Решение по дело №1546/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………/……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

   

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1546 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Ф.В.К.“ ООД ЕИК *********, подадена чрез адв. М.Х. ***-0000161 от 14.03.2019год. на началника ОО „АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер 3000лв. на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване на същата разпоредба.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда твърдения, че същото е издадено както при допуснати съществени нарушени яна процес. правила – нарушени били нормите на чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН, така и в нарушение на материалния закон – нарушение изобщо не било извършено, алтернативно било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактите отразени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено като незаконосъобразно на основанията изложени в жалбата. Счита че нарушението е несъставомерно и са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушението не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Въззивното дружество притежавало лиценз № 05948 от 08.04.2011год. за извършване на обществен превоз на товари на територията на РБ. На 14.02.2019год. св. Й. *** извършил проверка на транспортната документация на въззивното дружество при която констатирал, че на 04.06.2018год. въззивното дружество като превозвач е допуснал водача Петър Й. Александров ЕГН ********** да управлява превозно средство категория N2, марка „Ивеко“ с рег.№ В52202КТ, собственост на превозвача, оборудвано с дигитален тахограф, с което бил извършен превоз за собствена сметка на товари като водачът не отговарял на изискванията на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП – не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност издадено по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДП. Установил, че водачът е притежавал УПГ № 153559 валидно до 09.08.2016год. и е придобил ново такова на 12.07.2018год.

За констатираното нарушение на 14.02.2019год. св. Й. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл.№ 258757 в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия въззивното дружество лице.

На 14.03.2018годс., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал актосъставителя Й.Р.Й., който възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на министъра на транспорта ИТС, справка за нарушител, разпечатка от картата на водача Петър Александров, заповед № 934/04.06.2018год. на управителя на въззивното дружество; пътен лист № 002144 от 06.06.2018год.; два броя товарителници, справка от Регистър на психологическите изследванията на водачите за явяване на психологическо изследване; ТД № 00217/05.10.2015год. сключен между въззивното дружество като работодател и Петър Й. Александров като работник; Свидетелство за регистрация част І на МПС с ДК№ В5202КТ, протокол от контролна проверка на тахограф, пълномощно изходящо от управителя на въззивното дружество Цветелин Василев Костов към Росен Донев Р.; разпечатка от инф. система на ИА „АА“ досежно издаден лиценз на въззивника; покана изх.№ 80-00-10604/30.10.2018год. адресирана до въззивното дружество с оглед представяне на документи; приемо-предавателен протокол на представени документи; констативен протокол от извършена комплексна проверка на въззивника. Една част от изброените по-горе писмени доказателства са приложени и към жалбата на въззивника.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз- основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обст. части на акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН включително и това свързано с непосочване в акта и НП на нарушената материална норма. В случая посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и хипотеза и диспозиция и е норма от материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да стане и по конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено на въззивника. Отделен е въпроса, че е   защитата се осъществява срещу фактите, а не спрямо правната им квалификация. Нарушение би било налице и в случай на несъответствие между фактическо и юридическо обвинение, което би довело до неяснота във волята на АНО, но настоящия случай не е такъв. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира. Актът е бил съставен в присъствието, бил е предявен и връчен на надлежно изрично упълномощено от представляващия дружеството лице, поради което и нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е налице. Доколкото в жалбата е наведено бланкетно възражение за нарушение на чл.40 от ЗАНН, без яснота какво точно се има предвид, съдът ненамира за нужно да прави отделен коментар. Ако обаче и да се има предвид някакво допуснато нарушение във връзка с вписаните в акта свидетели, дори и такова нарушение да е налице, то не е съществено тъй като не води до нарушаване правото на защита на въззивника. Както бе посочено по-горе в мотивите защитата се осъществява срещу фактите, а изискването за свидетели в АУАН е регламентирано с оглед проверка на фактите отразени в акта.

Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:

С НП на въззивника е наложено наказание за нарушение по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да допусне водач който не отговаря на някое от изискванията определени в ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Субект може да бъде всяко адм.наказателно отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.

В случая повдигнатото обвинение е за това че въззивника като превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да извършва превоз за собствена сметка като водачът не отговарял на изискванията на чл. 7а, ал.2, от ЗАвтП. Съгласно посочената норма лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния случай обвинението е свързано с водач който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност – пр.3 на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП.

По делото няма спор, че въззивника притежава качеството на превозвач.

От друга страна по категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, в това число и такива изходящи от въззивника и представени в хода на извършената му проверка, се установява, че същият е бил работодател на шофьора (водача) упоменат в НП, както и че въпросният шофьор на 04.06.2018год. е извърши превоз за собствена на въззивника сметка. В горната насока са приложените към АНП ТД, Заповед № 934/04.06.2018год. изходяща от управителя на въззивното дружество, пътен лист и два броя товарителници.  От друга страна по категоричен начин от приложената към АНП справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите  е видно, че към 04.06.2018год. водачът Петър Й. Александров не е притежавал валидно УПГ. Същият е имал издадено такова на 09.08.2013год. но срокът му на валидност е изтекъл на 09.08.2016год. (почти две години преди датата на превоза за който е повдигнато обвинение), а ново УПГ е било издадено едва на 12.07.2018год. – малко повече от месец след датата на превоза. При това положение няма спор, че на 04.06.2018год. въззивникът е допуснал водачът Петър Александров да извърши превоз за собствена сметка без последният да отговаря на изискванията на ЗАвтП – без да притежава УПГ, поради което и състава на нарушението по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП е осъществен от обективна страна.

Доколкото нарушението не се отличава със степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, а напротив видно от разпечатката от картата на водача същият е извършвал превози без УПГ както преди датата за която е на въззивника е повдигнато обвинение така и след това, то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай.

Що се касае до цитираната в жалбата Наредба №11/31.10.2002год. тя е абсолютно неотносима към процесния случай доколкото касае извършването на международни превози на пътници и товари, а в случая се касае за превоз за собствена сметка от превозвач притежаващ лиценз за превоз на товари на територията на Република България.

Неотносима към казуса е и цитираната в жалбата разпоредба на чл.18 от Наредба № н-8 от 27.06.2008год. доколкото тя касае какви документи следва да представи водача извършващ превоз на товари за собствена сметка при поискване от страна на контролните органи.

А това на какви изисквания следва да отговарят водачите извършващи обществен превоз на товари както и превоз са собствена сметка е изрично указано в нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП – норма която е и изрично цитирана както в акта така и в НП.

В случая АНО дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил предвиденото в закона наказание имуществена санкция, което определил във фиксирания размер от 3000лв.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. 

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000161 от 14.03.2019 год. на Началника на ОО „АА ” гр.Варна, с което на „Ф.В.К.“ ООД ЕИК ********* е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на осн. чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: