№ 87
гр. Силистра, 10.10.2019г.
Силистренският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател:
Кремена Краева
с участието на секретаря А.Ценкова
като разгледа, докладваното от съдия Краева т.д.№ 175 / 2018г. по описа на СОС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ - ОББ АД, ЕИК ********* моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата М. С. В. – Р. му дължи сумата от
35 790,43 евро /тридесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет евро и
четиридесет и три евроцента/, представляваща част от просрочена главница по
Договор за кредитна линия от 02.09.2013г. и допълнителни споразумения към него,
ведно със законната лихва считано от 03.09.2018г. до окончателно изплащане на
задължението. Претендира и разноските по заповедното и исково производство.
Твърди, че на 02.09.2013г. е
сключен договор за кредитна линия между ОББ АД, като кредитор и ЕТ КОМПАС ЕСОЕС
– ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ, в качеството на кредитополучател и длъжник, и ЛЪЧЕЗАР
ВАНИКОВ и М. С. В. – Р., като съдлъжници, с който на кредитополучателя е
предоставен банков кредит в размер на 300 000 евро /триста хиляди евро/, като
същият е изцяло усвоен. С допълнително споразумение крайният срок за погасяване
е уговорен до 31.08.2017г. Обоснова дължимостта на претендираните суми с факта
на неизпълнение на задължения на кредитополучателя и солидарно задължените лица
по договора за кредит - поради неплащане
на две погасителни вноски / с падеж 01.08.2017г. и 31.08.2017г./ когато целият
кредит е станал изискуем. За събиране на вземането си и след успешно проведено
заповедно производство е образувано изп. дело, в хода на което на тримата
длъжници са изпратени покани за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за
незабавно изпълнение. В предвидения от закона срок длъжникът М. С. В. – Р. е
подал до РС-Силистра възражение, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Това го мотивира да предяви
претенциите си по исков ред.
ОТВЕТНИЦАТА – М.С.В. – Р., счита исковата
молба да е депозирана след изтичане на преклузивния срок за това. С оглед
основателността на иска твърди, че не е уведомена от ищеца, че дължи процесната
сума преди образуването на ч.гр.д. №1240/2018г. по описа на СРС. Оспорва
твърденията на ищеца за липса на автоматизъм като противоречащи на договора и
анексите към него. Смята, че не са представени доказателства относно липсата на
плащания от БАЕЗ. Твърди същото и за предоставянето на сумата по кредита на
кредитополучателя. Последователно подържаната теза на ответницата в о.с.з. и
писмени бележки е, че искът на ОББ АД срещу нея е недопустим или евентуално
неоснователен с оглед правата и, произтичащи от срока по чл.147 ал.1 ЗЗД.
Отделно – в полза на банката е имало валидни залози на вземания на
кредитопилучателя от трети лица, както и застраховки, покриващи риска от
неплащане на сумата. Поради това счита за необяснимо твърдението на ищеца, че
има непогасено вземане по процесния договор и анекси.
В допълнителна искова молба ищецът
оспорва твърдението, че е уговорено автоматично продължаване на договора и
съответно срока за издължаване. Поддържа тезата, че задължението на ответницата
е носимо, а не търсимо, и не изисква предприемане на активни действия за
приканване към заплащане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с твърденията и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен са искове са по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С пределението си по 374, ал.1 ГПК
съдът е изразил становище за неоснователност на доводите по пункт първи от
писмен отговор за недопустимост на производството по делото, поради това с
решението си не следва да взема отношение по тези въпроси повторно.
По делото се установяват следните
факти: С Договор за кредитна линия от 02.09.2013 г., обезпечен с договорни
ипотеки, сключен между ОББ АД кредитор и ЕТ КОМПАС ЕСОЕС – Л.В. -
кредитополучател и длъжник, Л.С.В. - като съдлъжник и М. С.В. - като съдлъжник,
ОББ АД е предоставила на кредитополучателя ползването на кредитна линия в размер до 300 000.00 евро /триста хиляди
евро/. Следствие извършената от вещото лице проверка се е установява, че в
периода от отпускането на кредита до 10.2016г., средствата по кредитаната линия
са усвоявани многократно в рамките на договорения лимит. Последното усвояване и
погасяване е станало на 06.10.2016г., до размера на съгласувания в споразумението от 31.08.2016г. кредитен
лимит от 200000евро / л.357 - ССЕ/. Предвид това не се споделят доводите в отговор
на искавата молба и писмени бележки относоно недоказано предоставяне на сумата
по кредита. Отделно – в Анекс № 3/31.08.2016 год. установяващ правното
положение между страните към посочената дата, това обстоятелство е изрично
удостворено от страните с посочването, че към датата на сключване на настоящото
споразумение, усвоеният и непогасен лимит е в размер на 216 960 лв.
Кредитът е револвиран три пъти,
както следва: С допълнително споразумение № 1 от 26.08.2014 г. към Договор за
кредитна линия от 02.09.2013 г., кредитът е револвиран, като кредитополучателят
може да ползва сумите от кредита до договорения размер от 300 000.00 EUR. С допълнително споразумение № 2 от 20.08.2015
г. към Договор за кредитна линия от 02.09.2013 г.,
кредитът е револвиран за нов едногодишен период. Със същото, страните се
съгласяват да се промени действащия лихвен процент по кредита и актуализират
стойността на приетото обезпечение. С допълнително споразумение № 3 от
31.08.2016 г. към Договор за кредитна линия от 02.09.2013 г., страните
констатират размера на дълга и се съгласяват да се намали размера на кредита от
300 000.00 EUR /триста хиляди евро/ на 200 000.00 EUR /двеста хиляди евро/.
Страните се съгласяват кредитът да се револвира за следващ едногодишен период,
като кредитополучателят може да ползва сумите от кредита до размер от 200
000.00 EUR. Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен до 31.08.2017г.,
но не по късно от валидността на полиците от БАЕЗ - параграф 2, т.3 от
споразумението. Ответникът не представя доказателства за постигнати последващи
споразумения, водещи до удължаване крайния срок за погасяване на кредита.
Такава възможност действително е предвидена по & 2,т.5, но чрез
допълнително споразумение към договора за кредит – & 6 от коментираното
споразумение. Това означава, че падежът на задължението по сключения договор за
кредит, настъпва най късно на крайната дата на същия – 31.08.2017г., който
момент предхожда датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 04.09.2018г. Доказателства за достигнало до длъжника
съобщение за изискуемостта на дълга не е необходимо да бъдат представяни. В тези случаи кредитополучателят/съдлъжникът
дължат не по силата на упражнено от кредитора конститутивно изявление, а с
оглед настъпилия падеж на установените в договора задължения, който е
предварително известен на длъжника. Доводите за необходимост от изрична покана
спрямо солидарните длъжници не намира опора в закона и сключения договор. Поради
това неоснователни са и всички възражения за неизискуема претенция на банката.
Неоснователни са твърденията на ответницата, че има качеството на поръчител. С клаузата на чл.3 от договора М. С.В. – Р. е встъпила като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит, включващо главница, лихв, неустойки, включително разноски за събиране на дълга и при всички др.условия утоворени в договора за кредит, включително но не само съгласно условията на чл.17 и 18 от Раздел III „Общи условия“. Съгласно част от тези условия – съдлъжникът става носител на всички задължения по Договора за кредит; отговаря еднакво с кредитополучателя пред кредитора за плащане на дължимите суми по всеки един от договорените падежи; се съгласява банката служебно и по нейна преценка да събира своите вземания, произтичащи от договора за кредит от сметките на съдлъжника в банката. В резултат на това кредиторът е придобил правото да търси дължимото от длъжника и от съдлъжника. Законът не изсква солидарният длъжник да е ползващо се от кредита лице, поради което и обстоятелството, че същият не е кредитополучател, не променя извода за качеството, в което е поел задължение към Банката. Доводите в друг аспект не се споделят от съда. Поради това правопогасяващите възражения / по чл. 147 и чл. 146, ал. 3 ЗЗД/, във връзка със заявените в отговора фактически основания по тези възражения, не следва да се разглеждат по същество - съдлъжниците не са поръчители на кредитополучателя.
Ответницата
не разполага и с възражение за поредност в плащането. Тя отговаря солидарно с
кредитополучателя, за всички задължения, произтичащи от договора за кредит –
чл.17 от ОУ към кредита, които ответницата е приела. Поради това е излишно да
бъдат обсъждани доводите и за наличието на валидни залози на вземания на
кредитопилучателя от трети лица, както и застраховки. Отделно - от документите, получени от БАЕЗ АД съдът не
установява, да е застраховано неизпълнение на договора за кредитна линия, респ.
ОББ АД да е сред кръга на субектите, които имат правна възможност да поискат
плащане на застрахователно обезщетение по претенции. Констатират се данни за
изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ОББ АД по претенции на
застрахования от друг вид
застрахователно събитие - преди процесни
период /2006г./
Отсъства
основание за обявяване нищожността, на основание разпоредбите на ЗЗП и ЗЗД, на
клаузата на чл.10 ОУ – поредност на погасяването, обосновано с тезата за
противоречие с чл.76 от ЗЗД, тъй като договорния
регламент не се отклонява от задължителното тълкуване по ТР№3/2017г. на ОСГТК
на ВКС. Отделно – това възражение е без практическо значение, тъй като
кредиторът претендира само част от цялата просрочена главница в размер на
200 000 евро.
Не
злепоставя интереса на ответника отказът на съда за попълване делото с
доказателства за размера на паричните суми, събрани в изпълнителното
производство от кредитополучателя и съдлъжника /в какъвто смисъл доводите в
писмени бележки/. Съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес – т.9 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С
оглед събраните доказателства и изложените по-горе доводи относно
неоснователността на възраженията на ответницата, съдът намира, че към
02.09.2018г. ответницата и останалите солидарно задължени лица имат парично
задължение към ищеца в установените със заключението на ССЕ размери: неплатена
главница по кредита в размер на 200000 евро, при претендирани 35 790 евро, поради което предявената претенция
се уважава в претендирания размер.
Предвид
изхода на делото ответницата следва да понесе тежестта на направените по
настоящото исково производство разноски като бъде осъдена да заплати на ищеца
такива в размер на 2134лв.
Съобразно
т.12 от ТР №4/2013 г. на ВКС ОСГТК се присъждат и разноските по заповедното
производство – 1500лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между - ОББ АД, ЕИК ********* и М.С.В. – Р., че към
02.09.2018г. М.С.В. – Р., дължи на банката – ОББ АД, ЕИК *********, на основание Договор за кредитна линия от
02.09.2013 г., Допълнително споразумение № 1 от 26.08.2014 г., Допълнително
споразумение № 2 от 20.08.2015 г. и Допълнително споразумение № 3 от 31.08.2016
г. към него сумата от 35 790.43 евро. /тридесет и пет хиляди седемстотин и
деветдесет евро и четиридесет и три евроцента./ - главница, част от цялата
просрочена главница в размер на 200 000.00 евро /двеста хиляди евро/ и законна
лихва върху претендираната част от главницата, считано от 03.09.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение 2137/07.09.2018 г. на Районен съд - Силистра, по частно гражданско
дело № 1240/2018 г. за солидарното и осъждане с посочени в
заповедта лица.
ОСЪЖДА
М. С.В. – Р., да заплати на ОББ АД, ЕИК ********* следните суми: 2134лв. –
разноски за исковото производство; 1500 лв. – разноски по заповедното
производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на
страните пред Варненски апелативен съд.