№ 309
гр. Русе , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милен И. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен И. Бойчев Гражданско дело №
20204520103791 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и
чл. 86 ЗЗД и в условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу Н. Н. Н., в която се твърди, че между ответника като кредитополучател
и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството си на кредитодател
е сключен договор Договор за стоков кредит на 05.11.***., по силата на който
му е предоставена сума в размер на 1389лв., която е преведена по банкова
сметка на търговец – продавача по договор за закупуване на мобилен телефон.
Страните по договора за кредит били постигнали съгласие общият размер на
задължението по него да е 1695,69лв., която сума представлява сбор от
отпусната в заем главница от 1389,00лв. и застрахователната премия от
306,69лв., която трябвало да бъде заплатена заедно с погасителните вноски.
Също така отпусната в заем сума се олихвявала с възнаградителна лихва,
месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора и е 579,75
лева. Така общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне
възлизала на 2275,44лв., която съгласно уговореното в договора следвало да
1
бъде изплатена на 24 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 94,81лв. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 14.11.2020г.
Поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора, задължението по същия било обявено за предсрочно изискуемо от
кредитора, което било съобщено на кредитополучателя. Задължението по
процесният договор било цедирано по силата на Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 02.11.***. и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания към него от 22.07.2019г. от
първоначалния кредитор на ищцовото дружество. Новият кредитор бил
упълномощен от стария да съобщи извършената цесия. Уведомлението за
цедиране на вземането било съобщено по реда на чл.47, ал.5 ГПК на
30.10.2019г. В условията на евентуалност се иска да бъде прието, че цесията е
редовно съобщена с връчване на препис от исковата молба за образуване на
настоящото производство.
Поради липса на заплащане на дължимите суми по процесният
договор от ответника, ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК, по което в полза на дружеството била издадена срещу ответника
Заповед за изпълнение за суми в общ размер на 2098,96лв., от които главница
в размер на 1695,69лв., възнаградителна лихва в размер на 308,79лв. за
периода от 14.12.***. до 22.07.2019г., обезщетение за забава в размер на
94,48лв., за периода от 14.12.***. до 12.03.2020г.
Моли се в настоящото производство да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено задължението на ответника за
сумите: 1695,69лв. главница; 308,79лв. възнаградителна лихва за периода от
14.12.***. до 22.07.2019г.; 94,48лв. обезщетение за забава за периода от
14.12.***. до 12.03.2020г., законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателно погасяване на дълга, за които е издадена заповед за изпълнение,
а в условията на евентуалност се моли ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество посочените суми.
В срока по чл.131 ГПК процесуалният представител на ответника
2
изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се
ответникът да е подписвал процесният договор за стоков кредит, като се
твърди, че същият не е полагал подписи под представения по делото договор.
В условията на евентуалност се твърди, че състоянието на ответника не е
позволявало същият да разбира и да ръководи своите действия с оглед
психиатричното заболяване, което има.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Между ответника Н. Н. Н. като кредитополучател и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството си на кредитодател на 05.11.***. е
сключен договор за стоков кредит, по силата на който на ответника му е
предоставена сума в размер на 1389лв., която е преведена по банкова сметка
на търговец – продавача на мобилен телефон SAMSUNG GALAXY S9.
Според клаузите на процесния договор, ответникът се е задължил да върне
получената в заем сума на 24 бр. анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 94,81лв. Общата дължима от него сума възлиза на
2275,44лв., в която се включва отпуснатата в заем главница от 1389лв.,
застрахователна премия в размер на 306,69лв. и договорна лихва за целия
период на кредита в размер на 579,75лв. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 14.11.2020г. ГПР по договора е в размер на
34,49%.
Няма спор по делото, че по процесния договор не са извършвани
плащания за погасяване задължението на ответника.
Задължението по процесният договор за кредит е прехвърлено от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.***., Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.07.2019г. и Приложение № 1 към него, в което вземането от ответника е
посочено под №*** и е в размер на 16595,69лв. главница и 364,29лв.
договорна лихва. Новият кредитор (ищцовото дружество) е упълномощен от
стария да съобщи извършената цесия. Уведомлението за цедиране на
вземането било съобщено чрез частен съдебен изпълнител по реда на чл.47,
3
ал.5 от ГПК на 30.10.2019г.
Според заключението на изготвената по делото почеркова експертиза,
подписите за „потребител“ в процесния договор за кредит са
положени(изпълнени) от ответника Н. Н. Н..
Според представените по делото писмени доказателства, ответникът
Н. има поставена (експертно решение на ТЕЛК от 13.10.2016г.) диагноза
„Деменция при други уточнени болести ,,класифицирани другаде“ и общо
заболяване „Деменция след ЧМТ“, като му е определена 100% трайна
неработоспособност с чужда помощ. Със Заповед от 07.11.2019г. поради
заболяването си и невъзможността на близките му да полагат грижи за него е
настанен в специализирана институция (социална услуга в общността от
резидентен тип) – Дом за пълнолетни лица с деменция в гр. Русе, ***.
При явяването си в съдебно заседание ответникът дава объркани и
нелогични обяснения относно начинът по който се е стигнало до
закупуването на мобилен телефон чрез процесния договор за кредит.
По депозирано заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№***/2020г. по
описа на РС – Русе, по което срещу ответника Н. Н. Н. на 07.07.2020г. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
дължими суми, произтичащи от процесния договор: 1659,69лв. главница,
ведно със законната лихва считано от 03.07.2020г., 308,79лв. възнаградителна
лихва за периода 14.12.***. до 22.07.2019г., 94,48лв. обезщетение за забава за
периода от 14.12.***. до 12.03.2020г., както и сумите 41,98лв. държавна такса
и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е постъпило в
срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
С оглед здравословното състояние в което се намира ответника,
4
установено от представените по делото писмени доказателства и чрез
придобити лични впечатления от съдебния състав, както и съобразявайки
имущественото му състояние, съдът му е предоставил правна помощ под
формата на процесуално представителство от адвокат за настоящото
производство. В срока за отговор на исковата молба, а и в проведените след
това съдебни заседания, процесуалният представител на ответника е възразил
срещу основателността на исковата претенция като е оспорил подписа на
ответника под процесния договор и в условията на евентуалност, че
„ответникът е бил невменяем и не е разбирал свойството и значението на
своите действия“.
По делото категорично се установява, че ответникът е подписал
процесния договор за потребителски кредит, с което е поел задължение да
върне получената в заем сума, заедно с уговорената договорна лихва по
посочения начин и срокове.
Въпреки удостовереното тежко здравословно състояние на ответника,
същият е дееспособен гражданин (няма твърдения и доказателства за
поставянето му под запрещение) и като такъв би могъл да поема права и
задължения по граждански договори, дори и да не в състояние действително
да осъзнава в пълна степен последиците на своите постъпки. Второто
възражение, основано на психичното здраве на ответника поначало би имало
отношение за преценката относно основателността на предявен от него
конститутивен иск по чл. 31, ал.1 ЗЗД – за унищожаване на процесния
договор. В случая по възражението съдът не би могъл да се произнесе дали
сделката е унищожаема поради което съответно не е и изследван въпросът
какво е било здравословното състояние на ответника, способността му да
разбира и ръководи действията си към момента на подписване на договора.
Но дори и при унищожаемост на процесната сделка и обявяването й за такава
по надлежния ред, на основание чл. 34 ЗЗД също се дължи връщане на
полученото по договора, т.е. няма основание да се отхвърли претенцията на
кредитора за връщане на предоставената в заем сума.
Независимо от липсата на възражение за това, доколкото съдът следи
служебно за нищожността на договори с потребители, намира, че в случая е
налице основание за обявяване нищожността на процесния договор за
5
потребителски кредит. Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисква
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12 (pt), в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
настоящият случай представените по делото Договор за кредит, ОУ,
приложения, застрахователен сертификат и общи условия към него са
сключени в противоречие с цитираното законово изискване. Не всички
елементи на договора са представени с размер шрифт не по-малък от 12,
което по силата на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен (в този смисъл
Решение № ** от 22.03.***. по в.т.д. №3/***. по описа на ОС – Русе). За
съпоставка, с шрифт 12 в настоящото производство е изготвеното от съда
разпореждане по чл. 131 ГПК – стр. 57 от делото.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, който намира приложение към спора,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора
чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В конкретния случай
това е сумата от 1389лв. използвана за закупуване на стока. Върху тази сума
ответникът дължи и законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде уважен само за сумата от 1389лв. главница, а в останалата част
отхвърлен като неоснователен.
Съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск за същите суми, доколкото не се е сбъднало
условието за неговото разглеждане – отхвърляне на предявения
установителен иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането
по процесния договор преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
Основанието за частичното отхвърляне на установителния иск е установената
недействителност на процесния договор, което е предпоставка и за
6
отхвърляне на осъдителни искове на същото основание.
При този изход на спора в тежест ищеца следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от исковата претенция – от направените разноски в
размер на 125,85лв. за държавна такса и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение следва да се присъдят 281,81лв. За заповедното
производство дължими на ищеца са от направените общо 91,98лв. разноски
сумата от 60,87лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Н. Н. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от изп. директор Димитър Бориславов Бончев по Договор за
потребителски паричен кредит от 05.11.***. сумата от 1389лв. неплатена
главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 03.07.2020г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
№***/07.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2020г. по описа на Районен съд - Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК203670940 против Н. Н. Н. ЕГН********** установителен иск за
сумите над 1389 до 1695,69лв. главница, 308,79лв. договорна лихва за
периода от 14.12.***. до 22.07.2019г., 94,48лв. обезщетение за забава за
периода 14.12.***. до 12.03.2020г., за които суми е издадена Заповед
№***/07.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2020г. по описа на Районен съд – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. Н. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати
на Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 281,81лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 60,87лв. разноски за заповедното производство по
7
ч.гр.д.№***/2020г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8