Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05870 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Г.Х.П. срещу «Ангро Трейд» ООД, с която иска ответното дружество да му
заплати сумата в размер на 25 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ****,
**** и **** на ****, причинени от трудова злополука на 24.07.2018 г., сумата от
3 083,33 лева - законна лихва върху
главницата за обезщетение на неимуществени вреди за периода от 25.07.2018 г. до
11.10.2019 г., сумата от 2 693,94 лева – обезщетение за
имуществени вреди, състоящи се в разликата от полученото обезщетение от НОИ и
дължимото от работодателя трудово възнаграждение и сумата от 257,57 лева – законна лихва върху
главницата за обезщетение на имуществени вреди за периода от 21-во число на
съответния месец до 04.10.2019 г.
В исковата молба е посочено, че страните по делото се намирали в трудови отношения, при което ищецът заемал длъжността „*****“. Твърди се, че на 24.07.2018 г. е настъпил инцидент, при който мотокар е преминал през крака му, при което получил фрактура на десния крайник. С разпореждане на НОИ декларираната от работодателя злополука е приета за трудова, което разпореждане е влезнало в сила. Пояснява за извършена оперативни интервенции на крака, както и че се е намирал в отпуск поради трудова неработоспособност за времето от 24.07.2018 г. до 19.01.2019 г. Твърди, че договорът е прекратен на основание чл. 325, т. 1 КТ. Пояснява за претърпени неимуществени вреди - ****, **** и **** на ****. Пояснява, че е бил лишен да получава в пълен размер трудовото си възнаграждение през времето, когато се е намирал в отпуск поради нетрудоспособност. Допълва, че е получил 2000 лева от работодателя, които били необходими за заплащане на средствата за лечение.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Излагат се твърдения, че ищецът е проявил груба небрежност, тъй като се е возил странично на капака на двигателя на мотокара, без да има седящо място за него и при слизането е скочил в движение. Пострадалият грубо е нарушил инструкциите и правилата за експлоатация на мотокари, с което 95% е допринесъл за настъпването на злополуката. Счита, че не е установено фрактурите да се дължат на инцидента. Излага становище, че е завишено претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Излага аргументи, че обезщетението за имуществени вреди би следвало да се изчислява на базата на нетното трудово възнаграждение. С допълнителна молба пояснява, че ищецът е направил изявление, че е обезщетен за всички вреди, причинени от злополуката.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен
трудов договор от 03.07.2018 г., от който се установява, че страните се
намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността
„*****” с място на работа гр. С., бул. „****. Уговорено е основно месечно
възнаграждение в размер на 900 лева, което е платимо на 20 – то число, следващ
месеца, за който се начислява работната заплата, както и 0,6 % за придобит
професионален опит и стаж.
От заповед на
работодателя се установява, че на 21.01.2019 г. е прекратен трудовия договор по
взаимно съгласие на страните. В заповедта е отбелязано, че на работникла следва
да се изплати сумата от 1119,64 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Заповедта е връчена на работника, като същия се е
подписал, че е получил трудовата си книжка и няма финансови претенции към
работодателя. Изявлението на работника, че няма финансови претенции към
ответника е ирелевантно за настоящия спор, тъй като същото по същността си
представлява предварителен отказ от иск, което е недопустимо. Освен това изявлението
не е конкретизирано и не става ясно за кое няма претенции. Подобно изявлвение
следва да се тълкува заедно с целия текст на заповедта, в която единственото
описано парично задължение е обезщетението за непозлване на платен отпуск, при
което обсъжданото изявление се отнася до него.
Разпитаните свидетели И.Н.
и Г.С. дават информация, че на работното място се намират само едноместни
мотокари. Поясяват, че на мотокоратите не е позволено да се вози втори човек,
за което били инструктирани устно, както и съществувала писмена заповед в
склада. Също така на гърба на седалката на мотокра имало стикер с надпис и схема,
забраняваща возенето на втори човек на мотокара. Водачът на мотокара имал
задължение да преустанови неговото движение, когато се качи някое лице.
На 24.07.2018 г.
горепосочените двама свидетели са наблюдавали служителят Д.А. да управлява
мотокар марка „Тойота”, а ищецът Г.П. се е возил на същия мотокар, като е
седнал странично на капака на двигателя. Тогава
свидетелят И.Н. (заемащ длъжността ****) изпратил служител, който да преддаде
на ищеца да слезе от превозното средство. Свидетелят С. дава
информаци, че ищецът скочил в движение и в този момент водачът А. предприел
маневра да завива, при което гумата преминала през крака му. Скачането от
движение се подкрепя и от показанията на И.Н., който препредава информация от
водача на мотокара. Веднага след това ищецът започнал да вика от болка. Събрали
се служители, включително и началникът на склада И.Н., които установили рана на глезена на
десния крак на ищеца и оказали първа помощ, а впоследствие бил откаран до
болницата.
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите И.Н. и Г.С., въпреки че същите се намират в трудови
отношения с ответника. Показанията им са последователни, логични и
непротиворечиви. Двамата непосредствено са в наблюдавали как ищецът се е возил
на капака на двигателя на моткора, а свидетелят С. е възприел допълнително и
скачането в движение (единствено не е видял как гумата минава през крака). Също
така част от показанитя им кореспондират с писмените доказателства по делото
(заповед за придижване с мотокари, книга за извършен инструктаж и други).
По делото са разпитани
още свидетелите Р. Б. и Х.А., които са съседи на ищеца и подробно описват за здравословното състояние на Г.П. (счупване на
крака и за извършените две операции). Поясняват, че през първия месец ищецът се
е намирал в легнало положение, а впоследствие се придвижвал с патерици, като за
периода от 3 – 4 месеца е изилзал само пред болка, а после се разхождал само в
квартала. Към настоящия момент ищецът куцал. Споделят, че ищецът е живеел
заедно с брат си, който му е помагал в битовото обслужване, а двамата свидетели
са му помагали с извършваето на покупки от магазина и аптеката. Ищецът споделял
с тях за извършването на рехабилитации, както и за наличието на болки, които
продължавали и към настоящия момент. Споделят за
Настоящият състав дава
вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като логични и последвоателни.
Двамата са съседи на ищеца и имат чести контакти с ищеца, позволяващи
възприемане на неговото ежедневие и състояние.
От приложените епикризи
и изслушаното заключение на СМЕ става ясно, че в резултат на инцидента ищецът е
получил *** (***) ***. Счупени били двете кости (***), което било съпроводено с
разместване на костни фрагменти. Съществувало увреждане на кожата (***), което
се дължало на притискане от гумата. Става ясно, че ищецът бил опериран в деня
на инцидента, при което било извършено наместване на костите и фиксирането им
чрез плака и винтове от външната и вътрешната страна. След една година била
извършена втора операция за отсраняване на остеосинтезния материал, която била
част от процедурата по лечението. След първата операция болничното лечение е
продължило около една седмижа, а след втората – около 3 дни.
Вещото лице дава
информация, че възстановяването на ищеца продължило около 6 - 8 месеца, като за
първите 45 дни ходил с две патерици, а след това още около един месец с една
патерица. Посочва, че през първите 20 - 30 дни е търпял ограничения в битово и
хигиенно отношение, за което се е нуждаел от чужда помощ. Изпитвал силни ****
през първите дни, които постепенно с времето намалявали до отстраняването на
конците. Към момента глезенната става е зарастнала и движенията били
възстановени, а походката била самостоятелсна и без помощни средства.
Съществували белези в областта на глезена, а при физическо натоварване и
промяна на времето се появявала болка, но без функционален дефицит в движенията
на крака. Към момента съществувало накуцване, което юяло да отшуми след 1 – 2
години, през който период продължава да съществува психоогическия ефект от
фрактурата.
Съдът кредитира
заключението на СМЕ, тъй като е компетентно дадено, обоносвано и намиращо опора
в писмените доказателства по делото (епикризи, амбулаторни листове и други
медицински документи).
Горното дава основание
на съда да приеме, че злополуката е довела до счупването на крака на ищеца,
което е наложило извършенето на двете операции. В резулатат на това ищецът е
изпитал силни ****, които в началото са били с голям интензитет и с времето са
отшумявали, но към момента са налични при промяна на времето и извършването на
физически натоварвания на крака. Ищецът е изпитал психически и
емоционални терзания заради
ограниченията, които е търпял в ежедневието (невъзможност самостоятелно да се
обслужва битово и хигиенно; да пазарува; да се придвижда).
По делото е
представено, а и страните не спорят, че с влязло в сила разпореждане № 49 от
13.09.2018 г. на длъжностно лице на НОИ, с което злополуката е приета за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Не спори от страните, а
и от приложеното платежно нареждане става ясно, че ответната страна е изплатила
на ищеца сумата в размер на 2 000 лева. Видно от решение на съдружниците на
дружеството работодател, а и от стр. 2 на отговора на исковата молба става
ясно, че тази сума е дадена за извършване на лечение, т. е. за покриване на
разходите свързани с лечението.
Представени са болнични
листове, от които става ясно, че ищецът се е намирал във временна неработоспособност
за периода от 24.07.2018 г. до 19.01.2019 г. Видно тези документи и
заключението на съдебно - медицинската експертиза се установява, че
нетрудоспособността се дължи на травматичното увреждане, причинено от трудовата
злополука.
Изслушано е основно и
допълнително заключение на съдебно – счетоводна ексепртиза, които не са
оспорени от страните по делото. Основното заключение на експертизата дава
информация, че разликата между уговореното брутно трудово възнаграждение, което
ищецът би получил за периода от 24.07.2018 г. до 19.01.2019 г., ако не ползвал
отпуск поради неработоспособност и полученото от НОИ обезщетение, е в размер на
2419,69 лева, а разликата между нетното възнаграждение и обезщетението от НОИ
възлиза на 1264,96 лева. При изчиславане на тези размери, вещото лице е
ползвало уговореното основно месечно възнаграждение от 900 лева (не са
начислявани суми за трудов стаж), като посочва, че платеното от работодателя за
първите три дни от болничния отпуск е 213,76 лева. Пояснява, че ищецът е
получил възнаграждение в размер на 1 425 лева за месец юли 2018 г., но до
датата на трудовата злополука, т. е. за периода от 04.07.2018 г. до 24.07.2018
г. В съдебно заседание вещото лице посочва, че сумата над основоното месено
възнаграждение е във връзка с начислени суми по пътни листа, които не са
уговорени в трудовия договор.
Допълнително заключение
отчита пропуснатата заплата през първите три дни от отпуска за
неработоспосбност, като се вземе предвид среднодневното възнаграждение при
реално полученото възнаграждение за целия месец юли, а не единствено за
основаната месечна работна заплата. Според този вариант разликата между
брутното трудово възнаграждение и обезщетението от НОИ е 2693,94 лева.
Съдът приема за
правилен подходът в основното заключение, тъй като получените сумите над
уговорената в договора основна месечна заплата, се отнасят за реално
осъществени транспортни курсове, доколкото според вещото лице са свързани с
пътните листове. В трудовия договор липсват подобни уговорки и не се представиха
писмени доказателства в тази насока,
поради което не следва да се вземат като част основата служеща за изчисление на
дължимото от работодателя на работника през първите три дни при отпуск за
неработоспособност.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществен вреди, както и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че страните по делото се намирали в трудови правоотношения, както и настъпването на трудова злополука на 24.07.2018 г., установена по съответния административен ред с влязъл в сила административен акт. Ищецът следва да установи, че уврежданията на десния крайник се дължат на трудовата злополука. Ищецът следва да докаже наличието на неимуществени вреди (****, **** и **** на ****), които са резултат на получените увреждания от злополуката, както и да докаже размера на претенциите си. Ищцовата страна следва да установи наличието на имуществени вреди и техния размер, изразяващ се в разликата между полученото обезщетение от НОИ и дължимото от работодателя трудово възнаграждение.
Ответникът следва да докаже възражението си, че ищецът е проявил груба небрежност, с което е допринесъл 95 % за настъпването на трудовата злополука, изразяващо се в неправилна експлоатация на мотокара, както и че ищецът е направил изявление, че е обезщетен за настъпилите вреди от злополуката.
Съгласно чл. 200, ал.
1 КТ
за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Съгласно чл. 200, ал.
3 КТ
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена
и имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по
обществено осигуряване.
Безспорно по делото е, че страните се
намирали в трудови правоотношения. Съдът счита, че е налице трудова злополука
по смисъла на чл. 55, ал. 1
КСО, която е установена за
такава по съответния ред, видно от представените по делото доказателства, а
именно разпореждане 49 от 13.09.2018 г. на длъжностно лице на НОИ, който
административен акт е влязъл в сила.
Установи се, че злополуката
е довела до счупването на крака на ищеца, което е наложило извършенето на двете
операции. В резулатат на това ищецът е изпитал неимуществени вреди (****, както
и психически и
емоционален дискомфорт заради ограниченията, които е търпял в ежедневието).
При определяне на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди – болки, страдания и психически дискомфорт, съдът следва да съобрази комплексния критерий за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на законовия текст не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания.
При определяне на размера на
обезщетението съдът отчита най - вече вида и мястото на увреждането, а именно
касае за счупване на две кости в областта на глезена, придружено с нараняване
на кожата. Съобрази се проведените две оперативни интервенции, свързани с
престой в болнично заведение, както и че ищецът за период от около 20 – 30 дни
се е намирал легнало положение. Съобразиха се още изпитаните болки от травмата,
които са били с голям интензитет в първия месец, а впоследствие са отшумявали,
но съществуват към момента при промяна на времето или при физичски натоварвания.
Отчита се също изпитаните трудности в ежедневието, което се е отразило
психически на ищеца. Взе се предвид младата възраст на ищеца, което е свързано
нормалното му възстановяване, продължило около 8 месеца без усложнения. С оглед
на всички тези правнорелевантни факти съдът намира, че справедливият размер на
процесното обезщетение се равнява на сумата в размер на 18 000 лева.
Съгласно чл. 201, ал.
2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Обикновената
небрежност не е основание за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал.
2 КТ.
Грубата небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите
действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият
работник следва да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия
вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Работникът действа
при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна обстановка.
Съдът намира, че пострадалият е допуснал
груба небрежност, като се е качил на мотокара, за да се вози и впоследствие е
скочил в движение. Касае за неизпълнение на трудово задължение за спазване на
охраната и безопасността на труда, което е свързано с поведението на ищеца и
водача на мотокара. Последният е позовлил на Г.П. да се вози на капака на
двигателя. От своя страна ищецът е бил известен (устно и писмено) за забраната
за качване на втори човек на мотокара и въпреки това е пренебрегнал тази
забарана. Нещо повече ищецът е скочил в движение, с което съществено е
допринесъл настъпването на вредоносния резултат. Елементарната грижа по
безопасност на работник изисква да не се качава на превозно средство, когато
липсва обособено място, както и да не се скача в движение, тъй като съществува
голям риск от нараняване. Това мотивира съда да приеме, че е налице 2/3
съпричиняване от ищцовата страна, при което обезщетението за неимуществени
вреди следва да се намали до размера на 6 000 лева, а претенцията за разликата
от тази сума до предявения размер следва да се отхвърли.
Тази сума не следва да се намалява с
платените 2 000 лева от работодателя, тъй като тази сума е предназначена за
обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по
лечение.
На следващо място трудовата злополука е
причинила нетрудоспособност на ищцата за периода от 24.07.2018 г. до 19.01.2019
г., за което са издадени болнични листове. Установи се, че нетрудоспособността
се дължи на травматичното увреждане от трудовата злополука. Тъй като
нетрудоспособността се дължи на трудовата злополука, то ищецът има право на
обезщетение за търпените имуществени вреди от загуба на трудов доход, който
представлява разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност и размера на възнаграждението, което би получила, ако не
беше претърпял трудова злополука.
Съдът счита, че определянето на
обезщетението за пропусната полза следва да се определи на базата на брутното
възнаграждение без приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ
и вноските за социално осигуряване, тъй като последните по принцип са в тежест
на работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово
възнаграждение и се удържат от него едва при плащането му. Основната заплата и
допълнителните трудови възнаграждения формират брутното трудово възнаграждение
(чл. 3
от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №
4/07 г.) и по силата на чл. 245 КТ именно то се дължи от
работодателя на работника/служителя. Поради това и обезщетението по чл. 200, ал.
3 КТ
за пропусната полза следва да се извърши на базата на това възнаграждение, а
ако за него се дължат публични задължения, те ще се удържат от работодателя или
от съдебния изпълнител от обезщетението при изплащането му (Решение № 335/10.01.12
г. по гр.д.№ 1230/10 г., ВКС, IV ГО).
Вещото лице е посочило, че разликата
между уговореното брутно трудово възнаграждение, което ищецът би получил за
периода от 24.07.2018 г. до 19.01.2019 г., ако не ползвал отпуск поради
неработоспособност и полученото от НОИ обезщетение, е в размер на 2 419,69
лева. Тази сума следва да бъде намалена с 2/3 (степента на съпричиняване), при
което същата е в размер на 806,56 лева.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 3
ЗЗД при непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Това налага да се присъди
обезщетение за забава на вземането за обезвреда на неимуществените вреди (6 000
лева), считано от 24.07.2014 г. – датата на трудовата злополука до подаване на
исковата молба, което възлиза на 740 лева.
По отношение на лихвата за забава на вземането за обезвреда на имуществени вреди за прпуснат трудов доход (806,56 лева), то същото е дължимо от 21 – во число на съответния месец от процесния период, при което неговият размер е 70,93 лева.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК ищцовата страна има
право да получи разноски съобразно уважената част на исковите претенции. Видно
от представения договор за правна защита се установява, че ищецът е заплатил
1560 лева за адвокатски хонорар. В този смисъл има право да получи сумата от
382,90 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна има право да получи разноски съобразно отхвърлената част на исковите претенции. Ответникът е направил разноски в размер на 1500 лева за адвокатски хонорар. Неоснователни са възраженията на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като същият при отчитане на материалния интерес на всяка от четирите искови претенции, е съобразен с минмалните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение ответникъ следва да получи 1131,83 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6
ГПК ответното дружество
следва да заплати държавна такса и разноски за експертизи съобразно уважената
част на исковите претенции. Предвид изложеното ответникът следва да заплати
сумата от 88,36 лева за възнаграждения за
вещи лица и 390 лева - държавна такса по трите искови претенции.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА «Ангро Трейд» ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. «Кракра» №
39, ет. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.П., ЕГН **********,*** сумата в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически дискомфорт,
причинени от трудова злополука, настъпила на 24.07.2018 г., както и сумата в размер на 740 лева, представляваща обезщетение за
забава на вземането за обезвреда на неимуществените вреди, считано от 24.07.2018
г. до 11.10.2019 г., и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за разликата от 6000 лева до предявения размер от 25 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и за разликата от 740 лева до
предявения размер от 3 083,33 лева.
ОСЪЖДА «Ангро Трейд» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. «Кракра» № 39, ет. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.П.,
ЕГН **********,*** сумата в
размер на 806,56 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 24.07.2018 г. до 19.01.2019 г., представляващо разликата между брутното трудовото
възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бе претърпял трудова злополука,
и обезщетението за безработица, което получава за същия период, както и сумата в размер на 70,93 лева, представляваща обезщетение
за забава на вземането за обезвреда на горепосочените имуществените вреди,
сичтано от 21.08.2018 г. до 11.10.2019 г., и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликата от 806,56 лева до
предявения размер от 2
693,94 лева – обезщетение за имуществени вреди от пропуснат трудов доход за
горепосочения период, както и за разликата от 70,93
лева до предявения размер от 257,57 лева.
ОСЪЖДА «Ангро Трейд» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. «Кракра» № 39, ет. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.П.,
ЕГН **********,*** сумата в
размер на 382,90 лева – направени
разноски, съответни на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Г.Х.П., ЕГН **********,*** сумата в размер на ДА ЗАПЛАТИ на «Ангро
Трейд» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. «Кракра» № 39, ет. 2, ап. 8 сумата от 1
131,83 лева - направени
разноски, съответни на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА «Ангро Трейд» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. «Кракра» № 39, ет. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Перник сумата в размер на 478,36 лева, представляваща дължима държавна такса и депозит за
вещи лица, съответни на уважената
част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.