№ 203
гр. Велико Търново, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500327 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Община Русе срещу
Решение № 151/ 03.05.2023 г. по гр.д. № 116/ 2023 г. по описа на ОС – Русе в частта
му, с която съдът е осъдил Общината да заплати на М. С. И. сумата 27 215.50 лв. и на
М. Х. И. и Р. И. С. по 13 607.75 лв. по предявени от тях частични искове с правно
основание чл.59 ЗЗД, които суми представляват обезщетение за ползване на недвижим
имот – сграда с идентификатор 63427.1.25.4 със застроена площ 203 кв.м., находяща се
в гр. Русе, ул. Алея Възраждане, представляваща снек-бар „Баба Яга“, за периода от
09.12.2016 до 10.05.2021 г., ведно с мораторна лихва върху главниците на
обезщетенията за периода от 09.12.2018 г. до 10.05.2021 г. в размер на 6682.90 лв. за
първата и по 3341.47 лв. за втората и третата и със законната лихва върху главниците,
считано от завеждане на иска – 09.12.2021 г. до окончателното изплащане. Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Община – Русе –
„Мултикомерс-А“ ЕООД. С решението съдът е отхвърлил иска на М. С. И. за
разликата над 27 215.50 лв. до 30 810 лв. и на М. Х. И. и Р. И. С. за разликата над 13
607.75 лв. до 15 405 лв. за всяка, както и за периода от 10.05.2016 г. до 08.12.2018 г. и
частично исковете им за мораторна лихва върху главниците на обезщетенията, но
решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателят счита, че решаващите мотиви на съда страдат от вътрешни
1
противоречия и съдебното решение не е постановено при цялостен анализ на
събраните доказателства и установените в хода на съдебното дирене факти и
обстоятелства, не е съобразено и с формираната задължителна практика на ВКС в това
число с т.2 на ТР № 5/ 24.06.2017 г. и Постановление № 1/ 28.05.1979 г. на ППВС.
Съдът неправилно, в противоречие на събраните доказателства, приел, че през исковия
период Общината е ползвала процесния имот без основание, като поставил знак за
равенство между „ползване на сградата” и „непредаване на владението“. По делото
било установено, че фактическа власт върху имота е упражнявало третото лице –
помагач „Мултикомерс-А“ ЕООД, с което Общината не е имала никакво
правоотношение след 21.04.2013 г., когато договорът за наем между тях е бил
прекратен с изтичане на срока му и съответно тя не се е обогатила за сметка на ищците.
Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни М. С. И., М. Х. И. и Р. И. С. със становище за нейната
неоснователност. Поддържат, че съдът не е допуснал сочените от жалбоподателя
нарушения, правилно е ценил събраните доказателства и е извел законосъобразни
правни изводи. Общината била осъдена да предаде владението върху процесния имот
по иск по чл.108 ЗС с решение от 15.03.2012 г., но с предприети от нея редица правни
и фактически действия тя всячески пречила на собствениците да упражняват правата
си. Единственият юридически факт, пораждащ правото им на обезщетение, било
непредаването на имота от Общината, което ги лишило от възможността да го ползват,
а ползването му от трети лица било ирелевантно за правния спор. Моли решението да
бъде потвърдено. Процесуалният представител претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
ВТАС е счел исковата молба за нередовна и с Определение от 17.08.2023 г. е дал
указания на ищците за отстраняване на нередовностите. В определения им срок с
молба – становище ищците са изпълнили указанията.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
2
недопустимост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамките на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Безспорно е, че ищците М. С. И., М. Х. И. и Р. И. С. са собственици на
основание реституция и наследствено правоприемство на недвижим имот – сграда с
търговско предназначение с идентификатор 63427.1.25.4 със застроена площ 203 кв.м.,
находяща се в гр. Русе, ул. Алея Възраждане. С влязло в сила на 27.06.2012 г. решение
по гр.д. № 2016/ 2007 г. по описа на РС – Русе Община Русе е осъдена на основание
чл.108 ЗС да предаде на собствениците владението върху процесната сграда. Към
датата на влизане в сила на решението сградата е ползвана от „Муртикомерс А“ ЕООД
на основание сключен с Община Русе договор за наем № 2599/ 21.04.2008 г., който е
бил със срок до приемане на общия устройствен план на Парк на младежта, но не
повече от пет години считано от датата на подписването му, а с допълнително
споразумение от 05.06.2008 г. е договорено срокът да е до не по-късно от 21.04.2013 г.
На 11.02.2013 г. наемателят е заявил писмено желанието си за продължаване на
наемните отношения за обекта – л.57 от делото, но с писмо от 18.03.2013 г. – л.58,
получено на 22.03.2013 г., Община Русе го е уведомила, че искането му не може да
бъде удовлетворено, защото след изтичане на регламентирания петгодишен срок на
договора, т.е. от 21.04.2013 г., за в бъдеще обектът няма да бъде отдаван под наем от
Общината и че с изтичане на срока наемателят е длъжен да освободи обекта и да
посочи ден и час за предаването му, както и да заплати всички дължими наемни вноски
и консумативни разноски за имота и да закрие съответните партиди. Независимо, че
правото на собственост на ищците е било установено с цитираното решение по
ревнадикационен иск, Община Русе е съставила АЧОС № 9374/ 02.09.2019 г. за 100/
203 ид. части от имота и на 30.09.2019 г. е предявила иск за делба на същия.
Образуваното гр.д. № 5832/ 2019 г. е приключило с влязло в сила Решение № 260118/
10.02.2021 г. /необжалвано/, с което исковата претенция е отхвърлена. На 10.05.2021 г.
процесната сграда е предадена от нарочна комисия, определена със заповед на кмета
на Община Русе, на ищците, представлявани при приемането от адв. Г. Я.. В приемо-
предавателния протокол е отразено, че в помещенията са установени налични движими
вещи, представляващи кухненско оборудване, собственост на „Мултирест“ ЕООД,
което обстоятелство е удостоверено от З. В. С. – управител на това дружество,
присъствал при предаването. В съдебно заседание на 22.11.2022 г. по настоящото дело
/когато е разглеждано от РС – Русе – гр.д.№ 6687/21 г. по описа на РС/ пълномощникът
на ищците адв. Г. Я. е направил признание, че при предаването представителите на
Община Русе не са разполагали с ключ за сградата и дори възнамерявали да извикат
ключар, но се появило лицето Здравко Стойчев, което отключило сградата и на което
той дал 5-дневен срок да изнесе наличните вещи. Заявеното от него се потвърждава от
св. Цанка Великова – главен експерт в Общината в отдел „Общинска собственост и
3
земеделие“, участвала като член на комисията по предаване на обекта, че докато
чакали с пълномощника на ищците, се появил някакъв човек, който се представил за
представител на фирмата, стопанисваща заведението и разполагал с ключ. Установено
е, че във връзка с процесната сграда Община Русе е предоставяла множество
административни услуги на търговци. От Заповед № РД-01-167/ 30.01.2017 г. на кмета
на Община Русе се установява, че за процесния обект, представляващ снек-бар „Баба
Яга“, в полза на „Гастро феникс“ ЕООД, представлявано от управителя З. В. С. –
лицето, отключило сградата в деня на предаването й по протокола – е било издадено
удостоверение за категоризация № 200/ 15.08.2014 г., обезсилено със същата заповед, с
която е прекратена категоризацията на обекта. Видно от мотивите на заповедта
основанието за това е непредставяне от заявителя „Гастро феникс“ ЕООД на
изискуеми документи в това число копие на документи за собственост на обекта или
договор за наем или друг договор, удостоверяващ, че има право да извършва търговска
дейност в обекта. Същевременно на това дружество на 05.10.2017 г. е било разрешено
да постави преместваеми обекти пред заведението. След отказа за категоризация на
14.06.2018 г. то е депозирало ново искане за извършването на такава, което се
установява от писмо на Община Русе до него изх. № ТУ-13-47/ 29.06.2018 г. – л.70 от
делото и видно от Заповед № РД-01-2693/ 12.10.2018 г. е отказано определянето на
категория на обекта отново поради непредставяне на копие на договор за наем или
друг договор, удостоверяващ, че дружеството има право да извършва търговска
дейност в обекта. Категоризация е извършена едва през 2019 г. със Заповед № РД-01-
2965/ 02.10.2019 г. по заявление на „Мултирест“ ЕООД, чийто управител отново е З. В.
С.. Заявителят се е легитимирал като наемател на обекта по силата на сключен договор
за наем от 29.03.2019 г. с наемодател „Крас консултинг“ ЕООД. Този договор е
приложен към заявлението, подадено в Община Русе като част от изискуемите
документи, послужили за определянето на категория на обекта. Видно от приложени
по делото разрешения, издадени от Община Русе, в рамките на исковия период е
разрешавано обектът да функционира като лятна градина и летен бар – на
„Муртикомерс А“ ЕООД – от 23.04. до 23.05.2014 г. и от 04.05. до 04.06.2015 г., на
„Гастро феникс“ ЕООД от 18.04. до 18.05.2016 г. и от 06.06. до 06.07.2018 г., на
„Мултирест“ ЕООД за 2019 г. и 2020 г. От писмо на „Енерго-про продажби“АД се
установява, че титуляр на партидата на обекта с абонатен № 1144010 за целия период
от 19.10.2006 г. до 10.05.2021 г. е било „Мултикомерс-А“ ООД.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За да уважи частично исковите претенции, първоинстанционният съд е аргументирал
извода си за тяхната основателност с доводи за релевирано от Община Русе
неправомерно поведение – че след влизане в сила на осъдително съдебно решение тя
не е изпълнила същото и не е предала на ищците владението върху имота им, а е
продължила да оспорва правото им на собственост и по този начин неоснователно ги е
4
лишила от правото им да ползват собствения си недвижим имот и да получават доходи
от същия. Тези доводи са относими към иск на деликтно основание – по чл.49 вр. чл.45
ЗЗД, но не и към иск по чл.59 ЗЗД, с какъвто съдът е приел, че е сезиран. Претенциите
по осъдителните искове по чл.45 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди и по чл.59
ал.1 ЗЗД за имуществено изравняване в случай на неоснователно обогатяване могат да
са идентични – да се търси остойностяване и присъждане на пропусната от
собственика полза да извлича доходи от имота си, нереализирана поради определено
поведение на ответника, но фактическите състави на двата иска включват различни
елементи и изискват доказването на различни обстоятелства. При иска за непозволено
увреждане следва да бъде установено противоправно поведение – действие или
бездействие – на служители на Община Русе, в пряка причинно-следствена връзка с
което са настъпили вреди. При твърдения за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
трябва да бъде доказано, че настъпването им в патримониума на ищците в
претендирания размер не е предполагаемо и хипотетично, а те със сигурност биха
реализирали имуществена облага от наемната цена, ако не бе незаконосъобразното
бездействие на Общината, т.е. ако имотът им бе предаден своевременно. В този смисъл
са разясненията в ТР № 3/2021 г. от 13.01.2023 г., че причинените от деликт
пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат
доказани със сигурност пропуснатите ползи вследствие от неизпълнението на
договорно задължение. В случая поначало е неправилна преценката на ОС – Русе, че
Общината /чрез свои служители/ е допуснала противоправно поведение /“не е
проявила грижата на добър стопанин“/, защото още през 2012 г. ищците са разполагали
с влязло в сила решение, което се ползва с изпълнителна сила както срещу Община
Русе, така и срещу трети лица, намиращи се в имота, и при проявена активност от
тяхна страна не е имало пречка да получат фактическата власт върху него. Общината,
макар и да е оспорвала, че са собственици на цялата сграда, няма доказателства да е
препятствала възможността им да упражняват правата си на собственици.
Предприетите от нея правни действия по актуване на част от имота и завеждане дело за
делба не съставляват фактическа пречка за упражняване на правомощията на
действителните собственици. Отделно стои въпросът, че ако претенцията на ищците за
обезвреда бе основана на деликтно поведение, тя би била неоснователна и поради
липса на твърдения и ангажирани доказателства, че реализирането на приходи от наем
от имота им за исковия период е било сигурно /че са преговаряли с евентуални
наематели, че са били подготвени договори и пр./ и само поведението на служители на
Общината е осуетило увеличаването на актива на имуществото им.
Вземането с правно основание чл.59 ЗЗД възниква при установено лишено от
основание обогатяване на ответника чрез увеличаване актива на имуществото му или
намаляване пасива му чрез спестяване на необходими разходи и обедняване на ищеца,
които обогатяване и обедняване произтичат от един и същи факт или група общи
5
факти. При твърдения за неоснователно обогатяване от ползването без основание на
чужд имот в тежест на собственика на имота е да докаже, че ответникът е упражнявал
фактическа власт върху същия през исковия период. За разлика от иска по чл.45 ЗЗД, в
рамките на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД не следва да доказва пропуснатата полза, настъпила
поради невъзможността собственикът да го ползва лично или да събира граждански
плодове от него, защото тази вреда е пряк негативен резултат винаги, когато
собственикът е лишен от фактическата власт поради поведението на ответника.
Приема се, че ако ответникът ползва имота без правно основание, то обогатяването му
се изразява в спестения от него наем, който би плащал за същия имот, и съответства на
обедняването на собственика от неполучения пазарен наем за съответния период.
Размерът на пропуснатите ползи е определяем с помощта на вещо лице на база
средномесечния пазарен наем на идентични по вид и характеристики имоти със
същото или сходно местоположение.
В настоящия казус не се установи в исковия период ответната Община да е
упражнявала фактическа власт върху процесната сграда, а напротив, събраните
доказателства опровергават това. Безспорно, фактическата власт може да се упражнява
лично, включително чрез заключване и ограждане на имота, извършване на строителни
работи в него, държане на вещи и пр. или чрез трети лица, на които имотът е
предоставен за ползване на някакво основание. През целия период, от прекратяване на
наемния договор с третото лице – помагач „Муртикомерс А“ ЕООД на 21.04.2013 г. до
предаването на сградата на ищците, последната е била в държане на трети лица –
търговски дружества, с които обаче не се доказа Община Русе да е имала някакви
договорни правоотношения. Липсата на такива се потвърждава и от актовете на
Общината, издадени в административната процедура по определяне категоризация на
туристическия обект, в която тя е изисквала от съответния заявител да представи
документ за собственост или договор за наем, удостоверяващи правото му да
упражнява дейност в обекта и именно непредставянето на такъв е аргументирала
отказа за категоризация и обезсилване на издадено предходно удостоверение за
категоризация. Издаването на редица други разрешения не представлява форма на
упражняване на фактическа власт върху сградата, а е административна услуга по
искане на третите лица, ползващи обекта, за извършването на която Общината
получава възнаграждение, защото тези разрешения касаят терена пред и около обекта,
който е публична общинска собственост. Предприетото от Общината предаване на
имота не доказва упражняване на фактическа власт върху него, както считат ищците.
Безспорно е установено, че Община Русе не е разполагала с ключ от сградата, нито е
държала свои вещи в нея, а ключ е имал управителят на „Мултирест“ ЕООД, който е
осигурил достъп до обекта в деня на предаването му, и това дружество е държало
собствените си вещи в него, което се признава от ищците чрез изявленията по делото
на процесуалния им представител. Именно от управителя Здравко Стойчев адв. Г. Я. е
6
поискал да изнесе наличните вещи. Дружеството се е легитимирало като наемател по
договор не с Община Русе, а с трето за спора лице „Крас консултинг“ ЕООД, чиито
права да отдава имота под наем не са предмет на настоящия спор. След като не се
установи Община Русе да е упражнявала фактическа власт върху процесната сграда и
по този начин да се е обогатила за сметка на собствениците, не е осъществен
фактическият състав на чл.59 ал.1 ЗЗД, пораждащ вземане на последните за
обезщетение в размер на средната пазарна цена за исковия период.
По изложените съображения, като е достигнал до извод за основателност на
предявените от ищците срещу Община Русе искове, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено и исковите претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Неоснователността на главните искове обуславя
неоснователност и на акцесорните такива за мораторна лихва, по които решението на
ОС също следва да бъде отменено и исковете – отхвърлени.
По разноските: При този изход на спора следва да бъде отменено решението на
ОС – Русе и в частта за възложените в тежест на Община Русе разноски. На Общината
следва да се присъдят направените за въззивното производство разноски за заплатена
държавна такса, като М. С. И. следва да заплати сумата 667.97 лв., а М. Х. И. и Р. И. С.
по 338.99 лв. Тъй като жалбоподателят е представляван от юрисконсулт, на основание
чл.78 ал.8 ГПК следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции. Съдът определя допълнително възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 350 лв. /присъдено е такова с оглед отхвърлената част от
исковете/ и 500 лв. за въззивното производство, платими както следва: 350 лв. от М. И.
и по 250 лв. от М. И. и Р. С..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 151/ 03.05.2023 г. по гр.д. № 116/ 2023 г. по описа на ОС –
Русе в обжалваната му част и в частта за възложените на Община Русе разноски,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. С. И., ЕГН **********, гр.София, **********,
предявен срещу Община Русе като частичен, за сумата за 27 215.50 лв. – обезщетение
за ползване от Община Русе на недвижим имот – сграда с идентификатор 63427.1.25.4
със застроена площ 203 кв.м., находяща се в гр.Русе, ул. Алея Възраждане,
представляваща снек-бар „Баба Яга“, за периода от 09.12.2016 г. до 10.05.2021 г., както
и иска за сумата 6682.90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 09.12.2018 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на иска – 09.12.2021 г. до окончателното изплащане.
7
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Х. И., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“Сердика“,
********, ап.98, предявен срещу Община Русе като частичен, за сумата за 13 607.75 лв.
– обезщетение за ползване от Община Русе на недвижим имот – сграда с
идентификатор 63427.1.25.4 със застроена площ 203 кв.м., находяща се в гр.Русе, ул.
Алея Възраждане, представляваща снек-бар „Баба Яга“, за периода от 09.12.2016 г. до
10.05.2021 г., както и иска за сумата 3341.47 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата на обезщетението за периода от 09.12.2018 г. до 10.05.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 09.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. С., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“Лагера“,
********, предявен срещу Община Русе като частичен, за сумата за 13 607.75 лв. –
обезщетение за ползване от Община Русе на недвижим имот – сграда с идентификатор
63427.1.25.4 със застроена площ 203 кв.м., находяща се в гр.Русе, ул. Алея Възраждане,
представляваща снек-бар „Баба Яга“, за периода от 09.12.2016 г. до 10.05.2021 г., както
и иска за сумата 3341.47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата на
обезщетението за периода от 09.12.2018 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на иска – 09.12.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН **********, гр.София, **********, да заплати на
Община Русе сумата 667.97 лв. /шестстотин шестдесет и седем лв. и 97 ст./ –
направени по делото разноски, както и на основание чл.78 ал.8 ГПК сумата 350
/триста и петдесет/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА М. Х. И., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“Сердика“, ********,
ап.98, да заплати на Община Русе сумата 338.99 лв. /триста тридесет и осем лв. и 99
ст./ – направени по делото разноски, както и на основание чл.78 ал.8 ГПК сумата 250
/двеста и петдесет/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“Лагера“, ********, да
заплати на Община Русе сумата 349.86 лв. /триста четиридесет и девет лв. и 86 ст./ –
направени по делото разноски, както и на основание чл.78 ал.8 ГПК сумата 250
/двеста и петдесет/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
Община – Русе – „Мултикомерс-А“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9