Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
гр. Русе, ………20.09.2023г.…………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 96 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.И.В. с адрес ***,
чрез адв. Е., срещу заповед № РД-10-94/20.01.2023 г. на ректора на
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, с която на осн. чл. 35,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за развитие на академичния състав в Република
България (ЗРАСРБ) е отнета придобитата от нея образователна и научна степен
„доктор“ по професионално направление 2.2. „История и археология“, тема на
дисертацията „Политическият живот в Русенска област (1944-1949 г.).
В жалбата и в съдебни заседания чрез адв. Б.
се сочи, че осъщественият процесуален ред е неприложим, доколкото
производството по издаването на административния акт (първото процесуално
действие) е започнало към 08.02.2022 г. и несъществуващата към този момент
норма на чл. 35, ал. 5 се явява неприложима.
Заповедта на ректора не отразявала всички
дължими последици – а именно обезсилване на дипломата, с която е присъдена научната
степен, следва да е задължителен елемент от съдържанието на заповедта, липсата
на такава разпоредителна част представлява съществено процесуално нарушение на
процедурата. В тази връзка липсвало и произнасяне по чл. 36 от специалния
закон.
Оспорват се твърденията, изложени в доклада
на комисията по академична етика. Твърди се, че становищата на арбитрите,
определени от Министерството на образованието и науката, са базирани на
математически принцип. Математиката и броенето на знаци не позволява да се
анализира пълнотата и спецификата на защитения от жалбоподателката научен труд.
При разглеждането му не са взети предвид елементи като увод, заключение,
приложение. Те са задължителни за всеки докторант и определят цялостта на
изследването. Твърди се, че цитирането на сходни трудове на други актове са
коректно посочени.
Научните приноси не били оспорени нито от
научното жури, нито от арбитрите на КАЕ, нито от подателя на сигнала. Липсата
на съществено реципиране е доказана с антиплагиатската компютърна система на
ВТУ – Plagscan – 2,6 %.
В писмени бележки се сочи, че производството
не е започнало надлежно – от заинтересовано лице, сочи се, че компетентността
по започване на производството принадлежи единствено на ресорния министър без
възможност за делегация, както е било сторено в случая. Пропуснати са
преклузивни срокове в рамките на производството, част от доказателствата по преписката
са нередовно събрани, липсва декларация за липса на конфликт на интереси от
един от арбитрите, което опорочава процедурата, по протоколите от заседанията
на комисията са допуснати нарушения, подробно описани в писмената защита – липсва определен докладчик, липсва посочен кворум, не е
дадена възможност на В. да изрази становище, съобразно императивната разпоредба
на 30, ал. 11 от ЗРАСРБ и чл. 12 от Правилника, което представлява императивно
изискване. Разпоредбата, въз основа на която АО е издал обжалвания акт, не е
била приложима към момента на издаването му. Налице са противоречия в
експертните становища.
Иска се отмяна на заповедта и всички
произтичащи от нея последици. Претендират се разноски.
Ответникът – ректорът на Великотърновски
университет „Св. Св. Кирил и Методий“, чрез юрк. Х. в съдебно заседание и в
писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност досежно претендираните от жалбоподателя разноски.
Жалбата е подадена от лице-адресат на
индивидуален административен акт, който засяга неговата правна сфера
неблагоприятно, поради което има право на жалба съобр. чл. 147, ал. 1 АПК, а
съобразно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите
могат да оспорват всички административни актове, които ги засягат. Административният
акт е съобщен на оспорващата на 30.01.2023 г., жалбата е постъпила в съда на
21.02.2023 г., но доколкото в оспорения акт не е посочено в какъв срок и пред
кой орган може да се обжалва по арг. от чл. 140 ал. 1 от АПК жалбата се явява
подадена и в срок, поради което е допустима.
По
фактите:
С протоколно решение № 2/15.05.2020 г.
определеното със заповед № Р2-10-2401/20.12.2019 г. на ректора на ВТУ научно
жури е присъдило на докторанта Д.И.В. научната и образователна степен „доктор“
по научна специалност „История на България“ (Съвременна история на България)“,
професионално направление 2.2. История и археология с област на висше
образование № 2 „Хуманитарни науки“. Темата на дисертационния труд на
докторанта е „Политическият живот в Русенска област (1944-1949)“ с научен
ръководител доц. д-р Л.Г.. В рамките на процедурата е била и извършена проверка
на 25.11.2019 г. за удостоверяване наличието на плагиатство в системата Plagscan на осн. чл. 33, ал. 5, т. 5 от Правилника за
обучение на докторанти във ВТУ и чл. 24, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 от Правилника за
придобиване на научни степени във ВТУ. Проверката не е констатирала
плагиатство.
На 08.02.2022 г. д-р К. В. И. подава сигнал
за плагиатство до министъра на образованието и науката. В сигнала се описва, че
след направена справка констатирала, че повече от 50% от труда на д-р В. е
взаимстван от публикувани изследвания на доц. Л. З., дисертационният труд на
д-р П.К. „Народният съд в Русе (1944-1945), както и негови публикации в
електронни списания, научни статии на д-р К. И., публикации на д-р В.А..
Приложен е опис на 33 страници с конкретно посочване на изречения и пасажи, за
които се твърди, че са некоректно взаимствани без да са цитирани сочените
източници.
На 10.02.2022 г. заместник-министърът на
образованието проф. П., овластена със заповед № РД09-1092/19.05.2021 г. на
министъра на образованието и науката, издава заповед № РД09-2328 с която на
осн. чл. 30, ал. 4, т. 1 и ал. 5, вр. с § 4в от ДР на Закона за развитие на
академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) нарежда да се извърши проверка
относно допустимостта на сигнала като е определила комисия в състав: М.С. –
държавен експерт в дирекция „Висше образование“ – юрист; М.Д.-О. – старши
експерт в дирекция „Висше образование“ и резервен член Д.А. – главен експерт в
дирекция „Висше образование“, която да провери дали са налице условията за
допустимост по чл. 30, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ като е определила 7-дневен срок за
извършване на проверката.
На 14.02.2022 г. по протокол № 106 комисията
излиза със становище, че сигналът е допустим за проверка по същество и излага
съображения. Посочено е, че сигналът е подаден от заинтересовано по смисъла на §
1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ лице. Същият е конкретен и с посочено авторство.
Посочено е, че сигналите се разглеждат съгласно § 4в от ДР на ЗРАСРБ.
На 21.02.2022 г. със заповед № РД09-2447
министърът на образованието и науката, на осн. чл. 30, ал. 6 и ал. 4, т. 2 от
ЗРАСРБ и § 4в от ДР на ЗРАСРБ, във вр. с чл. 25, ал. 4 от Закона за
администрацията и с протокола по допустимост е възложил на Комисията по
академична етика (КАЕ), определена от него, със състав определен и изменян
(заповеди л. 127-130 от административната преписка), да извърши проверка по същество при спазване
на изискванията на чл. 30, ал. 7-12 от ЗРАСРБ. Определен е 30 дневен срок за произнасяне с доклад считано от определяне
на арбитрите.
На 28.02.2022 г. от заместник-министъра П. е
било изискано становище от ректора на ВТУ, на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗРАСРБ
досежно твърденията, посочени в сигнала.
На 09.03.2022 г. е постъпил отговор в който
се уточнява, че при присъждането на ОНС са спазени всички нормативни
изисквания. След направена проверка за плагиатство е установен процент 2,6 –
съвпадение с други трудове, при допустими 15 %.
На 21.03.2022 г. е изведена заповед № РД09-2635
с която срокът за проверката, извършвана от КАЕ, се удължава с 30 дни.
На 19.04.2022 г. е взето решение от КАЕ по
протокол № 68, с което са определени арбитрите доц. Д-р Р.Х., доц. Н.Ф. и проф.
И.М., които следва да попълнят
декларация за липса на конфликт на интереси по § 1, т. 2а от ДР на ЗРАСРБ.
Протоколът е подписан от четирима от петимата присъстващи.
На 15.06.2022 г. е депозирано експертното
становище от проф. д-р И.М.. Установено е сходство от 38,75 % с други авторски
текстове и недопустима проява на плагиатство.
На 29.06.2022 г. е депозирано експертното
становище от доц. д-р Н.Ф.. Установено е сходство от 48,07 % с други авторски
текстове и недопустима проява на плагиатство.
На 30.06.2022 г. до КАЕ е адресирано
експертното становище на доц. Р.М.-Х.. Установено е сходство от 34,3 % с други
авторски текстове и недопустима проява на плагиатство.
КАЕ е дала възможност на докторанта да се
произнесе по сигнала преди представянето на окончателния доклад. Това е сторено
с писмо от 01.09.2022 г.
На 27.10.2022 г. под входящ № 18-544 е
депозиран доклада от КАЕ с констатации за плагиатство и предложение за отнемане
на научната степен. Докладът е подписан от трима от петте членове на КАЕ.
С писмо от 24.11.2022 г. министърът е дал
60-дневен срок на ректора на ВТУ да упражни правомощията си по отнемане на ОНС.
Преди издаване на обжалваната заповед е
дадена възможност на В. да изрази становище, което тя е направила на 09.12.2022
г. до ректора на ВТУ.
Със заповед № РД-10-94/20.01.2023 г. на осн.
чл. 35, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ е отнета придобитата ОНС на
оспорващата. АО се е позовал на извършената проверка.
По делото е приобщена примерна инструкция за
работата на арбитрите към КАЕ.
В с.з. са разпитани и арбитрите.
Св. Н.Ф. посочва, че се ръководила от
нормативните актове и материалите, предоставени ѝ за анализ. Описала е в
становището си методологията на работата си. Според нея дисертацията на В. няма
качеството на дисертационен труд. Заявява, че не е използвала антиплагиатски
софтуер за извършване на анализа.
Св. Р.Х. посочва, че е чела и сравнявала всички
посочени ѝ текстове, тъй като няма изработена методика. Работила е
независимо от колегите си и не е знаела кои са до момента на депозиране на
становището си. Заявява, че не е използвала антиплагиатски софтуер за
извършване на анализа.
Св. И. А. заявява, че не е използвала
антиплагиатски софтуер за извършване на анализа. Описва методологията на
работата си.
По делото са приобщени и електронните образи на
подписаните с КЕП документи. Съобразно чл. 184, ал. 1 от ГПК електронният
документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис,
заверен от страната.
При
тези фактически констатации съдът намира от правна страна жалбата за
основателна
Оспорената заповед е валиден административен
акт. Същата е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 35,
ал. 5 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, съгласно която в
компетентността на ректора на висшето училище е отнемането на придобитата по
реда на този закон научна степен, с която е свързано нарушението в хипотезата
на доказано по законоустановения ред плагиатство.
Макар разпоредбата на чл. 35, ал. 5 ЗРАСРБ да е
нова - ДВ, бр. 56 от 2022 г. от 19.07.2022 г., т.е. да е приета след започване
на административната процедура, в закона липсва условие започналите процедури
по установяване на плагиатство да приключват по започналия ред (срв. § 40 от
ПЗР на ЗРАСРБ). Към момента на издаване на административния акт разпоредбата е
била действаща, а съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява именно към момента на
издаването му.
Заповедта е в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, включително фактическите и правните основания за
издаването ѝ. От фактическа страна административният орган се е позовал
на полученото от министъра на образованието и науката писмо, съдържащо
констатациите на Комисията по академична етика, а от правна страна заповедта се
основана на чл. 35, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ. Доказването на
наличието на фактическите основания, респективно на съответствието им с
правните основания е въпрос на материалната законосъобразност на
административния акт.
Заповедта е материално законосъобразна.
Наличието на плагиатство е безспорно установено, видно от експертния анализ на
арбитрите, определени от КАЕ, които са единодушни за наличие на плагиатство в
особен обем. В тези случаи при условията на обвързана компетентност се отнема
придобитата научна степен от ректора на висшето училище, като същевременно е
спазена и целта на закона.
При издаването на заповедта са допуснати обаче
нарушения на административнопроизводствените правила, част от които са
съществени и които са самостоятелно основание за отмяна на административния
акт:
1. Доводът,
че сигналоподавателят К. И. няма качеството на заинтересовано лице по смисъла
на § 1, т. 21 от ЗРАСРБ е неоснователен. Съгл. § 4в. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2018
г., в сила от 04.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) сигнали за наличието
на плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни по отношение
на приключили процедури по придобиване на научни степени и за заемане на
академични длъжности по реда на този закон, както и за придобиване на научни
степени и научни звания по реда на отменения Закон за научните степени и
научните звания се разглеждат и проверяват от Комисията по академична етика по
реда на чл. 30, ал. 5 - 12 от този закон. Контролът върху процедурите може да
се осъществи по сигнал на заинтересовано лице (чл. 30, ал. 2, т. 3), а § 1, т.
21 от закона посочва, че "заинтересовано лице" е всяко лице, което е
придобило научна степен в съответното професионално направление.
Съобразно чл. 37, ал. 2 от АПК общоизвестните
факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат
на доказване. В тази връзка съдът извърши и служебна проверка на общодостъпната
страница на НАЦИД, регистър „дисертации“ от която е видно, че д-р К. В. И. е
придобила ОНС доктор в същото професионално направление 2.2. История и
археология.
2. Настоящият състав споделя твърдението в
жалбата, че процедурата е започнала при липса на надлежна компетентност, тъй
като не е предвидена възможност за делегация. По делото е приложено копие на
заповед № РД09-1092/19.05.2021 г. с която на осн. чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията
министърът е делегирал правомощия на проф. П. по 1. извършване на проверка
относно допустимостта на сигналите, 2. определяне на състава на комисията,
която ще извършва проверката, 3. възлагане на КАЕ извършването на проверка по
същество и 4. удължаване срока за произнасяне.
Компетентност, делегиране и заместване са
теоретични понятия, изяснени първоначално в доктрината и в последствие в
юриспруденцията. Противоречията в практиката наложиха произнасяне на Върховния
административен съд, който с ТР № 4/22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г. на ОСС
на ВАС прие (в мотивите), че делегация е възможна, когато това е предвидено в
закон. (напр. чл. 26г, ал. 1 от ЗАПСП - Министърът на културата или оправомощен
от него заместник-министър поддържа …..; чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗБР - изключенията
по чл. 48 се допускат с писмено разрешение на министъра на околната среда и
водите или оправомощен от него заместник-министър - за видовете от .....; чл.
22а, ал. 4 от ЗООС - министърът на околната среда и водите или оправомощено от
него длъжностно лице дава указания за извършване на проверката по ал. 3….. и
др.).
Българската нормативна юридическа техника, с
някои редки изключения, не борави със забранителната компетентност „никой,
освен…“ (срв. чл. 76, ал. 2 АПК), поради което в доктрината и юриспруденцията
се приема, че компетентност се учредява със закон, а делегирането й следва да е
изрично предвидено като възможност с позитивна норма. Чл. 26, ал. 2 на ЗАдм
указва, че със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и
определя техните функции. Касае се за принципна постановка, предвидена в
устройствен закон, която е приложима само в случай на изрично предвидена
възможност, каквато в чл. 30 на ЗРАСРБ (а и в целия закон) няма. Държавновластническото
правомощие за издаване на административни актове е най-яркият израз на
държавната власт, поради което норми с учредяващ компетентност характер не подлежат
на разширително тълкуване, а се тълкуват само stricto sensu (решение № 962/29.01.2016
г. по адм. д. № 15028/2014 на ВАС). Налага се извод, че разпоредителните
действия на заместник-министъра по дадените правомощия не са породили валидни
правни последици.
3. Неспазеният 3-дневен срок по чл. 30, ал. 6 от
ЗРАСРБ е инструктивен, а не преклузивен. Граматичното тълкуване не налага друг
извод, а законът съдържа и други хипотези, в които видимо законодателят е въвел
процесуална преклузия.
4. Твърдяното нарушение на чл. 31, ал. 1 от
ЗРАСРБ е осъществено, тъй като заместник-министърът не е бил овластен (въобще) да
изисква информация от висшите училища, както и срокът, визиран в нормата също
не е спазен, но нарушението съдът преценява като несъществено, с оглед
диспозитивния характер на нормата, а визираният срок за инструктивен по
изложените по-горе съображения. За компетентността на зам.-министъра вж. т. 2.
5. Основателно в жалбата се сочи, че е нарушена
разпоредбата на чл. 30, ал. 8, т. 3-4 ЗРАСРБ, доколкото за един от арбитрите не
е представена декларация за конфликт на интереси с лицето, подало сигнала и
лицето-обект на сигнала. По делото са представени декларации по образец относно
неналичие на конфликт на интереси само от двама от арбитрите. Липсва попълнена
декларация от доц. Р.М. – Х.. От една страна нито в жалбата се твърди, нито се
представят доказателства за наличие на конфликт на интереси с оспорващата. От
друга страна обаче това изискване следва да е налице и спрямо подателя на
сигнала. Съобр. чл. 10, ал. 2 АПК не може да участва в производството
длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от
заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото
безпристрастие. В рамките на процедурата изрично е било изискано подаване на
такава декларация от арбитрите. Доколкото липсват данни за този положителен
факт, касаещ процедурата, съдът не разполага с възможност да провери нейната
законосъобразност и валидното ѝ провеждане. Следва да се посочи, че с
определение № 220/28.02.2023 г. съдът изрично е изискал третото неучастващо
лице – министъра на образованието и науката да представи цялата административна
преписка, включително документацията и
анализите, въз основа на които е изготвен доклад от КАЕ. По арг. от чл.
171, ал. 5 АПК съдът указва, че за някои обстоятелства не се сочат
доказателства, само ако са направени изрични твърдения за наличието на
положителните факти.
6. Липсва твърдяното съществено нарушение на
процедурата досежно липса на подпис на проф. Радослав Радев от първото
заседание на КАЕ. Видно от протокола от 19.04.2022 г. от петима членове на
комисията протоколът е бил подписан от четирима от тях, поради което се налага
извод, че кворум е бил наличен. Не се касае на волеизявление на колективен
административен орган, а и проф. Радев е не председател на тази комисия, за да
се приеме, че липсва реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 8 in fine от АПК. Обстоятелството, че не е бил избран
конкретен докладчик и че не е отразен начинът на гласуване съдът преценява като
несъществени нарушения.
7. Не е допуснато нарушение на процедурата
досежно обстоятелството, че възможност за изразяване на становище от
оспорващата е дадена не от КАЕ, а от заместник-министъра на МОН. Съобразно
трайната практика на ВАС и административните съдилища съществени са тези
нарушения, които ако не бяха допуснати биха довели до различен краен резултат
на процедурата, както и тези, които макар да не биха довели до различен резултат
съществено изменят установения динамичен сложен фактически състав (и засягат
целта на закона). В случая възможност за становище е била дадена на В. както
преди изготвяне на доклада от КАЕ, така и преди издаване на финализиращия производството
акт, каквато е и целта на закона.
8. Основателно в жалбата се сочи, че не е спазен
преклузивният срок за депозиране на доклада пред органа по чл. 53, ал. 1 от АПК. Съобр. чл. 30, ал. 9 и 10 от ЗРАСРБ комисията по академична етика се
произнася в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието и науката
относно наличието или липсата на нарушения по ал. 2, т. 1 - 4. Докладът при
нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един
от арбитрите. В случаите на необходимост министърът на образованието и науката
със заповед може да удължи срока по ал. 9, но
за не повече от 30 дни. Със заповед от 21.02.2022 г. министърът е определил
30 дневен срок за изготвяне на доклад от
назначаването на комисията (вер. се има предвид определяне на арбитрите),
като със заповед от 21.03.2022 г. този срок е удължен с още 30 дни. Комисията е
определила арбитри с протоколно решение от 19.04.2022 г., т.е. срокът за депозиране
на доклад изтича на 20.06.2022 г. (първи присъствен ден, вр. чл. 60, ал. 5 и 6 ГПК). Докладът е депозиран едва на 27.10.2022 г.
Преклузивност на срока е теоретично понятие.
Съобразно доктрината характерно за преклузивните срокове е, че тяхното
изтичане/настъпване има за правна последица прекратяване на субективното право
и съответстващото му правно задължение. Съобразно тълкувателната практика на
ВАС преклузивни са всички срокове, касаещи право на оспорване, както и тези,
изрично определени като преклузивни с тълкувателна практика (ТР № 7/11.12.2008 г.
по т.д. № 3/2008 г. на ВАС, ТР № 4/02.11.2016 г. по т.д. № 6/2015 г. на ВАС, ТР
№ 6/30.06.2015 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВАС, ТР № 2/13.07.2020 г. по т.д. № 2/2018
г. на ВАС и др.).
Граматичното тълкуване на ал. 10, сочеща, че в случаите на
необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи
срока по ал. 9, но за не повече от 30
дни (разпоредбата е приета на второ четене на ЗИД в НС без мотиви –
21.03.2018 г.) налага еднозначния извод, че повторният срок не може да бъде
удължаван.
Актът за отнемане на ОНС съставлява утежняващ
административен акт. Регламентирането на преклузивния срок следва да се търси в
съображенията за привеждане в изпълнение на утежняващото властническо
волеизявление в максимално кратък срок с оглед постигане наказващото му и
възпитателно въздействие и за по-лесното доказване на фактическите констатации
непосредствено след осъществяването на юридическите факти (вж. мотивите на ТР №
2/04.07.2002 г. по адм. д. № ТР-3/2001 г. на ВАС). Неспазването на установения
срок опорочава всички последващи етапи на сложния динамичен фактически състав и
се отразява на валидността на всяко последващо юридическо събитие. Нарушението
на административнопроизводственото правило, визирано в чл. 30, ал. 9, вр. ал.
10 ЗРАСРБ, съдът преценява за съществено и съставлява основание за
самостоятелна отмяна на административния акт.
9. Основателно в жалбата се посочва, че в
доклада на КАЕ липсва и произнасяне относно редовността на процедурата по чл.
20, ал. 12 in
fine за всеки отделен етап.
Ако такъв анализ присъстваше КАЕ би могла да констатира, че са допуснати
нарушения при провеждането ѝ и производството да бъде прекратено, т.е.
констатира се друго допуснато съществено нарушение на процедурата.
На следващо място решението, прието с доклада на
КАЕ, е взето незаконосъобразно. Съобр. чл. 12, ал. 1 от Правилника за дейността
на комисията за академична етика, на първото заседание за разглеждане на случая
председателят определя един докладчик от
членовете на комисията в съответствие с областта на науката, до която се
отнася проверката. Видно от приложената по делото електронна кореспонденция
проектът на доклад е изготвен от лице, което не е член на КАЕ. Самият доклад е
подписан при липса на изискуемия кворум (няма данни да е проведено отделно
заседание на КАЕ) – председател и двама членове в нарушение на чл. 9, ал. 1 от
правилника - комисията по академична етика има кворум и може да взема решения, когато е свикана редовно и присъстват
председателят или упълномощено от него лице и най-малко трима от членовете. Положителният факт за наличие на
кворум при вземане на решение не е доказан, въпреки разпределената
доказателствена тежест с определение от 20.03.2023 г.
10. Твърдените противоречия между изложеното в
писмените становища на арбитрите и заявеното в съдебната зала не може, в
конкретния случай, да породи различен извод от изложеното в официалните
документи, както се твърди в жалбата. Становищата на арбитрите имат характер на
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а в чл. 164, т. 2 на ГПК е предвидена забрана за опровергаването им със свидетелски показания, вкл.
и от лицата, които са ги издали.
В тази връзка с определение от 11.04.2023 г. съдът е указал на
страните, че разпоредбите на Закона за развитие на
академичния състав в Република България са специални спрямо общите процесуални
закони АПК и ГПК. Проверката за наличие на плагиатство се извършва от нарочна
комисия от хабилитирани лица в
съответната специалност (чл. 30, ал. 8 ЗРАСРБ), която следва да отговаря на
съответни критерии, поради което е недопустимо оценъчната дейност по реда на
специалния закон да бъде замествана посредством допускане на съдебна експертиза
с идентични задачи.
Трите
аспекта на дейността на оценителната комисия, които съдът може да проверява, са
начинът на формиране на комисията, начинът на извършване на оценъчната дейност
и правилата за документиране и отчет на дейността на комисията, но не и
фактическите установявания, които са резултат от експертен анализ. От
изложеното по-горе се налага извод, че е допуснат тежък порок при определяне на
състава на комисията, доколкото не е останал изяснен въпросът относно наличие
или липса на конфликт на интереси при единия от арбитрите.
Доколкото
липсва нормативен ред за извършване на проверката от определите арбитри съдът
счита, че резултатът от оценъчната дейност не подлежи на съдебен контрол. В
този смисъл изготвената инструкция и приложена по делото, целяща да подпомогне
работата на арбитрите, няма нормативен характер и нейните правила не са
задължителни за изпълнение.
Относно
твърдението, че отнемане на научната степен не било единственото дължимо
поведение и единствена последица следва да се посочи, че жалбоподателят няма
правен интерес да претендира волеизявления с утежняващ характер.
При
съвкупната преценка се налага извод, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма и при наличие на правни основания, но
множеството допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила опорочават волеизявлението и всяко от тях съставлява основание за
отмяна на административния акт в неговата цялост.
С оглед
изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
разноски в размер на 1210 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение,
платими от ответника. Същото не се явява прекомерно с оглед сложността на
спора, проведените съдебни заседание и обема на оказаната процесуална помощ
(вкл. писмена защита от 36 страници).
Воден от
горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №
РД-10-94/20.01.2023 г. на ректора на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил
и Методий“
ОСЪЖДА Великотърновски
университет „Св. Св. Кирил и Методий“ да заплати на Д.И.В. с адрес *** сумата
1210 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: