Р Е Ш Е
Н И Е
№І-73 25.06.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 699
по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба на особения представител на М.И.Д. с ЕГН **********-
адвокат Чанка Попова от АК-Бургас с адрес: гр.Несебър,ул.“Иван Вазов“№23А,
против Решение № 62/15.03.2019г., постановено по гр.д.№ 234/2018г. по описа на
РС-Несебър.
Със същото
решение е признато за установено по иска
на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД против ответника М.И.Д., че последният дължи
на Банката парични вземания по размер, основание и период/ за
лихвите/,конкретно посочени в първоинстанционното
решение; присъдени са разноски в полза на Банката.
Във въззивната
жалба се твърди, че първоинстанционното решение е порочно като неправилно,
необосновано, постановено при съществени нарушения на процесния и материалния закон. На първо място се
твърди, че в мотивите си НРС стигнал правилно до извода,че изявлението на
кредитора за предсрочна изискуемост не била достигнала до длъжника, което
представлявало формално основание заотхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК. Въпреки това обаче първоинстанционния съд уважил установителния иск с
общото правило на чл.235,ал.3 ГПК, а именно- че крайният срок на договора
изтекъл на 18.02.2018г. и поради това
претендираните суми били
дължими.Изложени са подробни и обстоятелствени доводи за неправилност на този
извод на съда, почиващи на обвързаността на установителното исково
производство по основание и по размер
със заповедното производство,като се сочи, че при настъпване изискуемостта на
паричното вземане в хода на заповедното производство, респ.- исковото
производство, тогава последицата била настъпване на изискуемостта към този
момент, което обаче променяло основанието, на което е издадена заповедта за
изпълнение,което било недопустимо. На второ място се излагат подробни
фактически съображения и доводи за това, че макар претендираните суми да произтичали от Рамков
договор за издаване на международна кредитна карта от 18.02.2015г., не били
събрани и обсъдени достатъчно доказателства за дължимост на процесните суми. В
тази връзка се изтъква, че назначената съдебно икономическа експертиза
установявала начислени суми за периода 18.09.2008г. до 25.01.2018г., които не
било видно от къде идвали; към рамковия договор от 2015г. не бил приложен
погасителен план и било неясно поради
какви причини сумите се дължали; ССЕ разглеждала 10-годишен период, който нямал
нищо общо със задълженията по процесния договор, при положение, че договорът
бил с дата 18.02.2015г.В тази връзка се твърди, че вещото лице смесвало дължими
и погасени суми по два различни договора на потребителя с Банката и не прави
разлика между погасяване на главница,лихви и разноски по единия договор и по
другия договор. Въззивнта страна изтъква, че претендираните суми почивали на
клаузи с неравноправен характер и като такива същите били нищожни поради
противоречие с добрите нрави, за което съдътследял служебно.Моли се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което искът бъде
отхвърлен.Моли на основание чл.25,ал.4 от Наредба за заплащане на правната
помощ във връзка с чл. 47,ал.6 ГПК на
особения представител адвокат Чанка Поповада бъде определено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание особения представител на
ответника-адвокат Чанка Попова, поддържа въззивната жалба и моли уважаването й.
Постъпил е
писмен отговор по жалбата от въззиваемата страна „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД,предявен чрез
Пенка Петрова Тенева/ юрисконсулт/, в който се твърди, че адвокат Чанка Поповабила
назначена за процесуален представител на ответника М.Д. само за
първоинстанционното производство и по тази причина нямала право да предявява
въззивна жалба срещу решението- т.е. въззивната жалба била недопустима. На
второ място се изтъкват доводи за успешно доказване на предявения установителен
иск, като се цитира и т.9 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС досежно приложение
нормата на чл.235,ал.3 ГПК в
установителното производство по чл.42 ГПК.При положение,че жалбата бъде
приета за допустима, моли да се остави без уважение; претендира разноски в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение; моли да бъде оставено без
уважение особеното искане на жалбоподателя за определяне на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.25,ал.4 от
НППрП вр. чл.47,ал.6 ГПК.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
въззиваемата Банка не изпраща представител.
Никоя от страните не заявява доказателствени
искания.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Обжалваното решение е валидно и процесуално
допустимо, а в обжалваната му част-правилно, поради което следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 от ГПК.
Съдът
намира за неоснователно възражението на въззиваемата Банка за недопустимост на
въззивната жалба като предявена от особен представител на ответника, назначен
за представителство само пред първоинстанционния съд, тъй като такова
ограничение в представителството не се съдържа в определението на НРС за
назначаване на особен представител на ответника М.Д., ниго пък следва от
законова разпоредба.
В допълнение към мотивите на районния съд, към които въззивната
инстанция на основание чл.272 ГПК препраща,както и в отговор на доводите на
жалбоподателя,заявени вън нъззивната жалба,Бургаският Окръжен съд намира за
необходимо да изложи само следното:
Безспорен е
факта, че изявлението на Банката-кредитор за предсрочна изискуемост по Договора
за издаване и ползване на международна кредитна карта не е достигнало до
кредитополучателя-въззивник М.Д.,с оглед на което и на така претендираното
основание/ настъпила предсрочна изискуемост на банковия кредитен договор/
установителните искове по чл.422 ГПК са
неоснователни.
Също така
безспорен е и факта,че крайният срок на договора- 18.02.2018г. , е настъпил в
течение на съдебното производство, което обстоятелство на основание чл.235,ал.3 ГПК е съобразен от първоинстанционния съд и на това основание исковете по
чл.422 ГПК са намерени за основателни.
Изложените в тази връзка от въззивната
страна съображения намират разрешение в
постановеното на 02.04.2019г. Тълкувателно решение №8/2017г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР № 4 по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Последователното прилагане на
този принцип означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на
определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. "След
като се приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в
който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която
се формира сила на пресъдено нещо"/ Тълкувателно решение
№8/2017г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС/.
В
същото
Тълкувателно решение №8/2017г. по т.д.№
8/2017г. на ОСГТК на ВКС се приема и че присъждането на
вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на
основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск, в каквато насока
са изтъкнати аргументи от въззивника в жалбата му пред БОС.
Неоснователни
са съображенията на въззивника за
недоказаност по размер на така предявените установителни искове.
Действително, вещото лице по изслушаната от районния съд експертиза е работила
възоснова на документи, изпратени й от Банката по електронен път , като от така предоставената й счетоводна справка
било видно всяко плащане, какъв е вида на всеки разход на ответника-дали е
плащано на пост-терминал или е плащано в
магазин,като според договора размерът на редовната лихва е различен в зависимост дали се ползва
кредитната карта на банкомат,
пост-терминал или се плаща нещо с кредитната карта/съдебен протокол от с.з. на
07.11.2018г./.От експертизата се установява, че кредитната карта е отпусната на
18.09.2008г., като след изтичане на
срока по този договор е подписан настоящия договор от 18.02.2015г. към
съществуващия такъв,като обект на изследване от вещото лице е периода на
преиздадената кредитна карта, с оглед на което наведените в тази връзка във въззивната жалба доводи са
изцяло неоснователни. Съдът следва да отбележи и обстоятелството, че особеният
представител на въззивника не е заявил никакви възражения и доводи при приемане на експертизата пред
първоинстанционния съд, с оглед на което и при анализиране на заключението на
вещото лице като обективно и компетентно дадено въззивната инстанция намира
аргументите на въззивника в тази насока за неоснователни.
По изложените съображения и като препраща по реда на чл.272 ГПК към мотивите на районния съд, които
настоящия съдебен състав споделя,обжалваното първоинстанционно решение е
правилно, законосъобразно и обосновано,с оглед на което предявената срещу него
въззивна жалба се преценява за неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК Бургаският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№62/15.03.2019г., постановено по гр.д.№ 234/ 2018г. по описа на РС-Несебър.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.