О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №285

 

 

гр. Бургас, 14.08.2019 г.

 

 

Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Председател:         Павел Ханджиев

Членове:      Румяна Казларова   

Илияна Балтова

 

като разгледа докладваното от съдия Ханджиев ч. т. д. № 231/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по повод частна жалба от “Л” О. , ЕИК *****, против Определение № 382 от 27.03.2019 г., постановено по т. д. № 161/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е допуснато обезпечение на предявения иск на осн. чл. 135 ЗЗД от А. И. Б. от гр. С. против И. В. В. , “Е” ЕО. и “Л” О. чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху недвижим имот: дворно място с площ 165 кв.м. в гр. С. заедно с построената в същото дворно място сграда с идентификатор 67800.501.80.1.

Жалбоподателят “Л. Б.” О. сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с трайна съдебна практика. В случая не била налице обезпечителна нужда за ищеца, тъй като исковата му молба по чл. 135 ЗЗД била вписана в Службата по вписванията, а вписването имало същите последици като налагането на възбрана. Липсвала на следващо място вероятна основателност на претенцията против ответника “Л” О. , който се явявал трето добросъвестно лице, а презумпцията за добросъвестност не била оборена от ищеца. Съдът, на последно място, не определил гаранция, която да бъде внесена от ищеца и не посочил доказателствата, въз основа на които приел, че такава е вече внесена. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба А. И. Б. е депозирал писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Изложил е аргументи против оплакванията на жалбоподателя и е поискал потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

 

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства може да се приеме, че ищецът е кредитор на първия ответник с вземане по договор за паричен заем; че първият ответник се е разпоредил със свой собствен недвижим имот в полза на втория ответник, който от своя страна го прехвърлил на третия ответник; че тези действия увреждат кредитора, тъй като водят до намаляване на имуществото му, което служи за общо обезпечение на кредиторите. Може обосновано да се приеме, че приобретателите на имота са знаели за увреждането на кредитора. Първият ответник е бил едноличен собственик на капитала на дружеството-втори ответник и при сключването на първата прехвърлителна сделка е действал, както в лично качество, така и като пълномощник на втория ответник. Следователно първият приобретател на имота е знаел за увреждането на кредитора чрез представителя си. Длъжникът В. и дружеството-трети ответник са свързани по такъв начин, че изводът за знание за увреждането на кредитора е най-вероятен към настоящия момент. Ищецът като адвокат е обслужвал юридически третия ответник. Ищецът и бившият управител на дружеството П. М. предоставят заедно адвокатски услуги и заедно представляват клиенти. Адв. П. адв. И. упражняват професията си на един и същи адрес.

Въз основа на тези факти може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Представените доказателства подкрепят тезата, че потестативното право за обявяване относителна недействителност на разпоредителните сделки с имота, претендирано от ищеца, вероятно съществува. В производството по обезпечаване на иска това е достатъчно, тъй като същинското доказване на фактите с правно значение ще се проведе в исковия процес. Ищецът има нужда от обезпечението, тъй като без запазване на имуществото за него ще бъде трудно да осъществи правата си по едно евентуално положително решение. Поисканата и наложена обезпечителна мярка (възбрана) е допустима и адекватна на обезпечителната нужда и исковата защита. Не е необходимо в случая обезпечението да се допуска при условие, че бъде внесена от ищеца гаранция. Съдът има основание да поиска такава, ако счете, че представените писмени доказателства не са достатъчни да обосноват вероятна основателност на иска. Както се изясни по-горе, случаят не е такъв.

Възражението в частната жалба относно несъществуването на обезпечителна нужда поради това, че исковата молба е вписана, е неоснователно. Обезпечението е допуснато с определение на съда от 27.03.2019 г. и няма спор, че към момента на изготвянето и депозирането на исковата молба пред съда тя не е била вписана. Към момента на произнасяне на съда обезпечителната нужда е съществувала така, както се приема и в ТР 6/2013 г. на ОСГТК. Последващото вписване на исковата молба е без значение за преценката дали към момента на произнасяне на съда предпоставките за допускане на обезпечението, в т.ч. обезпечителната нужда, са били налице. Ако вече не съществува причината, поради която обезпечението е допуснато, заинтересованата страна разполага с възможност да поиска отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 ГПК.

Неоснователно се поддържа, че искът не е вероятно основателен по отношение на частния жалбоподателя, тъй като той се явява трето добросъвестно лице, т.е. не е знаел за увреждането на кредитора. Както беше споменато по-горе, към момента са налице индиции за това, че между лице, което е съдружник и е било управител на дружеството-жалбоподател, и длъжника съществуват връзки, които правят в значителна степен вероятно последният приобретател също да е знаел за увреждането чрез своите представители.

Неоснователно е и оплакването във връзка с непоисканата от съда гаранция като условие за допускане на обезпечението. Представените писмени доказателства са достатъчни за извод, че искът е вероятно основателен.

При това положение обжалваното определение се явява законосъобразно, а частната жалба е неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 382 от 27.03.2019 г., постановено по т. д. № 161/2019 г. по описа на ОС - Бургас.

Определението не може да се обжалва.

 

 

Председател:

 

 

Членове: