Решение по дело №102/2025 на Административен съд - Сливен

Административното дело е образувано по жалба от М. Х. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]вх. ***** с УРН **** срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. с изх. № 02-200-6500/3169 от 15.11.2024 г., издадено от Заместник - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което за посочената кампания по Заявление с УИН: 20/180522/44266 са оторизирани суми по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП и възстановяване от ФД, В ЧАСТТА, с която са приложени намаления по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура и ЗДП.

В жалбата се твърди процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част. Твърди се, че, макар и наименувани „намаления“, всъщност се касае за частичен отказ на административния орган да оторизира пълния размер на заявеното финансово подпомагане. Уведомителното писмо било немотивирано, тъй като не съдържало конкретно и ясно указание и обосновка от фактическа и правна страна кое точно е основанието, поради което е извършено намалението на исканата от земеделския производител сума. Това препятствало защитата на последния и възможността на съда да прецени законосъобразността на акта. По същество счита уведомителното писмо и като материално незаконосъобразно, тъй като обективно липсвали каквито и да било основания за налагане на намаления. Моли съда да отмени атакувания административен акт в оспорената му част.

В съдебно заседание оспорващата страна, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. С. Р., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи на посочените в същото основания. Счита, че е недопустимо актът да се допълва със становище в хода на съдебното производство, но няма пречка да бъде ценен от гледна точка признания на факти. Единственото, което се поддържало е, че два от парцелите са извън слоя „Площи, допустими за подпомагане“. Заповедта за одобряване на слоя била предмет на обжалване в производството по адм.д. № 382/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, което приключило с влязло в сила решение на ВАС, в което заповедта конкретно за тези два парцела била отменена. Моли съда за отмяна на атакувания административен акт. Претендира разноски по представен списък.

В съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от надлежно упълномощен гл. юрк. Д. Б. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита оспорения акт за законосъобразен.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят М. Х. К. била регистрирана като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) **** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2022 г. подала заявление за подпомагане с УИН: 20/180522/44266 по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП.

С изх. № 02-200-6500/3169/15.11.2024 г. Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г., с което оторизирал суми по посочените в заявлението за подпомагане схеми и мерки, като приложил намаления в следните размери: по Подмярка 13.1/НР1 – в размер на 2200,18 лв., по СЕПП – в размер на 2 170,15 лв., по Мярка 12/Натура 2000 – в размер на 242,67 лв. и по ЗДП – в размер на 545,07 лв. Писмото било изтеглено от СЕУ на 04.02.2025 г. Жалбата срещу същото, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена до съда на 12.02.2025 г.

В хода на съдебното дирене административният орган представя Становище изх. № 02-200-6500/3169#3/19.03.2025 г., съдържащо мотивите за издаване на оспорения акт и в което в табличен вид детайлно са посочени парцелите и констатираните несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за процесната кампания по конкретната мярка/схема. В становището се сочи, че специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. е одобрен със Заповед № РД 09-1319/02.12.2022 г., като в изпълнение на чл. 16г ал. 5 от Наредба № 105/2006 г. и въз основа на одобрения слой РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, като на основание чл. 16а ал. 6 от Наредбата отказва пълно или частично плащания на площ, ако кандидатът е заявил площ, попадаща извън слоя ПДП за съответната година.

По делото административният орган представя и Заповед № 03-РД/1969/10.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 15). По доказателствата са приобщени Доклад за проверка на площи, уведомително писмо за изпратено копие от доклада до земеделския производител, Заповед № 470982/10.08.2022 г. за извършване на проверка на място, Доклад за проверка на място „НАТУРА – 2022“, както и оптичен носител, съдържащ заявлението за подпомагане с приложенията към него.

По делото са приобщени адм.д. № 382/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен и адм.д. № 222/2025 г. по описа на Върховен административен съд. В производството по адм.д. № 382/2024 г. по описа на СлАС предмет на оспорване е била законосъобразността на Заповед № РД-09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието, с която са одобрени окончателните специализирани слоеве „Площи, допустими за подпомагане“ и „Физически блокове“ за кампания 2022 г. в частта й по отношение на парцели с № № *****и ******1. Първоинстанционното съдебно производство е приключило с Решение № 2154/26.11.2024 г., с което оспорената заповед е отменена в частта, с която извън одобрения слой ПДП са останали следните площи: парцел с идентификатор № *****с площ от 2.26 ха и 0.59 ха от парцел с идентификатор ******1. По реда на касационния контрол по адм.д. № 222/2025 г. Върховният административен съд е постановил Решение № 4702/08.05.2025 г., с което е оставил в сила решението на Административен съд – Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г., с което са оторизирани суми по подадено от кандидата М. Х. К. заявление за подпомагане с УИН 20/180522/44266 в частта му, с която са приложени намаления по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000 и ЗДП за посочената кампания.

Съобразно изискването на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с визираните от оспорващата страна.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 11а ал. 1 т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Според разпоредбата на чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая, със Заповед № 03-РД/1969/10.05.2024 г. И. д. на фонда е делегирал на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" П. Д. С. правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия при наличието на материална и персонална компетентност.

Актът е постановен в изискуемата писмена и предметна форма, но при преценка на неговото съдържание и представените писмени доказателства, съставляващи административната преписка, съдът намира, че уведомителното писмо не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната процесуална норма, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно своите права и законни интереси. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, като липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допустимо е мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но в този случай в мотивите на издадения административен акт следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ.

В настоящият случай с оспорения административен акт жалбоподателят М. Х. К. е уведомена за размера на оторизираните и изплатени суми по подаденото от нея заявление за подпомагане за 2022 г. с УИН: 20/180522/44266, като са приложени следните намаления: по Подмярка 13.1/НР1 – в размер на 2 200,18 лв., по СЕПП – в размер на 2 170,15 лв., по Мярка 12/Натура 2000 – в размер на 242,67 лв. и по ЗДП – в размер на 545,07 лв. За постановяване на намаленията, съставляващи по същество отказ за подпомагане с визираните суми по посоченото заявление в писмото се сочи, че в колона 3 „Намаления“ се отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ; - намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 3 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и член 8 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. В първата от таблиците в акта се съдържа общо описание на суми – искана сума, намаления, редукции, намаления, поради достигане тавана на субсидията и оторизирана сума, а във втората – извършени плащания по дати, оторизирани суми и изплатени такива, като под тези обобщени данни се съдържа указание на съдържанието по колони на таблиците. Абсолютно общо са посочени и съответните ставки по различните схеми и мерки за директни плащания. В оспорения акт липсва посочено конкретно правно основание, което да е обвързано със също конкретно посочени фактически установявания, което обуславя невъзможност за адресата на акта да установи причината, мотивирала органа да откаже финансиране в посочения размер. В идентично положение е поставен и съдът, който, след като е сезиран с оспорване, е препятстван при извършване на дължимата преценка за законосъобразност. Последната не може да се основава на догадки и предположения както относно факти, така и досежно приложими правни норми, обусловили постановяване на контролирания по отношение на неговата законосъобразност административен акт. Доколкото предметът на съдебен контрол е законосъобразността на акта, а неговата същностна част са мотивите, съобразно чл. 59 ал. 1 т. 4 от АПК, то за осъществяване на надлежна проверка е необходимо и задължително ясното и в достатъчна степен конкретно посочване на фактическите и правни основания, въз основа на които е формирано крайното волеизявление на административния орган.

Както се посочи по–горе, допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспорения акт, но в процесния случай такава препратка липсва. Едва в хода на съдебното дирене административният орган представя писмено становище, в което внася частична яснота по отношение на постановения административен отказ, като са конкретизирани земеделските парцели, досежно които ответният орган е приел наличие на недопустими за подпомагане площи.

В обжалваното уведомителното писмо липсва посочване както на фактическо, така и на правно основание, което да обоснове формираното от административния орган властническо волеизявление, с която се засягат права и законни интереси на адресата на акта и настоящ оспорващ. Установяването на такива, респ. посочването на мотивите на органа – издател едва в хода на съдебното дирене е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт в съдебното производство, образувано по повод оспорване законосъобразността на този акт. Действително, няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен при провеждане на административното производство и е приложен към преписката, но в процесния случай такъв не се установява. Налице е пълно отсъствие на фактическо и правно основание за постановения административен акт в оспорената му част, обективираща приетото от ответника намаление на сумите за подпомагане в общ размер на 5 158,07 лева, което е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146 т. 2 от АПК. Липсата на мотиви в акта препятства и извършването на пълноценен съдебен контрол на тази част от оспореното уведомително писмо, доколкото проверката за законосъобразност, дължима от съда, не може да се основава на предположения, догадки и хипотези.

На следващо място, в становището на административния орган, представено като мотиви на акта, са описани 7 земеделски парцела, заявени за подпомагане по СЕПП, Подмярка 13.1 и ЗДП, както следва: парцел с композитен номер ***** със заявена площ от 0.87 ха и площ в слой ПДП от 0.85 ха, недопустима площ 0.02 ха, парцел с композитен номер ***** със заявена площ от 3.66 ха, площ в слой ПДП 3.46 ха, площ от ПнМ 3.58 ха и недопустима площ от 0.08 ха, парцел с композитен номер *****със заявена площ от 2.26 ха, площ в слой ПДП от 0 ха и недопустима площ 2.26 ха, парцел с композитен номер *****със заявена площ 0.76 ха, площ в слой ПДП 0 ха и недопустима площ от 0.76 ха, парцел с композитен номер ****** със заявена площ от 0.71 ха, площ в слой ПДП от 0.3 ха, площ от ПнМ 0.37 ха и недопустима площ от 0.34 ха, парцел с композитен номер *****със заявена площ 2.05 ха, площ в слой ПДП от 0.83 ха, площ от ПнМ 1.23 ха и недопустима площ 0.82 ха и парцел с композитен номер ****** със заявена площ от 0.88 ха, площ в слой ПДП от 0.88, площ от ПНМ 0.73 ха, недопустима площ 0.15 ха. Видно е, че в таблицата на коментираното становище са включени парцели с композитни номера *****и ******1, които не са били обект на извършени проверки на място (установено и от приложения по делото доклад за проверка) и допустимата площ на същите от 0 ха, т.е. недопустимостта за подпомагане е определена от ответника, като непопадаща в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Това, посочено в становището по делото обстоятелство, е опровергано от събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, а именно – влязло в законна сила Решение № 2154/26.11.2024 г., постановено по адм.д. № 382/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен. Видно от този съдебен акт, оставен в сила с Решение № 4702/08.05.2025 г. по адм.д. № 222/2025 г. по описа на Върховен административен съд, Заповед № РД-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието е отменена в частта, с която извън специализирания слой ПДП са останали земеделски парцел № *****и площ от 0.59 ха от земеделски парцел с идентификатор ******1. Така установеното с влязъл в законна сила съдебен акт напълно дискредитира възприетото от ответния орган в представеното от него писмено становище по делото досежно двата описани парцела и налага извода за материална незаконосъобразност на оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо. Ако се възприеме, че отразените в становището на органа фактически доводи мотивират оспорения административен акт и са включени в изчисленията на размера на субсидиите, респ. са повод за прилагане на намаления на същите, то безспорно установената в хода на настоящото съдебно производство допустимост на парцелите за подпомагане, като попадащи в слоя ПДП – този с № *****в цялата му заявена за подпомагане площ от 2.26 ха и парцел с идентификатор ******1 в заявена площ от 0.59 ха обуславят формиране на извод за неправилност на процесното уведомително писмо.

Изложеното по-горе налага извода, че административният акт в оспорената му част е постановен при неспазване на установената форма и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен, а преписката - върната за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на бенефициента, при съобразяване с мотивната част на настоящия съдебен акт.

 

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива възлизат общо на 1 010,00 (хиляда и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и 1 000,00 (хиляда) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същото следва да се възложи в тежест на административния орган.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. Х. К. У. писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. с изх. № 02-200-6500/3169 от 15.11.2024 г., издадено от Заместник - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което за посочената кампания по Заявление с УИН: 20/180522/44266 са оторизирани суми по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП и възстановяване от ФД, В ЧАСТТА, с която са приложени намаления по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура и ЗДП.

 

ИЗПРАЩА преписката на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, [улица]да заплати на М. Х. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]*** сума в размер на 1 010,00 (хиляда и десет) лева, представляваща сторените в производстото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.