МОТИВИ
към
решение № 64 от 12.02.2016 г. по а.н.д. № 1500 по описа на
Добричкия районен съд за 2015 г.
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - гр. Добрич предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на Б.Н.А. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание.
Редовно
призована за съдебно заседание, Районна прокуратура – Добрич не се
представлява.
Редовно
призован за съдебно заседание, обв. Б.Н.А. не се
явява, представлява се от упълномощен защитник – адвокат Дарина Дякова от АК -
Добрич.
Защитникът на обвиняемия Б.Н.А. пледира същият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба” в минимален
размер.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Непълнолетната А.М.Р. е родена на *** г. и до м. октомври
2014 г. живеела в с. Стожер, общ. Добричка в дома на родителите си. През 2012 г.
майка й заминала да работи в чужбина и за нея продължил да полага грижи баща й
- св. М.Р.Р.. След завършване на пети клас Р. спряла
да ходи на училище, а през 2014 г. се запознала с обв. Б.Н.А.
и двамата започнали да дружат. През месец октомври 2014 г. двамата решили да
заживеят заедно в дома на обв. А. ***, като в
изпълнение на замисленото св. А. Р. избягала от дома си. Баща й М.Р.Р. бил против случващото се и се опитал да я убеди да се
върне, но дъщеря му била категорична, че с обв. А. се обичат, ще живеят заедно
и ще се оженят, като заплашила баща си, че ако й попречи, ще се самоубие. Обв. А.
бил наясно, че св. А. Р. не е навършила 16-годишна възраст, но въпреки това
заживял с нея съпружески в дома си. Впоследствие св. Р. забременяла и през
месец февруари 2015 год. посетила лекар в гр. Добрич
по повод извършване на гинекологичен преглед. В тази връзка постъпил сигнал в
отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” гр. Добрич и била
извършена проверка, при която се установило, че действително А.
Р. живее на семейни начала с обвиняемия А., като от съжителството
им се родило и дете-Б.Б. А..
Описаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото доказателства: гласните доказателства, обективирани
посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели,
писмените доказателства - Сигнално писмо до РП – Добрич от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Добрич, както и от
останалите приложени по досъдебно производство № 119/2015 г. по описа на Второ
РУ при ОД на МВР – Добрич писмени доказателства, приобщени по приключване на
съдебното следствие на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал
по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Б.Н.А. ***
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл. 191, ал. 1 от НК, тъй като през
месец октомври 2014 г. в с. Стожер, общ. Добричка, обл. Добрич като пълнолетно
лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст – А.М.Р. с ЕГН **********.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото
доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние. Гласните
доказателства са еднопосочни и взаимно допълващи се, че именно пълнолетният
обвиняем Б.Н.А. /на 31 години към инкриминирания
период/ е заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16
години – св. А.М.Р., като тя е участвала напълно
доброволно в установяването на фактическото съжителство, наподобяващо
отношенията, които възникват при сключване на брак. Според Семейния кодекс,
лицата, които не са навършили 16 години, въобще не могат да сключват граждански
брак. Ето защо съдът намира за безспорно установено, че обв. А. и св. Р. не са
били сключили граждански брак, тъй като не съществува правна възможност за
неговото сключване. Налице е и форма на усложнена престъпна дейност –
продължено престъпление, тъй като е създадено едно трайно престъпно състояние.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл – обвиняемият А. е съзнавал, че Р. не е
навършила 16 години, предвиждал е установяването на фактическите отношения и ги
е желаел.
Причините за извършване на престъплението
следва да се търсят в пренебрежителното отношение на обвиняемия към установения
в страната правов ред.
Съдът намира, че
в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия Б.Н.А.,
по следните съображения:
Ноторно известно
е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две
възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно. Основанието за
това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята
малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Деянието, което
обвиняемият Б.А. е извършил е било възведено като
престъпление от компетентен орган - законодателният орган в Република България.
А е било възведено като престъпление, защото съдържа обществена опасност, която
не следва да бъде подценявана - преждевременното раждане при фактическото
съжителство с дете, каквато безспорно е св. А. Р., представлява фактор, който
смущава нормалното психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение,
възпитание и квалификация; роденото при такова фактическо съжителство дете се
отглежда или от друго дете, каквото безспорно е неговата ненавършила 14-годишна
или 16-годишна възраст, а оттам, и незряла майка, или на грижите на държавата с
произтичащите от това допълнителни негативи. Ако бъде прието, че традициите
изключват съставомерния характер на фактическото съжителство с дете, това
означава при тълкуване на закона да се създава нов закон, различен от този,
който е създаден от компетентен орган.
С оглед
изложеното, съдът намира, че е осъществено деяние с висока степен на обществена
опасност, придобило напоследък широко разпространение сред обществото ни,
поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би могла да намери
приложение.
Съдът намира, че деянието е извършено при наличие единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни
по местоживеене, липса на данни за образувани други наказателни производства,
както и на извършени противообществени прояви.
В
санкцията на правната норма на чл. 191, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. Б.А. е с чисто съдебно минало, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV от Глава VIII
от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78 а, ал. 1 от НК, съдът намери, че
следва да освободи обв. Б.А. от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание “глоба” в
минималния предвиден размер, а именно глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лв., което наказание би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки
предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока, както и
съобразявайки се с имотното му състояние. Тия обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и
превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално
по размер административно наказание “глоба”.
Така мотивиран, съдът постанови решението
си!
Районен съдия: .
/Данчо Димитров/