№ 3860
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110128950 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от М. М. В. срещу „КоудЛабСофия“ ЕООД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска
осъждането на ответника заплати следните суми, а именно: сумата от
10400,00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за юни и юли
2021 г.; сумата в размер на 5200,00 лв., представлява обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ; сумата от 1728,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 26.06.2021 г. до 20.05.2024 г. по отношение на дължимото трудово
възнаграждение в размер на 5200,00 лв. за положен труд през месец юни 2021
г.; сумата от 1685,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
26.07.2021 г. до 20.05.2024 г. по отношение на дължимото трудово
възнаграждение в размер на 5200,00 лв. за положен труд през месец юли 2021
г.; сумата от 1588,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.10.2021 г. до 20.05.2024 г., дължима върху обезщетението по чл. 221 КТ в
размер на 5200,00 лв., ведно със законната лихва върху главниците, дължима
за периода от 20.05.2024 г. до окончателното плащане на вземанията.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Трудов договор от 21.12.2020
г., по силата на който е започнал работа при ответника на длъжността
„Приложен програмист“, считано от 04.01.2021 г. След изтичане на
тримесечния срок за изпитване, Трудовият договор останал в сила като
1
безсрочен трудов договор. Твърди, че през цялото време на действието на
договора е изпълнявал точно и добросъвестно задълженията си, при спазване
на Трудовия договор и на всички допълнителни правила и изисквания на
работодателя. Посочва, че съгласно трудовия договор работодателят следвало
да му изплаща трудовото възнаграждение до 25-тия календарен ден на всеки
месец. Въпреки това работодателят не изплатил дължимото трудово
възнаграждение за месеците юни и юли 2021 г. Твърди, че опитал да се свърже
с работодателя, но не получил отговор и обратна връзка. Посочва, че след като
не получил възнаграждение и за месец юли е прекратил сключения Трудов
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, като ответникът
издал Заповед № 00001/09.08.2021 г. за прекратяване на Трудовия договор на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Сочи, че продал сигнал за нарушение на
трудовото законодателство с вх.№ 21078799/13.08.2021 г. до Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ София
- гр. София. В резултат на извършената проверка Дирекция „Инспекция по
труда“ са констатирали нарушение на трудовото законодателство, изразяващо
се в неизплащане на дължимите трудови възнаграждения на ищеца за
месеците юни и юли на 2021 г., като дали предписание за изплащане на
същото, което предписание не било изпълнено от работодателя. Сочи, че
съгласно чл. 4.2. от Трудовия договор месечното трудово възнаграждение на
ищеца е било в размер на 5 200 лв., а общо за месеците юни и юли 2021 г.
същото било 10 400 лв. (десет хиляди и четиристотин лева). Посочва, че
съгласно чл. 8.1 срокът за предизвестие предвиден в договора бил един месец.
С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в
откритото съдебно заседание, не е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
2
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
В проведеното на 04.03.2025 г. открито съдебно заседание ищецът
направи искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът е редовно призован за датата на първото по делото съдебно
заседание по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (л. 54-56 от делото). Препис от исковата
молба също е връчен редовно на ответната страна – л. 46-47 от делото, а
ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от
редовно връчена призовка на л. 54-56 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства следва извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането
на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 20.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищцовата страна. Ищецът претендира и доказва разноски в общ
размер на 3374,00 лв., от които 40,00 лв. за ДТ и 1080,00 лв. за адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство и 2254,00 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
3
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
производство, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва ответникът да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 824,06 лева, представляваща дължима държавна такса в
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КоудЛабСофия“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В.,
ЕГН ********** следните суми, а именно: сумата от 10400,00 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за юни и юли 2021 г.;
сумата от 5200,00 лв., представлява обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ; сумата
от 1728,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.06.2021 г. до
20.05.2024 г. по отношение на дължимото трудово възнаграждение в размер на
5200,00 лв. за положен труд през месец юни 2021 г.; сумата от 1685,02 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 20.05.2024 г.
по отношение на дължимото трудово възнаграждение в размер на 5200,00 лв.
за положен труд през месец юли 2021 г.; сумата от 1588,24 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2021 г. до 20.05.2024 г.,
дължима върху обезщетението по чл. 221 КТ в размер на 5200,00 лв., ведно
със законната лихва върху главниците, дължима за периода от 20.05.2024 г.
до окончателното плащане на вземанията.
ОСЪЖДА „КоудЛабСофия“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на М. М. В., ЕГН ********** разноски в общ размер
на 3374,00 лв., от които 40,00 лв. за ДТ и 1080,00 лв. за адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство и 2254,00 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „КоудЛабСофия“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на държавата по сметка на Софийски
районен съд сумата в размер на 824,06 лева, представляваща държавна такса
по уважените обективно съединени искове.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
4
изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5