Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9926 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Д.Е.В. искова молба, с която моли ответникът „ДЗИ-О.З.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.08.2015 г. в гр. София, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 18.08.2015 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Фолксваген“,
модел „Поло“ с ДК № ******В.И.В.. Ищецът управлявал л.а. „Ситроен“, модел „Ксантия“
с ДК № ******по бел. „А. Малинов“ в посока от бул. „А. Ляпчев“ към ул. „Д-р
Атанас Москов“. В района на № 63 го блъснал попътно движещия се л.а.
„Фолксваген“, модел „Поло“. Управлявания от В. автомобил се отклонил наляво и
реализирал ПТП в метален стълб от уличното осветление.
На ищеца
била оказана спешна медицинска помощ в Клиника по ортопедия и травматология на
УМБАЛ-Св. Анна“ АД поради силни болки в дясна тазобедрена става. На 17.08.2015
г. претърпял оперативна интервенция под обща анестезия. На 21.08.2015 г. го
изписали с препоръки за постелен режим за срок от 30 дни, след което да се
вертикализира с рехабилитатор.
Травматичните
увреди причинили на Д.В. болки и страдания за пет месеца, като и до момента
продължавал провеждане на рехабилитационни процедури.
Водачът на
л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № ******имал сключена валидна към 16.08.2015
г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. „ДЗИ-О.З.“ АД бил сезиран с претенция за заплащане на обезщетение,
но определената и заплатена сума за обезщетяване на имуществените и
неимуществени вреди на стойност 25 181.91 лева не била достатъчна за
репариране застрахователното дружество не репарирало претърпените от ищеца
неимуществени вреди, поради което моли съдът да постанови решение, с което да
го осъди да му заплати сумата от 26 000 лева.
Ответникът
е подал отговор, с който оспорва иска с твърдения, че изплатеното от него на
11.02.2016 г. обезщетение в размер на 25 000 лева обезщетява напълно
получените от В. вреди. Допълнително претендираните 26 000 лева не се
дължали поради прекомерност на общия размер на обезщетението. Евентуално
възразява за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен
колан от страна на ищеца при управление на л.а. „Ситроен“ с ДК № ******.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С
определение от 18.01.2019 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 16.08.2015 г. за л.а. „Фолксваген“, модел
„Поло“ с ДК № ******е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със „ДЗИ-О.З.“ АД и че на 11.02.2016 г. на Д.В. е заплатено
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 16.08.2015 г. в размер на
25 000 лева.
По
представената и приета по делото медицинска документация е изготвено заключение
от вещото лице д-р С., според който като водач на лек автомобил на 16.08.2015
г. Д.В. е получил телесни увреждания: счупване на ставната ямка на дясна
тазобедрена става. В. е претърпял консервативно лечение – обезболяваща и
противосъсирваща терапия и постелен режим в болнично заведение в продължение на
четири дни. Контролна рентгенова снимка на 31.08.2015 г. показвала начално
зарастване. През периода на лечение ищецът търпял болки и страдания, които били
с по-голям интензитет през първите 30 дни. При проведен на 29.03.2019 г. личен
преглед обективно не е установен функционален дефицит на дясна тазобедрена
става. За в бъдеще били възможни болки в областта на счупването при натоварване
и промяна на времето.
Като
свидетел по делото е разпитана съжителстващата с ищеца Борислава Линова. Поради
получените увреждания по препоръка на лекарите В. трябвало да пази постелен
режим в продължение на 30 дни. След това ползвал патерици при раздвижване и
провел рехабилитации. Изпитвал затруднения да играе заедно със сина си, да бяга
и да рита топка. В. се чувствал непълноценен и като глава на семейството поради
невъзможност да полага грижи както преди инцидента.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 16.09.2014 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ и „ДЗИ-О.З.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
Основният
спорен по делото въпрос е дали изплатеното от ответника на 11.02.2016 г.
обезщетение в размер на 25 000 лева е достатъчно, за да обезщети търпените
от Д.В. болки от полученото при ПТП на 16.08.2015 г. увреждане – счупване на
ставната ямка на дясна тазобедрена става.
Според
съдът положителният отговор на този въпрос се налага от обстоятелствата, че
43-годишният В. е получил една травма, за лечение на която не се е налагала
оперативна интервенция; пълното обездвижване е продължило около месец; няма
данни за усложнения, а към момента обективно не са налице ограничения в обема
на движение в областта на ставата. Продължителността на оздравителния процес и
настъпилото пълно възстановяване, с единствена възможност за болки при
натоварване и промяна на времето, както и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 16.08.2015 г., когато е настъпило процесното ПТП, от
което са произтекли вредите налагат извод за определен от „ДЗИ-О.З.“ АД
справедлив размер на обезщетението от 25 000 лева.
Не е
налице основание пострадалият В. да получи допълнително обезщетение, поради
което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 250 лева депозит
за изготвяне на експертиза и 350 лева юрисконсултско възнаграждение, определено
в съответствие с нормите на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от Закона за
правната помощ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Е.В., ЕГН ********** срещу „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ******иск с
правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, изразяваши се в счупване на ставната ямка
на дясна тазобедрена става при ПТП на 16.08.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.Е.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 600 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: