Р Е Ш Е Н И Е
№ 398 23.10.2018 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на …….…двадесет
и шести септември…две хиляди и осемнадесета
година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
С участието на секретаря…….Р.Т………………...…………………………….
И прокурора …………………………………………………………………..……
като разгледа докладваното от …….съдия Петкова…..……..………………….
Въззивно гражданско дело …………….№ 480 по описа за 2018 година…..…,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 255/04.05.2018 година,
постановено по гр.д. № 2823/2017 година по описа на РС-Хасково, районният съд е признал за установено спрямо ответника „Ар-М-Агро“
ООД гр. Хасково с ЕИК *********, от гр. Хасково, бул.България № 150, комплекс
21 век, ет.3, офис 308, съдебен адрес:***, офис 2, адв. И., че ищцата П.Д.Д. ***,
с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, офис 1, адв. М., е собственик по силата
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том 1, рег. №
1171, дело № 73 от 2017 г. на нотариус Ваня Марчева, и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 79, том 1, рег. № 1170, дело № 72 от 2017
г. на нотариус Ваня Марчева, на 2 броя земеделски земи - имот № 041015 с площ
от 4.001 дка в местността „В***“ в землището на с. Н., общ. Хасково, и имот №
032041 с площ 2.500 дка в местността „К***“ в землището на с. Н., общ. Хасково.
Едновременно с това, първоинстанционният съд е осъдил ответника да предаде на ищцата
владението на процесните земеделски земи. С оглед уважаването на предявения
иск, направените от ищцата деловодни разноски са възложени на ответника.
Недоволен
от така постановеното решение е останал въззивникът – „АР-М-Агро“ ООД – град
Хасково, който го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
Въззивникът настоява, че в нито един момент на съдебния процес не е оспорвал
правото на собственост на ищцата. Напротив, разбирайки за претенциите ѝ,
дружеството не било декларирало процесните два имота в заявлението си по чл. 70
ал. 1 от ППЗСПЗЗ от 31.07.2018 година, а след края на стопанската 2017 година
дружеството нито владеело, нито въобще държало нивите. Следователно, нямало и
как да бъде изпълнено осъдителното решение за предаване на владението, а само
дружеството-ответник щяло да бъде натоварено още повече, при това
неоснователно, с разноски. Повече от
това, в хода на делото дружеството се опитало да съдейства на ищцата за
заличаване на вписания договор за наем на процесните земеделски земи, но това
се оказало невъзможно поради ненамирането на заявителя Г.В.П. С тези и
останалите доводи въззивникът моли ХОС да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение и да постанови ново, с което предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен. Претендира и деловодни разноски и за
двете съдебни инстанции.
В с.з. пред ХОС въззивникът се представлява от упълномощен адвокат И.И.,
който поддържа въззивната жалба с всички въведени оплаквания и искания. Не
въвежда нови доводи и не представя доказателства.
В
срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата П.Д.Д. подава отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Изразява становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакувания първоинстанционен съдебен акт.
Акцентува върху обстоятелството, че собствеността ѝ върху спорните
земеделски земи е доказана, както и това, че дружеството-ответник е сключило с
Г.В.П. договор за наемането им. Настоява, че по делото не се доказва по
убедителен начин прекратяването на наемния договор и от там вади заключението,
че в момента фактическата власт се упражнява от „АР-М-Агро“ ООД. С тези и останалите
доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
деловодни разноски за въззивната инстанция.
В с.з. пред ХОС въззиваемата П.Д. се представлява от упълномощен адвокат
С.М., която поддържа изцяло направените с отговора възражения. Представя
писмена защита със съдържание, аналогично на това по въззивната жалба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното
решение, констатира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с ревандикационна претенция по чл. 108 ЗС, предявена от П.Д.Д. ***
против „АР – М – Агро“ ООД - Хасково, с предмет – два земеделски имота, а именно: имот № 041015 с площ от 4.001 дка в местността „В***“
в землището на с. Н., общ. Хасково, и имот № 032041 с площ 2.500 дка в
местността „К***“ в землището на с. Н., общ. Хасково. В исковата си молба вх. №
25500/08.11.2017 година ищцата твърди, че е закупила имотите с представените по
делото и приети като доказателства нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 80, том 1, рег. № 1171, дело № 73 от 19.07.2017 г. на нотариус
Ваня Марчева, и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том
1, рег. № 1170, дело № 72 от 19.07.2017 г. на нотариус Ваня Марчева. Към момента на изповядване на сделките, липсвали данни за тежести върху имотите,
вписани в АВп. Но след като се опитала да ги регистрира в ОС „Земеделие“ –
Хасково, установила, че за земите имало сключен
между Г.В.П. като наемодател и дружеството-ответник като наемател,
договор за наем за срок от 8 години. Този договор бил вписан в АВп под № 74,
том 2, рег. № 1902/28.03.2016 година. С тези фактически твърдения ищцата иска
постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на дружеството-ответник, че тя е собственик на процесните два имота,
както и – да бъде осъдено дружеството да ѝ предаде владението върху
земите. Поискала е и заличаване на вписания договор за наем от регистъра, воден
от Служба по вписванията – Хасково към АВп. С допълнителна молба ищцата е
уточнила, че при посещение на място през месец ноември 2017 година е
констатирала, че единият от имотите ѝ е изоран, а другият – засят с
пшеница. При проведен разговор с представителя на дружеството-ответник, той не
отрекъл, че те ги обработват, като заявили правно основание за това – договор
за наем със собственика на имотите. Освен това, дружеството било заявило
процесните имоти като ползвател по чл. 70 ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37
б. „б“ ал. 3 от ЗСПЗЗ в ОС „Земеделие“ – Хасково. Ищцата счита, че този договор
ѝ е непротивопоставим, че той не поражда права доколкото е сключен от
несобственик и настоява, че дружеството-ответник държи имотите ѝ без правно
основание.
В установения в чл. 131 ГПК срок, ответникът „АР-М-Агро“
ООД -Хасково заявява, че не оспорва твърдението на ищцата, че тя е собственик
на процесните имоти. Потвърждава, че през 2016 година за тези имоти бил сключен
наемен договор с Г.В.П. Но след като
ищцата ги уведомила за собственическите ѝ претенции, дружеството
не ги декларирало пред ОС „Земеделие“ – Хасково в заявлението по чл. 70 ал. 1
ППЗСПЗЗ за следващата, 2017/2018 стопанска година. Освен това, след края на 2016/2017
стопанска година, т.е. след септември 2017 година дружеството преустановило
обработката на имотите и нито ги владеело, нито държало. С тези и останали
доводи и възражения, дружеството-ответник е поискало отхвърляне на предявения
иск като неоснователен.
По делото не се спори, че на 19.07.2017 година ищцата П.Д.Д.
е сключила две сделки: покупко-продажба на имот №
032041 - нива с площ 2.500 дка в
местността „К***“ в землището на с. Н., общ. Хасково, обективиран в нотариален
акт № 80, том 1, рег. № 1171, дело № 73 от 19.07.2017 г. на нотариус Ваня
Марчева, както и договор покупко-продажба на имот № 041015 с площ от 4.001 дка
в местността „В***“ в землището на с. Н., общ. Хасково, обективиран в
нотариален акт № 79, том 1, рег. № 1170, дело № 72 от 19.07.2017 г. на нотариус
Ваня Марчева. Първата сделка е с участието на Х.Г.Д.,
действаща в качеството на пълномощник на Н.Г.К. - продавач. А втората – с
участието на Х.Г.Д., лично като продавач. В подкрепа на твърденията си за
притежаваното право на собственост у праводателите ѝ, ищцата представя
договор за доброволна делба на земеделска земя от 19.11.2015 година, Акт 165 т.
3 рег. № 2403 нот.дело № 325/2015 година на нотариус Нели Тончева. В договора,
като съделител, фигурира Г.В.П. Но видно от съдържанието му, в дял на Г.В.П. е
поставен само един имот и идентификационните му белези не съвпадат с процесните
две ниви.
Видно от представения и приет като доказателство по делото
договор от 18.03.2016 година за наем на земеделски земи, № 109 т. 1 рег. №
559/2016 година, вписан в АВп на 28.04.2016 година, Г.В.П. е отдал под наем на
„АР-М-Агро“ ООД – Хасково общо седем земеделски имота, в това число и двата
процесни: имот № 03241 в м. „К***“ и имот № 041015 в м. „В***“.
В подкрепа на своите твърдения за преустановяване
ползването на процесните имоти, дружеството-ответник представя заявление по чл.
70 ал. 1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018 година, от което се установява, че
действително „АР-М-Агро“ ООД не е заявил процесните ниви в числото на имотите,
с които ще участва в масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Н.В.К.
Свидетелят заявява, че знае къде точно се намират имотите на ищцата. Твърди, че
през месец ноември 2017 година имотът във „В***“ бил засят с пшеница, а в м. К***“ - бил изоран и подготвен за сеитба.
Свидетелят признава, че тогава били последните му наблюдения над имотите, както
и че не знае кой точно „земевладелец“ ги обработва. Мислел, че била една от
фирмите на А.А., но не бил сигурен коя от всички. Признава, още, че в тези землища
имало комасиране на имоти, отдадени по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
сочени от страните доказателства, които са били съотносими и необходими за
изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. При
събиране на доказателствата районният съд не е допуснал процесуални нарушения.
При установената на база събраните по делото
доказателства фактическа обстановка се налагат следните изводи:
Предявеният иск по чл. 108 ЗС е допустим. Разгледан
по същество е неоснователен. При предявен ревандикационен иск в тежест на ищеца
е да докаже две кумулативни предпоставки – че е собственик на имота и че същият
е във владение (респ. държане) на ответника, при това без годно правно основание.
Наличието на първата предпоставка на практика е безспорна между страните по
делото: ищцата заявява, че е собственик на процесните два земеделски имота, а
дружеството-ответник не оспорва правата ѝ. В подкрепа на твърденията си
ищцата представя доказателства за придобивното си основание, както и за това на
нейните праводатели. Така че ако въобще има спор за собствеността на процесните
ниви, то той не е между настоящите страни, а между наследниците на П.М.К.
(Решение № 26-29/07.12.1998 година л. 37).
Твърдяното от ответника обстоятелство, че не
обработва двете спорни ниви, е твърдение за отрицателен факт, поради това, по
общото правило, тази страна не дължи доказването му. Както вече бе посочено
по-горе, в тежест на ищцата бе да проведе пълно и главно доказване, че именно
дружеството-ответник владее, респективно държи без правно основание имотите
ѝ. ХОС приема, че ищцата не е провела успешно доказване в тази насока.
Действително, по делото се установява, че
през месец март 2016 година дружеството-ответник е сключило договор за
наем на тези две ниви и от тук следва, че от този момент е стартирало обработването
на имотите от „АР-М-Агро“ ООД - Хасково. Спорен е въпросът – дали договорът е
прекратен и ако не – как това се отразява на ползването/владеенето на спорните
ниви. Както бе установено от показанията на разпитания свидетел, и в двете
землища, в които се намират процесните имоти, земите се комасират на основание
чл. 37в от ЗСПЗЗ. Съответно, лицата,
които ги обработват, подават заявления по чл. 70 ал. 1 ППЗСПЗЗ за участие в
масиви в съответното землище. Безспорно се установи по делото, че за
стопанската 2017/2018 година дружеството-ответник е заявило множество други земеделски
земи, но не и процесните. Това недвузначно демонстрира промененото отношение на
представителите на дружеството-ответник към процесните две ниви и намерението
им да прекратят ползването на имотите фактически. Тук следва да се каже, че при уговорените в чл. 9 клаузи от наемния
договор, за дружеството-ответник не съществува правна възможност да прекрати
договора едностранно, без постигнато съгласие с лицето, посочено като
наемодател – Г.В.П. Друг е въпросът, че би могло да се окаже, че това лице е
упражнило права, каквито не притежава. И тогава договорът няма да е породил
целеното правно действие. Но при така очертаните от ищцата страни и предмет по
делото (а единствено ищецът има правомощия в тази насока), липсва възможност да
се обследва конкуренция на правата между ищцата и Г.В.П., респективно
наследниците на П.М.К. По същата причина
както ищцата, така и дружеството-ответник, не са успели да постигнат
заличаването на договора за наем от регистрите, водени в Агенцията по
вписванията. Както признава самата ищца, местонахождението на Г.В.П.
понастоящем не ѝ е известно. Но това съвсем не е основание – да насочи
претенцията си към друг, по-удобен ответник, с цел да се снабди с изпълнителен
титул за предаване на владението. А съдът прозира именно такива намерения на
ищцата. Защото този, който в значително по-голяма степен оспорва правото
ѝ на собственост, посредством присъщо на собственик действие
(предоставяне за временно възмездно ползване), е Г.В. И ако искът бе насочен
срещу него, не само щеше да има възможност да се отрече правото му на
собственост, но и на действието на договора за наем.
Посоченият от ищцата свидетел не успя да убеди съда,
че именно дружеството-ответник обработва процесните земи. От показанията му
единствено става ясно, че някой ги е обработил през есента на 2017 година –
изорал и засял. Но предвид установеното обстоятелство, че нивите в тези землища
се комасират и се обработват като масиви, съпоставено с установения факт, че
„АР-М-Агро“ ООД не е заявило, че именно то ще участва в съвместната обработка с
тези ниви, не може да се направи извод, че именно дружеството-ответник
продължава да ги държи. Няма правна, нито житейска логика да се приеме
противното. Това е така, защото при липса на подадено заявление, че „АР-М-Агро“
ще участва с тези ниви в масивите по чл. 37в от ЗСПЗЗ, то това дружество няма
да участва в разпределение на добивите, припадащите се на тях. И доколкото
става реч за търговско дружество, за него няма и стопански интерес да обработва
земи, за които няма да реализира печалба.
Ищцата се домогва да прокара теза, че щом като
договорът за наем не е прекратен, то наемателят по този договор се намира в
имота и това доказва, че е пасивно (материално) легитимиран да отговаря по иска
ѝ. ХОС не споделя този довод. Наемателят на практика се е отказал от
изпълнението на договора, не се намира в имотите и по тази причина няма как
практически да предаде на ищцата владението им. При това, поведението на
дружеството следва да се цени като добросъвестно - две седмици след сключването
на придобивните сделки от ищцата, дружеството вече не ги заявява за участие в
масиви по чл. 37в ЗСПЗЗ. Т.е. още преди завеждането на иска дружеството
манифестира по възможния за него начин (при неизвестно понастоящем
местонахождение на наемодателя), че се дистанцира от тези имоти и няма намерение
да ги обработва.
Поради изложеното предявеният ревандикационен иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е разсъждавал в
противиположен смисъл, РС-Хасково е постановил неправилно – незаконосъобразно и
необосновано решение, което следва да бъде отменено.
Неправилно е решението и в частта, в която
дружеството-ответник е осъдено да заплати деловодните разноски на ищцата. С
оглед изхода на делото, правилото по чл. 78 ал. 1 ГПК не намира приложение и
претенцията на ищцата за разноски се явява неоснователна.
От друга страна, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК,
ответникът също има право да иска заплащането на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Тъй като предявеният иск се отхвърля
изцяло, ищцата дължи на възстанови на ответника всички разноски, за двете
инстанции. По делото се представят писмени доказателства за заплатено от
ответника в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева, а за въззивното производство – държавна такса в размер на 25 лева.
Поради това и с оглед изхода на делото, въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника общо разноски за двете инстанции в размер на 625 лева.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 255/04.05.2018 година, постановено по
гр.д. № 2823/2017 година по описа на РС-Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Д. ***, с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, офис 1, адв. М.
срещу „Ар-М-Агро“ ООД гр. Хасково с ЕИК *********, от гр. Хасково, бул.България
№ 150, комплекс 21 век, ет.3, офис 308, съдебен адрес:***, офис 2, адв. И., иск
с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че ищцата е
собственик по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
80, том 1, рег. № 1171, дело № 73 от 2017 г. на нотариус Ваня Марчева, и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том 1, рег. № 1170,
дело № 72 от 2017 г. на нотариус Ваня Марчева, на 2 броя земеделски земи - имот
№ 041015 с площ от 4.001 дка в местността „В***“ в землището на с. Н., общ.
Хасково, и имот № 032041 с площ 2.500 дка в местността „К***“ в землището на с.
Н., общ. Хасково, както и за осъждане на ответника да предаде на ищцата
владението върху същите имоти.
ОСЪЖДА
П.Д.Д. ***, с ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, офис 1, адв. М. да заплати на „Ар-М-Агро“ ООД гр. Хасково с
ЕИК *********, от гр. Хасково, бул.България № 150, комплекс 21 век, ет.3, офис
308, съдебен адрес:***, офис 2, адв. И., сумата 625 лева – деловодни разноски
за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.