Решение по дело №83/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по глава XII от АПК, във вр. с чл. 63 ЗАНН и сл. ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г/. Образувано е по касационна жалба на И. Н. В. срещу Решение № 4/05.02.2024 г. по АНД №71/2023 г. на Районен съд - М., с което е потвърдено НП № 23-0298-000288/20.06.2023 г. на Началник група в ОДМВР – Смолян, РУ – Мадан. С посоченото НП на И. В. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени санкции „глоба“ 2000 лв. и „лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца“ и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер 10 лв. на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като първоинстанционния съд, неправилно е приел, че при издаване на АУАН и НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, като не е взел предвид, че при съставяне на АУАН, свидетеля М. не е присъствувал и не се подписал същия при съставянето му, като с оглед здравословното му състояние, при представянето му късно за подпис, не е знаел какво точно подписва. Сочи се, че не е изяснена фактическата обстановка, като не е установено нарушението по безспорен начин, не е установено и точното място на същото, като начина, по който е инициирана проверката не съответствува на целта на закона. Сочи и за невъзможността да бъде установено нарушението от мястото, където са били проверяващите и свидетелите. Излага пространни доводи относно емоционалната ангажираност на свидетелите и начина, по който е задвижена проверката по установяване на нарушението, като сочи, че събраните доказателства не са достатъчни и моли за допускане на нови такива, като преразпит на свидетел и извършване на следствен експеримент, както и преразглеждане на файлове в диск. В касационната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение и съответно отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Т., поддържа жалбата. По отношение на твърденията за нарушение на материалния закон и процедурните такива, сочи, че поводът за посещение в [населено място], от полицейските служители е сигнал на телефон 112 за домашно насилие, а не за извършване на проверка по ЗДвП. След като са се явили полицейските служители на този сигнал и започват проверка по него, една от разпитаните свидетелки М. е казала на касатора „А ти защо караш пиян“. Това е направило впечатление на полицейските служители, те са предприели след един час проверка по този факт, и чак към седем и половина започват проверка. Започват да събират и писмени сведения относно документиране на това твърдение, като сведението на основния свидетел-очевидец Ф. М. го е изписал актосъставителя О.. Непосредствено след това, той и В. М. депозират допълнителни молби, с които оттеглят тези „компрометирани“ сведения. Освен това сочи и за манипулиране на използваната „боди камера“, при което моли да се направи още един оглед на това веществено доказателство. Важно обстоятелство, което според жалбоподателя се подминава и от наказващия орган е, че от мястото, където твърдят контролните органи Ф. и О., че са наблюдавали движение на МПС „Паджеро“, няма обективна възможност това да се види.

Ответникът по касация, Началник група в ОДМВР – Смолян, РУ – Мадан, чрез юрисконсулт В., моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Установено по делото е, че В. след надлежна покана от полицейския орган е отказал да бъде изпробван за установяването на употреба на алкохол в кръвта с „Алкотест Дрегер 7510“. Противно на оплакванията в жалбата, правилно въззивният съд е дал вяра на показанията на полицейските служители извършили полицейската проверка. От сочените обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се свидетелски показания, се установява, че при първото посещение до къщата, полицейските служители не са били зад къщата, както се твърди от жалбоподателя и в касационното производство, а отстрани, от където е имало пряка видимост към черния път под самата къща и от където и двамата полицейски служители са възприели недвусмислено управлението на въпросния автомобил. Чисто хронологично от свидетелските показания на служителите и от видеозаснетото, се установява, че действително в началото на полицейската проверка не са предприели действие по отношение на нарушението по ЗДвП, но същото е било продиктувано от изнервената обстановка и поводът за който е сезиран полицейския орган, а именно сигнала за домашно насилие. Едва след като сигнала е отработен и обстановката се е успокоила, служителите на МВР са предприели компетентни действия за нарушението по ЗДвП, като при надлежна покана на жалбоподателя, същият да бъде тестван за употреба на алкохол, последният категорично е отказал, което от своя страна изпълва състава на вмененото нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както е приел и съдът. Твърди, че от събраните еднопосочни доказателства в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, се установява категорично, че след като двата полицейски наряда заедно с жалбоподателя слизат непосредствено до автомобила, са установени пресни следи по кал на въпросното МПС, както и отъпкана от автомобилни гуми трева, което отново е индиция за осъщественото управление на МПС и което обстоятелство само по себе си опровергава твърденията на жалбоподателя, които бяха застъпени още в началото на административно-наказателното производство, че този автомобил не е бил в движение и е бил за части. Счита, че са останали недоказанинеистовите твърдения на процесуалния представител на жалбоподателя, че наказаният И. В. не е управлявал въпросния автомобил. В тази връзка правилно не са кредитирани от МРС, показанията на разпитаните по делото свидетели, водени от жалбоподателя, както и не са ценени депозираните в последствие на 02.06.2023 г. ръкописни молби от Ф. М., В. М. и М. В., които безспорно свидетелстват за една удобна за жалбоподателя, но несъстояла се фактическа обстановка, която противоречи и не кореспондира с останалите доказателства по делото, в това число и създадените от същите лица непосредствени сведения в деня на извършеното нарушение, които безспорно свидетелстват за управление на МПС от страна на касатора. От депозираните в последствие на 02.06.2023 г. молби, на които се осланя жалбоподателят, ясно личи формираната след домашния инцидент и изясняване на семейните отношения заинтересованост, целящо отпадане на следващото се за извършеното от жалбоподателя административно нарушение, сравнително тежка санкция по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На последно място, моли да се има предвид, че процесната фактическа обстановка е била обект на изследване и в друго съдебно производство, а именно по адм. дело № 169/2023 г. по описа на Административен съд-Смолян, по повод обжалвана ПАМ наложена на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, като съгласно Решение № 190/24.07.2023 г. по посоченото дело, е потвърдена като правилна и законосъобразна наложената ПАМ и е приет за безспорно установен иначе толкова спорния според касатора правно релевантния факт на управление на въпросното МПС. Предвид всичко изложено, моли постановеното първостепенно съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, и като такова моли същото да бъде оставено в сила, като му бъдат заплатени разноски по делото, възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 27 от ЗАНН в размер на 150 лева.

Участващият по делото прокурор от ОП - Смолян дава подробно мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

НП е издадено срещу В. за това, че на 28.05.2023 г. около 7.30 ч. в [населено място], общ. Р. в близост до къщата на Н. В., като водач на лек автомобил рег. № . Мицубиши Паджеро е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта – нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е използувал израза „няма да се пробвам, категорично отказвам“.

В мотивите си Районен съд - Мадан е приел, че подадената пред него жалба е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно и правилно. Според решаващият състав, то е издадено в съответствие с материялния закон, като доказателства в противоположна посока не били ангажирани. Приема се за безспорна и самоличността на нарушителя, респ. авторството на разглежданото деяние. Управлението на автомобила от В. било несъмнено установено, като за целта са събрани всички доказателства, вкл. разпитани свидетели, като са установени и двете нарушения по безспорен начин.

Решението е правилно.

В резултат на установената фактическа обстановка решаващият състав на въззивния съд, правилно е потвърдил НП, като поводът за извършената проверка, проверка по сигнал за домашно насилие е ирелевантен.

Не се споделя довода, че в момента на проверката, В. не е имал качеството „водач“, след като по делото е установена по безспорен начин траекторията, по която се движел касатора, както и маневрите, осъществени от същия при движението му пред къщата на Н. В., като автомобилът е спрял на 15 м. от къщата, извършил маневра назад и продължил по пътя си, с които действия ангажирал вниманието на полицейските инспектори Ф. и О., тъй като автомобилът при движение от център на селото ударил един кол, който бил на пътя с предната част, като на мястото за управление е бил касатора, а до него Ф. М..

Не може да бъде споделено и твърдението, че Районният съд не е събрал относимите доказателства и установил фактическата обстановка по случая, като безспорно е установено мястото на нарушението и неговото авторство. Независимо от начина, по който е била задвижена проверката и съответно поводът, по който се намирали на място полицейските служители, същите са възприели непосредствено отказа на касатора да бъде изпробван с технически уред„Алкотест Дрегер 7510“, което осъществява състава на административно нарушение. Дори и да са налице противоречиви показания по повод на това дали е доказано управление на МПС с употреба на алкохол, това обстоятелство е неотносимо с оглед съставомерността на деянието, осъществено с отказа да бъде тествуван за алкохол, заявявайки категорично, че отказва такъв.

Видно от събраните по делото доказателства, по безспорен начин е установено нарушението, неговия нарушител, както и обстоятелствата, при които е извършено, като правилно предвид наведените пред въззивния съд твърдения, МРС е констатирал, че при издаване на НП е спазен материалния закон. Соченото като описание нарушение се покрива от състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като се има предвид, че цялостното поведение на водача следва да бъде насочено към задължението му за тестване за употребата на алкохол, а обстоятелството, че не е дал кръвна проба за тестване на кръв за установяване употреба на алкохол не води до различен извод. Разпоредбата се прилага на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, а в конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство, което деяние изпълва първата от алтернативно предвидените в разпоредбата хипотези. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези (отказ за проверка с техническо средство и отказ да се даде кръв за медицинско изследване), поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на предвидените санкции. Решение № 2026 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2018 г., VIII о., докладчик председателят Б. Ц.. В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство„Алкотест Дрегер 7510“, което е достатъчно да бъде приложена санкционната разпоредба.

Предвид сочената за нарушена разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Неоснователни са доводите на касатора, че правото му на защита е било нарушено, като свидетелят М. не е присъствувал при съставянето му и не е знаел какво подписва, като е установено по безспорен начин нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, без да е допуснато противоречие в описанието на нарушението. Недвусмислено в АУАН и НП се сочи, като нарушение отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, при управление на лек автомобил.

Предвид изложеното, със събраните в хода на административното и съдебното производство, не са опровергани констатациите на наказващия орган за извършеното нарушение.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба, при което доводите, че при постановяване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон са неоснователни.

При тези изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, като се осъди касаторът да заплати и направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Административен съд гр.Смолян

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 4/05.02.2024 г. постановено по АНД №71/2023 г. по описа на Районен съд – Мадан.

ОСЪЖДА И. Н. В. с адрес [населено място], [улица], [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Смолян, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно.