№ 2296
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100514000 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение от 17.20.2020г., постановено по гр. д. 2110211 г. по описа на СРС, 46-ти с-
в, е отхвърлен предявеният от ИВ. Г. Ш. срещу В. Н. П. иск с правно основание чл.124 ГПК
вр. чл. 79 ЗС, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на
основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 68134.1104.124 по
кадастрална карта по гр. София, одобрена през 2011г., с площ 510 кв. м., при съседи ПИ
68134.1104.145, ПИ 68134.1104.146, ПИ 68134.1104. 127, ПИ 68134.1104.75, ПИ
68134.1104.123 и ПИ 68134.1104.125, който имот е идентичен с имот пл. № 478 от кв. 17 по
предходен кадастрален план.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на В. Н. П., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 10,00 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца ИВ. Г. Ш., с
която са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на
свидетели А. и Т., съгласно които ищецът е поставил през 2005г. – 2006г. ограда с метални
колове, която по-късно е открадната, макар че единият от тях живее в съседство на
процесния имот и има непосредствени и продължителни впечатления. Посочва, че вместо
това съдът е дал вяра на показанията на свидетелите С. и К., съгласно които оградата била
1
поставена от ответника, въпреки че впечатленията им се отнасят до период извън процесния
и са спорадични и непълни. Ищецът навежда оплаквания за нарушение на
съдопроизводствените правила във връзка с позоваването от страна на съда на обяснението
на вещото лице за състоянието на имота с оглед на обстоятелството, че то е било назначено
със задача да се произнесе за идентичността на процесния имот с представените по делото
писмени доказателства. Твърди, че въз основа на посочените обстоятелства съдът е
достигнал до необоснован извод, съгласно който ищецът не е установил фактическа власт
върху процесния имот през периода 2005г. – 2018г. Моли съда да отмени обжалваното
решение и уважи иска. Претендира разноски
Въззиваемият ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Софийски районен съд , 46-ти състав, е бил сезиран от ищеца с иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, за установяване по отношение на В. Н. П., че ищецът е
собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 68134.
1104.124 по кадастрална карта на гр. София, одобрена през 2011г., с площ 510 кв. м., при
посочени с исковата молба съседи, който имот е идентичен с имот пл. № 478 от кв. 17 по
предходен кадастрален план.
За да отхвърли иска, първостепенният съд, анализирайки събраните по делото
доказателства /изслушаните свидетелски показания и писмени доказателства/, е приел, че е
останало недоказано твърдението на ищеца за установено владение върху процесния имот,
което да е с траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението
вещта да се държи като своя. В резултат на оценката на приетите доказателства в хода на
първоинстанционното производство съдът е достигнал до извод, че ищецът не недоказал
обективен елемент от фактическият състав на придобивната давност, а именно
упражняването на фактическа власт (corpus) върху процесния имот. Позовавайки се на това
първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния
имот в резултат на упражнено давностно владение.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
2
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които
стават част и от правните съображения на настоящата съдебна инстанция, като с оглед
наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се добави и следното:
Позоваването на придобиване на право на собственост въз основа на придобивна
давност от страна на ищеца предполага при условията на пълно и главно доказване да
установи, че е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Институтът на
придобиваната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание –
арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да се установят в процеса на
доказване две материални предпоставки, при проявлението на които възниква това
оригинерно придобивно основание – в продължение на определен период от време (в случая
10 години) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ и фактическата власт
следва да се упражнява с намерение за своене. Придобиването на правото на собственост на
основание придобивна давност, изисква претендиращият несобственик да е упражнявал
фактическа власт, демонстрирайки по отношение на невладеещия собственик поведение,
което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.
В конкретния случай е обоснован извода на първоинстанционния съд, че от
събраните по делото доказателства ищецът не е установил по безспорен начин, при
условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че е упражнявал фактическа власт с намерението да държи процесният недвижим имот като
свой в периода 2005 г. – 2018 г.
Изхождайки от суверенното право на преценка за достоверността и обективността на
свидетелките показания, настоящият състав на съда намира, че показанията на свидетелите
А. и Т. не позволяват да бъде направен категоричен и обоснован извод, за наличие на
упражнявана фактическа власт от страна на ищеца върху процесния недвижим имот с
намерение да го свои като свой, което да е продължило през процесния период. Така св. А.
А. дава сведения, че ищецът е извършвал дейности по почистване на процесния недвижим
имот още от периода 2005г. – 2006г., и е предприемал действия по засаждането му, като част
от твърденията се потвърждават и от показанията на св. К. Т. - последният посочва още и че
ищецът е предприемал действия по заграждането на имота като през 2005г. – 2006г. е
извършено първото. Св. Т. сочи още, че ищецът имал намерение в бъдеще да застроява
имота. Следва да бъде посочено, че по начало, за да бъдат налице признаците, които
характеризират владението като постоянно и непрекъснато не е необходимо непрекъснатото
осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване,
поставяне на ограда и др., а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични
посещения, стига същите да сочат намерение имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действията на трети лица. Въпреки това при така дадените свидетелски
показания не може да бъде направено еднозначен извод за наличие на явно, постоянно и
непрекъснато владение от страна на ищеца, тъй като същите не сочат по сигурен и
категоричен начин към интензитета на извършваните от ищеца действия.
В конкретния случай въз основа на преценката на свидетелските показания не се
установява системност и трайност на извършваните действия по почистване на имота,
заедно със съществуването на намерение у ищеца да върши съответните действия именно
3
като собственик на вещта. Не се установява упражняването на фактическата власт върху
имота посредством предприемането на действия по почистване на същия да са довеждани
до знанието на ответника в качеството му на собственика на имота. Недоказан остава и
субективния признак на владението - наличието на намерение у ищеца да извършва
твърдените от него действия като държи вещта като своя. Същото не следва и от
предприетото действие по депозиране на молба пред нотариус за издаване на констативен
нотариален акт от страна на ищеца по отношение на процесния недвижим имот.
Инициирането на нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт
не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и
демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети лица и нотариуса. В
допълнение на това следва да бъде посочено, че ответникът веднага е реагирал срещу
предприетата от ищеца процедура по съставяне на констативен нотариален акт, като е подал
заявление до Софийска районна прокуратура, както и до нотариуса, пред когото е подадена
молбата, за да предотврати евентуална измама, както и възможността да бъде издаден
констативен нотариален акт.
В резултат на изслушаните свидетелски показания не може да бъде направен сигурен
извод за и за изграждането на ограда от страна на ищеца, доколкото същата не е обективно
съществувала към момента на огледа на процесния имот.
Наред с това в хода на първоинстанционното производство от ответника са
представени приходни квитанции за заплащане на публични задължения във връзка с
процесния недвижим имот, което само по себе си може да бъде възприето като действие, с
което ответникът, легитимиращ се като собственик на процесния недвижим имот е
упражнявал правомощията, включени в съдържанието на правото му на собственост.
В противоречие с твърденията на ищеца са и показанията на св. И. П. и Е. К.,
доколкото от последните става ясно, че заедно с ответника са извършвали действия по
обработване на насажденията в имота, като св. Е. К. заявява, че към настоящия момент
процесният имот е обрасъл в храсти.
Последното обстоятелство се потвърждава от даденото заключение на вещото лице
което не е било оспорено от страните и което заключение настоящият състав на съда намира
за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, и съгласно което към момента на
извършения оглед имотът е бил обрасъл плътно с дървесина и храстовидна растителност и
видно не бил използваем. Посочените констатации съответстват на дадените показания от
страна на св. И. П. и Е. К. и като такива влизат в противоречие с показанията на св. св. А. и
Т., тъй като последните твърдят, че ищецът извършвал действия по обработване на
процесния имот и към момента на устните състезания в първоинстанционното
производство, които показания се опровергават, както от показанията на свидетелите П. и
К., така и от заключението на вещото лице.
Във връзка с наведеното от ищеца оплакване за неправилно кредитиране на
обяснението на вещото лице, следва да бъде посочено, че съдът е допуснал извършването на
съвместен оглед на процесния недвижим имот с участието на вещото лице и страните
4
именно с цел да бъде даден отговор на въпроса за състоянието на имота, поради което
дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание са с оглед на изпълнението на
възложените му задачи и в съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ГПК.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата
съдебна инстанция приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно ищецът да е
упражнявал фактическа власт през периода 2005г. – 2018г. върху процесния недвижим имот
в продължение на 10 години с намерението да го държи като свой. Не се установяват и
допълнителните елементи, характерни за давностното владение, сред които владението да е
явно, трайно, спокойно, системно и непрекъсвано. Поради което неустановяването на
кумулативното им наличие не позволява да бъде направен извод, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот в резултат на придобивна давност.
Предвид изложеното и тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат
изцяло с тези на първостепенния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение потвърдено.
При този изход на правния спор, по начало въззиваемият има право на разноски, но
доколкото разноски не са претендирани, то и съдът не следва да присъжда такива.
С оглед предмета на спора, въззивното решение подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.20.2020г., постановено по гр. д. 2110211 г. по
описа на СРС, 46-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 1-месечен срок от получаване на препис от
решението от страните пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5