на ищеца  претендираното от него  обезщетение  което той следва да заплати на същия  за причинени  вреди вследствие на неговото противоправно деяние.Същите съдът следва да установи респ. прецени и съобразявайки се с възраженията на ответника посочени по- горе.

Ответника е направил възражение свързано с това , че ищецът не е посочил никакви доказателства относно това , че е собственик на процесното куче  към момента на нараняването му от негова страна . Действително правото на собственост върху определена движима вещ  каквато се явява и процесното куче следва да се установи не само  от факта твърдян от ищеца , че кучето е ловно и поради това , че на процесната горепосочена дата  е водено на лов , а и чрез необходимите затова писмени доказателства посочени в разпоредбите на чл. 2 от Наредбата издадена от Община Сунгурларе за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Сунгурларе  и на чл. 174 ал.1 и   ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност   . Съгласно тези два нормативни акта е че същите въвеждан регистрационен режим на собственост спрямо кучетата  като посочват, че правото на собственост върху куче се установява или с надлежно издаден и попълнен ветеринарномедицински паспорт с нанесена идентификация на кучето или с договор за покупко- продажба или за дарение  от търговски обект, развъдник , приют , пансион и др. регистрирани по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност  или от други  физически или юридически лица в това число и по наследство , като тези документи  важат само до момента  в който кучето навърши възрастта  изискваща се по ЗВМД за издаване на ветеринарномедицински паспорт – в случая 6 седмична възраст . На тази 6- седмична възраст кучето задължително се води при ветеринарен лекар който му издава горепосочения ветеринарномедицински паспорт , обезпаразитява го и го ваксинира , като собственика на кучето в 7- дневен срок след това следва да го декларира като негова собственост  чрез съответна декларация в съответната Община в отдел Местни данъци и такси ,  след което на 4 месечна възраст или в срок от 7 –дена от придобИ.е на собствеността над горепосочената възраст чрез съответния договор в писмена форма , кучето се регистрира от ветеринарния лекар, който му поставя съответен съответен микрочип и въвежда данните в съответната интегрирана система на БАБХ , като по този начин го регистрира и в това държавно учреждение. По делото ищецът в подкрепа на правото си на собственост е представил заверено ксерокопие от ветеринарномедицинския паспорт  на кучето  което е родено на посочената дата – 14.05.2015 г. , а същият документ е издаден  и микрочипът на кучето е поставен  на 26.10.2018 г. тоест 6 дена след датата на увреждане на кучето и то в клиника Байрон  , където е лекувано кучето  , кат тази регистрация е извършена от лично свидетелят Н.К. . Освен това ищецът не е посочил по делото никакви  придобивни основания по смисъла на Закона за собствеността относно това на какво основание  е придобил правото на собственост спрямо процесното куче .По делото  въпреки задълженията му затова ищецът не е посочил никакви доказателства относно това , че е придобил правото на собственост върху процесното куче , т.е. че е собственик на кучето  към момента на неговото увреждане , като в тази връзка съдът не цени като такива факта , че ответника му е заплатил за лечението на кучето сумата от 200 лв.   или негово твърдение в писмото му  че е ранил кучето на ищеца С. тъй като същите не се явяват от категорията на доказателства , годни да установят  правото на собственост на ищеца върху процесното куче на име Джино. Поради това с оглед непосочването на достатъчните и убедителни доказателства относно това , че ищецът е собственик на процесното куче , то съдът намира , че с оглед противоправното поведение на ответника спрямо кучето Джино са настъпили вреди , но същите не касаят патримониума на ищеца  , поради това , че кучето не се явява негова собственост и поради извършените от него разходи за лечението на същото куче се явяват за негова сметка и за тяхното репатриране респ. възстановяване  не следва да бъде задължен ответника и той не дължи каквото й да е обезщетение на ищеца . Затова съдът намира , че искът на това основание като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло , ведно с всичките законни последствия от това.

 Искът следва да бъде отхвърлен и на друго основание  и то е свързано с това  с оглед на възражението на ответника , че ищецът не доказа , че процесното куче което е водил на лов е ловно куче и водейки го на лов незаконосъобразно е съдействал сам за причиняването на вредоносния резултат- нараняването на процесното куче .Това е така тъй като изискванията  на които задължително  следва да отговаря едно куче за да бъде използвано   за ловни цели  са посочени  в Наредба № 27 от 10.06.2004 година за породните групи и изискванията на които трябва да отговорят ловните кучета , условията за тяхното използване и редът за провеждане на изпитания с тях. Императивно в  чл. 2 от същата Наредба е посочено , че ловуване се извършва с кучета, на които е издадено удостоверение за успешно положени работни изпитания при условията и реда на същата  наредба.В разпоредбите на раздел III  и IV  от горепосочената Наредба  са посочени изискванията на които трябва да отговарят ловните кучета за допускането им до изпитания и видовете работни изпитания , реда и начина на провеждането им като за да придобие дадено куче качеството на ловно куче  същото следва да се яви  на изпитания  пред комисия , утвърдена от Началника на регионалното управление на горите , като изпитанията се повеждат  от съответните държавни лесничейства или държавни дивечовъдни станции , като резултатите от тях  се отразяват в изпитни протоколи по образец – приложение №  3 от Наредбата  , а на собствениците на успешно издържалите  изпитания кучета се издава съответно удостоверение по образец – приложение № 4 от Наредбата , като същите удостоверения се вписват в съответен публичен регистър по образец съгласно приложение № 5 от Наредбата при съответните държавни лесничейства или държавни дивечовъдни станции и после се регистрират и в съответната Община . По делото въпреки твърденията си затова , че кучето Джино получило съответните наранявания по време на лов е ловно куче , ищецът не е представил никакви доказателства че същото е такова – не е представил съответното удостоверение по образец- приложение № 4 от Наредбата  и затова и съдът намира, че процесното куче не е ловно  по смисъла на горепосочения нормативен акт и като такова въобще не е трябвало да бъде извеждано от ищецът за да участва в процесния лов на дата 20.10.2018 г. когато е и получило съответните наранявания. По този начин  осъществявайки неправомерното си поведение като е пуснал същото куче на процесния лов  в противоречие на горепосочените законови изисквания , то ищецът сам е изложил  на опасност неговия живот и здраве , като по този начин е извършил проява  на жестокост към същото животно по смисъла на чл. 7  ал.2 т.1 и т.3 от Закона за защита на животните , а именно извършил е действие свързано с  увреждане на здравето му  и е нарушил  на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, което е  довело до съответните  вредни последици за здравето му. Поради това съдът смята , че като е пуснал кучето на процесния лов ищецът е извършил неправомерно поведение и същият не може да черпи права  от него вследствие на нараняването на това куче тъй като се явява лице което е главен виновник за нараняването на кучето използвайки го по този висорисков непровомерен начин.

Освен това следва да се посочи от съда и факта , че процесното куче макар  и да порода сибирска лайка не е ловно такова , което се потвърждава и от приложените  като доказателства по делото  писмо с изх. № Бс- 3965  издадено на дата 15.10.2019 г. от Областта Дирекция  по безопасност на храните Бургас и извадка от Интернет сайта на БАБХ  от които се потвърждава , че процесното куче е вписано като компаньон.

 

 

 

 

  С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск   се явява изцяло  неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло , ведно с всички законни последици от това – неприсъждане на исканите от ищеца съдебни разноски по настоящото дело.

Ответникът е поискал присъждане на направените от него съдебни разноски по настоящото дело  и с оглед отхвърлянето изцяло на предявения срещу него иск като изцяло неоснователен  , съдът намира , че такива му се дължат на основание чл. 78 ал.3 от ГПК и поради това съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебни разноски по настоящото дело в размер на сумата от 860 лв. , съобразно представения от него списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                                  

 

Р     Е     Ш     И:

         

         

          ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД предявен от М.В.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** чрез пълномощника му адв. К.К. , същият със съдебен адрес за връчване на призовки и други съдебни книжа  - гр. Бургас ул. Цар И. Шишман № 22 – кантора на адв. К.К. срещу К.С.С. с ЕГН **********  с настоящ адрес *** с който иск М.В.С.  моли съда да постанови решение с което  да осъди  М.С.С.  да му   заплати  сумата в размер от 4 002, 90  лв.  представляваща  обезщетение за причинените му имуществени вреди които са настъпили в резултат на прострелване  на собственото му ловно куче с име   Джино , порода сибирска лайка на 20.10.2018 година в землището на село Скала , Община Сунгурларе и изразяващи се  в направените като пряка и непосредствена последица от това неправомерно деяние  от страна на К.С.  , разходи  за ветеринарно- медицински  услуги / хирургически интервенции , терапия, медикаменти и консумативи /  и пътни разноски свързани с тях  , ведно  с претендираната  законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на предявяването на иска в КРС – 04.04. 2019  година до окончателното й изплащане, като изцяло  неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.В.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** чрез пълномощника му адв. К.К. , същият със съдебен адрес за връчване на призовки и други съдебни книжа  - гр. Бургас ул. Цар Иван Шишман № 22 – кантора на адв. К.К. да заплати на К.С.С. с ЕГН **********  с настоящ адрес *** сумата от 860 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: