Р Е Ш Е Н И Е
№237 10.10.2016г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На двадесет
и седми септември 2016г.
в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: З.Д.
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №249 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от
Закона за държавния служител във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по
искането на П.С.И. с правно основание чл.121 ал.1 т.1 от Закона за държавния
служител за отмяна на Заповед № 199/14.04.2016г., издадена от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Със заповедта,
чиято отмяна се претендира е прекратено служебното правоотношение на П.С.И. за
длъжността „инспектор” в Областен отдел „Автомобилна администрация” град Стара
Загора, на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл – съкращаване на щата във връзка с
утвърдено длъжностно разписание на ИА „АА” със Заповед №РД-02-16/14.04.2016г. в
сила 14.04.2016г.
Искането за отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, поради съкращаване на щата е
мотивирано с доводи за нарушаване на Устройствения правилник на ИА „АА”, приет
с ПМС №272/29.11.2013г., с който са определени дейността, структурата,
организацията на работа, функциите на административните звена и числеността на
персонала. Към 15.05.2015г. числеността на персонала е общо 523 щатни бройки,
от които 429 в ГД „Автомобилна инспекция”. Правомощията на Изпълнителния
директор включват изменението на длъжностното разписание, но в рамките на
определените от Устройствения правилник щатни бройки. До момента на подаване на
жалбата в ДВ няма публикуване на изменение на съществуващия Устройствен
правилник или приемане на нов, поради което оспорваната заповед е издадена в
противоречия на действащия подзаконов нормативен акт. Тъй като числеността на
персонала не е намалена реално, поради което не е налице основанието по чл.106
ал.1 т.2 от ЗДСл, като е допуснато и противоречие с целта на закона, тъй като
смисълът на съкращението е да се оптимизира работата в администрацията - същата
по обем дейност се изпълнява от по-малко на брой служители.
На следващо място са нарушени
основни принципи на административния процес, тъй като от всички служители на
длъжност „инспектор” по служебно правоотношение в ОО „АА” гр. Стара Загора,
жалбоподателя е получил най-висока атестация за работата си, а именно
„изпълнението надвишава изискванията”, но въпреки това е прекратено служебното
му правоотношение, поради съкращаване на щата. В заповедта липсват каквито и да
било мотиви, от които да стане ясно извършван ли е предварителен анализ на
работата на съкратения служител, както и подбор преди прекратяване на
служебното му правоотношение. Предвид датата на промени в длъжностното
разписание – 14.04.2016г. и датата на прекратяване на служебното правоотношение
-14.04.2016г., се поддържа довод, че преценка на качествата на служителя не е
извършвана, а самата промяна на разписанието е с цел създаване на условия за
уволнение на определени служители.
Заповедта е издадена и от лице без
представителна власт, тъй като Красимир Калайджиев е Заместник-изпълнителен
директор към 14.04.2016г., а не изпълнителен директор и не е притежавал
правомощията както да измени длъжностното разписание, така и да прекратява
служебното правоотношение.
От съда се иска да отмени Заповед
№199/14.04.2016г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА” и да
присъди разноските по делото за един адвокат.
Ответника – Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „АА” гр. София не представя исканите от съда поименни
длъжностни разписания , действали към 13.04.2016г. / поискани в предпоследно
съдебно заседание/, като твърди, че няма такива към тази дата, както и че в
ЗДСл не се съдържа изискване за извършване на подбор, като такъв не е извършван
за конкретния случай. Независимо от професионалния опит, придобитите
квалификации и времето, през което служителят е работил в системата на
държавната администрация, органът по назначаването има неподлежаща на съдебен
контрол оперативна самостоятелност, при извършването на съкращение на
длъжностите да подбере служителите, които счита, че следва да останат на
работа. Единствено ако са обявени предварителни критерии за подбор, съдът ще
може да контролира доколко същите са били спазени, а случаят не е такъв.
Административен съд Стара Загора, като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното.
Жалбата е допустима като подадена от
лице с правен интерес и на 28.04.2016г., в рамките на 14-дневния срок, считано
от 22.04.2016г., предвид връчването на обжалваната заповед на 21.04.2016г.
Разгледана по същество е основателна, тъй като Заповед № 199/14.04.2016г. издадена от Изпълнителния директор на ИА „АА”
противоречи на чл.6 от АПК и на основните принципи за стабилност и предвидимост
на служебното правоотношение.
Жалбоподателя П.С.И. е преназначен от
длъжност Инспектор в ОО „КД-ДАИ” Стара Загора, дирекция „АИ”-Стара Загора на
длъжност инспектор РД „Автомобилна администрация” Стара Загора считано от
10.12.2013г., с ранг Vм. по силата на Заповед №1338/10.12.13г. издадена от
Изпълнителния директор на ИА „АА”. Със Заповед №939/14.07.2015г. на ИД на ИА
„АА” е повишен в ІVм ранг, а за 2015г. атестационната му оценка е „Изпълнението
надвишава изискванията”. От всички девет служители на длъжност „инспектор” по
служебно правоотношение в ОО „АА” Стара Загора, най-висока оценка за 2015г. са
получили П.С.И. и Веселин Стефанов Михайлов, а останалите седем служители са
получили атестационна оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията”. Със
Заповед №1166/07.12.2015г. на Изпълнителния директор на ИА „АА” и на основание
чл.16 ал.1 от Закона за държавния служител му е наредено да изпълнява
длъжността Началник на областния отдел „АА” Стара Загора до назначаване на служител на незаетата
длъжност, но за не повече от шест месеца, считано от 08.12.2015г. Със Заповед №199/14.04.2016г. на
Изпълнителния директор, служебното правоотношение на И. е прекратено на
основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл в изпълнение на длъжностното разписание,
утвърдено със Заповед № РД 02-16-14.04.2016г. на същия орган, по силата на
което три щатни бройки от длъжността „инспектор по служебно правоотношение” в ОО
„АА” Стара Загора се съкращават, като две от тях се разкриват в ОО „АА” гр.
Ямбол и една в ОО „АА” гр. Ловеч. Към този момент, видно от длъжностно
разписание, утвърдено със Заповед № РД-02-15/13.04.2016г., щатните бройки за
длъжност „инспектор по служебно правоотношение” в ОО „АА” Стара Загора са били
девет, като не се установи по делото дали всички са заети към релевантната дата
– 14.04.2016г. От представените атестационни формуляри може да се направи
извод, че към датата на изготвянето им – февруари 2016г., всички щатни бройки
за длъжността инспектор са били заети, но този момент не е от правно значение
за изясняване законосъобразността на акт, поставен на 14.04.2016г. За да се
провери спазването на правилата на чл.6 от АПК при упражняване на оперативната
самостоятелност, съдът с протоколно определение от 21.06.2016г., задължи
ответника по делото да представи справка за заетите и незаети щатни бройки за
длъжността „инспектор” по служебно правоотношение в ОО „АА” гр. Стара Загора
към 13.04.2016г., предвид удостоверяването, че липсва поименно длъжностно разписание
преди 14.04.2016г. Със същата цел – контрол върху оперативната самостоятелност,
предвиден в чл. 169 от АПК, съдът изиска от ответника да удостовери извършван
ли е подбор, както и да посочи фактите и да представи документите, които ги
удостоверяват, въз основа на които е извършена преценка за необходимостта от
съкращаване на щатни бройки за длъжността „инспектор в ОО „АИ” Стара Загора и
разкриването им в ОО „АИ” Ямбол и Ловеч. Съгласно чл.12 ал.3 от Устройствения
правилник, структурата на звената и длъжностното разписание се утвърждават от
изпълнителния директор по предложение на главния секретар. Липсват
доказателства, въпреки дадените указания, за необходимостта от промени в
длъжностното разписание на трите областни отдела, извършено със Заповед № РД-02-16/14.04.2016г.
на изпълнителния директор, представляваща фактическо основание за издаване на
оспорената заповед №199/14.04.2016г., за прекратяване на служебното
правоотношение със служителя П.С.И.. Предложението на главния секретар има правно
значение, тъй като в него би следвало да се съдържат фактическите мотиви за
необходимостта от съкращаване на щатни
бройки. Удовлетворяването на тази необходимост се преследва, чрез утвърждаване
на ново длъжностно разписание от 14.04.2016г., в изпълнение на което се
прекратява и служебното правоотношение
на жалбоподателя. В случая, ответника не посочи фактите, обуславящи
необходимост от съкращаване броя на щатовете за длъжността „инспектор” по
служебно правоотношение в ОО „АА” гр. Стара Загора, с което се препятства и
контрола върху законосъобразността на административния акт, постановен в
условията на оперативната самостоятелност т.е. не може да се установи дали се
преследва законната цел за оптимизиране на работата или се цели постигането на
друг, непризнат от закона резултат. Не
може да се приеме, че избора на служител, с който да бъде прекратено
правоотношението в случаите на намаляване броя на служителите, изпълняващи
нормативно определената позиция, не подлежи на съдебен контрол. На основание чл.169
от АПК съдът проверява разполагал ли е административния орган с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове. Съдебната
практика след приемане на АПК е последователна в разбирането си, че оперативната
самостоятелност следва да се упражнява при спазване на принципите заложени в
чл.6 от АПК т.е. законосъобразно, а не по лично, субективно усмотрение на
административния орган. Избрания от административния орган начин за постигане
целта на закона, трябва да е законен, а това означава да съответства на чл.6 от АПК. Освен това, всеки административен акт се постановява въз основа на
фактически и правни мотиви, като първите подлежат на установяване, дори и
когато се касае за оперативна самостоятелност. На съдебен контрол не подлежи
единствено и само целесъобразността, което означава, че съдът не контролира
избора, но контролира законосъобразността на избрания начин. Дори да се приеме, че необходимостта от
съкращаване на щатните бройки не следва да се установява, тъй като е
предпоставка за издаване на друг административен акт, какъвто е Заповед №
РД02-16/14.04.2016г на изпълнителния директор за утвърждаване на щатно
разписание, представляваща от своя
страна фактическо и правно основание за издаване на оспорената заповед, то във
всички случаи следва да се удостовери, че чрез прекратяване на служебното
правоотношение на конкретния служител се постига оптимизиране на работата –
по-малко на брой служители да извършват същата по обем или повече дейност.
По делото не се установи и дали всички
щатни бройки са били заети, въпреки дадените от съда указания и възможности на
ответника да удостовери тези факти по делото, а освен това съгласно становището
на административния орган, подбора е извършван при необявени критерии въз
основа на разбирането за свобода да се прекрати правоотношението със
служител по субективна преценка. Дори
когато, не са обявени критериите за подбор, органа по назначаването не е
свободен в избора си. Длъжен е да съобрази разпоредбата на чл.6 от АПК, както и
основния принцип на стабилитет на служебното правоотношение. Не е достатъчно да
утвърди ново длъжностно разписание, въз основа на което да освободи държавни
служители без да са ясни мотивите му за избора. Ако тази теза се приеме,
означава да се изключат от ефективен съдебен контрол актовете, постановени на
основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл, като същия се сведе до алтернативното
установяване на два факта – заличаване на длъжността като нормативно установена
позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания или
запазването й, но при намаляване на щатните бройки, какъвто е настоящия случай.
Съответно ако един от двата факта е налице, то акта за прекратяване на
служебното правоотношение ще бъде законосъобразен, тъй като оперативната
самостоятелност позволява свобода да се избере служителя. Точно обратното
постановява чл.6 от АПК, който следва да се прилага винаги, когато други
специални правила липсват. При избора на служителя, с който да се прекрати
правоотношението трябва да се подходи добросъвестно и справедливо. Да бъде
справедливо означава на работа да останат онези служители, чиято дейност е
оценена най-високо. Жалбоподателя и само още един от деветима служители са
получили най-висока атестационна оценка за 2015г., което лишава от
справедливост избрания начин за постигане оптимизация на работата в Областния
отдел. Според оспорената заповед, служител, който работи над изискванията не би
могъл да постигне оптимизиране на работния процес. Този подход не е нито разумен,
нито добросъвестен, нито справедлив, нито е в полза на обществото т.е. в случая
личния интерес на жалбоподателя съвпада с този на данъкоплатците.
Само за пълнота следва да се каже,
че всички останали оплаквания в жалбата са неоснователни. Издателя на заповедта
е лице, което заема длъжността изпълнителен директор на ИА „АА” по силата на трудов
договор №ТП-73/01.04.2016г., сключен с Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Изпълнителния директор е орган на изпълнителната
власт, в чиито правомощия е да определи структурата на звената, да утвърди
длъжностното разписание, поименното длъжностно разписание на агенцията, да
назначава и освобождава от длъжност– аргумент от чл.7 т.12 и т.13 от
Устройствения правилник на ИА „АА”. Въз основа на тази разпоредба съдът приема,
че органа на изпълнителната власт, издал оспорената заповед е компетентен да
утвърди длъжностно разписание и да освободи държавния служител. По силата на чл. 12 ал.2 вр. с ал.3 от
Устройствения правилник, общата численост на персонала е 523 щатни бройки,
разпределени съгласно приложението, както следва: изпълнителен директор -1,
Заместник изпълнителен директор -2, финансов контрольор -1, главен секретар-1, обща
администрация-38, в т.ч. дирекция „АПО” -28, дирекция „ФСО” – 11, специализирана
администрация -480 в т.ч. дирекция „Автомобилни превози” -25, дирекция „Пътни
превозни средства и водачи” – 26, Главна дирекция „Автомобилна инспекция” -429.
Това разпределение се определя от Устройствения правилник на Изпълнителната
агенция и в неговите рамки, изпълнителния директор може на основание чл. 12
ал.3 от същия Правилник да утвърди
структурата на звената и длъжностното им разписание. Следователно изпълнителния
директор е компетентен да определи числеността на персонала във всяко звено,
спазвайки общата численост на персонала по дирекции. Освен това, намаляването
на щатните бройки за длъжността в едно структурно звено е реално съкращаване на
щата, дори и ако общата численост на персонала за тази позиция в същата администрация
остава непроменен.
Предвид основателността на оплакването
за незаконосъобразно упражняване на оперативната самостоятелност при
постановяване на оспорената заповед, се налага извод за основателност на
искането за нейната отмяна и на искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед №199/14.04.2016г.,
издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” по жалбата на П.С.И..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” гр. София да заплати на П.С.И. ЕГН **********
сумата от 480лв/четиристотин и осемдесет/, представляваща възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Решението да се съобщи, чрез
изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: