Р
Е Ш Е
Н И Е
№
419
гр.
Русе, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 5
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА Г.
Членове: АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА
гр. дело № 631
описа за 2019 г., за се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
В.Р.М., действащ лично и със съгласието на П.Г.М. и Р.Д.М., чрез
пълномощника си адв. Б. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д.
№ 1361/2019 г., в частта, с която е осъден да заплати солидарно с родителите си
сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва от 05.03.2019 г. на Д.Г.Г., представляваща
припадащата му се част от изплатеното обезщетение за неимуществени вреди общо в
размер на 4700 лв. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да
се отмени и искът спрямо него да се отхвърли, евентуално сумата – намали. Претендира деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата Д.Г.Г. не е депозирал отговор,
чрез пълномощника си адв. М. в съдебно заседание взема становище за
неоснователност. Претендира деловодни разноски.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
По делото няма спор относно обстоятелствата, че в резултат на деяние,
разглеждано като деликт, извършен от ищеца, ответника и неучастващото
по спора лице С. М. в съучастие, са причинени
неимуществени вреди на Д. Н., поради което с влезли в сила съдебни актове тримата са осъдени за престъпление по чл.325
от НК по НОХД 355/2018 и НАД 687/18 на РРС.
Не е спорно, че тримата отговарят солидарно за
вредите от деликта съгласно чл.53 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и пострадалият е поискал изпълнение на цялото задължение от
само един от солидарните длъжници – Д.Г..
С влязло в сила съдебно решение по гр. д. №
2406/2018 г. по описа на РС-Русе последният, заедно с родителите си са осъдени
да заплатят солидарно на потърпевшия Д. Н. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3500 лв. вследствие извършения побой на 27.01.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното плащане, както и 392.13 лв.
разноски. В тежест на ищеца и родителите му е присъдена и сумата от 415.63 лв.
адвокатско възнаграждение.
По делото е приложена разписка от 11.01.2019 г.,
удостоверяваща, че пълномощникът на ищците по горепосоченото дело, е получил от
пълномощника на Д.Г. сумата от 4700 лв., с която ищците по гр. д. № 2406/2018
г. са удовлетворени напълно.
Заплащайки изцяло присъденото в полза на пострадалия обезщетение, както и
направените от последния разноски, ищецът от своя страна предявява иск по
настоящото дело срещу единия от останалите двама солидарни длъжници за
припадащата му се част от задължението. Съдът, разглеждайки иска на пострадалия
срещу един от тях, не е бил длъжен и не е определил степента на съпричиняване
на всеки от тримата обвиняеми. Този въпрос следва да се реши в настоящото
производство по предявения иск с правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД за
разпределяне на изплатеното в съответствие с приноса на всеки един от тях. В
този смисъл е и константната практика на ВКС, застъпена в решение № 123 от
19.06.2012 г. по гр. д. № 171/2011 г., ІV гр. о. и решение № 232 от 12.08.2014
г. по гр. д. № 7488/2013 г., ІV гр. о.
От приложените наказателни производства се установява, че на ищеца, като
обвиняем, е наложено по-тежко наказание в сравнение с това на ответника и на
третия съизвършител С. М.. Д.Г. се е признал за виновен в извършването на
квалифицирания състав на хулиганството, а именно: деянието му е извършено с
изключителна дързост и цинизъм. От материалите по НОХД № 355/2018 г. и НАХД №
687/2018 г., двете по описа на РС-Русе, както и от показанията на изслушания по
настоящото дело свидетел К. Г. се установява по несъмнен начин, че действително
степента на участие на жалбоподателя в деянието е по-малка и ищецът е този, инициирал
побоя, които обстоятелства правилно са съобразени и от първоинстанционния съд.
Съобразявайки изложеното от аспекта на презумпцията, установена в чл.127
ал. 1 ЗЗД, която се явява оборена, както и
степента на участие на всеки от тримата извършители в деянието, справедливо е
да се определи, че припадащата се част на жалбоподателя е 1000 лв. Като родители на непълнолетния В.М., същите
носят солидарна отговорност с него на основание чл.48 от ЗЗД, поради неупражнен
от тях достатъчен контрол върху поведението му и доводите им, че са били в
чужбина са несъстоятелни.
Несъстоятелен е доводът във въззивната жалба, наведен и в първоинстанционното
разглеждане на делото, че ищецът разполага с иск само за сумата, надвишаваща
неговата дължима част спрямо родителите си. Пасивната солидарна отговорност на
последните произтича от обстоятелството, че извършителят на деянието, срещу
когото се води производството по чл.45 ЗЗД, е непълнолетен. За присъденото
обезщетение солидарна отговорност носят тримата извършители на
деликта.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
На ответникът
по жалбата се дължат разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1299 от 19.07.2019 г. по гр. д. № 1361/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която В.Р.М., действащ лично и със
съгласието на П.Г.М. и Р.Д.М. са осъдени солидарно да заплатят на Д.Г.Г. на
основание чл.127 ал.2 от ЗЗД сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва и
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА В.Р.М., действащ лично и със съгласието на П.Г.М.
и Р.Д.М. да заплатят на Д.Г.Г. сумата от
300 лв. – разноски за въззивното
производство.
В частта, с която е отхвърлен
искът, решението като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: