Определение по дело №1142/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1019
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 22 май 2019 г.)
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20197040701142
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер    1019                           от  22.05.2019 г.                           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на двадесет и втори май декември две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

        Председател: Диана Ганева

 

като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1142 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 127ж, във вр. с чл. 41, ал. 3 от ДОПК.

          Образувано е по жалба на „Тропи Къммодити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Елемаг“ №19, бл.309, ет.15, представлявано от В. С., против  обезпечителни действия на органите по приходите в ГД “Фискален контрол“ към ЦУ на НАП София, обективирани в Протокол №022601199341КЗ/24.04.2019г., потвърдени с Решение №56/09.05.2019 год. на Директора на ТД на НАП-Бургас. Жалбоподателят твърди, че обжалваните действия са незаконосъобразни по съображения, които са  подробно изложени в жалбата. Прави искане съдът да отмени действията на органите по приходите по обезпечаване на доказателствата, обективирани в цитирания  протокол. Претендира присъждане на съдебни разноски.

       Ответната страна, в изпълнение на дадени от съда указания, представя преписката по издаване на оспорения протокол. Не взема становище по жалбата.

       Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

        На 24.04.2019 год. екип от инспектори по приходите от Дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП-София  извършили проверка на база „Мултипак“, находяща се в кв.Долно Езерово, гр.Бургас.

         При извършена справка в информационния масив на НАП “Система за управление на приходите“ за назначените по трудово правоотношение лица на проверяваното дружество е установено, че в него не са назначени по трудов договор лица към месец януари 2019г. и към месец февруари 2019 г., към месец декември 2018г. е назначено едно лице, а към месец ноември 2018 г. няма назначени лица. Въз основа на това е прието, че дружеството не разполага с достатъчна кадрова обезпеченост, която да гарантира безпрепятствено осъществяване на търговската му дейност, както и че липсата на достатъчно наети по трудов договор лица,  е показател за непостоянна/нетрайна/заетост на лицата. В резултат на изложеното органът по приходите е приел, че жалбоподателят не изпълнява вменените му  данъчно-осигурителни задължения, носи висок фискален риск, което от своя страна формира извод,че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализиране на стоката от дружеството, ще бъде невъзможно или значително затруднено.

          За извършената проверка е съставен и Протокол №022601199341КЗ/ 24.04.2019г. С него  органите по приходите са определили дължимото обезпечение в размер на 24525лв., сума съставляваща 30% от пазарната стойност на иззетата стока, като гаранция за освобождаване на същата.

          Действията на органите по приходите са обжалвани по административен ред. С Решение №56/09.05.2019г. на директора на ТД на НАП-Бургас тези действия са потвърдени.

         При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

          Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация,след изчерпване на фазата на административния контрол.Оспорването е извършено в рамките на преклузивния срок по чл.41 ал.3 вр. с чл.127ж ДОПК, поради което е допустима.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

         Безспорно е, че процесните стоки попадат в обхвата на т.4 от Приложение №1 към Заповед № ЗМФ-4/2.01.2014 год. на МФ, с която на осн.чл.127а ал.7 ДОПК е утвърден списъка на стоките с висок фискален риск. При това положение  движението й на територията на РБ, независимо от мястото на получаване/разтоварване след като не е под митнически режим подлежи на фискален контрол по реда на Глава петнадесета „а“ ДОПК.

При служебно извършената проверка на осн.чл.160 ал.2, във вр. с чл.144 ал.2 ДОПК, съдът установи че обжалваните действия, обективирани в Протокол на органите по приходите при Дирекция“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-София, са извършени от оправомощени органи в рамките на тяхната компетентност, въведена с нормите на чл.12 ал.2 и ал.6 ДОПК. По делото не е спорно, че съставилите протокола инспектори по приходите имат качества на органи по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.

Действията на органа по приходите обаче са в нарушение на материално-правните разпоредби. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.121а ал.1 ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1.нарушаване целостта на техническото средство за контрол; 2. неспазване на забраната на чл.13 ал.3 и ал.4; 3 несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката по вид и/или количество на стоката: 4-неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаване/разтоварване.Съгласно ал.2 на същия текст мерките по ал.1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В случая органът по приходите при извършване на  фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск е приел наличието на хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК. В протокола обаче липсват мотиви които да обосновават наличието на тази хипотеза и които да установяват обезпечителната нужда. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в протокола не са налице съображения относно конкретна доставка и евентуалните последици от последващи такива, както и защо се приема, че при последващото разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще е невъзможно или значително ще се затрудни. Самото цитиране или възпроизвеждане на текста на законовата разпоредба в протокола, без изложение на относимите към нея конкретни факти, е достатъчно основание за неговата отмяна. В случая единствените твърдения са, че в съответен период от време в дружеството са работили съответен брой лица, осигурени лица по трудови правоотношения, както и че дружеството е регистрирано по ЗДДС по-малко от осем месеца преди датата на проверката. Пряка причинно-следствена връзка между броя на наетите по трудово правоотношение лица и невъзможността или прекомерните затруднения за събиране на  публичните задължения на дружеството съдът не може да изведе. По делото липсват данни дружество да има непогасени публични задължения.  Органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че мерките по чл.121а ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол. Следователно тези мерки целят да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са за вземания за данъци, които биха възникнали. В случая нито в протокола на органите по приходите, нито в решението на Директора на ТД на НАП-Бургас има изложени такива обективни и конкретни данни, които дават възможност недвусмислено да се заключи, че именно при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорените от жалбоподателя действия, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

С оглед изхода на спора, основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото, възлизащи на 1 823,60 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 1 730,60 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 41 ал. 3 от ДОПК, Бургаският административен съд, дванадесети  състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол с № 022601199341КЗ/24.04.2019г. за извършване на проверка на стоки с висок фискален риск, потвърдени с Решение № 56 от 09.05.2019г. на директора на ТД на НАП – Бургас.

ОСЪЖДА ТД на НАП - Бургас да заплати на „Тропи Къммодити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Елемаг“ №19, бл.309, ет.15, представлявано от В. С., съдебно-деловодни разноски в размер на 1823,60 лева (хиляда осемстотин двадесет и три  лева и шестдесет стотинки).

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: