№ 1154
гр. Пловдив, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501957 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Канонит велд“ ООД против Решение №
2132/04.05.2024г., пост. по гр.д.№ 2688/2024, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на А. Й. П. следните суми: сумата от 24 600лв., представляваща обезщетение на
осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
трудова злополука, претърпяна на 20.11.2023 г., призната за трудова с разпореждане № 5104-
15-334/29.11.2023 г. на ТП на НОИ – Пловдив, при която на А. Й. П. е причинено върхова
семиампутация на трети пръст на дясна ръка и пълна върхова ампутация на крайната
фаланга на четвърти пръст на дясна ръка, което е довело до временната му
нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху главниците от датата на настъпване на
увреждането – 20.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата
от 3 000лв. платено адв. възнаграждение.
Жалбоподателят „Канонит велд“ ООД поддържа неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Поддържа, че съдът: не е изследвал изцяло доказателствения
материал, събран по делото; не е изложил пълни мотиви; изложил е изводи, които не
съответстват на събраните доказателства; едностранчиво и превратно е тълкувал
доказателствения материал; не е обсъдил всеобхватно направените изявления на страните и
ги е тълкувал превратно; превратно е тълкувано и заключението на приетата експертиза по
делото; решението се базира на предположения и не е съобразено с нормативната уредба,
със съдебната практика и противоречи на правната и житейска логика. Поддържа
1
възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, като
сочи, че последният е имал поведение, довело до настъпване на трудовата злополука, както
и е затруднил е оздравителния процес. Подържа , че работникът е проявил груба
небрежност, което е довело до настъпване на злополуката. Прави оплакване, че не са
установени правилно и конкретно телесните увреждания по вид, характер и интензитет, при
което и не е преценено правилно дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По
отношение на възражението за съпричиняване е изложил доводи, основани на
доказателствата по делото, за това, че работата, при която е настъпила злополуката излизала
от кръга на служебните задължения на работника, че той нямал нито нужната квалификация,
нито му е било вменено да изпълнява подобна работа. В тази връзка е изложил подробно
обсъждане на събрания доказателствен материал – показания на свидетели по делото.
Жалбоподателят излага и доводите си свързани с твърдението, че работникът е действал при
условията на груба небрежност, като счита, че отново от показанията на свидетелите по
делото се установява, че конкретните действия не се извършват технологично по начина, по
който пострадалия работник ги е извършил. Излага доводи и за проведени инструктажи на
съответния работник. Поддържа и че съдът не е изяснил правилно фактическата обстановка
относно телесните увреждания на пострадалия, респ. вида, интензитета на болките и
страданията, продължителността на възстановителния период, като сочи че неправилно е
тълкувана СМЕ, както и доказателствата относно неимуществените вреди. Поддържа и че
размера на вредите не е съобразен с принципа на справедливостта, както и със съдебната
практика относно репариране на подобни вреди. Моли за отмяна на обжалваното решение и
за постановяване на ново, което при наличие на условията за уважаване на иска, да се
съобрази високия процент съпричиняване от страна на работника и се присъди обезщетение
не по-голямо от 10 000лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Описва механизма на настъпване на
трудовата злополука, проведеното лечение и възстановителен период. Оспорва
провеждането на инструктажи по ЗЗБУТ, както и че му е било забранено да подпомага
дейността на други работници, които са имали задължение и квалификация за работа с кран.
Оспорва твърдението, че е действал при условията на груба небрежност и поддържа, че
отговорността на работодателя е безвиновна и обективна. Поддържа, че увреждането е
необратимо и завинаги ще нарушава функционалността на водещата му ръка. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на жалбоподателя ЗК Уника живот АД не е подало
отговор на въззивната жалба. В становище, постъпила пред въззивната инстанция поддържа,
че постановеното решение е неправилно и необосновано. Изразява съгласие с аргументите,
изложени във въззивната жалба. Поддържа, че пострадалото лице с поведението си е станало
причина за настъпване на злополуката, т.к. е излязло извън обичайната си трудова дейност,
не е положило основна грижа към безопасността си. Излага доводи, че размерът на
присъденото обезщетение е прекалено завишен и не е съобразен със съдебната практика,
2
като цитира такава от периода 2008-2013г..Моли за отмяна на решението и постановяване на
ново такова, с което се отхвърли иска, а ако съдът намери иска за доказан по основание, то
да редуцира присъдения размер на обезщетението.
Жалбата е подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е
допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че ищецът
А. П. е работник при ответното дружество „Канонит велд“ ООД и е пострадал при трудова
злополука, настъпила на 20.11.2023г., при която е получил увреждания на дясната ръка –
върхова семиампутация на трети пръст и пълна върхова ампутация на крайната фаланга на
четвърти пръст на дясна ръка. Приел е , че не е налице съпричиняване чрез проявена груба
небрежност от страна на работника за настъпване на вредоносния резултат. Преценил е
размера на търпените неимуществени вреди чрез прилагане на принципа на
справедливостта, поради което и е определил размера на неимуществените вреди на
24600лв., като е отчел платеното доброволно от работодателя в размер на 400лв., която сума
и самият ищец е признал и сам приспаднал от претенцията си.
Обжалва се решение, с което е разгледан и уважен иск по чл.200 от КТ. Съгл. чл.200
от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди, причинени на негов
служител/работник от трудова злополука независимо от това дали негов орган или друг
негов работник има вина за случилото се. Законодателят е ангажирал безвиновна
отговорност на работодателя за настъпилите вреди в правната сфера на негов работник в
конкретно посочени хипотези, сред които и злополука по време на работа. Следователно, за
да бъде уважен иск по чл.200 от КТ в хипотезата на „трудова злополука“ ищецът следва да
докаже съществуването на елементите от фактическия състав на нормата – наличието на
трудово правоотношение с ответника-работодател, настъпването на злополука, която да е
призната за трудова, причиняването на вреди от същата, които са резултатни – причиняват
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на работника.
Работодателят е длъжен да репарира всички преки имуществени и неимуществени вреди,
включително и пропуснатата полза / ал.2 на чл.200 КТ/. Размерът на неимуществените
вреди се определя при спазване на принципа на справедливостта –чл.52 от ЗЗД. Тази
3
отговорност на работодателя може да бъде изключена само в случай на умишлено
причиняване на вредите от страна на пострадалия работник /чл.201, ал.1 от КТ/.
Отговорността може да бъде намалена в хипотезите на чл.201, ал.2 от КТ - ако пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност или в хипотезите на
работа от разстояние - пострадалият не е спазил предписаните му правила и норми за
здравословни и безопасни условия на труд. В КТ няма легална дефиниция на понятието
„груба небрежност”, а доколкото този нормативен акт урежда правоотношения, свързани с
полагането на труд, не следва да се ползва легалното определение от наказателното право. В
гражданското право небрежността е налице тогава, когато лицето не е положило обичайната,
нормалната грижа за изпълнение на дадена работа с оглед нейното естество. Грубата
небрежност е налице тогова, когато лицето не проявява елементарно старание и внимание,
пренебрегва основни технологични правила и правила за безопасност, не полага грижата,
която би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена работа. /Р №
1044/04.11.2008, гр.д.№ 938/2006, ІVг.о., ВКС, Р № 1176/14.11.2008г., гр.д.№ 5228/2007, ІІг.о.,
ВКС, Р № 510/30.11.2011 г., гр.д. № 1923/2009 IVг.о., Р № 291/2012 г., гр. д. № 951/2011 г. IV
г.о. и др../. Това разбиране за „грубата небрежност“ по смисъла на КТ е продължено и в по-
новата практика на върховния съд, като напр. в О № 890/ 15.12.2020г., гр. д. №
2359/2020г.,IIIг.о., ВКС е казано, че „ грубата небрежност се отличава от обикновената по
степента на несъобразителност на субекта и липса на здрав разум. Дали тази крайна степен
на небрежност ще бъде определена като неполагане на елементарна грижа или като
самонадеяност, е без значение за окачествяването и като груба небрежност.“ Следователно,
за да се направи извод за съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът
следва да е извършвал работата без елементарно старание, внимание и при неспазване на
основни правила за безопасност. Степента на съпричиняване следва да се определи на база
обективните данни за степенна на значимост на непредпазливото поведение на работника за
настъпване на злополуката. В практиката на ВКС е категорично прието и безусловното
значение, което има инструктажа за безопасност при работа с оглед нейната специфика и
естество.
При така очертаната правна рамка, от фактическа страна по делото е установено, че
А. П. е бил в трудови правоотношения с “Канонит велд“ ООД от 03.05.2022г. до 29.08.2024г.
/трудов договор №137/29.04.2022г. и Заповед № 100/29.08.2024г. за прекратяване на ТПО/,
като е заемал длъжността „общ работник строителство на сгради“. Представена е и
длъжностната характеристика за длъжността, с която работникът е бил запознат.
С Протокол за трудова злополука №1/24.11.2023г., съставен от работодателя е
признато, че А. П. е пострадал на 20.11.2023г. около 14,00ч. на обект „Радина хаус“-гр.
София, като при изхвърляне на строителни отпадъци в метален контейнер са притиснати
пръстите на дясната ръка на работника. Приложена е декларация за трудова злополука. С
Разпореждане № 5104-15-334/29.11.2023г. на ТП на НОИ злополуката е призната за трудова.
Същото разпореждане не е обжалвано.
За установяване на вида и степента на причиненото увреждане по делото е
4
представена медицинска документация, медицинско досие за болничен престой, включваща
амбулаторни листове за преглед, епикризи, изследвания, включително образни и за
оперативна подготовка. Същите са издадени от МБАЛ св. Ана, гр. София, в която е оказана
първа помощ и е поставена диагноза „ S682 - травматична ампутация на два и повече пръста
на ръката“, от УМБАЛ Св. Георги, където е извършена първата оперативна интервенция на
20.11.2023г., като болничния престой е бил 20-23.11.2023г. , УМБАЛ Еврхоспитал, където са
извършени още две хирургични интервенции – 29.01.2024-01.02.2024г. за кожна пластика,
25.03.-28.03.2024г. – шев на сухожилие . Представени са и амбулаторни листове за
множество прегледи на А. П., от които е насочван за физиотерапия, провеждано лечение
специалист психиатър поради оплаквания от тревожност и главоболие, депресивни мисли.
По делото е изготвена и приета СМЕ с в.л. д-р Д. М., която съдът кредитира като
обективна, компетентна и пълна. Същата не е оспорена и от страните. Същата е работила въз
основа на представените медицински досиета от трите болници, както и е извършен преглед
на ищеца на 02.12.2024г. Експертизата установява, че травматичното увреждане се изразява
в семиампутация на върховата фаланга на трети пръст и частична ампутация на крайната
фаланга на четвърти пръст на дясната ръка. Това увреждане е причинено по посочения от
ищеца начин – метална тежест пада и притиска трети и четвърти пръст на дясната ръка.
Според експерта е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на
въздействие и причинените увреждания на ръката. Към момента е налице болезнена
чувствителност на четвърти пръст на местото на трансплантираната кожа, както и флексорна
контрактура на крайната става, т.е. налице е невъзможност на пръста да се разгъва. Това
води до нарушение на захвата на дясната ръка. Според вещото лице възстановителния
период при подобни травматични увреждания би следвало да е 50-60 дни, но поради
наличие на усложнения – некроза на кожата на четвърти пръст с последваща
трансплантация на кожа, възстановителния период може да протече за 5-6 месеца. В същото
време ампутираните части не подлежат на възстановяване. Според експерта лечението е
извършено правилно, в планов порядък, а некрозата е възникнала на присадката на четвърти
пръст, което съставлява усложнение от първата операция. Според специалиста увреждането
пречи на пострадалия за нормалната работа с водещата ръка, като в случая не може да има
пълно възстановяване.
По делото са представени и болнични листове и ЕР на ТЕЛК, от които се установява,
че в периода 20.11.2023г. -15.08.2024г. А. П. е ползвал болнични поради временна
неработоспособност.
По отношение на провежданите инструктажи са представени – служебна бележка за
проведен встъпителен инструктаж от 03.05.2022г., декларация от работника, че е запознат с
Правилника на вътрешния трудов ред, с Правилата за безопасност на труда.
Представено е и копие от личния картон на работника и списъци на работниците, от
които се установява, че му е предоставено работно облекло.
По делото са представени и всички вътрешно ведомствени правила, правилници и
инструкции за безопасност и работа с конкретни машини. Представено е и копие от Книга за
5
инструктаж по безопасност и здраве при работа за начален и за периодичен инструктаж,
книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиената труда и
противопожарна охрана – за начален и за ежедневен инструктаж.
Представени за РКО за изплатени от работодателя на А. П. суми 200лв. за болница и
лекарства и 400лв. за рехабилитация.
Представена е и застрахователна полица за задължителна застраховка „трудова
злополука“, сключена от работодателя, но по делото няма данни да е образувана щета и да е
изплащано застрахователно обезщетение на работника.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите К.Г.,
Л.Н.Й. М., П.В. и А.А..
Свидетелят Г. е приятел на А. П.. Узнал за инцидента още същия ден, като А. лично му
се обадил. Видял го два три дни след това, след изписването му от болницата. От тогава А.
се затруднявал в ежедневието си, нищо не можел да прави с дясната си ръка. Свидетелят
знае за следващите две операции в Еврохоспитал. Според свидетеля в първите дни П. не
осъзнавал много какво му се е случило, но после се сринал психически, главно поради това,
че не можел да се обслужва и не може да прави нищо с ръката си. Затворил се в себе си, не
излизал от вкъщи, отказвал на приятелите си да излязат навън. Свидетелят твърди, че А.
няколко месеца носел ортеза за ръката си, минаваща през врата му и я свалил след втората
операция. Свидетелят твърди, че във фирмата П. е работил каквото му кажат, включително и
е шлайфал бетон, като е виждал снимки на работния процес. Според него управителят на
фирмата обещавал на приятеля му, че ще му помага с каквото може – за лечение и друго, но
накрая го изоставил . А. получавал помощ само от приятелите си, включително и да му
носят лекарства. Свидетелят е присъствал на няколко разговора по телефона, в които
управителят е предлагал на приятеля му суми за обезщетение срещу оттегляне на иска в
съда.
Свидетелят Н. е технически ръководител в „Канонит велд“ ООД. Той твърди, че е
правило всеки работник да получава първоначален инструктаж при постъпване на работа .
Твърди, че инструкциите се четат дословно. После в процеса на работа ако се констатира, че
работникът нещо не е разбрал се провежда нов инструктаж. За тези инструктажи
работниците се подписват в съответна ведомост. След това се провеждали периодични
инструктажи на всеки три месеца. Този вид бил по-опростен, като се наблягало на конкретни
неща, напр. при работа с определени машини на какво да се обърне внимание. Работниците
получавали и предпазно работно облекло. За всичко това се водят книги и работниците се
подписват. Не може да каже дали по време на процесния инцидент А. е бил с дадените му
предпазни средства. Твърди, че ищецът бил назначен на длъжността общ работник и
работата му включвала дейности като чистене, подреждане, носене на инструменти, местене
на неща и прочие. Според този свидетел А. не се е занимавал с шлайфане на бетон, т.к. това
не е част от длъжностната му характеристика. Твърди че в деня на инцидента лично му е
провел инструктаж, но не може да каже в каква насока е бил същия. Този инструктаж бил
6
проведен в базата на фирмата в гр. Пловдив.
Ищецът П. е заявил по време на разпита на свидетеля, че тези твърдения не отговарят
на истината, т.к. за този обект работниците са взимани от домовете им с бус на фирмата и са
превозвани до гр. София, както и че не са били събирани в двора на фирмата в гр. Пловдив.
Свидетелят твърди и че А. не е следвало да участва в дейностите по изхвърляне на
контейнера с отпадъци, при които се е случило затискането на ръката му. Това била дейност,
която следва да извършва главния изпълнител на обекта, а фирма Канонит велд ООД била
само подизпълнител. Главният изпълнител имал обучени хора с изкаран курс, които се
занимават с тази дейност. Според свидетеля вероятно главният изпълнител на обекта е
инструктирал работниците, че нямат квалификация да работят с крана за да изхвърлят
контейнера с отпадъците.
Свидетелят М. твърди да е бригадир на бригадата, в която е работил и А.. Твърди, че
работили на обект Радина хаус в гр. София, като фирма Канонит велд ООД била наета да
направи всички подземни нива с шлайфан бетон. А. работел на длъжност общ работник, т.е.
извършвал обща работа по почистване на обекта. Обикновено сутрин се събирали и
разпределял задачите за деня. В края на деня трябвало да почистят обекта от строителни
отпадъци. Те се изхвърляли в една вана, когато тя се напълнела трябвало да предупредят
главния изпълнител на обекта да я изхвърли. В случая казал на А. да предупреди техника, че
ваната е пълна и трябва да се изхвърли. Твърди, че не му е казвал той да я изхвърли, т.к.
нямал квалификация да работи с крана. Свидетелят твърди, че нито един работник в
Канонит велд ООД няма квалификация да работи с този кран, т.к. те нямали такъв . Счита, че
А. е знаел, че не трябва да работи с крана, т.к. не е обучават за това. Свидетелят твърди, че е
провеждан ежедневен инструктаж, който е включвал указания по отношение на машините, с
които всеки работник работи за деня. За този обект работниците имали задължение да носят
подходящо работно облекло, жилетки и каски. М. твърди, че след инцидента той и
технически ръководител на главния изпълнител на обекта закарали А. в болница в София.
Там изчакали лекарите да кажат какво ще правят с пострадалия. Свидетелят твърди, че лекар
или сестра от болницата му казали, че пациентът иска да бъде лекуван в Пловдив, при която
той със служебен автомобил го откарал до болницата на Пещерско / УМБАЛ Св. Георги/,
където ги чакал управителят на фирмата Е.М., а свидетелят си тръгнал. Свидетелят твърди,
че първата превръзка направили още на обекта, а после в болницата направили нова
превръзка. Свидетелят твърди, че няма спомен да е ходил в дома на А. П. след инцидента ,
за да подписва със задна дата книгата да инструктажи.
По този въпрос са поставени в очна ставка свидетелят М. и свидетелят Г.. Свидетелят
Г. твърди, че е бил в дома на А. П. след злополуката, когато другият свидетел е отишъл, за да
подпише А. книгата за инструктажи. Свидетелят М. твърди, че няма такъв спомен.
Свидетелят Г. поддържа, че лично е видял това и че не лъже. Свидетелят М. заявява, че не
помни точно.
Свидетелят В. е технически ръководител при главния изпълнител на обекта на който е
станал инцидента. Той твърди, че всяка сутрин уточнява с ръководителя на групата какво
7
точно ще работят за деня, как ще се извършват доставките на бетона и каква работа трябва
да се свърши . Обикновено цялата група присъства на тези уточнения. Инструктажа за
безопасни условия на работа се прави от назначен човек от фирмата им. Това знае от книгата
за инструктаж на обекта. Ежедневните инструктажи са задължение на подизпълнителите.
Канонит велд ООД трябвало на направят шлайфан бетон в подземните етажи, като бетонът
бил осигуряван от главния изпълнител, а организацията на работа се извършвала от
подизпълнителя. На края на деня подизпълнителя следвало да почисти работната
площадка. Боклукът се събира и изхвърля във вана, а след това тази вана се изхвърля в
контейнер за строителни отпадъци. Изнасянето на ваната ставало с кран, с който могат да
работят само обучени работници на главния изпълнител. Те комуникирали с радиостанции с
краниста, който повдига ваната и я изхвърля в контейнера. Технологично ваната се вдига и
се намества в контейнера, след това се откачват куките на единия край и се закачват отзад,
така че кранът да вдигне ваната и да се изсипе отпадък в контейнера. Тази дейност се
извършва от кранист, който е горе на крана и работник долу, който е с радиостанция. Във
фирмата имало двама обучени човека – този , който отговаря за доставката на бетона и един
общ работник. За конкретния случай не може да каже кой я е изсипвал, т.к. не е присъствал.
Знае от работниците, че ваната се е хлъзнала по наклонената част на контейнера и е минала
пред пръстите на потърпевшия. Не може да каже защо той е бил там по това време. При
необходимост от изхвърляне на ваната работниците на Канонит велд ООД е следвало да го
уведомят или да се обърнат към общия работник, който се занимава с тази дейност. Според
свидетеля тази дейност не е много сложна и не изисква специални умения, но просто трябва
да се внимава, за да не се случват инциденти. За инцидента твърди, че лично е направил
първоначалната превръзка на пострадалия и след това го е откарал в болница в София. Там
веднага го приели, но малко по-късно излязла една жена и казала, че трябва да се направи
операция и то до един час, но пациентът искал да се лекува в Пловдив. И свидетелят и Й. го
убеждавали да остане, но той не се съгласил.
На въпрос от страна на ищеца П. защо текелажникът, който отговаря за изхвърлянето
на ваната му е дал радиостанцията, за да извърши той тази работа, свидетелят В. отговаря,
че това вероятно е станало, т.к. всички работници на главния изпълнител са минали
инструктаж и могат да работят тази работа. Твърди, обаче, че в конкретната ситуация не бил
там и не може да каже как е станало така, че работник на подизпълнителя да изхвърля тази
вана.
Свидетелят А. е работник в Канонид велд ООД. Твърди, че е назначен като шофьор,
но върши и друга работа – налива бетон, реже, каквото му възложат , това прави. Бил е на
обекта в София по време на инцидента. В края на работния ден е чул А. да извика , отишъл
при него и видял, че е наранен и го завел в стаята на техника. Твърди, че работата е такава,
че не може от сутринта да се каже целия ден кой какво ще работи, това става и на момента.
За въпросната вана не знае кой може да я празни и кой работи с нея. А. е работил различни
неща – наливал и бетон, рязал бетон, слагал мрежи и други неща, които му възлагали. На
други обекти неговата фирма не е ползвала такава вана и не знае кой управлява тази на
8
обекта в София. Знае, че началниците се оправят с ваната. Според свидетеля А. П., а и други
работници много пъти са били изпращани да помагат за изпразване на ваната. Категоричен е,
че А. и преди инцидента е ходил да закача ваната, както и че други работници са извършвали
тази дейност. Не може да каже кой е разпоредил тези работници, включително и А. да
извършват тази дейност.
По делото са приложени снимки на ищеца А. П., на които е с работно облекло , като
на някои се вижда заедно с други работници да полагат бетон с различни машини.
Представените доказателства – извадки от медийни публикации за протести , от които
се вижда че ищецът е присъствал, съдът намира за неотносими, т.к. присъствието на подобен
протест по време на отпуск за временна неработоспособност нито нарушава режима,
предписан от здравните власти, нито удостоверява лицето да наврежда на здравословното си
състояние. Това е израз на негова гражданска позиция по съответния обществено значим
проблем и участието в подобно мероприятие не може да обосновава извод за влошаване на
здравословното състояние.
При така събраните доказателства по делото съдът намира за доказана следната
фактическа обстановка – А. П., като работник на Канонит велд ООД е работел на обект в
Радина хаус в гр. София, като на 20.11.2023г. към края на работния ден претърпява
злополука. Това се установява от трудовия договор и заповедта за прекратяване на ТПО,
акта за установяване на трудова злополука, медицинската документация, както и от разпита
на свидетелите. По тези факти страните и не спорят. Относно механизма на настъпване на
злополуката, съдът намира, че от свидетелските показания на техническият ръководител на
обекта – В., както и от досието по деклариране и признаване на трудова злополука се
установява, че П. е участвал при извършване на дейност по изпразване на вана за строителни
отпадъци, като е направлявал крана от земята и при изсипване на ваната в контейнер за
отпадъци пръсти на дясната му ръка са били затиснати от нея. Вида на получените
увреждания се доказват от приложените медицински досиета от болниците Св.Ана-гр.
София, Св.Георги-Пловдив и Еврохоспитал-Пловдив, които са обсъдени и разяснени от
приетата СМЕ. Те съставляват върхова семиампутация на трети пръст на дясна ръка и пълна
върхова ампутация на крайната фаланга на четвърти пръст на дясна ръка. Експертизата е
категорична относно наличието на причинно-следствена връзка между инцидента –
притискане на пръстите с тежка метална повърхност и причинените телесни увреждания.
Според вещото лице оздравителния период на подобни увреждания трае 50-60 дни, но в
случай на усложнение, каквото е настъпило и в случая продължава до 6 месеца. Видно от
представените копия от болнични листове и ЕР на ТЕЛК за установяван на временна
неработоспособност, А. П. е ползвал отпуск за това от датата на инцидента – 20.11.2023г. до
15.08.2024г., т.е. при него временната неработоспособност е продължила около 9 месеца.
Няма спор между страните, а и това се установява от документацията , съставена по
преписката за злополуката, че същата е призната за трудова с Разпореждане № 5104-15-
334/29.11.2023г. на ТП на НОИ.
Ето защо, съдът намира че се доказват елементите от фактическия състав на нормата
9
на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за вреди на работника,
причинени от трудова злополука, довели до временна неработоспособност.
Следва да бъдат разгледани възраженията на работодателя за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника, което се изразява както в поведение, довело
до настъпване на трудовата злополука, така и в поведение, затруднило оздравителния
процес. Работодателят поддържа, че е провеждал първоначални, периодични и ежедневни
инструктажи, както и че е предоставил работно и предпазно облекло на работниците си,
включително и на А. П.. Отделно от това твърди, че служебните задължение на нито един от
неговите работници, включително и на П. не включват дейности по изпразване на
процесната вана, а единствено изхвърляне на строителни отпадъци в нея. По отношение на
провеждането на инструктажи за безопасна работа, действително от представените
множество книги се установява, че такива са провеждани, доколкото същите са подписани от
работници, в частност на пострадалия работник. Съдът намира, обаче, за доказано по делото,
че част от подписите на ищеца П. са положени след инцидента. Това се установява от
показанията на свидетелите М. и Г., които са поставени в очна ставка, като показанията на
първия са твърде уклончиви – не си спомнял, не знае, няма спомен, а тези на свидетелят Г. са
категорични – лично е видял свидетелят М. пред дома на пострадалия А. П. след инцидента
да му носи книги за подписи. Тези показания са дадени с абсолютна категоричност и
увереност във възпроизведените факти. От показанията на свидетелят А. пък, се установява,
че сутрин се е разпределяла работата за деня, но не и да се провежда устен инструктаж за
безопасност. От друга страна – дори и да се приеме, че инструктажите за провеждани
надлежно и в описаните срокове, то няма данни да е провеждан инструктаж за безопасност
при работа по изпразването на ваната за строителни отпадъци, т.к. показанията на всички
свидетели са в насока, че тази вана е била на главния изпълнител на обекта и той е трябвало
да се ангажира с изпразването й. Следователно няма как подизпълнителя Канонит велд ООД
да провежда инструктаж за извършване на дейности по изпразване на същата. В същото
време по делото се доказва, че работници на Канонит велд ООД са извършвали такива
дейности и то не еднократно. Очевидно е, че работникът А. П. при настъпване на инцидента
се е намирал до ваната и е бил притиснат от нея, но от показанията на свидетеля А.ов се
установява, че подобна дейност се извършва не за първи път и то не само от П., а и от други
работници на фирмата. Неоснователна е тезата на работодателя, че това излизало извън
трудовите функции на работника, т.к. е назначен на длъжността „общ работник“, т.к. се
установява както от показанията на А.ов, така и от представения снимков материал по
делото, че всеки от работниците е изпълнявал практически всичко каквото му се възложи.
Самият свидетел твърди, че е назначен на длъжността шофьор, но и че изпълнява и
различни чисто строителни работи като наливане на бетон, рязане и прочие. Свидетелят
твърди, че и А. П. е извършвал подобни дейности. Следователно не може да се приеме, че
работникът самоволно е започнал да извършва дейност по изпразване на процесната вана,
без да му е било възложено от някой и да е бил допуснат до това. Още повече, че при
изясняване на операциите, които следва да бъдат извършени за осъществяване на тази
дейност , свидетелят В. твърди, че участват двама работници – кранистът, който се намира
10
горе на крана и работник с радиостанция , който се намира при ваната. Следователно, за да
се намира на това място П. е изпълнявал дадени му нареждания и му е предоставена
радиостанция, за да направлява движението на ваната.
С оглед на изложеното съдът намира, че поведението на пострадалия А. П. не може да
бъде квалифицирано като груба небрежност по смисъла на КТ. Не се доказа пострадалият да
не е проявил елементарно старание при изпълнение на работата, да е пренебрегнал основни
технологични правила и правила за безопасност, т.к. такива не са му били разяснени по
отношение на процесната строителна дейност. Неговото поведение не може да бъде
приравнено на неполагане на елементарна грижа и небрежност, т.к. не му е провеждат
инструктаж за технологичните процеси при извършване на тази дейност. Ето защо не може
да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника
поради проявена груба небрежност в работата. Възражението на работодателя в тази насока
се явява недоказано, поради което и не може да бъде споделено.
Според съда недоказано остава възражението и за това, че пострадалият с
поведението си е затруднил оздравителния процес. СМЕ категорично установява, че
лечението на пострадалия е извършено правилно и в съответствие с необходимостта от него.
Вещото лице сочи, че като е упражнил правото си да бъде лекуван в лечебно заведение,
което сам избира, пострадалият не е влошил състоянието си. Вярно е, че извършването на
първичната обработка на раната , може да предизвика инфекции, т.к. до операцията
изминава определено време, но според експерта операторите са съобразили този факт и са
взели мерки за провеждане на съответно лечение. Доказва се по делото, че пострадалия е
провеждал и рехабилитация, за да подобри състоянието на ръката си. Участието му на
протести събрания по никакъв начин не е повлияло на оздравителния процес на получените
рани, т.к. на същите са били обработвани със съответните превръзки.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се установяват някакви
основания, които да позволят квалифициране на поведението на пострадалия работник като
„груба небрежност“, поради което и не може да се приеме, че в случая е налице
съпричиняване на вредоносния резултат , респ. че съществуват основанията по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. .
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобрази принципът на справедливостта – чл.52 от ЗЗД. Както многократно практиката,
включително и тълкувателната такава / ППВС№4/68/ е разяснявала, това не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които следва да се отчетат при
определяне размера на обезщетението. При определяне на обезщетение за неимуществени
вреди при телесно увреждане, довело до временна неработосбособност това са вида и
степента на търпените болки, начина на протичане и срока на възстановителния период,
настъпва ли пълно възстановяване, как увреждането се отразяла на последващата адаптация
и трудова интеграция на пострадалия, отражението на уврежданията върху физическото
здраве и психиката му, влиянието върху живота и бита му, върху икономическото му
състояние и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални и
11
физически страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. За правилното прилагане
на принципа на справедливостта е необходимо да се цели най-пълно обезщетяване на
търпените и на бъдещите предвидими страдания, които са следствие на причинената смърт
от трудова злополука.
СМЕ подчертава, че загубата на части от двата пръста на дясната ръка на ищеца е
окончателна. При преглед, извършен от вещото лице по време на процеса, се установява, че
и към този момент е налице болезненост в областта на пластиката, извършена на четвърти
пръст. Установява се и това, че четвърти пръст е нефункционален – стои сгънат и пречи на
нормалния захват на дясната ръка, която за този пациент е водеща. Според експерта този
захват не може да се възстанови напълно. От показанията на свидетеля Г. се установява, че
А. П. е изпитвал болки, като негови приятели са му носили болкоуспокояващи лекарства.
Доказва се от медицинската документация и СМЕ, че П. е претърпял две операции във
връзка с инцидента, като втората се е наложила поради усложнения след първата операция.
Възстановителният период е продължил повече от обичайното – в случая около 9 месеца.
От амбулаторните листове се установява и че са провеждани няколко курса рехабилитация.
Следва да се отчете и обстоятелството, че се касае за млад човек, който е в началото на
трудовата си дейност, както и че работата, която е изпълнявал е неквалифицирана,
физическа, а след инцидента възможностите за намиране на подобна позиция са ограничени.
Следва да се отчете и психическото му състояние след инцидента – видно от амбулаторните
листове за прегледи при психиатър А. П. е търсил специализирана помощ във връзка с
депресивни състояние, чувство на безнадежност и страх за бъдещето. Предписано му е
съответно лечение.
За определяне размер на обезщетението за тези неимуществени вреди следва да се
съобрази и практиката на съдилищата за обезщетяване на подобни увреждания. Същата е в
диапазона от 15 000лв. до 50 000лв. в зависимост от обема и вида на уврежданията, както и
това на коя ръка са същите.
Поради изложеното съдът намира, че справедливия размер на дължимото
обезщетение на неимуществените вреди от претърпяната трудова злополука е 25 000лв.,
като този размер би репарирал най-пълно негативните преживявания , болки и ограничения
в живота и бита както до сега, така и с оглед бъдещите затруднения, които ще изпитва. От
тази сума следва да се приспадне платеното от работодателя в размер от 400лв. за
имущестени вреди. Така дължимото обезщетение се равнява на 24 600лв. Тази сума следва
да бъде заплатена ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2023г.
Решението на първоинстанционния съд като постановено при същите фактически и
правни изводи се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата страна
сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на 3000лв. Неоснователно
се явява възражението на жалбоподателя за прекомерност на пртендираните разноски за
12
адвокатско възнаграждение, т.к. същото е договорено в размер леко надвишават
минимумите, които се определят за подобен род дела и е съобразено с правната и
фактическа сложност на конкретното дело.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2132/04.05.2024г., пост. по гр.д.№ 2688/2024, ПдРС.
ОСЪЖДА Канонит велд ООД, ЕИК *********, да заплати на А. Й. П., ЕГН
**********, сумата 3000лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
жалбоподателя ЗК Уника живот АД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13