Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
1653 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „Ч.В.Л.“
АД, представлявано от изпълнителя директор Б.Р.Г., чрез адв. Д.С., срещу отказ
№ 20200825114833/26.08.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че
постановеният отказ е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Посочва, че
отказът е постановен по партидата на дружеството във връзка с увеличение на
капитала му с емисия безналични акции на стойност 2 300 000 лева,
решението, за което е прието с необходимия кворум и мнозинство на редовно
годишно общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 22.06.2020 г.
в гр. София. Твърди, че е спазено правилото на чл. 197, ал. 3 ТЗ, съгласно
което: „новите акции се разпределят между акционерите съразмерно на участието
им в капитала до увеличението“. Съотношението, при което акционерите имат право
да запишат акции при увеличението на капитала е следното: за всяка една
притежавана акция – 0,0279805 нови акции. Твърди, че при извършване на
изчисляването дружеството е спазило стандартния математически принцип на
закръгляване към цяло число – в случая – цяла акция. Поддържа, че нито в
търговския закон, нито в ЗППЦК е легално проведен друг, различен способ за
записване на акции при увеличаване на капитал, освен предвиденият, че те се
разпределят между акционерите съразмерно на участието им в капитала до
увеличението. Посочва, че до момента дружеството е вписвало многократно
увеличаване на капитала си и никога не се е сблъсквало с подобна теза като
възприетата в обжалвания отказ. Твърди, че длъжностното лице се позовава на
защитата на миноритарния акционер, но същевременно по смисъл становището му
защитава не всички миноритарни акционери /които в конкретния случай са 214 на
брой/, а само и единствено онези, имащи по-малко от 18 броя акции – общо 17
акционера. Счита, че приложеният принцип, освен единственото възможен, е и
справедлив – закръгляването може да „ощети“ или съответно „облагодетелства“
всеки от акционерите за размера на до половин акция, като няма никакво значение
дали акциите, които съответният акционер притежава, са много или малко. Твърди,
че когато пропорцията счетоводно не може да съществува и да бъде кратна на
едно, тъй като не може да бъде математически получено цяло число, е правен
нонсенс тезата на длъжностното лице по вписване, водеща до заобикаляне на
закона и правилата за неделимост на акцията /арг. от чл. 177 ТЗ/, и се
обосновава по неясен начин задължение на компанията, увеличаваща капитала си,
да обезпечи компенсаторен механизъм в полза на миноритарния акционер. Правно-технически
компенсирането е начин за обезщетяване, а в случая миноритарния акционер не е
ощетен и не се налага да бъде репариран. В заключение посочва, че в процесния
случай при изчисляване на разпределението на акциите дружеството „Ч.В.Л.“ АД е спазило
всички законови, счетоводни и математически изисквания, което прави отказът на
длъжностното лице необоснован. Няма никаква правна и житейска логика за
изключване на правилото, че акционерите, които не притежават съразмерен брой
акции в капитала на дружеството до увеличението, за да запишат при спазване на
този математически принцип нови акции, пропорционално на участието им в капитала
до увеличаването, могат да запишат нови акции. Не съществува и нормативно
предвиден ред и задължение за компенсиране на миноритарните акционери в подобна
хипотеза, още по-малко такова компенсиране с предпоставка за вписване на
увеличаването на капитала. Предвид изложеното иска да се отмени като
незаконосъобразен, неправилен и необоснован облажвания отказ по повод заявление
по образец А5 за увеличаване на капитала на дружеството.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали заявлението изхожда от оправомощено лице – чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ.
В конкретния случай е подадено
заявление, приложение № А5 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене,
съхранявани и достъп до ТРЮЛНЦ от „Ч.В.Л.“ АД, с което е заявено вписване на увеличаване
на капитала на дружеството.
В обжалвания отказ е прието, че е
взето решение да се увеличи капитала на дружеството с 2 300 000
собствени средства чрез превръщане на част от печалбата в капитал, чрез
издаване на 2 300 000 бр. акции с номинална стойност 1 лев. Посочено
е, че при съпоставка на актуалното извлечение от книгата на акционерите,
издадена от Централен депозитар, и списъкът на акционерните, записали акции от
увеличението, се установява, че определен брой акционери не са записали акции
от увеличението. Прието е, че правният принцип, за разлика от математическия, проведен
в целия ТЗ и ЗППЦК по отношение защитата на миноритарния акционер е, че всеки
акционер има право да запише акции от увеличението на капитала, съразмерно на
участието му в капитала до увеличаването и противното прави решението
недействително. Прието е се, че дружеството следва да организира увеличението
на капитала, включително и чрез компенсаторни механизми, по начин, по който да
бъде изпълнено изискването на чл. 197, ал. 3 ТЗ и чл. 112, ал. 1 ЗППЦК. Предвид
изложеното е отказана да бъде вписана поисканата промяна.
Съдът намира, че постановеният отказ следва да бъде потвърден при следните
мотиви:
В чл. 197, ал. 3 ТЗ са
регламентирани предпоставките и редът за увеличение на капитала на акционерно
дружество чрез превръщане на част от печалбата в капитал, т.е. със собствени
средства на дружеството. В цитираната разпоредба е предвидено, че новите акции,
които дружеството емитира във връзка с увеличението на капитала, се разпределят
между акционерите съразмерно на участието им в капитала преди увеличението. В
случай на увеличаване на капитала на акционерно дружество законът предвижда
право на всеки акционер да придобие част от новите акции, която съответства на
неговия дял в капитала преди увеличаването – чл. 194, ал. 1 ТЗ.
Това правило е залегнало и в
специалния Закон за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ в чл. 112, ал.
1, съгласно който при увеличаване на капитала на публично дружество всеки
акционер има право да придобие акции, които съответстват на неговия дял в
капитала преди увеличението. Член 194, ал. 4 и чл. 196, ал. 3 от Търговския
закон не се прилагат.
В разглеждания случай общото
събрание на „Ч.В.Л.“ АД е надлежно свикано и проведено на 22.06.2020 г. По т. 5
е взето решение, което е прието с мнозинство повече от 3/4 от гласовете на
представените на събранието акции /изискване по чл. 197, ал. 1 ТЗ/, да се
увеличи капиталът на дружеството с остатъка от печалбата в размер на
2 300 000 лева.
Не се спори, а същото се установява
и от приложения към документите списък на акционерите към 08.07.2020 г.,
записали акции при увеличението на капитала на „Ч.В.Л.“ АД, съгласно решение
взето на редовно годишно общо събрание на акционерите, проведено на 22.06.2020
г., че 17 бр. акционери не са записали акции. Това е така, тъй като е прието съотношението,
при което акционерите имат право да запишат акции при увеличението на капитала да
е за всяка една притежавана акция – 0,0279805 нови акции. Същото е изчислено
съобразно броя акции, които притежава даден акционер и броя акции, емитирани до
момента от дружеството, т.е. 82 000 000 броя.
Съдът намира, че с взетото решение е
нарушено правилото на чл. 197, ал. 3 ТЗ и чл. 112, ал. 1 ЗППЦК. Когато
капиталът се увеличава за сметка на част от печалбата, това става за сметка на
тези парични средства, които са предназначени за разпределяне на дивиденти. В
този случай общото събрание взема решение вместо да се разпределят между
акционерите като пари, да останат в дружеството и акционерите да получат акции
вместо дивиденти. При това увеличение акционерите имат право да придобият
съответна част от новите акции пропорционално на тяхното участие в капитала до
момента на неговото увеличаване. Тоест всеки акционер има право да придобие
толкова нови акции, каквото е неговото процентно съотношение спрямо капитала
към момента на неговото увеличаване.
По същество взетото решение в
процесния случай лишава част от акционерите от дивидент, тъй като не са
записали акции, а право на дивидент е иманентно присъщо на всеки акционер.
Следователно решение, при което се
увеличава капитала на дружеството със собствени средства, чрез превръщане на
част от печалбата в капитал, при което има акционери, които не са записали
акции, не може да произведе действие.
Предвид изложеното, обжалваният
отказ следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,
подадена от „Ч.В.Л.“
АД, представлявано от изпълнителя директор Б.Р.Г., чрез адв. Д.С., срещу отказ
№ 20200825114833/26.08.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: