№ 12
гр. Ловеч, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200659 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №21-0906-000492 от 21.06.2021 год. на Николай Васков
Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-
515/14.05.2018 год., са наложени на П. ХР. П., ЕГН ********** от гр. С., на основание чл.53
от ЗАНН и чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 1500,00 лева и на основание чл.185
от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за това, че на 10.06.2021 г. в 18.00 часа в Община
Ловеч, на път Първи клас №4, като водач на товарен автомобил с рег. № СВ **** АР, при
обстоятелства: на км. 51+100 с посока на движение гр. Варна управлява товарен автомобил Ман ТГЛ с рег. №
СВ **** АР собственост на „ВВЛ ****“ООД с Булстат *********, като при рязко спиране да избегне насрещно движещ се
навлязъл в неговата лента автомобил превозвайки и неукрепен товар причинява имуществени вреди изразяващи се в щети
по каросерията и на укрепения товар. Реализира ПТП с материални щети. Пътува сам в автомобила. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. №ARDN0032, като уреда отчита 0 промила алкохол., с
което виновно е нарушил чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П. ХР. П., който
го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага, че не е
реализирал ПТП, както и че не е разсипал товара на пътното платно, тъй като е бил паднал в
камиона му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. И. от ЛАК, който изразява становище, че поддържа жалбата на доверителят му и моли
съда да я уважи като отмени обжалваното НП. Счита, че не е доказано, че жалбоподателят е
извършил нарушението за което е санкциониран. Представя писмени бележки, в които е
посочил подробни аргументи за отмяна на процесното НП.
Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП - редовно призовани не изпращат
представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.Г.
Б. и Д. Д. П., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят и
1
депозираните от същият писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.06.2021 година бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GA с бл. №371484 от св. И.Г. Б. в присъствието на св. Д. Д. П. срещу П.
ХР. П., ЕГН ********** от гр. С., за това, че на 10.06.2021 г. в 18.00 часа в Община Ловеч,
на път Коритна – Български извор – Микре – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг –
Търговище /Разград – Шумен/ при следните обстоятелства: на км. 51+100 с посока на движение
към гр. Варна управлява товарен автомобил Ман ТГЛ с рег. № СВ **** АР собственост на „ВВЛ ****“ООД с Булстат
*********, като при рязко спиране да избегне насрещно движещ се навлязъл в неговата лента автомобил превозвайки и
неукрепен товар причинява имуществени вреди изразяващи се в щети по каросерията и на укрепения товар. Реализира ПТП
с материални щети. Пътува сам в автомобила. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
7510 с фабр. №ARDN0032, като уреда отчита 0 промила алкохол., с което виновно е нарушил
1. чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП – превозва товар, който не е укрепен с ПС от категория различна от категориите
ПС попадащи в обсега на Наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП
2. чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – участник в движението, който създава пречка за движението, имуществени вреди и
опасност за живота и здравето на хората от ЗдвП.
В АУАН не е посочено, от нарушението да са претърпени имуществени вреди. С акта
са иззети като доказателства: 1 бр. сведение,, 1 бр. КТ с номер **********. В АУАН в графа
възражения е вписано „Нямам възражения”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според
чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. В процесния казус, актосъставителят Б. като мл. автоконтрольор в Сектор
ПП при ОД на МВР Ловеч, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т. е. да съставя
актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно
постановление Николай Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч,
е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП упълномощен с 8121з-
515 от 14.05.2018 год., която заповед е приета и вложена като доказателство по делото.
От показанията на св. Б. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в
акта. Установява се, че на посочената в акта дата получили сигнал за настъпило ПТП, като
след пристигането им на мястото със свидетеля по акта съставили АУАН на водача на
2
процесния т.а., който им обяснил, че за да избегне удар с движещия се насреща в неговото
платно автомобил завил рязко при което управлявания от него автомобил излязъл извън
пътното платно при която маневра намиращият се в каросерията товар се разместил като по
този начин били нанесени щети по каросерията и на част от товара. Поради констатираното
съставили протокол за ПТП и АУАН заради неукрепения достатъчно товар.
От показанията на св. П. се установява, че е свидетел по съставяне на акта и
поддържа написаното в него. Установява се, че били изпратени на сигнал за настъпило ПТП,
като при пристигането им на място установили т.а. не на мястото на ПТП, а на отбивката,
където според него бил преместен, за да не пречи на движението. На място установили, че
товара не е бил укрепен като според показанията му имало „..нещо счупено..“. Водача им
казал, че набил рязко спирачките и спрял заради автомобил, който се движил насреща в
неговото платно, при което спиране товара се разместил. На място установили счупени
дъски, които били част от укреплението и се намирали в товарния обсег. По т. а. нямало
външни щети и същия бил в движение, само товара бил засегнат. На място колегата му
снимал товара и поради това, че водача на т.а. не посочил рег. номер на автомобила за който
твърдял, че е навлязъл в неговото платно за движение не направили проверка за верността
на тези твърдения.
С оглед на така събраните по делото гласни доказателства, съдът намира,
че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП
фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от
ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това
е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В
случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е
длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който
следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината ,
т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да
издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства
не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вменените
му нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Б. се установява, че
АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта св. П., също не е
очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от
ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.
40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
3
установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още
в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като
поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по
акта не са очевидци на нарушенията, актосъставителят е следвало да осигури присъствието
на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това, в
случая не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори
свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната
процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин
показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и П., които не са очевидци на
извършването на нарушението, не опровергаха възраженията на жалбоподателят.
На следващо място е налице разминаване, в описаните в акта и НП обстоятелства.
Според актосъставителят първото нарушение вменено във вина на жалбоподателят е, че е
превозвал товар който: "не е укрепен с ПС от категория различна от категориите ПС
попадащи в обхвата на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП". Това е изключително неясно,
непълно и объркващо описание на нарушението. Не е ясно какво точно не е изпълнил
жалбоподателя по повод укрепването на товара. Това нарушение е пренесено и в
обжалваното НП, където в обстоятелствената част отново липсва описание на нарушението,
като не са посочени обстоятелствата при които същото е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, а освен това, е налице и липса на описание и
относно това, че жалбоподателят е превозвал товар който: "не е укрепен с ПС от категория
различна от категориите ПС попадащи в обхвата на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП".
От събраните по делото писмени /писмо на Дирекция „Национална система 112“
Районен център 112 – Монтана/ и гласни доказателства, съдът прием, че с оглед
предотвратяване на ПТП жалбоподателят се е обадил на тел. 112, за да съобщи за инцидента,
в изпълнение на задълженията си визирани в разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДвП, както и
че именно във връзка с подаденият от същия сигнал полицейските служители са посетили
мястото на инцидента. От показанията на разпитаните по делото свидетели
/актосъставителят и свидетелят по акта/ се установи, че при пристигането им на мястото на
инцидента, т.а. се е намирал на отбивката, за да не пречи на движението, като и двамата
свидетели са категорични, че товара в камиона, управляван от жалбоподателя, е бил
завързан и обезопасен със специални колани, като е имало и поставени от водача
подсигуряващи укрепителни дъски, които са част от укрепването на товара. В подкрепа на
показанията на свидетелите е и приложения по делото от АНО и жалбоподателят снимков
материал, от който се вижда, че по пътното платно няма разпилян товар, не е нарушена
цялоста на товарния отсег на камиона, както и че не са налице, каквито и да е било щети,
както по товара, така и по товарния автомобил, а единствено е налице счупване на
крепителните подсигуряващи товара дъски, което е причинено в резултат от предприетото
рязко спиране от страна на жалбоподателя, за да предотврати ПТП. И двамата свидетели са
категорични, че на място жалбоподателя им обяснил, че е предприел рязко спиране, поради
движещ се насреща му в негово платно автомобил, която маневрата е била предприета, за да
предотврати настъпването на ПТП. Въпреки събраните доказателства обаче,
актосъставителят, без да провери обяснението на жалбоподателят съставил процесния
АУАН, в които посочил, че жалбоподателят е превозвал неукрепен товар и поради това е
причинил щети на МПС и товара, както и че е реализирал ПТП с материални щети.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП: "Който управлява пътно
превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127,
4
ал. 4, се наказва с глоба от:... хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни
неизправности при укрепването на товара", като управлението на ППС с неукрепен товар
при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара води до състав на
административно нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. В случая, както е посочено и по
– горе липсва пълно описание на нарушението и на обстоятелствата при които това
нарушение е извършено, така както изисква чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не е конкретизирано
какви действия не е извършил жалбоподателя съгласно Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП.,
какви опасни неизправности са били налице при укрепването на товара. В НП е
възпроизведен само състава на нарушението, но не са посочени конкретните действия
извършени от жалбоподателя, респ. неговото бездействие, ако е било налице такова.
Недопустимо е наказаното лице да се защитава срещу правна квалификация, а не срещу
конкретни факти и обстоятелства. Актосъставителят, а в последствие и АНО са
квалифицирали извършеното от жалбоподателят нарушение по чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
което нарушение му е наложено наказание на осн. чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП. Внимателния
прочит на разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП сочи, че Законът определя различни
наказания в зависимост от неизправностите. От съдържанието на фактическото описание
/неукрепен товар, без да е посочено, че това е в нарушение на изискванията на Наредба по
чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, не е възможно да се установи какви задължения по наредбата водача
е нарушил. В т. 20 на Приложение № 1 от Наредбата са посочени изискванията за
задържане, заключване, застопоряване и пряко привързване, пряко закрепване на товара, а в
т. 20. 4 е определено и "Допълнително оборудване (напр. подложки против приплъзване,
ъглови обезопасители, плъзгащи се ъглови обезопасители)", като с оглед на различните
хипотези и оценката за неизправността е посочена като значителна, а не винаги като опасна.
В т. 30 е посочено, че когато товарът е изцяло неосигурен, оценката на неизправността е
винаги опасна. При отразяване на фактите и обстоятелствата обаче актосъставителят, а в
последствие и АНО са посочили, че водачът е превозвал неукрепен товар, но липсва
описание, че в хода на проверката са били констатирани опасни неизправности. Никъде не е
изрично заявено, че товарът е изцяло необезопасен, в смисъл на "изцяло неосигурен",
поради което неизправността е опасна, както предвижда хипотезата на т. 30 от Приложение
1 на Наредбата. Напротив - от доказателствата по делото, се установи, че товара е бил
завързан и обезопасен със специални колани, като е имало и поставени от водача
подсигуряващи укрепителни дъски, които са част от укрепването на товара. В случая, не са
констатирани неизправности в укрепването на товара, които да са с характера на опасни,
предвид § 6, т. 73 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а и такива не са описани.
В този смисъл и описанието на фактите по горепосочения начин нарушава правото
на защита, тъй като не е ясно в какво точно се изразява неизпълнението на задълженията на
водача. От една страна се твърди, че товара не е укрепен, което предполага неизправност,
отразена в чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредбата като значителна, а не като опасна. От друга страна
на жалбоподателяг е наложено наказание за констатирана опасна неизправност при
укрепването, каквато в хода на съдебното следствие не бе установена. Съдът споделя
възражението на защитата, че използвания подход при описанието на фактите не позволява
5
да се установи по категоричен начин волята на наказващия орган относно извършеното
нарушение. Същевременно липсва изрично "обвинение" за това, че водачът е управлявал
пътно превозно средство с изцяло неосигурен /неукрепен/ товар, предпоставящ и
неизправността да е опасна, тъй като товара да не е бил обезопасен по начин съгласно
изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари.
Съгласно разпоредбата на чл.5, т.2 на Наредбата, водача е длъжен при екстремно
спиране, възникнало по време на движение да спре и провери обезопасения товар на най-
близкото безопасно място, което в случая, видно от събраните по делото доказателства е
направено от жалбоподателя, след като е предотвратил ПТП, като е сигнализирал
съответните органи за това. Поради което, съдът намира, за основателно и възражението на
процесуалният представител на жалбоподателят, че в случая водача не е следвало да бъде
санкциониран, тъй като е изпълнил свое правно регламентирано задължение.
Видно от обжалваното НП, отговорността на жалбоподателят е ангажирана и за
реализирано ПТП с материални щети, което нарушение остана недоказано в хода на
съдебното следствие, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че такова нарушение не е било установено в хода на производството,
още повече, че липсва и описание на същото. За това нарушение, подведено под нормата на
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено наказание на основание чл. 185 от
ЗДвП, която норма е обща, спрямо специалните норми в ЗДвП, предвидени да санкционират
водачите при допуснато от тях ПТП и не съответства на лаконично посоченото нарушение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски, в размер на 300.00 лева, следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г./ ОД на МВР
гр. Ловеч следва да заплати на П. ХР. П., ЕГН ********** от гр. С. сумата от 300.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата,
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906-000492 от 21.06.2021
год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч,
упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 год., с което са наложени на П. ХР. П., ЕГН
********** от гр. С., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП - глоба в
размер на 1500,00 лева и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на жалбоподателят П. ХР. П., ЕГН
********** от гр. С. сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7