Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 450 05.04.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на седемнадесети март две хиляди и двадесет
и втора година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2. АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Дарин Христов,
като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 203 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод
постъпила касационна жалба от РУ- Поморие при ОДМВР- Бургас, представлявано от ВПД
началник Н. Богданов, против решение № 51/17.12.2021 г., постановено по АНД № 20212160200148/2021
г. по описа на Районен съд- Поморие. С жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебното заседание не се
явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат нови
доказателства.
Ответникът Т.А.Д. заявява
становище за неоснователност на касационната жалба. Не сочи нови доказателства.
Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет на
касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 21-0320-000269 от
24.06.2021 г., издадено от началник на група към ОДМВР- Бургас, РУ- Поморие, с
което е наложено на Т.А.Д. с ЕГН ********** административно наказание- глоба в размер
на 200 лева за нарушение по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП). Прието е от съда, че нарушението е доказано, но
случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Според настоящия касационен
състав жалбата е неоснователна.
С
нормата на чл. 139, ал., т. 1 от ЗДвП е предвидено изискване движещите се по
пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Неговото неизпълнение
съставлява нарушение по чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, като в нормата са предвидени
три хипотези, в зависимост от вида на констатираните неизправности- незначителни
(т. 1); значителни (т. 2) и опасни (т. 3). При тази законова регламентация, доколкото
се касае за съставомерен елемент на нарушението, освен твърдението за управление
на МПС с техническа неизправност, наказващият орган следва да направи
констатации за естеството на тази неизправност, в съответствие с разпоредбата
на чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Това процесуално задължение в случая не е изпълнено.
От словесното описание на нарушението
в акта за установяването му и в наказателното постановление е видно, че Д. е
наказан за управление на превозно средство- лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № А 13 86 МВ с
неизправно шумозаглушително устройство. Констатираната техническа неизправност
е определена от наказващия орган като „значителна неизправност“ на превозното
средство. Според дефиницията, дадена с § т.72 от ДР на ЗДвП, „значителни
неизправности“, включително при укрепването на товара, са неизправностите,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В т. 8.1.1.
от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., са
предвидени няколко хипотези на технически неизправности в системата за
намаляване на шума- нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията
(б. „а“); част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена,
неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал
неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане (б.
„б“), като част от посочените неизправности се квалифицират като „значителни
неизправности“, а други- като „опасни неизправности“. В обжалваното наказателно
постановление липсват каквито и да било констатации относно вида на
установената неизправност на процесния автомобил, което не позволява те да
бъдат класифицирани в някоя от посочените групи- не е ясно дали тя се изразява в
повишено ниво на шум, дали част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена,
неправилно монтирана или очевидно изменена, или съществува много сериозен риск
от падане. Липсва описание на конкретното деяние, а без такова описание не е
възможна индивидуализация на нарушението. Допуснатото процесуално нарушение е
съществено, тъй като ограничава в значителна степен правото на санкционираното
лице да узнае обвинението и не му позволява да упражни ефективно правото си на
защита, а и не позволява и на съда, който е обвързан от фактическите и правните
рамки на обвинението, очертани с наказателното постановление, да постанови
обоснован и стабилен съдебен акт. Доколкото нарушението не може да бъде
отстранено в съдебното производство, с оглед констатираната незаконосъобразност
наказателното постановление подлежи на отмяна. Ето защо, обжалваният съдебен акт,
с който то е отменено, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
51/17.12.2021 г., постановено по АНД № 20212160200148/2021 г. по описа на
Районен съд- Поморие.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.