№ 16
гр. Силистра, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20223400900050 по описа за 2022 година
Иискове с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците - С. С. Р. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл. Силистра, ул. „Георги Сава
Раковски“ № 6; С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл. Силистра, ул. „Стефан
Караджа“ № 6 и С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл. Силистра, ул. „Стефан
Караджа“ № 6, с адрес за кореспонденция за тримата: гр. Силистра, ул.”Илия Блъсков” № 1-
партер, желаят съда да осъди ответника да им заплати:
1. На С. С. Р. с ЕГН ********** от гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Георги Сава
Раковски“ № 6,сумата от 110 000 / сто и десет хиляди/ лева, представляваща разлика
над платените 40 000 лв. до претендираните 150 000 лв., която сума представлява
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на майка й
СЕЙДЕ АЛИ К. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Тутракан, обл. Силистра,
починала при допуснатото ПТП от Нури Алиосман Мутиш с ЕГН ********** от
гр.Тутракан, обл.Силистра, ул.“Лудогорие“ № 20, управлявал автомобил, за който има
валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със
законната лихва от 29.07.2021г. - датата на получаване на застрахователната претенция
по чл.380 КЗ до окончателното изплащане.
2. На С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл.Силистра, ул. „Стефан Караджа“ №
6, сумата от 110 000 / сто и десет хиляди/ лева, представляваща разлика над платените
40 000 лв. до претендираните 150 000 лв., която сума представлява обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на майка му СЕЙДЕ АЛИ К.
с ЕГН **********, бивш жител на гр.Тутракан, обл.Силистра, починала при
допуснатото ПТП от Нури Алиосман Мутиш с ЕГН ********** от гр.Тутракан,
обл.Силистра, ул.“Лудогорие“ №20, управлявал автомобил, за който има валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със законната
лихва от 29.07.2021г. - датата на получаване на застрахователната претенция по чл.380
КЗ до окончателното изплащане.
3. На С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл.Силистра, ул. „Стефан Караджа“ 6,
сумата от 110 000 / сто и десет хиляди/ лева, представляваща разлика над платените 40
000 лв. до претендираните 150 000 лв., която сума представлява обезщетение за
1
претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на майка му СЕИДЕ АЛИ К.
с ЕГН **********, бивш жител на гр. Тутракан, обл. Силистра, починала при
допуснатото ПТП от Нури Алиосман Мутиш с ЕГН ********** от гр.Тутракан,
обл.Силистра, ул/Лудогорие44 №20, управлявал автомобил, за който има валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със законната
лихва от 29.07.2021г. - датата на получаване на застрахователната претенция по чл.380
КЗ до окончателното изплащане.
Ответникът – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ № 16, оспорва предявените искове намирайки ги
за допустими, но неоснователни,. Възразява конкретно срещу размера на претенциите и
сочения от ищците начален момент на претенцията за лихва.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
От материалите по делото се установява, че на 27.06.2019г. в гр. Тутракан, обл.
Силистра, на кръстовището на ул.“Ал. Стамболийски“ с ул.“Толбухин“ и с ул.“Стефан
Караджа“ до хранителен магазин „Гастроном“, при управление на заден ход в насрещното
движение на МПС - лек автомобил, марка „Волво“, модел „ХС70“, с рег. №СС9773СА,
водачът Нури Алиосман Мутиш с ЕГН **********, от гр. Тутракан, обл. Силистра, ул.
“Лудогорие“ № 20, в нарушение на правилата за движение е допуснал ПТП и по
непредпазливост е причинил смъртта на СЕЙДЕ АЛИ К. с ЕГН **********, бивш жител на
гр. Тутракан, обл. Силистра - настъпила на 28.10.2019. Починалата Сейде Кързала е майка
на ищците, видно от Удостоверение за наследници с изх. № АО-08-972 от 31.10.2019г.,
издадено от Община Тутракан.
Във връзка с допуснатото ПТП било образувано НОХД № 234 по описа за 2020г. на
Окръжен съд - Силистра. С Присъда № 1 от 26.01.2021г. по същото дело Нури Алиосман
Мутиш с ЕГН ********** от гр. Тутракан, обл. Силистра, ул.“Лудогорие“ № 20 бил признат
за виновен за извършеното от него престъпление, вследствие на което е причинил смъртта
на СЕЙДЕ АЛИ К. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Тутракан, обл.Силистра. След
Решения на ВАпС и ВКС по настоящем присъдата е влязла в сила.
За лек автомобил марка „Волво“, модел „X С70“, с рег.№СС9773СА, имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО“ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД - GO № 63717953 с начална дата на покритие
01.10.2018г. и крайна датата на покритие 30.09.2019г., т. е. застраховката е действала към
датата на ПТП - 27.06.2019г., което обуславя активната процесуална легитимация на
ищците.
В изпълнение на разпоредбите на Кодекса на застраховането ищците предявили по
реда на чл. 380 от КЗ, пред ответника Писмена застрахователна претенция, получена от него
на 29.07.2021г., видно от обратна разписка от същата дата. Към застрахователната
претенция представили писмени доказателства и посочили банковите сметки, по които
претендирали да им бъде изплатено застрахователното обезщетение. На 03.08.2021г.
получили от ответника писмо с изх. № 2-101- 4101-8448 от 02.08.2021г., с което се изискало
от тях да представят допълнително писмени доказателства – декларации, което и сторили.
На 17.09.2021г. тримата ищци получили от ответника писмо с изх. № 2-101-4101-10017 от
16.09.2021г., с което той ги уведомил, че са определени застрахователни обезщетения в
размер на по 40 000лв. за всеки един от тях. Между страните няма спор, че тези суми са
получени от ищците.
По твърдения на ищците същите изпитват силни душевни болки и страдания във
връзка със загубата на тяхната майка. Твърдят, че между тях съществували отношения на
2
дълбока привързаност и обич поради, което смъртта на майка им причинила сериозни
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от тях душевни болки и страдания,
паричния еквивалент на които според ищците се оценява на по 150 000 лева за всеки един от
тях.
Предвид обстоятелството, че преведените им от застрахователя суми не били
достатъчни да обезщетят в пълна степен претърпените от ищците неимуществени вреди, те
предявили настоящия иск за разликата от платените 40 000 лв. до 150 000 лв.
Ответникът не оспорва наличието на ПТП, вината на застрахования водач Нури
Алиосман Мутиш и наличието на твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение,
но оспорва размера на претенциите, като заявява, че след образуване на преписката по
заведената щета на всеки от ищците било определено обезщетение в размер на 80000 лв. но
предвид установеното от ответника 50% съпричиняване на вредоносния резултат от
починалата при ПТП наследодателка на ищците на обезщетението на всеки един от тях било
редуцирано на половина, което обусловило изплащането на всеки по 40000лв. Аргументи за
съпричиняване ответникът черпи от представените към исковата молба писмени
доказателства според, които Сайде Али Каръзлъ е предприела неправилно пресичане на
пътното платно по диагонал и на неопределено за целта място, независимо от наличието на
пешеходна пътека в района на процесното кръстовище. Според представителя на ответника
при така извършеното пресичане пешеходната е останала извън обсега на водача Нури
Алиосман Мутиш, който е бил в невъзможност да предотврати ПТП. Предвид, че
пострадалата е имала видимост към движещият се автомобил, е имала възможност и е била
длъжна да изчака и пропусне приближаващият я автомобил, преди да предприеме
неправилно пресичане.
Допълнителен довод изтъкнат от ответника в подкрепа на определения от него в
извънсъдебното производство размер на изплатените на ищците обезщетения се сочи, че
починалата Сейде Али К. е била на 75 г към датата на ПТП, а увредените лица - ищци в
настоящото производство са съответно на 61, 50 и 44 г. създали собствени семейства,
разчитащи на собствена издръжка, без да зависят пряко от грижите и помощта на своята
майка. Според предсдтавителя на ответника в тази възраст очакванията за грижа и помощ
обичайно са насочени вече от родителите към децата, а не обратно.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ може да се
установи следното:
В района на кръстовището, където е осъществено процесното ПТП, по ул. ”Ал.
Стамболийски”, ул. ”Толбухин” и ул. „Ст. Караджа” няма надлъжна маркировка, а само
напречна такава и това е ясно видимата, стандартна пешеходна пътека. При конкретните
пътни условия на настъпване на произшествието лекия автомобил “Волво ХС 70”, се е
движел в южната лента за движение на ул. ”Ал. Стамболийски” в посока от запад на изток
на заден ход, а скоростта му на движение към момента на настъпване на произшествието е
била около 14 км/ч. При потеглянето на заден ход от страна на водача на лекия автомобил
„Волво ХС 70” не е имало паркирани автомобили в посоката му на движение, които да
ограничават видимостта или други препятствия. Пострадалата пешеходка /майка на ищците/
пресичала ул. ”Ал. Стамболийски” преминавайки през кръстовището в посока от север на
юг, т.е, от дясната към лявата страна на лекия автомобил движещ се на заден ход. При
конкретните пътни условия на настъпване на произшествието пострадалата пешеходка е
имала видимост към движещият се на заден ход лек автомобил, като разстоянието от което
пострадалата е имала възможност да възприеме движещия се назад автомобил било около 24
м. До достигане мястото на удара това разстояние се намалява поради движението и на
двамата участници в произшествието. Експерта сочи, че пострадалата пешеходка е
пресичала пътното платно през кръстовището в източната му част и най-вероятно леко косо
в посока югозапад, а разстоянието, на което се е намирал автомобила, когато пострадалата е
предприела пресичането на пътното платно е било около 26 м. От момента на потегляне на
3
лекия автомобил на заден ход и до настъпване на произшествието водачът на лекия
автомобил е имал видимост назад през вътрешното огледало за обратно виждане и през
дясното странично огледало за обратно виждане. Вещото лице сочи още, че дължината на
опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение от около 13,9 - 14 км/ч е
около 7,60 - 8м., а предполагаемото място на удара отстои на около 12 м от ПЛО и на около
1,93 м - 2,10 м от ДРПП. Разстоянието от мястото на потегляне на заден ход на лекия
автомобил до мястото на удара е определено от експерта на около 20 м.
Пак по данни на вещото лице двамата участници в произшествието - водачът на лекия
автомобил и пострадалата пешеходка са имали възможност да предотвратят настъпването
му при положение, че водачът на лекия автомобил при движението си на заден ход си е
подсигурил втори човек или при движението си на заден ход е придвижвал автомобила
назад внимателно и след като се е оглеждал през огледалата за наличието на препятствия и
при положение, че пострадалата пешеходка при пресичането на кръстовището е възприела
движещият се на заден ход лек автомобил е спряла за да го пропусне.
От показанията на експерта снети в проведеното открито съдебно заседание може да се
установи, че покойната наследодателка на ищците е пресичала пътното платно на
кръстовище по продължението на тротоара. Ясно очертана напречна маркировка /пешеходна
пътека/ е имало само от другата страна на кръстовището, а там, където е пресичала
пострадалата маркировката била изтрити и не се забелязвала. Експертът изрично сочи, че
макар да нямало видима маркировка пострадалата се е движела по продължението на
тротоара. Експертът пояснява още, че огледалата за обратно виждане на автомобила
управляван от Нури Алиосман Мутиш са давали на водача достатъчен обзор при
движението му на заден ход, а разстоянието от потеглянето му до момента на
съприкосновение с пострадалата било такова, че изключвало възможността за наличие на
„сляпа зона“.
Съобразявайки така установеното от заключението на експерта и неговите показания
съдът приема, че пострадалата е пресичала законосъобразно кръстовището по
продължението на тротоара, а водачът на автомобила е имал пълен обзор и достатъчно
видимост назад при движението си на заден ход за да забележи пресичащата правилно
пешеходка. Изложеното мотивира съда да приеме ответниковото възражение за 50 %
съпричиняване на вредоносния резултата от страна на загиналата близка на ищците за
неоснователно.
От разпита на изслушаните свидетели се установява, че отношенията между ищците и
тяхната майка били добри. Покойната живеела в едно домакинство с мъжа си и сина си С. –
третия ищец. Свидетелите твърдят, че преди катастрофата покойната Сейде била здрава
изпълнявала шивашки поръчки на шевна машина и помагала на децата си финансово и като
се грижи за внуците. Свидетелите съобщават още, че семейството на покойната било
сплотено, съвсем обикновено, патриархално, а между членовете му имало много обич и
разбирателство. Преди катастрофата баба Сейде била стожера на това семейство. Тя се
грижела за всички. От показанията на свидетелите се установява още, че малкият син на
загиналата – С. е в чужбина от много години. Свидетелите съобщават също, че семейството
преживяло тежко загубата и все още скърбяло. Всички единодушно описват покойната
Сейде, като много жизнена, подвижна и адекватна. Била много способна и компетентна за
годините си, водела пълноценен живот и била наясно дири със съвременните технологии,
имала лаптоп, с който се свързвала със сина си в Испания.
От правна страна:
Съдът намира исковите претенции за допустими за разглеждане, тъй като са предявени
от активно легитимирани лица имащи правен интерес от производството. Разгледани по
същество ОС намира исковете за частично основателни по следните причини:
Между страните не са спорни обстоятелствата около наличието на ПТП, вината на
застрахования водач Нури Алиосман Мутиш и наличието на твърдяното от ищцата
застрахователно правоотношение. Оспорва се размера на претенциите предвид твърдяно от
4
ответника 50% съпричиняване на вредоносния резултат от починалата при ПТП
наследодателка на ищците. С такъв аргумент след образуване на преписката по заведената
щета ответника определил на всеки от ищците обезщетение в размер на по 80000 лв., което
заради приетото съпричиняване било редуцирано и изплатено на половина - на всеки от
ищците по 40000лв.
В тази връзка съдът намира исковите претенции за доказани по основание, налице е
пострадал от ПТП, а за автомобила, с който то е причинено има сключена валидна
застраховка гражданска отговорност при застрахователното дружество – ответник
обуславяща неговата функционална отговорност.
Съдът след, като обсъди данните от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази информацията от заключението на вещото лице изготвило
назначената автотехническа експертиза не кредитира ответниковото възражение за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на покойната Сейде К.. Според
експерта наследодателката на ищците е пресичала пътното платно на кръстовище по
продължението на тротоара и макар маркировката на пешеходната пътека, по която е
преминавала да е била изтрита нейното пресичане е било законосъобразно и по правилата.
От друга страна водачът на автомобила Нури Алиосман Мутиш, признат за виновен с влязла
в сила присъда, която по силата на чл. 300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд
относно вината е управлявал автомобила в противоречие с нормативните изисквания
валидни при движение на заден ход. Нещо повече изрично вещото лице е установило, че
Мутиш е имал пълен обзор назад през огледалата за обратно виждане и е нямало техническа
пречка да види пресичащата К..
Съобразявайки изложеното съдът не кредитира ответниковото възражение за
съпричиняване, което го мотивира да приеме, че претендираните от ищците суми за
обезщетения не следва да бъдат редуцирани на това основание.
Според ответника исковете на ищците са неоснователни в предявения размер, тъй
като не са съобразени с реално съществувалите емоционални връзки между ищците и
покойната им майка, към момента на нейната смърт. В подкрепа на това съждение са
изтъкнати възрастта на ищците и обстоятелството, че всеки един от тях има свое, отделно
семейство, което обуславя по – слаба емоционална обвързаност с това на майка му.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, включително настъпилите в страната в обществено-
икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение №
1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура
на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. №
387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС,
II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно
покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди
/решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума
на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и
душевни страдания, търпени от ищците вследствие смъртта на тяхната майка настъпила при
ПТП, виновно предизвикано от застрахован при ответника водач.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищците и покойната им
майка са били в силна емоционална връзка помежду си макар всеки от тях да е имал свое
семейство. Установява се още, че покойната Сейде е живяла в едно домакинство само с
5
ищеца С. К., а ищците С. Р. и С. К., отдавна са напуснали домакинството и живеят отделно,
синът С. К. дори в друга държава.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод
установените по делото увреждания на ищеца съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД, и като
съобрази възрастта на покойната и на ищците, както и това, че в едно домакинство с нея
живеел само ищеца С. съдът намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди преживени от ищеца С. С. Р. с ЕГН ********** от гр. Тутракан, обл.
Силистра, ул. „Георги Сава Раковски“ № 6, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
представляваща разликата над платените от застрахователя 40 000 лв. до размера на
справедливото според съда обезщетение в общ размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, а
за разликата до претендираните от ищцата 150 000 лв. искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Според съда справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди преживени
от ищеца С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл.Силистра, ул. „Стефан Караджа“ №
6, е сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща разликата над платените от
застрахователя 40 000 лв. до размера на справедливото според съда обезщетение в общ
размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, а за разликата до претендираните от ищеца 150
000 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Според съда справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди преживени
от ищеца С. С. К. с ЕГН ********** от гр.Тутракан, обл.Силистра, ул. „Стефан Караджа“ 6,
тъй, като той е живял в едно домакинство с покойната Сейде е сумата от 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева, представляваща разлика над платените от застрахователя 40 000 лв. до
размера на справедливото според съда обезщетение в общ размер на 120 000 /сто и двадесет
хиляди/ лева, а за разликата до претендираните от ищцата 150 000 лв. искът следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Предвид частичната основателност на основните искове такава се явява и
акцесорната претенция за лихви.
Ответникът оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва считано от датата на
получаване на заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на
тримесечният срок регламентиран в хипотезата на чл. 696, ал. 1 от КЗ.
Съдът намира така изложените възражения срещу началния момент на ответниковото
задължение за лихви по основните искове за основателно предвид посочената правна норма,
което и предвид обстоятелството, че застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ, е
получена на 29.07.2021г. като намира, че обезщетението за забава в размер на законната
лихва се дължи от 30.10.2021г.
Предвид изходът на спора, направените искания и на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал.
1, т. 2 от ЗА, и съгласно чл. от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията от ДВ бр. 88 от 2022г. и представеното удостоверение за
регистрация по ДДС, ответникът следва да заплати на процесуалния представител на
тримата ищци възнаграждение в общ размер на 10385.45лв. с ДДС, редуцирано съобразно
отхвърлената част от исковите претенции от сумата 21420лв. с ДДС, изчислена според
правилата на тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съответно ищците следва да заплатят солидарно на ответника сумата от 8673.09лв.
редуцирано съобразно отхвърлената част от исковите претенции от сумата 16836 лв.
определена съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Съдът отхвърля направеното по
реда на чл. 78 , ал. 5 от ГПК, в открито съдебно заседание възражение за прекомерност на
размера на заплатеното от ответника възнаграждение на един адвокат тъй, като
претендирания такъв е определен съобразно правилата на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ бр. 88 от 2022г.
6
След направена компенсация съдът приема, че следва да осъди ответника да заплати
на процесуалния представител на ищците адв. И. Р. 1712.36лв. /хиляда седемстотин и
дванадесет лева и тридесет и шест стотинки/ с ДДС, адвокатски хонорар.
Отделно от това ответникът следва да заплати в приход на държавния бюджет по
сметката на ОС – Силистра сумата от 6400 /шест хиляди и четиристотин/ лева държавна
такса изчислена по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, върху размера на призната за основателна част от исковите претенции.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ № 16, да заплати на С. С. Р. с ЕГН ********** от
гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Георги Сава Раковски“ № 6, сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, представляваща разлика над платените 40 000 лв. до размера на справедливото
според съда обезщетение в общ размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, която сума
представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на
майка й СЕЙДЕ АЛИ К. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Тутракан, обл. Силистра,
починала при допуснатото ПТП от Нури Алиосман Мутиш с ЕГН ********** от
гр.Тутракан, обл.Силистра, ул.“Лудогорие“ № 20, управлявал автомобил, за който има
валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със законната
лихва от 30.10.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ № 16, да заплати на С. С. К. с ЕГН ********** от
гр.Тутракан, обл.Силистра, ул. „Стефан Караджа“ № 6, сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, представляваща разлика над платените 40 000 лв. до размера на справедливото
според съда обезщетение в общ размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, която сума
представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на
майка му СЕЙДЕ АЛИ К. с ЕГН **********, бивш жител на гр.Тутракан, обл.Силистра,
починала при допуснатото ПТП от Нури Алиосман Мутиш с ЕГН ********** от
гр.Тутракан, обл.Силистра, ул.“Лудогорие“ №20, управлявал автомобил, за който има
валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със законната
лихва от 30.10.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ № 16, да заплати на С. С. К. с ЕГН ********** от
гр.Тутракан, обл.Силистра, ул. „Стефан Караджа“ 6, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/
лева, представляваща разлика над платените от застрахователя 40 000 лв. до размера на
справедливото според съда обезщетение в общ размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/
лева, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на смъртта на майка му СЕИДЕ АЛИ К. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Тутракан,
обл. Силистра, починала при допуснатото ПТП от Нури Алиосман Мутиш с ЕГН
********** от гр.Тутракан, обл. Силистра, ул/Лудогорие44 №20, управлявал автомобил, за
който има валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със
законната лихва от 30.10.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
7
п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ № 16, да заплати на процесуалния представител
на ищците адв. И. Р. от АК – Силистра сумата от 1712.36лв. /хиляда седемстотин и
дванадесет лева и тридесет и шест стотинки/ с ДДС, адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1407, Район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ № 16, да заплати в приход на държавния бюджет
по сметката на ОС – Силистра сумата от 6400 /шест хиляди и четиристотин/ лева държавна
такса.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
8