Решение по дело №2300/2018 на Окръжен съд - Пловдив

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1229

                                                          гр.Пловдив 16.10.2018г.

 

                         В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

               Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.гр.д.№2300/2018г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

               Жалба по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.

               Обжалвани са действията на ЧСИ А.А. с район на действие ПОС по изп.д.№242/2018г. по описа на същия от длъжника „Рила-1“ АД,с които е издадено постановление за отказ за вдигане на наложените възбрани върху недвижимите имоти,собственост на длъжника,като жалбоподателят счита така издаденото постановление за незаконосъобразно и моли да се отмени.

               В срока е постъпило възражение на жалбата от взискателя,с което счита същата за недопустима и моли производството да се прекрати или алтернативно счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

               Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

               Изпълнителното производство е било образувано по издаден изпълнителен титул на взискателя „Мони-МГ“ ООД,който се е снабдил с изпълнителния титул по осъдително решение на въззивната инстанция,по което дело още решението не е влязло в законна сила.Видно от представеното изпълнително дело става ясно,че има подадена касационна жалба против решението на въззивната инстанция,като длъжника „Рила-1“ АД е внесло по сметка на ВКС сумата,предмет на изпълнителното производство и касационната инстанция е спряла производството по изпълнителното дело.Наред обаче с внесената гаранция в размер на цялото вземане,ЧСИ е наложил възбрани върху недвижимите имоти,собственост на длъжника.Длъжникът претендира за вдигане на възбраните,тъй като вземането е обезпечено с внасянето на сумата по сметка на ВКС,като сочи,че съществува опасност при наложените възбрани кредитите,които ползва да станат предсрочно изискуеми от страна на банката,поради което счита,че не е станал причина за налагането им.ЧСИ е отказал вдигането на възбраните,като счита на първо място,че производството по делото е спряно и не може да извършва действия по него и на второ място счита,че чрез наложените възбрани би се събрало вземането в пълния му размер,което е и целта на изпълнителното производство.Освен това и ЧСИ и взискателя считат,че жалбата е недопустима,тъй като не попада в хипотезите на нито един от текстовете на чл.435,ал.2 от ГПК,поради което молят производството по настоящото дело да се прекрати.

               Настоящата инстанция намира,че така подадената жалба попада в хипотезата на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК,поради което същата е допустима,а разгледана по същество е основателна поради следното:

               Както се посочи по-горе,изпълнителното дело е било образувано по издаден изпълнителен лист по осъдително решение на въззивната инстанция,което обаче не е влязло в законна сила и същото е обжалвано на касационна инстанция.Цялата сума е внесена като гаранция по делото от длъжника,поради което ВКС е спрял производството по изпълнителното дело.Така обжалваното действие на ЧСИ попада в хипотезата на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК,тъй като няма пречка дори и при спряно изпълнително производство ЧСИ да вдигне наложените възбрани върху недвижимите имоти,предмет на изпълнителното производство,или това е хипотеза на отказ за приключване на принудителното изпълнение.Това е така защото съгласно нормата на чл.442а от ГПК наложената възбрана/и/ върху недвижим имот/и/ имат обезпечителна функция да спомогнат за продажбата им и осребряване на същите в пари,за удовлетворяването на взискателя,което и целта на изпълнителното производство.Но в настоящия случай не сме изправени пред хипотезата за събиране на вземането,тъй като от представеното бордеро и от спирането на изпълнителното дело от ВКС става ясно,че цялата сума е внесена като обезпечение по делото,поради което при евентуален позитивен изход на същото взискателя би се удовлетворил изцяло за вземането си.Освен това без значение е цената на недвижимите имоти в настоящия случай,но така наложените възбрани са несъразмерни със стойността на задължението,което от своя страна води до незаконосъобразност на така наложените възбрани.След като претендираната сума е налична,то всякакви други запори,възбрани и тежести по отношение на движими вещи и недвижими имоти би било несъразмерно обезпечаване на вземането и би довело до загуба за длъжника.А смисълът на изпълнителното производство не е на всяка цена да се вреди на длъжника,а да се събере вземането на взискателя и същия да се удовлетвори в пълен размер.

              При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира,че към момента на обжалване на действията на ЧСИ А.А.,изразяващи се в отказ за вдигане на наложените възбрани върху недвижимите имоти,собственост на длъжника,не са налице условията за налагането им,поради което неправилно ЧСИ е отказал вдигането им,а от своя страна жалбата се явява основателна,поради което следва да се уважи.

               Следва да се посочи също така по отношение на факта,че длъжникът е предложил замяна на наложените възбрани с налагането на запор на движими вещи-леки автомобили,собственост на дружеството и правилно ЧСИ е отказал такова действие,тъй като производството по делото е спряно и същия не може да извършва изпълнителни действия по него.

               Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят на длъжника за настоящото производство в размер на 625лв.

               Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                          Р  Е  Ш  И:

            ОТМЕНЯ действията на ЧСИ А.А. с район на действие ПОС по изп.д.№242/2018г. по описа на същия ЧСИ,изразяващи се в отказ за вдигане на наложените възбрани върху недвижими имоти,собственост на длъжника „Рила-1“ АД като неправилни и незаконосъобразни и ВРЪЩА делото на същия ЧСИ за вдигане на възбраните.  

                ОСЪЖДА „МОНИ МГ“ ООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление на дейността:гр.****,представлявано от управителя Г. С. Р. да заплати на „Рила-1“ АД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление на дейността:гр.****,представлявано от И. П. В. направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 625лв./шестстотин двадесет и пет лв./.     

                РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                     Председател:                                                   Членове: