Присъда по дело №5672/2013 на Софийски градски съд

        М    О    Т    И    В    И

 

 към присъда по НОХД № 5672/2013 г. по описа на СГС, НО, 1 състав 

 

           Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение против Ш.Н.К. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1,предл. 3 от НК за това, че на 16.01.2008г., около 07.00 часа в град С., при управление на МПС – лек автомобил „Опел Астра” с рег. *********, като се движел по бул. „*********” с посока на движение от бул. „Г. М. Д.”*** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В” е забранено да превишава скоростта 50 км/ч за населено място”, като в района на кръстовището с ул. „*********” се движел с превишена скорост от 72 км/ч, в резултат на което последвал удар между управлявания от него автомобил и пешеходката М.Й.К. с ЕГН **********, която пресичала пътното платно на бул. „*********” от дясно наляво по посока на движение на лекия автомобил, вследствие на което по непредпазливост причинил на същата счупване на черепната основа, травматичен субарахноидален кръвоизлив, прекъсване на гръбначния мозък, контузия на белите дробове, хемоторакс, разкъсване на паренхимата на левия бял дроб, аспирация на кръв в белите дробове, белодробен енфизем, счупване на ребра двустранно по две и повече фрактурни линии, наличие на кръв в корема, рептури на черния дроб и слезката, кръвонасядания на мастните капсули на бъбреците, счупване на костите на двете подбедрици, множество охлузвания в областта на гръдния кош и корема, дясното коляно, петнисти кръвонасядания на двете подбедрици, вследствие на  което около 07.13 часа на същата дата последвала смъртта на К., като причината за смъртта е съчетаната черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма, травмата на крайниците, с увреждания на жизненоважни органи – мозък, бял дроб, гръбначен мозък, черния дроб и слезката, като смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с получените травми.

В хода на съдебното следствие пред настоящия съд с Определение от 11.06.2015г. и по реда на чл.287, ал.1 от НПК е допуснато изменение на обвинението по искане на държавния обвинител, в частта относно скоростта, с която се е движел лекият автомобил, управляван от подсъдимия Ш.К., а именно същата е изменена от 50 км/ч на 72 км/ч.  

 В хода на съдебното производство на основание чл.76 от НПК са конституирани в качеството на частни обвинители - И.Б.К. (съпруг), Т.И.Б. (дъщеря) и Б.И.Б. (син), като законни наследници на пострадалата М.Й.К..

В конкретният случай с Присъда от 07.10.2010 г., постановена по НОХД № 2256/2010г.  по описа на СГС, НО, 5 състав подсъдимия Ш.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1,предл. 3 от НК, като при условията на чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено при условията на чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен и от правото да управлява МПС за срок от две години. С присъдата е постановено процесният  л.а. „Опел Астра“ с рег. ********* да бъде върнат на подсъдимия.

С въззивна жалба подсъдимият е обжалвал така постановената присъда.

         С Решение № 80 от 22.03.2011г. постановено по ВНОХД №110/2011г. по описа на САС, НО, 2 състав, присъдата на СГС от 07.10.2010г. по НОХД № 2256/2010г. е изменена като подсъдимият Ш.К. е оправдан за това да е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.2, изр.1 и чл. 116 от ЗДвП, като е намален и размера на определения на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от четири на три години. В останалата му част съдебният акт е потвърден.

Поставеното решение е атакувано от подсъдимия пред ВКС.

         С Решение № 393 от 08.06.2012г. по касационно дело №1908 по описа за 2011г.,  ВКС отменя Решение № 80 от 22.03.2011г., постановено по ВНОХД № 110/2011 г. по описа на Апелативен съд-гр.С. поради допуснати съществени процесуални нарушения и връща делото за ново разглеждане от друг състав на САС с дадени задължителни указания.

С Решение  № 305 а от 11.10.2012г. постановено по ВНОХД № 570/12г. САС, НО, 8 състав е отменил Присъда от 07.10.2010г., постановена по НОХД № 2256/2010г. и е върнал делото за ново разглеждане от Софийска градска прокуратура, поради допуснато съществено процесуално нарушение, довело  до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник.

На 09.04.2013г. Софийска градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт срещу обвиняемия Ш.К. за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1,предл. 3 от НК.

С разпореждане от 04.06.2013г. по НОХД №1736/2013г. по описа на СГС, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за отстраняване на допуснати нарушения в обстоятелствената част на обвинителния акт. В изпълнение на указанията на съда на 17.12.2013г. е внесен нов Обвинителен акт по ДП № 7023/2008г.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение и моли подсъдимия К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква „в”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК съобразно мотивите посочени в обвинителния акт. Намира, че всички доказателства в тяхната съвкупност категорично сочат, че подсъдимият е автор на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. Приема за установено от фактическа страна, че са налице всички доказателства, които да водят до несъмнения извод, че последователността на настъпилите факти е именно такава, каквато била описана. Счита, че обясненията на подсъдимия, дадени в последното съдебно заседание, не съответстват на обективно установените обстоятелства. Позовавайки се на множеството нанесени травматични увреждания, пораженията по автомобила му, несъобразената скорост с наличната пътна обстановка и недостатъчната видимост представителят на СГП счита, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е бил привлечен към наказателна отговорност. По отношение на наказанието моли да се отчетете факта, че в случая се касае за най-леката форма на вина – небрежност. Доколкото от делото не могат да се изведат отегчаващи отговорността обстоятелства счита, че са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Посочва наличието на многобройни смекчаващи такива - чисто съдебно минало, липса на други противообществени прояви от негова страна, както и други фактори имащи отношение към момента на настъпване на пътния инцидент затрудняващи водача /недобрата видимост, насрещна светлина, недобре осветено кръстовище/, отделно от това пострадалата е била и в тъмни дрехи и е пресичала светофара на нейна червена светлина. Поради това предлага да му бъде определено наказание под минималния размер, а именно една година „лишаване от свобода“, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години като така ще бъдат постигнати целите определени в чл. 36 от НК. По отношение кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС – счита, че след толкова изтекъл период от време и при положение, че се прилага чл. 55 от НК, предлага да не му се налага такова наказание.

            Процесуален представител на частните обвинители И.Б.К., Т.И.Б. и Б.И.Б., адвокат Д. моли съда да признае подсъдимия К. за виновен по отношение на деянието, в което го обвинява представителят на СГП, което впоследствие по надлежния ред, съобразно нормата на чл. 287 от НПК, е изменено. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, както от обективна страна извършеното от него деяние, така и от субективна страна като форма на вина непредпазливост. От множеството събрани по делото доказателства на всички фази на процеса, счита, че с най-голяма достоверност следва да се цени последната назначена по делото седморна комплексна експертиза. В огромната си част тази експертиза се припокрива със заключението на предходните експертизи, естествено и в съществени части като място на удара и скорост на движение на автомобила, както и по отношение на някои от травматичните увреждания, тя по-скоро ги допълва в по-категорична степен. Според процесуалния представител на частните обвинители безспорно се е установило, че скоростта на движение на процесния автомобил, не е била по-малка от 72 км/ч, а е много възможно дори да е била и по-голяма. Безспорно се е установила и причинно-следствената връзка между настъпИ.удар и смъртта на пострадалата. Посочва, че според него всички тези данни кореспондират с обективните находки по делото и най-вече с огледния протокол от досъдебната фаза и констативния протокол от местопроизшествието. Кореспондират също така и с уврежданията, констатирани по автомобила, които косвено били потвърдени и от обясненията на подсъдимия дадени в съдебното заседание – изкривен преден капак, счупено предно стъкло. Освен това, следва да се има предвид, и че почти всички заключения по изготвените в производството експертизи са категорични, че счупването на предното стъкло в конкретният случай се дължи на удар от главата на пострадалата. Посочва, че индиция в тази насока са показанията на неговите повереници, които заявяват, че самата чанта, която им е била върната, не е била с голям размер, и че в същата не е имало впечатляващи като размер и тежест предмети. Твърди, че в по-голямата си част последната изготвена по делото експертизата кореспондира и със събраните гласни доказателства, в огромната им част. Посочва, че е  естествено и логично от всякаква гледна точка някои от показанията на свидетелите, относно мястото на настъпване на удара и скоростта на процесния автомобил, да не кореспондират със заключението на експертизата, но това според него по никакъв начин не би могло да разколебае изводите на експертите, доколкото същите притежават специални знания и умения в тази насока. Обратното би означавало, че ако се ценяха гласни доказателства за тези факти, нямаше да има нужда да се назначават и такива експертизи. Счита, че показанията на тези свидетели не противоречат нито на обвинителния акт, нито на установената фактическата обстановка. Същите кореспондират с посоката на пресичане на пострадалата спрямо движението на лекия автомобил, с разположението на трупа след настъпИ. удар и в известна степен с отстоянието на автомобила след удара. Заявява също така, че показанията на свидетелите Н., Я. и И. следва да бъдат ценени във всяка една част. По отношение показанията на свидетеля Г.В., който е бил шофьор на автобус № *, неговото становище е, че същите не следва да бъдат ценени поради противоречието им с всички други събрани по делото, както гласни така и писмени доказателства в частта, в която той заявява, че пред автомобила на подсъдимия в дясната лента се е движел друг автомобил, който бил спрял преди кръстовището. Посочва, че и самият подсъдим в последното съдебно заседание опровергава тези показания, а и в тази връзка свидетелите И. и Я. заявяват, че са възприели един движещ се срещу тях автомобил. Същото заявява и свидетелят Н. - очевидец на ПТП. Твърди, че отделно от показанията на всички тези свидетели може да се направи извод, че този автобус № *, който очевидно е бил целта на пострадалата, към момента на удара все още не е бил спрял на спирката, което обяснява видимостта на свидетеля Н. към ПТП и обратно на твърденията на свидетеля В.. Счита, че по отношение на показанията на този свидетел следва да бъдат отделени материалите и същите да бъдат изпратени в СРП с оглед наличието на данни за лъжесвидетелстване.

Процесуалният представител на частните обвинители заявява, че всички събрани по делото доказателства водят до извод, че пострадалата е била предвидимо препятствие пред шофьора на процесния автомобил, в случая подсъдимия. Излага подробни аргументи в тази насока. Посочва, че обстоятелството, че подсъдимият е карал в неговата лента за движение и е пресякъл кръстовището на позволен зелен сигнал, както и че пострадалата е пресичала на неразрешен за нея сигнал, по никакъв начин не могат да изключат отговорността на подсъдимия. Както и прокурорът отбеляза - те само могат да доведат до смекчаване.

По отношение размера на наказанието - в настоящия процес сочи, че съдът е ограничен от императивно постановеното, доколкото делото е върнато след обжалване от страна на защитата, но не счита, че така определеното от предходните инстанции наказание следва да бъде занижавано, като моли присъдата в тази част да бъде идентична с постановената от предните съдебни състави.

         Процесуалният представител на подсъдимия К., адвокат В. счита, че депозираната последна седморна експертиза не е дала отговор относно мястото на удара и скоростта на автомобила. Смята, че съдът не би следвало да приеме констатациите на подобни експерти, тъй като цялата експертиза започва с негоден, според защитата, протокол за оглед на местопроизшествието. Като навежда доводи относно липсата му на годността и достоверността на експертните заключение в седморната експетриза. Сочи аргументи в подкрепа на тезата си като пример посочва два ботуша успоредни и вещи лица, които твърдят, че не е възможно такова нещо след такъв удар, а също и относно ръкавиците, недокоснатия от калта или от събитията часовник, който стои в средата на кървавото петно и  възможността му да падне от жената и да се пъхне под главата й, защото кървавото петно било непосредствено под главата на пострадалата. Твърди, че е очевидно, че всички тези вещи са били свалени от пострадалата и са поставени кой както намери за добре – както часовникът, така и ботушите, а досежно ръкавиците - никое от вещите лица не посочва, че е възможно тези ръкавици да бъдат подхвърлени от силния насрещен трафик. Тези ръкавици, според него, се оказават основен стожер, около който вещите лица се опитват да завържат заключението си, а по отношение на експертизата досежно мястото на произшествието и досежно скоростта се получава една видима градация, без значение, че тя само е под условно наклонение, защото според него вещите лица говорят с лекота за диапазона, в който се движи скоростта на автомобила - от 72 до 95 км/ч.  Твърди, че се появява условното наклонение, когато става въпрос за скорост, условното наклонение, когато става въпрос за място на удара, всичко било приблизително, а вещите лица са хората, които отговарят благодарение на науката и на невероятното им изкуство и трябва да кажат конкретни неща. Твърди, че показанията на свидетелят Н. дават много точно описание и обясняват защо е могъл да възприеме тези обстоятелства, освен това дават мнение или идея горе-долу каква е била скоростта. Според него е възможно възприятията на Н. да са грешни по отношение на скоростта, но по отношение мястото на пресичане и мястото на удара нямало никакво съмнение, че той бил категоричен. Обсъжда различните м. ползвани при изготвяне на експертизите по делото, тяхното значение при изготвяне на  разнопосочни експертни заключения и възможността експертизата да се произнесе за скоростта на база на нарушените повърхности на бронята, на пораженията по колата на подзащитния му, защото вещите лица използват същите понятия и същата методология.

  Според защитата на подсъдимия експертизата, събраните по делото доказателства и дадените свидетелски обяснения на двамата свидетели Н. и Я. сочат оневиняване на неговия подзащитен. Освен това, обвинението не е доказано по никакъв начин, още по – малко пък несъмнено и категорично, каквото е изискването закона. Навежда доводи и за съпричиняване от страна на пострадалата. Според него това е очевидно, тъй като движението на пешеходката въобще не е било по диагонала, така както е изписано на диаграмата на вещите лица, а е така, както казват свидетелите - пред колата, т.е. непосредствено е навлязла в платното от разстояние от около 3 метра. Посочва, че според него това е станало за секунди и затова ударът е бил непредотвратим. Твърди, че дори и при скорост от 36 км/ч, ако тя излезе от страни и навлезе с тичане в кръстовището, при удара е щял да се получи същия резултат, а също и при скорост на автомобил от 40 км/ч, 45 км/ч, 50 км/ч.  Моли съдът да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и да оправдае неговия подзащитен на база на обсъдените от него доказателства.

         Процесуалният представител на подсъдимия К., адвокат Е. поддържа казаното от адв. В. относно експертното заключение и допълва доводи в същата насока. Счита, че същото е  тотално сбъркано и на него не следва да му се дава вяра. По – важни в случая са обективните факти и находки по делото, свидетелските показания, които са безпристрастни, необременени и конкретни, а са дадени и от хора, които нямат нищо общо помежду си и не заинтересовани от изхода на делото. За да не повтаря казаното от колегата си адвокат В., настоява съдът много внимателно да прецени какви са обективните данни по това дело. Твърди, че са налице веществени доказателства, които ги няма, половината не са описани, половината са аранжирани, друга част изобщо не се знае къде са и дали са на пострадалата. Твърди, че ръкавиците не са на пострадалата, защото няма никакви обективни доказателства за това. Иска от съдът да проследи как се е развило това дело от експертна гледна точка и различните виждания относно скоростта. Настоява съдът много внимателно да прегледа всички данни в делото.  Твърди, че при повторната експертиза неправилно се определя скоростта на движение по мястото, където е счупено стъклото. Сочи доводи в тази насока и относно значението на чантата на пострадалата. Твърди, че има съпричиняване и дадените свидетелските показания са обективните. Следва същите да бъдат взети под внимание. Твърди, че не може да се каже със сигурност тази жена по какъв начин е получила тази тежка травма. Смята, че обвинението срещу подсъдимия е недоказано или поне наистина се базира на някакви предположения и чисто емпирични изводи и моли съдът да оправдаете неговия подзащитен.

          Подсъдимият К. поддържа казаното от адвокатите му. Заявява, че  знае, че е  извършил нарушение и, че е ударил жена, която е починала. Заявява, че за него това е една ужасяваща катастрофална ситуация. Посочва, че настоящият съд е четвъртият състав, пред който се явява и не му е непозната ситуацията. Изразява съмнение относно безпристрастността на последната експертиза по делото и твърди, че по делото са налични данни за съпричиняване от страна на пешеходката. Посочва предишна експертиза като аргумент относно това и приема нея за по-достоверна относно скоростта на движение на амтомобила му.

В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК подсъдимият К. моли да бъде оправдан.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Ш.Н.К.– роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, ******* в МБАЛ „Св. И. Рилски”, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категория „В” и „С”. Притежавал е СУМПС № *********, валидно до 09.11.2010г. Бил е многократно санкциониран за превишена скорост.

            На 16.01.2008г, около 06.45ч., подсъдимият К. *** с личния си автомобил „Опел Астра” с рег. ********* към местоработата си. По пътя спрял за около от 6 до 8 минути на бензиностанция „Л.”, за да си купи вестник и цигари. Впоследствие продължил движението си като управлявал процесния лек автомобил по бул.”*********” в посока от бул.“Г.М.Д.“***. Времето било студено и влажно, температурата била плюс 0,2 С, навън било тъмно, на този ден слънцето в района на гр.С. изгряло в 07.54часа. Пътното платно на бул.”*********” било разделено на четири ленти и не било добре осветено, като във всяка посока на движение били маркирани по две ленти, които били разделени с двойна непрекъсната линия. Първоначално подсъдимият се движел в най-крайна дясна лента по бул.“*********“, в посока към кръстовището с ул.”*********”, но приближавайки към него се пристроил в лявата лента за движение на същото дясно платно на булеварда тъй като знаел, че кръстовището с ул.”*********” е проблемно за преминаване и е имало случай на внезапно появяващи се пешеходци, като той самият имал предишен инцидент на мястото с автобус от градския транспорт.

     Около 07.00часа навлязъл в среда на отсечката между „Г.М.Д.”*** и ул.”*********” (Г.П.). В този момент светофарът на кръстовището бил зелен за движещите се в посока към С.. В този участък от пътя пътното платно за движение било покрито с асфалт и пътят бил без наклони и неравности. В района на кръстовището имало пешеходна пътека и спирки на градски транспорт. Подсъдимият навлязъл в кръстовището по лявата лента на източната половина на платното за движение на бул.”*********” в посока от юг на север, а в този момент свидетелите Я. и И. били спрели автомобилите си в насрещната посока на движение, от север на юг по бул.”*********”, на светофара от другата страна на кръстовището и изчаквали разрешителен сигнал за завой към ул.”*********”. В това време пешеходката М.Й.К., облечена в тъмни дрехи, била на северния тротоар на бул.”*********”, откъдето тя предприела пресичане на кръстовището в посока от североизток на югозапад пред лекия автомобил „Опел Астра. Когато пешеходката навлязла на платното за движение на бул.”*********”, л.а. „Опел Астра” бил на около 74-75 м. Впоследствие настъпил удар (след около 3,7 s) в предната част на автомобила „Опел Астра” от лявата страна на пешеходката, което довело до счупване в левия голям пищял и удар върху десния й крак отзад напред при съприкосновение с капапа на автомобила.  Последвало е възкачване върху автомобила, като тялото на пострадалата се е завъртяло от ляво надясно и главата й е попаднала с лявата си странична повърхност върху предното стъкло, поради което се е счупила предната лява черепна ямка и е получила директно счупване на лявата скулна кост. След това тялото и е изпаднало от автомобила с дясната предно странична повърхност като това е довело до характерно обширно травматично  увреждане в коремната област и множество драскотини върху коремната кожа получени от падане на терена. Пешеходката паднала от автомобила на платното за ляво движение, по посока от север на юг, в близост до червеното петно и ботушите й. При удара на тялото на пострадата се получила деформация по предния капак на л.а „Опел Астра” и по предното обзорно стъкло. Подсъдимият спрял автомобила си, слязъл от него и се върнал назад, за да провери в какво състояние е пострадала.  Навел се над нея и установил, че няма зенична реакция, няма признаци на дишане и под  главалата й имало локва кръв.

         След настъпване на пътно транспортното произшествие подсъдимият К. бил проверен от дежурен ТПТП-ОПП-СДВР за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер 7410” № 0375. От приложения по делото Констативен протокол е видно, че резултатът е бил отрицателен.

          От заключението на комплексна експертиза №08/БТМ-77-л.28-35 назначена в хода на досъдебното производство се установява, че от представеното за изследване черно палто на пострадалата М.Й.К. са иззети еднослойни люспи боя от червен металик, сходни по морфологични признаци и елементен състав с боята иззета от л.а. „Опел Астра” с рег.*********. От черното палто и черния шал са иззети множество стъклени микрочастици, които показват еднакъв качествен и сходен полуколичествен елементен химичен състав със сравнителния материал, иззет от л.а. „Опел Астра” с рег.*********. По представените за изследване обекти не се е установило наличие на следи, които в своята съвкупност да образуват рисунък от грайфер на автомобилна гума. По палтото и полата не се е установило наличие на ГСМ- горивосмазочни материали.

       От назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №8/БТМ-65-л.39-43 се установява, че има човешка кръв от кръвна група 0(алфа, бета) по бялата плетена блуза, чорапогащника, кафявата пола и черното палто, иззети от тялото на пострадалата. По черния шал, белия потник, белия сутиен, разрязаните сини гащи, черната жилетка, марления тампон зацапан с червенокафява материя, марления тампон зацапан с бледа червенокафява материя се доказва наличие на човешка кръв, в която не се установява алфа и бета аглутинини и А и В англутиногени. Предполага се че кръвта може да е от кръвна група 0(алфа, бета) при недоказани алфа и бета аглутинини. Относно иззетите нишковидни обекти  е установено,  че те са части от човешки косми от глава, но тъй като не са предоставени сравнителни материали, произхождащ от М.Й.К. не може да се направи сравнително изследване.

         От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп №66/2008г.- л.46-50 назначена в хода на досъдебното производство се установява, че вследствие на ПТП пострадалата е получила счупване на черепната основа, травматичен субарахноидален кръвоизлив, прекъсване на гръбначния мозък, контузия на белите дробове, хемоторакс, разкъсване на паренхимата на левия бял дроб, аспирация на кръв в белите дробове, белодробен енфизем, счупване на ребра двустранно по две и повече фрактурни линии, наличие на кръв в корема, руптури на черния дроб и слезката, кръвонасядания на мастните капсули на бъбреците, счупване на костите на двете подбедрици, множество охлузвания в областта на гръдния кош и корема, дясното коляно, петнисти кръвонасядания на двете подбедрици. Като причина за смъртта й се посочва съчетаната черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма, травмата на крайниците, с увреждания на жизненоважни органи – мозък, бял дроб, гръбначен мозък, черния дроб и слезката. В заключението се посочва, че травматичните увреждания са причинени приживе, за което говорят кръвонасяданията около счупените кости и че всички травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети. Пострадалата преди смъртта си не е била алкохолно повлияна.

         Съдебно химическо изследване №А-53/21.01.2008г.-л.52 от досъдебното производство, също е  подкрепа на установената при съдебно медицинската експертиза на труп липса на наличие на етилов алкохол кръвта на пострадалата. Не се доказва и метилов алкохол и ацетон.

         В съдебно заседание от 11.04.2014г. вещото лице  инж. Д. заявява от свое име и от името на останалите вещи лица по изготвената медико-автотехническа експертиза от 07.03.2008 г. в хода на досъдебното производство от вещите лица В.Н., П.Д. и Ц.В. на лист 56-60 от от досъдебно производство № ЗМ 7023 по описа на СДВР, пр.пр. № 320/2008 г. по описа на СГП, че не поддържат така представената експертиза. Посочва, че в последващия ход на съдебните дела са представени нови доказателства, фотоснимки, разпитани са били нови свидетели, което е довело до изменяне изцяло на доказателствения материал. Експертизата е изготвена по данни от делото, налични към момента на постановлението за назначаването ни.

         В съдебно заседание от 11.04.2014г. вещото лице инж. Д. заявява от свое име и  от името на останалите вещи лица  по допълнителната медико-автотехническа експертиза от дата 17.07.2008 г., изготвена от вещите лица В.Н., П.Д. и Ц.В. на лист 100-103 от том І от досъдебно производство № ЗМ 7023 по описа на СДВР, пр.пр. № 320/2008 г. по описа на СГП, че не поддържат заключението по допълнителната медико-автотехническа експертиза от дата 17.07.2008 г. по същите съображения изложени относно изготвената медико-автотехническа експертиза от 07.03.2008 г. в хода на досъдебното производство. При изготвяне на тази експертиза са посетили мястото на ПТП, но не са правили оглед на автомобила тъй като не са имали такава поставена задача.

         В съдебно заседание от 11.04.2014г. вещото лице инж. Д. заявява от свое име и от името на останалите вещи лица  по комплексната медико-автотехническа експертиза от 24.01.2010 г. на лист 138-142 от том І от досъдебно производство № ЗМ 7023 по описа на СДВР, пр.пр. № 320/2008 г. по описа на СГП, че не поддържа експертизата по същите съображения, както на предишните експертизи.

         В съдебно заседание от 11.04.2014г. вещото лице инж. Д. заявява от свое име и  от името на останалите вещи лица по комплексната медико-автотехническа експертиза от 13.02.2011 г., изготвена от вещите лица В.Н., П.Д. и Ц.В. на лист 25-27 от ВНОХД 110/2011 г. по описа на САС, 2 състав., че не поддържат заключението, тъй като се изменила ситуацията за протичане на ПТП и тя най-подробно е разгледана в последната им петорна експертиза пред друг състав на Апелативен съд.

         От заключението по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 8 състав, НО на САС по ВНОХД № 570/2012 г. от вещите лица д-р А.М., д-р В.Н., доц.д-р инж. А.А., инж. П.Д. и инж. Ц.В. се установява, че към момента на удара на пешеходката скоростта на л.а. „Опел Астра” е била около 60км/ч, далечината на отхвърляне на пешеходката след удара е в диапазона от 18-23 метра, средно около 21 метра на удара. Посоката на движение на пострадалата, с оглед конкретното място и час от денонощието, разположението на намерените обекти на местопроизшествието, деформациите на автомобила, показания на водача и свидетели и анализа на травматичните увреждания водят до извода, че е била косо насрещно от дясно на ляво спрямо движението на л.а”Опел Астра”. Мястото на удара на пешеходката с автомобила, според експертното заключение, е по широчина на бул.”*********” в лявата лента в посока С., по дължина на пътя е на около 21 метра преди петното от кръв или около 14 м преди ориентира, изобразен на фиг.9, страница 14 от експертизата(л.17 от ВНОХД №570/2012г. на 8 състав, НО на САС). В заключението се посочва, че опасната зона за спиране на автомобила при движение със 50км/ч е 38 метра, при скорост с 60км/ч е 51 метра. При сравнение на отстоянието 47,65 и 57,18 метра на автомобила от мястото на удара към момента, в който пешеходката е била осветена в опасната зона за спиране 38 и 51 метра, съответно при скорост на автомобила 50 и 60 км/ч се установява, че водачът е имал възможност да спре преди мястото на удара и да не допусна настъпването на пътнотранспортното произшествие.

          В хода на досъдебното производство е назначена  повторна комплексна медико-автотехническа експертиза лист 14-29, том ІІ от досъдебно производство № 7023/2013 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 320/2008 г. по описа на СГП, изготвена от вещите лица д-р Ц.Н.Г., д-р И. А.Л., инж. И.А.Т., доц. д-р инж. Г.Б.Д. и инж. Ц.К.Т.. От заключението по ПКМАТЕ се установява, че л.а. „Опел Астра” е ударил пешеходката с предната си лява част в зоната вдясно на преден ляв фар, определено от мястото на счупеното предно стъкло, деформацията на предната му част и лявото странично огледало. Мястото на удара между л.а „Опел Астра” и пострадалата пешеходка е на бул.”Симеоновски шосе” и по посока на движението на автомобила се намира по широчина на платното за движение в лява лента на около 4м вляво от десния бордюр, а по дължина та платното за движение на около 18,5м преди линията на ориентира извън пешеходната пътека.

      В конкретния случай на базата на наличните по делото данни вещите лица по експертизата считат, че следва да се приеме, че инициалния удар е нанесен с предната част – броня на автомобила н областта на двете подбедрици, отзад и повече вляво. От този удар са получени контузиите отзад и счупванията на костите на подбедриците, като от разместеното счупване на костите на по-тежко травмираната лява подбедрица и последвало разкъсване на кожата над счупването. Според заключението на вещите лица ударът е бил под центъра на тежестта, като долната част на туловището на пострадалата е получило по-голямо ускорение, отколкото горната и поради това пострадала е отхвърлена и паднала върху капака на придвижващия се автомобил. Във втората фаза тялото на пострадалата, от удара в предното стъкло и предния капак на автомобила, които са се деформирали и счупили, е получила тежка черепно-мозъчна травма с удар в тилната част на главата в стъклото, счупване на черепните кости и контузия на мозъка, тежка гръдна травма със счупване на ребрата отзад и контузия на белия дроб и тежката гръбначно-мозъчна травма с пълно прекъсване на гръбналния стълб на ниво 11-ти гръден прешлен и най-вероятно травма в дясно седалище с травматичен джоб. Възможно е в тази фаза да е получено и увреждането на органите в коремната кухина с разкъсване на черния дроб.

         В експертизата се посочва, че тялото на постадалата е отхвърлено напред и наляво като е паднало и е настъпил удара с терена вдясно от автомобила в трета фаза. Като с този удар можело да се обясни травмата на челото, на дясно рамо, корема и бедрата отпред. След падането на тялото и съприкосновението на предната му повърхност с терена по инерция то се е придвижило на известно разстояние, при което в четвърта фаза от въздействието на терена са настъпили масивните охлузвания отпред в областта на гърдите, корема, коленете и подбедриците. Тялото се е придвижило до мястото, където при огледа е локализирано петното кръв.

       В заключението се посочва, че най-вероятната траектория на движение на пострадалата преди настъпването на удара, е от началото на десния тротоар на ул.”*********” по права линия като тя е преминавала диагонално през кръстовището. Скоростта на движение на пострадалата пешеходка непосредствено преди настъпването на ПТП и в момента на удара е била около 8,9 км/ч.

      Според широчината на деформациите на челното стъкло скоростта е около 60 км/ч, като това са едни ориентировъчни данни в резултат на статистически изследвания. Скоростта на автомобила, според това експертно заключение непосредствено преди ПТП е била 56,7 км/ч е скорост, определена въз основа на разстоянията, от които водачът на процесния автомобил може да задейства аварийно спирачната система и да се установи на мястото, където е отбелязана пешеходката. Ако пешеходецът се движи попътно, тогава ще бъде една скорост, ако се движи перпендикулярно, тогава ще бъде друга височината на деформацията. Така че това им  служи само като инициален ориентир за по-късното изчисляване на скоростта. Процесният автомобил в момента на удара с пешеходката не е бил в режим на аварийно спиране, т.е. неговата спирачна система не е била задействана. Според заключението на вещите лица резстоянието от реалното задействане на колесните спирачни механизми на автомобила до мястото на установяването му е около 23м. Опасната зона при посочена в експертизата скорост от 56,69 км/ч е 54,4 м. Отстоянието на л.а. „Опел Астра” от мястото на удара до мястото, където се е намирал, когато водачът му е имал техническа възможност да забележи пешеходката, пресичаща платното за движение от дясно на ляво, осветявайки я със собствените си фарове за първи път е около 44м, следователно водачът не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и с това да предотврати настъпването на ПТП. Максималната безопасна скорост на движение на автомобила, с която ако се е движел преди настъпването на удара би имал техническа възможност е 49,23 км/ч.

          От заключението по съдебно-почеркова експертиза от вещото лице П.Х.Т. по протокол № 14/ДОК-22 от 30.05.2014 г., допусната от съда в хода на съдебното следствие се установява, че подписът на „поемни лица” срещу №1 в Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.01.2008г. е положен от Г.А.И.. При изготвянето  експертизата са използвани експериментални образци, иззети в съдебно заседание, както и свободни образци от заявления за издаване на документи за самоличност на български гражданин и заключението на базата на този сравнителен материал е категорично в това, че подписът е положен от въпросното лице. Сравнителният материал, иззет в съдебно заседание, е годен за конкретното изследване, достатъчен е по количество. Подписът е достатъчно сложен и в тези експериментално снети образци се проявява една изключително голяма устойчивост, т.е. не буди никакво съмнение у вещото лице, че тези подписи, положени в настоящия момент, и свободните образци, и подписа за поемно лице отразяват едни и същи признаци на едно и също лице.

       В конкретния случай, позата при подписване на лицето не оказва съществено значение в почерка на лицето, то проявява устойчиво признаците и при различните начини на подписване. Подписът е положен от лицето, нормално, с характерния за всяко конкретно лице динамичен стереотип, т.е. има зони за усилване и отслабване на натиска и няма признаци за имитация или други отличителни белези, които могат да обосноват съмнение относно авторството на подписа, положен от поемното лице Г.А.И. в Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.01.2008г.

       От заключението по допуснатата в хода на съдебното следствие от настоящия съдебен състав седморна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р М.М.Г., проф. д-р инж. С.М.К., инж. С.К.М., д-р Р.И.Х., инж. И.Р.И., инж. Ц.В.В. и инж. П.И.Д. се установява, че водачът Ш.Н.К. е управлявал л.а.”Опел Астра” по лявата лента на източната половина на платното за движение на бул.”*********” в посока от юг на север. Началото на реакцията на водача е на около 30-35м преди мястото на удара. Ударът е настъпил върху лявата лента на платното за движение. След удара л.а. „Опел Астра” е спрял на около 38-39 м след мястото на удара, впоследствие е бил преместен на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Преди задействане на спирачката му система и в момента на удара скоростта на движение на л.а. „Опел Астра” е била около 61 км/ч. Средната скорост на движение на пешеходката при движение „бегом” е 8,9 км/ч. Като пътят изминат от нея от навлизането и от платното за движение на бул.”*********” до мястото на удара е около 21-22 м, от навлизането и на платното за движение на бул.”Симеоновски шосе” до мястото на удара е около 8-8,2 м. Направлението на движението на пешеходката е било под ъгъл около 38°.

         Ударът е настъпил върху лявата лента на платното за движение в конфлитна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 15-15,5м южно от ориентира приет в протокола за оглед и по широчина около 4,7-5,1 м западно от ориентира.

       Осветената зона от фаровете на къси светлини е на дължина 70÷80 м пред автомобила. Като в момента, в който пешеходката е навлязла на платното за движение на бул.”*********”, л.а. „Опел Астра” се е намирал на около 59-60 м, а пешеходката е била в осветената зона от фаровете на автомобила. Той е реагирал след около 1,62 s, като ударът е настъпил след около 1,65 s.. Като дължината на опасната зона при движение с установената скорост е *м. Водачът е имал техническа възможност да забележи пешеходката М.К. на разстояние до около 30-35м.

      В конкретния случай водачът не е имал техническата възможност да избегне удара, за да бъде предотвратим удара чрез безопасно екстремно спиране, ако е реагирал при навлизането на пешеходката на бул.”*********” и автомобилът трябва да се е движел със скорост по-малка от 56км/ч. В момента на реакцията му пешеходката  вече е минала 4 метра върху платното, остават й още 4,1 метра до мястото на удара. В този момент, тъй като той се намира на по-малко разстояние - на 32,5 метра от мястото на удара, разбира се тогава скоростта, с която може да избегне удара, е всяка по-малка от 36 км /ч.

      В заключението се посочва, че ударът е настъпил в предната част на л.а. „Опел Астра” и е настъпил в лявата страна па пешеходката. След удара пешеходката е паднала на платното за ляво движение, зад автомобила в близост до мястото на червеното петно и ботушите на около 21-22м от мястото на удара, а автомобила е спрял като впоследствие бил преместен на мястото и в положението отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието. При удара са получени деформации по предния капак на автомобила и по преднто обзорно стъкло. Автомобилът е спрял на около 38-39м след мястото на удара.

             От заключението по допусната в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза по протокол № 151-Ф/2015 от 27.04.2015 г, изготвена от вещото лице П.Ц.В. се установява, че при прегледа на съдържанието на предоставения оптичен носител на информция в него се съдържат тридесет и осем броя цветни изображение(снимки във формат “jpg”) и размер на изображението 1600x1200 пиксела. Като те са индивидуализирани с наименования “Image”  и последователни индекси за номера от 001 до 038. В тях има отразена и неманипулирана информация за заснемането им. Всичките представени изображения са заснети с фотоапарат марка „Panasonic” модел DMC-LS2. Като отразената дата на тях е 16.01.2008г. за времето от 09:36 до 09:49 часа. Няма отразена информация за собственика на заснемащата техника и за служителя, който я е употребявал. Прави се извод, че използваните снимки в комплексната съдебно медицинска и автотехническа експетиза от 12.09.2012г. изготвена по въззивно дело №570/2012г. са снимките с номера “Image018”, “Image019”, “Image028”, “Image034”. Установило се е също, че в повторната комплексна медико-автотехническа експертиза от 15.02.2013г. изготвена по ЗМ №7023/2008г. по описа на СРП е използвана снимка с номер “Image004”.

             След извършване на сравняване на изследваните тридесет и осем броя цветни цифрови снимки, записани на оптичен носител марка “Verbatim” и другите тридесет и осем цветни снимки на хартиен носител се установява, че са налице съвпадения в ракурса на заснемане, марките и моделите на заснетите автомобили, заснетите сгради, деформациите по автомобила с рег.********* и мястото на заснема.

         От заключението по изготвената повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от вещите лица М.М.Г., С.М.К., С.К.М., Р.Т.Х., И.Р.И., С.Х.П. и А.П.М., която е допусната от съда в хода на съдебното следствие се установява, че водачът Ш.Н.К. е управлявал л.а. „Опел Астра” по лявата лента на източната половина на платното за движение на бул.”*********” в посока от юг на север. При навлизането та пешеходката М.К. на платното за движение на бул.”*********” автомобила е бил на около 74-75 м от мястото на удара. Като ударът е настъпил върху лявата лента на платното за движение. След удара л.а. „Опел Астра” е спрял на около 38-39 м след мястото на удара, след което е бил преместен на мястото и в положението отразено в Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.01.2008г и видно от фотоалбум на местопроизшествието.

         В конкретния случай се установява, че скоростта на движение на л.а. „Опел Астра” непосредствено преди задействане на спирачната му система и в момента на удара е била около 72км/ч. При движение „бегом” средната скорост на пешеходката е 8,9 км/ч. Пътят изминат от нея при навлизането на платното за движение на бул.”*********”  до мястото на удара е около 25-26 м, а от навлизането й на платното за движение на бул.”*********” до мястото на удара е около 9-9,5 м. Направлението на движение на пешеходката е било под ъгъл около 31°.

    Осветената зона на късите светлини е на дължина 70÷80м пред автомобила като късите светлини осветяват лентата пред автомобила и в дясно на широчина до една лента.

          В момента, в който пешеходката е навлязла на платното за движение на бул.”*********”, л.а. се е намирал на около 74-75м и пешеходката е била в осветената зона от фаровете на автомобила. Когато водачът е имал видимост към пешеходката тя се е намирала на около 4м преди мястото на удара или по широчина около средата на дясната половина на платното за движение. При отчитане дължината на видимостта към пешеходец с обикновени дрехи (тъмни) при наличие на МПС на къси светлини и с отчитане ефекта им, водачът на л.а. „Опел Астра” е имал техническа възможност да забележи пешеходката К. на разстояние около 30-35м (средно 32,5м).

Ударът е настъпил върху лявата лента на платното за движение в конфлитна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 20-21м южно от ориентира приет в протокола за оглед и по широчина около 4,7-5,1 м западно от ориентира.

     Движението на пешеходката М.К. спрямо л.а. „Опел Астра” е от дясно на ляво като е възможно да има отстъпване крачка назад, но счупването на двете подбедрици води до заключение, че ударът е нанесен отляво и няма крачка назад. Възможно е да е имало ротиране, но то е вследствие от самия удар.

      Водачът Ш.Н.К. е управлявал л.а. „Опел Астра” по лявата лента на източната половина на платното за движение на бул.”*********” в посока от юг на север. През това време пешеходката М.Й.К. била на северния тротоар на бул.”*********”, откъдето тя предприела пресичане на кръстовището в посока от североизток на югозапад (от дясно на ляво) пред лекия автомобил „Опел Астра. Когато пешеходката е навлязла на платното за движение на бул.”*********”, л.а. „Опел Астра” бил на около 74-75 м. След около 3,7 s е настъпил удара  в предната част на автомобила „Опел Астра” от лявата страна на пешеходката. След удара тя паднала на  платното за движение в ляво, зад автомобила в близост до мястото на червеното петно и ботушите, а  автомобила спрял като впоследствие бил преместен на мястото и в положението отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието. При удара на тялото на пострадалата са получени деформации по предния капак на автомобила и по предното обзорно стъкло.

         Левият крак на пострадалата е бил носещ в момента на контактния удар, т.е. пешеходката К. е била стъпила на него и той е бил в лека ротация спрямо челната част на автомобила, като ударът върху него е отзад напред, леко отдолу нагоре и отвътре навън. Ударът върху десния крак е отзад напред и почти хоризонтален, което може да се получи при съприкосновението му с капака на автомобила в по-високо разположената част. Счупването на лявата подбедрица по разположение отговаря на контакта с номера на автомобила, който е огънат в лявата външна трета.

          Последвало е възкачване върху л.а. „Опел Астра”, а тялото на пострадалата се е ротирало отляво надясно и главата й е попаднала с лявата си странична повърхност върху предното стъкло, поради което се е счупила предната лява черепна ямка и е получила директно счупване на лявата скулна кост. Последвало е изпадане на тялото от л.а „Опел Астра” с дясната предно странична повърхност, което се демонстрира от снимката на дясностраничната и коремна област на трупа на К., с характерното обширно травматично увреждане, с множество драскотини върху коремната кожа и се получава от съприкосновение с терена.

          След ПТП трупа се е намирал на около 6-7 м северно от ориентира, посочен в протокола на местопроизшествието и на около 7-8м западно от същия. Като тялото е паднало на около 27-28 м след мястото на удара с л.а. „Опел Астра”. Водачът на автомобила е спрял на около 44-45м след мястото на удара.

         Дължината на пълния спирачен път (опасната зона) при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична обстановка с установената и посочена по-горе скорост е 87м.

         От момента, в който пешеходката е навлязла на пътното платно за движение на бул.”*********”, водачът на л.а. „Опел Астра” при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност е нямал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране. Водачът на автомобила би имал възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, ако е реагирал при навлизането на пешеходката на бул.”*********” и се е движел със скорост по-малка от 64 км/ч.

         При отчитане на дължината на видимост към пешеходец с обикновени дрехи, при наличие на насрещни МПС на къси светлини и с отчитане на ефекта им, водачът на л.а. „Опел Астра” е имал техническа възможност да забележи пешеходката М.К. на разстояние до около 30-35м или средно 32,5м. Съобразно момента на реакцията му и анализираната пътна обстановка водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, ако в момента, в който е забелязал пешеходката се е движел със скорост по-малка от 36 км/ч.

          Причината за настъпилото ПТП е движението на л.а.”Опел Астра” с технически несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, поради което водачът Ш.К. е нямал техническа възможност за избегне удара с пострадала М.К. чрез безопасно екстремно спиране от момента, в който е имал възможност да я забележи.   

                                                                                                                                                                                                          

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателствени материали. В хода на досъдебното производство са събрани следните гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия К. - л.9-12; показания на свидетелите В.Я., Ц.И. и Г.Н.; писмени доказателствени средства, находящи се в том I както следва: протокол за оглед и скица към него - л.3-5, фиш за спешна медицинска помощ-л.7, комплексна експертиза №08/БТМ-77-л.28-35, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №8/БТМ-65-л.39-43, съдебномедицинска експертиза на труп с фотоалбум №66/2008г.-л.45-54, съдебно химическо изследване №А-53/21.01.2008г.-л.52, в Том II: повторна комплексна медико-автотехническа експертиза-л.14-29, писмени доказателства, находящи се в Том I - констативен протокол за ПТП № К42 от 16.01.08г.-л.6, удостоверение за наследници № 110/21.01.08г.-л.19, съобщение за смърт от 17.01.08г., препис-извлечение от акт за смърт № 34/17.01.08г.-л.20-21, протокол за добровоно предаване от 17.01.08г.-л.22, протоколи за оглед на ВД от 17.01.08г. и от 21.01.08г.-л.23,л.24, протокол за резултати от разследване на трудова злополука и приложенията към него - л.64-80, справка за съдимост-л.115, справки от „Улично осветление” ЕАД-С.-л.133, справка от НИХМ към БАН-л.134, справка за допуснати нарушения на ЗДвП - л.51 СГС, писмо от СО - Дирекция с приложена схема на кръстовището, в Том II: справка за съдимост - л.35.

Фактическата обстановка в хода на съдебното производство се установява и от следните събрани гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия К.; показания на свидетелите В.Я., Ц.И., Г.Н., С.Т., Г.И., Л.П., М.Г., Г.В., Я. В., Н.Н., И.К., Б.Б., Т.Б. и Д.К.; писмените доказателствени средства: албум от оглед МПС от 21.01.2008г.-л.174-179, албум от оглед на ВД в КСМД-л.180-187, образци сравнително изследване от Г.А.И.-л.228, очна ставка между свид. Г.И. и С.Т.-л.242-3, съдебно-почеркова експертиза-л.289-291, оглед на дрехи с албум от 17.01.2008, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза-л.492-552 , фотоалбум от екскумация-л.560-578, л.611-626, повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза-л.693-757, фотоалбум от оглед на ПТП-л.765-777; събраните писмените доказателства: справка за съдимост-л.13, справка от НИХМ към БАН-л.57, справка от Столична община-л.58-59, препис от констативен протокол №08/16.01.2008г.-л.60, препис от констативен протокол №08/15.01.2008г.,  справка за температурните стойности на 16.01.2008г.-л.*, справка от „Улично осветление” ЕАД-С.-л.71, справка от Столична община с приложена схема на кръстовището-л.75-77, справка от базата данни от автоматизираната система за контрол и управление на превози(АСКУП) на Центъра за градска мобилност гр.С.-л.94-121, справка от Столична община -л.128, , справка от НИХМ към БАН-л.165, справки от „Улично осветление” ЕАД и приложена скица на осветлението на кръстовището-л.166-1*, справка от „Столичен автотранспорто”ЕАД-л.168-169, справка от Столична община с приложени схеми на кръстовището-л.222-225, справка от Министерство на здравеопазването-л.324, картони У.Ф.257№ 004934-л.325, справка от Столична община-л.328, справка от Столична община и схеми на кръстовището-л.3*-369, справка Министерство на вътрешните работи-л.405, справка Министерство на вътрешните работи-л.407-409, справка от УМБАЛ”Александровска”ЕАД Клиника по съдебна медицина и деонтолигия-л.425-428, справка от Столична община ОП Гробищни паркове-л.472, справка от Столична община и схеми на кръстовището-л.647-648, справка от Столична община и схеми на кръстовището-л.668-669, справка от Столична дирекция на Вътрешните работи отдел”Пътна полиция”-л.*0-*2, справка и удостоверение от Столична дирекция на Вътрешните работи отдел”Пътна полиция”-л.796-809, справка от Столична дирекция на Вътрешните работи отдел”Разследване”-л.811, справка от Столична дирекция на Вътрешните работи отдел Досъдебно производство-л.812, молба от частните обвинители относно дрехите на пострадалата-л.816, както и от следните веществени доказателства: диск МП 111 /08г. ОЕКД-СДВР на 17.01.2008г.-л.442-448, диск марка Verbatin фабр.№ N124RD23D8055882B2, съдържащ 38 бр. снимки от оглед ПТП от 16.01.2008г. -л.610, 38 броя снимки от оглед на ПТП-л.649.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите Я. и Цв.И. като логични, непротиворечащи си и последователно пресъздаващи факти от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. В обясненията на свидетелите Я. и Цв.И. не се наблюдава наличие на заинтересованост и предубеденост от изхода на делото.

           Авторството на инкримираното деяние се установява от разпита на свидетелите и от обясненията на подсъдимия.

        Установи се от обясненията на подсъдимия К., показания на свидетелите В.Я., Ц.И. и справка от НИХМ към БАН, че около 07:00 часа на 16.01.2008г. времето било студено, пътното платно било влажно без дупки и неравонсти по него, температурата била плюс 0,2 С, навън било тъмно. Пътното платно на бул.”*********” било разделено на четири ленти и не било добре осветено, като във всяка посока на движение били маркирани по две ленти, които били разделени с двойна непрекъсната линия . Свид. Я. и св. Цв. И. били спрели в  по лявата лента на западната половина на платното за движение на бул.”*********” в посока от север на юг, посока на движение на бул.”*********” изчаквали разрешителен сигнал за завой към ул.”*********. Свид.Я. в този период работел като таксиметров шофьор и бил на смяна.

       Свидeтелят Цв.И. видял автомобил  движещ се в съседното платно по лявата(негова дясна) лента на източната половина на платното за движение на бул.”*********” в посока от юг на север, в срещуположна посока на тази, в която на св. Цв.И. и Я. чакали разрешителен сигнал за завой. В този момент свиделите чули удар св. Я. и св.Цв.И. видял жена да пада на земята като тя паднала пред колата  му. Той в първия момент помислим, че нещо пада от автомобила движещ се срещу него, но впоследствие като се загледал св.Цв.И. разбрал,че това е човек.  По негова преценка тялото на жената паднало на не повече от 3-4м. от предната част на колата му, а автомобила спрял и  водачът на колата излялъл от нея, същото направили и св.И. и Я., за да видят какво е състоянието на пострадалата.

             Свидетелят Я. посочва, че е забелязъл сянка да се прехвърля през предния капака на автомобила и автомобила на подсъдимия да спира след удара. Като св.Я. веднага слязъл от автомобила си и видял на пътното платно на 2-3м. пред предната част на автомобила на св.Цв.И. да лежи жена по корем, облечена в тъмни дрехи. Тя не била контактна и около нея имало много кръв. Другите двама водачи също слезли от автомобилите си, като водачът на автомобила блъснал жената отишъл до нея и проверил състоянието й. Св.Я. преместил колата си пред пострадалата, за да отцепи кръстовището.  След около 10 минути дошъл екип на полицията , след още 20-30 пристигнала линейка.

         Относно показанията на свид. Г.Н. съдът откри противоречия относно възможността му да е наблюдавал пряко и по описания от него начин движението на пострадала К. и това на л.а.”Опел Астра”, управляван от подсъдимия К.. Тъй като при сравнението им със справка от базата данни от автоматизираната система за контрол и управление на превози(АСКУП) на Центъра за градска мобилност гр.С. и показанията на свид. Г.В., се установява, че автобус №* вече е бил на спирката в момента на удара между л.а. „Опел Астра” и пострадалата, като пътниците са били в автобуса и не са имали пряка видимост към мястото, както и противоречия между показанията му и експертните заключение и останалия доказателствен материя, където е настъпило ПТП и движението на пешеходката преди удара. Налични са данни заинтересованост и предубеденост на св.В. от изхода на делото, същият е посещавал едно и също заведение с подсъдимия и  е живял в един квартал с подсъдимия, както и фактът че твърдението, че е свидетел-очевидец се появява чак в един късен етап от първото разглеждане на дело пред СГС. След влизане на присъдата в сила ще се изпратят преписи от съдебните протоколи и преписи от експертните заключения на СРП, с цел преценка за извършване на престъпление от лицата Г.Н..

      Съдът кредитира протокол за оглед и скица към него, констативния протокол за ПТП, писмата от СО с приложени схеми на кръстовището, фотоалбум от оглед на ПТП, диск марка Verbatin фабр.№ N124RD23D8055882B2, съдържащ 38 бр. снимки от оглед ПТП от 16.01.2008г. и 38 броя снимки от оглед на ПТП, допуснатите и изготвени в хода на съдебното следствие съдебно медицински експертизи и комплексната повторна медико автотехническа експертиза, т.к. от същите се установява механизма на причиняване на ПТП скоростта на движение на автомобила, възможността на водача да предотврати настъпването на ПТП, причините за настъпването му и  нанесените щети по автомобила, в резултат на деятелността на подсъдимия, към момента на произшествието, както и показанията на свидетелите Я. и Ц.И., които се подкрепят от заключенията на вещите. Обстоятелството заявено от подсъдимия, че не се е движел бързо с управлявания от него лек автомобил се опровергава от заключението повторната комплексната медико и автотехническа експертиза и от протокол за оглед и скица към него, фотоалбум от оглед на ПТП, диск марка Verbatin фабр.№ N124RD23D8055882B2, съдържащ 38 бр. снимки от оглед ПТП от 16.01.2008г. , 38 броя снимки от оглед на ПТП, от които се установяват данни относно позицията и скоростта на автомобила преди и след настъпване на удара и разстоянието, на което впоследствие е спрял  автомобила на подсъдимия.

          Установи се чрез заключенията на вещите лица, изготвения и приобщен по делото протокол за настъпилото ПТП и скица към него, както и от показанията на свидетелите Я., Цв.И., че удара между лекия автомобил управляван от подсъдимия и пострадалия М.К. е настъпил на пътното платно на платното за движение на бул.”*********”, л.а. „Опел Астра” бил по лявата лента на източната половина на платното за движение на бул.”*********” в посока от юг на север  за движение в конфлитна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 20-21м южно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина около 4,7-5,1 м западно от ориентира.

          Установява, че скоростта на движение на л.а. „Опел Астра” непосредствено преди задействане на спирачната му система и в момента на удара е била около 72км/ч. При движение „бегом” средната скорост на пешеходката е 8,9 км/ч. Пътят изминат от нея при навлизането на платното за движение на бул.”*********”  до мястото на удара е около 25-26 м, а от навлизането й на платното за движение на бул.”*********” до мястото на удара е около 9-9,5 м. Направлението на движение на пешеходката е било под ъгъл около 31°.

    Осветената зона на късите светлини е на дължина 70÷80м пред автомобила като късите светлини осветяват лентата пред автомобила и в дясно на широчина до една лента.

   В момента, в който пешеходката е навлязла на платното за движение на бул.”*********”, л.а. се е намирал на около 74-75м и пешеходката е била в осветената зона от фаровете на автомобила. Когато водачът е имал видимост към пешеходката тя се е намирала на около 4м преди мястото на удара или по широчина около средата на дясната половина на платното за движение. При отчитане дължината на видимостта към пешеходец с обикновени дрехи(тъмни) при наличие на МПС на къси светлини и с отчитане ефекта им, водачът на л.а. „Опел Астра” е имал техническа възможност да забележи пешеходката К. на разстояние около 30-35м.

      Когато пешеходката е навлязла на платното за движение на бул.”*********”, л.а. „Опел Астра” бил на около 74-75 м. След около 3,7 s е настъпил удара  в предната част на автомобила „Опел Астра” от лявата страна на пешеходката. След удара тя паднала на  платното за движение в ляво, зад автомобила в близост до мястото на червеното петно и ботушите, а  автомобила спрял като впоследствие бил преместен на мястото и в положението отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието.

        Констатира се, че при удара на тялото на пострадалата са получени деформации по предния капак на автомобила и по предното обзорно стъкло. Относно възможността чантата на пострадалата да е счупила стъклото се установи от показанията на св. Т.Б., че същата е черна, дълга 30 см и дълбока 40 см й е била подарък на пострадалата от св.Б., като тя не е била тежка, пострадалата е имала черно зимно палто и черни ръкавици. Съобразно показанията на св. И.К. и Т.Б. съдържанието на чанта, която им била върната след инцидента било мобилният телефон и халката й, като е нямало други тежки предмети в нея. Освен чантата са им върнати и ботушите на пострадала, които били до коляното или до прасеца и били равни.

       Установи се чрез съдебномедицинска експертиза на труп с фотоалбум №66/2008г, повторна комплексна медико-автотехническа експертиза, , комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, фотоалбум от екскумация, повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, фотоалбум от оглед на ПТП, диск МП 111 /08г. ОЕКД-СДВР на 17.01.2008г., диск марка Verbatin фабр.№ N124RD23D8055882B2, съдържащ 38 бр. снимки от оглед ПТП от 16.01.2008г., 38 броя снимки от оглед на ПТП, че левият крак на пострадалата е бил носещ в момента на контактния удар е бил носещ (т.е. пешеходката К. е била стъпила на него като той е бил в лека ротация спрямо челната част на автомобила), като ударът върху него е отзад напред, леко отдолу нагоре и отвътре навън. Ударът върху десния крак е отзад напред и почти хоризонтален, което може да се получи при съприкосновението му с капака на автомобила в по-високо разположената част. Счупването на лявата подбедрица по разположение отговаря на контакта с номера на автомобила, който е огънат в ляватаму външна трета. Последвало е възкачване върху л.а. „Опел Астра” като тялото на пострадалата се е ротирало отляво надясно и главата й е попаднала с лявата си странична повърхност върху предното стъкло, поради което се е счупила предната лява черепна ямка и е получила директно счупване на лявата скулна кост. Последвало е изпадане на тялото от л.а „Опел Астра” с дясната предно странична повърхност, което се демонстрира от снимката на дясностраничната и коремна област на трупа на К., с характерното обширно травматично увреждане, с множество драскотини върху коремната кожа, което се получава от съприкосновение с терена.

            Установи се чрез протокол за оглед и скица към него, фотоалбум от оглед на ПТП, диск МП 111 /08г. ОЕКД-СДВР на 17.01.2008г., диск марка Verbatin фабр.№ N124RD23D8055882B2, съдържащ 38 бр. снимки от оглед ПТП от 16.01.2008г., 38 броя снимки от оглед на ПТП, констативен протокол за ПТП № К42 от 16.01.08г, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, фотоалбум от екскумация, повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че след ПТП трупа се е намирал на около 6-7 м северно от ориентира, посочен в протокола на местопроизшествието и на около 7-8м западно от същия. Като тялото е паднало на около 27-28 м след мястото на удара с л.а. „Опел Астра”. Водачът на автомобила е спрял на около 44-45м след мястото на удара.

         Установи се, че дължината на пълния опасната зона при движение на автомобила в конкретната пътноклиматична обстановка с установената и посочена по-горе скорост е 87м. Опасната зона за спиране включва минималното разстояние, което изминава едно МПС от момента на възприемане и реагиране на възникнала опасност до окончателното преустановяване на движението. При отчитане на дължината на видимост към пешеходец с обикновени дрехи, при наличие на насрещни МПС на къси светлини и с отчитане на ефекта им, водачът на л.а. „Опел Астра” е имал техническа възможност да забележи пешеходката М.К. на разстояние до около 30-35м или средно 32,5м. Съобразно момента на реакцията му и анализираната пътна обстановка водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, ако в момента, в който е забелязал пешеходката се е движел със скорост по-малка от 36 км/ч.

         Установи се, че вследствие на удара при настъпилото ПТП на пострадалата е получила счупване на черепната основа, травматичен субарахноидален кръвоизлив, прекъсване на гръбначния мозък, контузия на белите дробове, хемоторакс, разкъсване на паренхимата на левия бял дроб, аспирация на кръв в белите дробове, белодробен енфизем, счупване на ребра двустранно по две и повече фрактурни линии, наличие на кръв в корема, руптури на черния дроб и слезката, кръвонасядания на мастните капсули на бъбреците, счупване на костите на двете подбедрици, множество охлузвания в областта на гръдния кош и корема, дясното коляно, петнисти кръвонасядания на двете подбедрици,  Като тези увреждания са довели до смъртта на К., вследсвие на съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма, травмата на крайниците, с увреждания на жизненоважни органи – мозък, бял дроб, гръбначен мозък, черния дроб и слезката. Причината за настъпилото ПТП е движението на л.а.”Опел Астра” с технически несъобразена скорост, поради което водачът Ш.К. е нямал техническа възможност за избегне удара с пострадала М.К. чрез безопасно екстремно спиране от момента, в който е имал възможност да я забележи.   

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

       

        При установените факти от правна страна съдът приема, че подсъдимият Ш.Н.К. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.,,в”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК както от обективна, така и от субективна страна.

          Непосредствения обект на транспортните престъпление са обществените отношения, чрез които се осигурява безопасността на движение на транспортните средства.  В случаите, в които обаче в състава на транспортното престъпление са включени причинени вреди или поставяне в опасност на живота и здравето на човека, то непосредствен обект на престъплението ще се окажат и съответните физически лица. В конкретният случай се касае за т.нар. двуобектност на престъплението, доколкото освен безопасността на транспорта се засягат и обществените отношения, свързани с живота и телесната неприкосновеност на човека.

Като предмет на престъплението е моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“. Според т.11, §6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата „автомобил“ е недвуколесно безрелсово моторно превозно, снабдено с двигател за придвижване, което превозва пътници и товари.

         Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което с поведението си нарушава правилата за безопасност на моторни превозни средства по пътищата.

Изпълнителното деяние по чл.343 НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина. Нормата е бланкетна и препраща към Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Изисква се извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата от подсъдимия К., от обективна страна да е довело до един от възможните резултати, посочени в чл. 343, ал. 1 от НК причиняване на значителни имуществени вреди, причиняване на тежка или средна телесна повреда или смърт.

         В конкретният случай за осъществяване на престъплението по чл.343, ал.1, б.,,в”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК от обективна страна се изисква водачът при управление на моторно превозно средство да е нарушил правилата за движение по пътищата, като допуска по непредпазливост причиняването на смърт. Подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В” е забранено да превишава скоростта 50 км/ч за населено място”, като в района на кръстовището с ул. „*********” се е движел с превишена скорост от 72 км/ч.        

         Престъплението е резултатно и за да е налице съставомерност е задължително да има причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на водача на моторното превозно средство и настъпилата смърт на увреденото лице. В случая такава е налице вследствие на непредпазливите действие на подсъдимия К. и неспазването но привилата за движение по пътищата,  последвалият удар между управлявания от него автомобил и пешеходката М.К. е довел до настъпване на съчетаната черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма, травмата на крайниците, с увреждания на жизненоважни органи – мозък, бял дроб, гръбначен мозък, черния дроб и слезката, като смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с получените от пострадалата травми.

            По изложените съображения авторството на деянието е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна страна, както и действията на подсъдимия, с които е осъществил всички признаци от изпълнителното деяние на вмененото му престъпление, посредством всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, касателно механизма на осъществяване на процесното ПТП, времето и мястото на извършването му и приноса на подсъдимия за настъпИ. общественоопасен резултат, свързан с леталния изход за пешеходката К..

         От фактическа страна е установено, че поради превишената скорост -подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 72 км/ч /съгласно заключението на повторната КСМАТЕ/, при максимално разрешена такава за този участък от пътя от 50 км/ч  и в наличната метерологично и пътна обстановка не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката М.К., поради което е причинил нейната смърт.

            При транспортните престъпления е възможно съпричиняване, което не следва да се определя като „съвина”. Съпричиняването е съвместно причиняване по непредпазливост на общ престъпен резултат. От фактическа страна по делото съдът установи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата М.К. тъй като същата е пресичала в разрез с разпоредбите на чл.113 от ЗДвП-„При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение”, на неопределено и немаркирано за тази цел място. Това обстоятелство не води освобождава подсъдимия от наказателна отговорност, а има значение при определянето на наказанието му.

       От субективна страна престъплението по чл.343 от НК се осъществява при форма на вина непредпазливост - небрежност или самонадеяност, по отношение на последиците предвидени в състава на престъплението, а не касателно отношението на дееца към нарушаване на съответните правила за движение. Извършеното деяние от подсъдимия К. е осъществено по непредпазливост и по-точно небрежност.

         Обективният признак на небрежността - деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат - очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. А дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност. В настоящия случай дължимото поведение се определя от Закона за движение по пътищата и ППЗДвП. Подсъдимият К. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици - причиняване на смърт на М.К., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Вината на подсъдимия е свързана с обстоятелството, че поради недостатъчно осмисляне и внимание, деецът е причинил съставомерния нежелан от него общественоопасен резултат, който би могъл да избегне.

        Субективен признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат, която зависи от конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните способности на личността на дееца. Видно от заключението на комплексната съдебна медико и автотехническа експертиза причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие от техническа и професионална гледна точка е поведението на водача на лекия автомобил. В конкретния случай подсъдимият е бил длъжен да предвиди, че съобразно метерологичните условия характерни за ранните сутрешни часове на месец януари и особеността, че в близост до кръстовището се намира спирка на градския транспорт и пешеходна пътека е трябвало да съобрази скоростта си на движение с оглед възможността в този участък на пътя да изникнат внезапно пешеходци .

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

       За извършеното от подсъдимия Ш.Н.К. престъпление по чл.343, ал.1, б.,,в”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години.

          Съдът съобрази и обстоятелството, че следва да намери приложение по благоприятния за дееца закон, който е бил в сила към датата на престъпното деяние 14.02.2012г., поради което приложи разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, когато за това престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до шест години, т.к. към датата на постановяване на съдебния акт законодателят чрез приетите законодателни промени в НК е приел, че за престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” от НК следва да бъде определен минимум от две години „Лишаване от свобода”. 

         При определяне на наказанието съдът прецени, че оценява фактът, че пострадалата е пресичала неправилно и с това си неправомерно действие е нарушила правилата на ЗДвП, изискващи от пешеходците да пресечат на определените за това места и по начин незастрашващ движението. Като смекчаващи обстоятелства се ценят чистото съдебно минало на пострадалия. По делото са налични данни относно предишни нарушения на ЗДвП, по повод на който на подсъдимия К. са наложени административни наказания-глоби за превишена скорост.

          Според настоящият съдебен състав така определеното наказание и размер се явява справедливо, като отнесено към отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия К., като изцяло съответно на генералната превенция и удовлетворявайки обществената нагласа по отношение на този вид престъпления, но и съобразявайки се с границите на наказателната репресия установена от законодателя към момента на осъществяване на престъпния състав. Съдът намира, че така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателния срок от пет години на основание чл.66, ал.1 от НК, а не да бъде постановено неговото ефективно изтърпяване каквото е искането на частното обвинение. До този извод съда стигна отчитайки фактическите данни, обуславящи ниската степен на обществена опасност на дееца, който е неосъждан, характеристичните данни събрани за него по досъдебното производство, поради което са налице всички предпоставки, че спрямо дееца като личност с невисока степен на обществена опасност може да се постигне възпиращото, поправителното и превъзпитателното въздействие на наказанието и без да бъде изолиран от обществото, в рамките на определения изпитателен срок на отлагане изпълнението на наказанието. В настоящият случай съдът намери, че спрямо подсъдимия К., не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК и следователно не са налични основания за прилагането му при определяне на наказанието.

       С всички изложени по-горе аргументи и след преценка самостоятелната тежест на всяко от обсъдените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че наказание „лишаване от свобода”, за срок от една година, което се явява съобразено както със степента на обществена опасност на подсъдимия и на стореното, така и с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК.

          Налице са предпоставките за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание, за изпитателен срок от три години, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни (извън настоящото деяние), поради което съдът приема, че не е наложително, на този етап, той да изтърпи ефективно наложеното наказание.

        Съдът намери за необходимо и за засилване на превантивното въздействие на наказанието на основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК да наложи  кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК. Съдът счита, че подсъдимия К. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Този размер на кумулативно предвиденото наказание съдът счита за релевантен на настъпилите тежки последици вследствие на поведението на подсъдимия, при който последния ще бъде лишен от възможността да управлява МПС и по този начин ще гарантира успешното реализиране на целите на наказанието през периода на неговото изтърпяване.

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

          С оглед изхода на делото подсъдимия К. следва да понесе и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъжда направените по делото разноски в размер на 10 652,73 /десет хиляди шестстотин петдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ лева.

         Подсъдимият К. следва да заплати и държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което съда го осъжда да заплати и 5,00 /пет/ на основание чл.190, ал.2 от НПК.

 

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: