П Р О Т О К О Л
Година 2017 Град ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД VІІІ-ми
наказателен
На 11.05.2017 година състав
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ПОПОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.Р.М.
2.П.М.
Секретар Д.И.
Прокурор ***
Сложи за разглеждане докладваното от съдия
ПОПОВ
НОХ дело № 2723 по описа за 2016
година.
На именното повикване в 10.00 часа
се явиха
ПОДСЪДИМАТА Т.Ц.Х. редовно
призована се явява лично и с адв. П.Я. с пълномощно
от преди.
ПОДСЪДИМИЯТ М.Г.М. редовно призован се явява лично.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.С.П. редовно
призован се явява лично и с адв.Д.П. с пълномощно по
делото и адв.Н.М. с пълномощно от преди.
ЗА РП Плевен редовно призовани се явява прокурор ***.
СВИДЕТЕЛИТЕ
В.П.Ц., редовно призован се явява лично.
А.П.П., редовно призован се явява лично.
Д.Г.Й., редовно призована не се явява.
М.Т.Г., редовно призован се явява лично.
В.Н. ***в, редовно призован не се явява.
Я.В.К., нередовно призован не се явява.
С.Б.В. редовно призован не
се явява.
Р.В.Б., нередовно призован не се явява.
Ю.В.Б., нередовно призован не се явява.
Л.Д.Т., редовно призован се явява лично.
П.К.Й., редовно призована се явява лично.
М.Й.Ц., редовно призована се явява лично.
В.Н.Г., редовно призована се явява лично.
М.Д.Х., редовно призована се явява лично.
Б.П.П., редовно призована се явява лично.
Ц.П.Д., редовно призована-лично.
С.П.А., редовно призован-лично.
С.М.Т., редовно призована- лично.
И.А.Х., редовно призована не се явява.
Е.М.Д., редовно призована се явява лично.
Д.К.А., редовно призована не се явява.
М.А.Т., редовно призована не се явява.
ЕКСПЕРТИ:
Инж. С.Л.К., редовно призован се явява лично.
Инж. Й.Н.И. – Б., редовно призована се явява лично.
Арх. Л.Е.Л., редовно призован се явява лично.
Инж.С.И.С., редовно призована се явява лично.
Инж.В.П.Д., редовно призован не се явява.
За Министерство на финансите-ощетено
дружество, редовно призовани,
се явява *** със заповед № ЧР-05-12 от
26.02.2015г.
Съдът докладва постъпил граждански иск от Държавата
представлявана от ***-министър на финансите за нанесени вреди вследствие на деянието срещу
подсъдимите Т.Ц.Х. с ЕГН **********, М.Г.М. с ЕГН ********** и Р.С.П. с ЕГН **********
за сумата от 211 649,85 лева и моли да
бъде конституиран като граждански ищец в настоящото производство.
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ:Да се даде ход на делото. Считам, че
гражданския иск е предявен своевременно и няма пречка да бъде приет за
съвместно разглеждане.
Адв.Я.: Да се даде ход на делото. Своевременно е
предявен гр.иск. По същество ще взема становище по основателността.
ПОДСЪДИМИЯТ М.М. – сам ще се защитавам, да се даде ход на делото.
Адв.П.:Уважаеми
господин председател, действително сме във време на предявен гр.иск. Считам, обаче,
че ще същият ще затрудни наказателното производство и в този смисъл Ви моля да
него приемате за съвместно разглеждане.
Съдът след като взе предвид становището на
страните, намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на
делото, по отношение на ГИ същият е своевременно предявен и няма пречки да бъде
приет за съвместно разглеждане, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
КОНСТИТУИРА на осн.
чл.74 от НПК в качеството на гр.ищец Държавата-представлявана от *** министър
на финансите, който ще се представлява в настоящото производство от юрк. ***.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от Държавата
представлявана от ***-министър на финансите граждански иск срещу подсъдимите Т.Ц.Х.
с ЕГН **********, М.Г.М. с ЕГН ********** и Р.С.П. с ЕГН ********** за сумата
от 211 649,85 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие инкриминираното деяние.
Съдът изведе свидетелите от залата, с изключение
на гр.ищец в лицето на юрк.***.
Сне самоличност на подсъдимите.
Т.Ц.Х., родена на ***г. в гр.Д. ***. Живее в с.град.
Български гражданин. Със средно образование. Разведена. Пенсионер. Не е
осъждана. ЕГН:**********
Т.Х.: Получила
съм препис от ОА преди повече от 7 дни.
М.Г.М., роден на ***г***. Български гражданин. С
висше образование. Разведен. Управител на „***. Не е осъждан. ЕГН:**********
М.М.: Получил
съм препис от ОА преди повече от 7 дни.
Р.С.П., роден на ***г***. Български гражданин. С
висше образование. Женен. Управител на „***. Не е осъждан. ЕГН:**********.
Р.П.: Получил съм препис от ОА преди повече от 7
дни.
Сне самоличност на свидетелите.
В.П.Ц. на 76г., неос., без
родство с подсъдимите
А.П.П. –59г., ос.,б.р.
М.Т.Г. на 67г., неос. , б.р.
Л.Д.Т. – на 71г., неос., б.р.
П.К.Й. - на 59г., неос., б.р.
М.Й.Ц. – на 76г., неос., б.р.
В.Н.Г. – на 66г., неос., б.р.
М.Д.Х. – на 78г., неос., б.р.
Б.П.П. – на 78г., неос, б.р.
Ц.П.Д. на 63г., неос., б.р.
С.П.А. – на 66г., неос., б.р.
С.М.Т. – на 57г., неос., б.р.
Е.М.Д. –на 32г., неос., б.р.
Съдът разяснява на свидетелите наказателната
отговорност по чл.290 от НК и те обещаха да кажат истината, след което се отведоха
от залата.
Сне самоличност на ВЛ.
Инж. С.Л.К. – на 79 г., неос., б.р.
Инж. Й.Н.И. – Б. – на 67г., неос.,б.р.
Арх. Л.Е.Л. – на 70г., неос., б.р.
Инж.С.И.С. – на 38г., неос., б.р.
Съдът
разяснява на експертите отговорността по чл.291 от НК и те обещаха
да дадат вярно и безпристрастно заключение.
На страните се разясниха
правата по чл.274 и 275 от НПК и всички останали процесуални права.
ПРОКУРОРЪТ- не правя отвод
на съдебния състав, нямам нови искания, възражения също нямам.
Юрк.***: не правя отвод на съда, искания нямам.
Адв.Я.: отводи не правим, нови искания нямаме.
Адв.П.: нямам искания, отвод на съдебния състав не
правя
ПОДСЪДИМИЯТ М.М.: не
правя отвод на съда, нямам искания.
Адв.М.:
Не правя отвод на съда, нямам искания.
След като взе предвид
становището на страните, съдът намира, че са налице предпоставките за откриване
на съдебното следствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на ОА от прокурора.
Т.Ц.Х.: Разбирам в какво съм обвинена, не се
признавам за виновна, обяснения ще дам на по-късен етап.
М.Г.М.:Разбирам обвинението, не се признавам за
виновен, на този етап няма да давам обяснения.
Р.С.П.: Разбирам обвинението, не се признавам за
виновен, обяснения ще дам на по-късен
етап.
Съдът след като се запозна с материалите по делото
счита, че безспорно са налице предпоставките на чл. 288 ал.1 т.2 от НПК. Извършеното
престъпление от страна на подсъдимите е със значителен общественоувреждащ
ефект и без съмнение представлява документна измама в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, поради следните съображения:
1.Размерът на предмета на посегателство, като тежест на извършеното е обективиран в
размера на присвоеното - 211 649,85 лв., който многократно, повече от
6 пъти, надхвърля законовите критерии за особено големи размери – в случая 33
600лв. Т.е налице е щета на бюджета в размер на близо 882 МРЗ, вместо
изискуемите 140 МРЗ.
2. Значимостта на изпълняваната функция в обществото на една от
подсъдимите – да следи за разходването на стотици хиляди левове бюджетни
средства, отпуснати за ремонт на сгради и съоръжения за обществено ползване,
със значение за хиляди жители на
населеното място.
3. Механизма на извършването му - налице е безспорно особено интензивна
упоритост за осъществяване на престъпна дейност в продължение на месеци, при
условията на продължавано престъпление и в съучастие между най-малко три
лица.
4. Изключително важно в случая е да се открои и факта, че престъпното
създаване на документи с цел парично облагодетелстване, е предшествано и има за
цел да прикрие незаконосъобразно извършени ремонтни дейности, следствие на
което безспорен е факта, че нараства неимоверно опасността от причиняване не
само на имуществени щети за съответните сгради и съоръжения за обществено
ползване, но и поставяне в реална опасност на живота и здравето на хиляди
жители, сред които и немалка част – деца,
на населеното място, които обитават сградите – църква и училище, или са
в пряка угроза от невъзможността да бъдат защитени от изграденото
хидротехническо съоръжение. Още повече, че в случая е налице едно оправдано
занижено внимание от страна на цялата общественост към подобен род опасност,
предвид извършените ремонтни дейности в изброените сгради и съоръжения за
обществено ползване. Само този безспорен факт е абсолютно достатъчен, за да
обуслови изискуемата от закона квалификация „особено тежък случай“. Няма спор,
че извършеното от подсъдимите следва да получи, освен адекватна законова
оценка, и напълно справедлива моралната укоримост,
както и особена нетърпимост като към един от многото и продължаващи случаи на
тежки злоупотреби с обществено имущество от страна на всички останали членове
на обществото. Налице е изискването на Постановление № 3 от 25, 26, 27.06.1970
г. по н. д. № 3/70 г., Пленум на ВС, съгласно което „Случаят е особено тежък,
когато извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и другите
отегчаващи обстоятелства по делото разкриват изключително висока степен на
обществена опасност на деянието или дееца.“
В подкрепа на гореизложеното следва да се посочи поне част от
константата съдебна практика в подобни случаи:
1.Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г., Пленум на ВС,
изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г.
2. Постановление № 3 от 25, 26, 27.06.1970 г. по н. д. № 3/70 г., Пленум
на ВС.
3.Решение № 142 от 3.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 160/2014 г., I н. о.,
НК, докладчик съдията Р.П. - чл. 212, ал. 5, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК – щета в размер на 222
457,60 лв.
4. Решение № 1 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 714/2008
г., I н. о., НК, докладчик съдията Бойка Попова – „Особено тежкият случай може
да е налице не само когато и деянието и дееца се отличават с изключително
висока обществена опасност. Достатъчно е такава да е обществената опасност само
на деянието или само на дееца.
Що се касае до преобладаващо позитивните данни за личността на виновния
в случая, въззивният съд с основание ги е третирал
при решението си да смекчи наложените от основния съд санкции.“
5. Решение N: 104 от 3.08.1987 г. по н.д. N: 68/87 г., I н.о. „Крупният размер на паричната равностойност на предмета на документната
измама наред с другите отегчаващи обстоятелства може да обоснове извод, че
случаят е особено тежък по смисъла на чл. 212, ал. 4 НК.“
6. Решение № 3, постановено на 15.06.2009 година по н.д.№ 571/2008
година на ВКС на РБ-3-то н.о.
7. Решение от 2016 година, гр.Варна, ВОС, на осемнадесети август през
две хиляди и шестнадесета година по ВНОХД № 613 по описа на ВОС за 2016 година, съгласно което: „Категорично
следва да се приеме,че се касае за “особено тежък случай” на измама,поради
което и квалификацията по чл.211 пр.1 НК е законосъобразна.
По делото е доказано,че стойността на щетата е няколко пъти над тази,определяща наличието на “особено големи
размери”.Съдът не споделя виждането на прокурора от ВОП,който намира,че този
факт не следва да се отчита допълнително.Това не е така,защото и само
стойността може да доведе до извод за “особено тежък случай” и квалификация по
посочения законов текст.Това например е възприето не само в Решение №
3,постановено на 15.06.2009 година по н.д.№ 571/2008 година на ВКС на РБ-3-то
н.о.,но и в много други актове на тази висша съдебна инстанция.
Това е така,защото :”…следва да се вземат предвид всички обстоятелства в
съвкупност,които обуславят степента на обществена опасност на конкретното
деяние и личността на дееца.”/ВКС Р № 193/14.05.1991 г по н.д.№ 35/91 г на 1-во
н.о.,докладчик Н.Филчев/.При това ,”За да се квалифицира случаят като “особено
тежък” е необходимо извършеното деяние,поради обективната си специфика далеч да
надхвърля обикновените случаи на същото престъпление.Особено тежкият случай
може да е налице не само когато деянието и деецът се отличават с изключително
висока степен на обществена опасност. Достатъчно е такава да е обществената
опасност само на деянието или само на дееца”/ВКС Р № 1/15.01.2009 г по н.д.№
714/2008 г ,1-во н.о.,докладчик Б.Попова/.
Съгласно съдебната практика следва задължително да се имат предвид,както
всички особености на конкретното поведение на дееца,така и характера и тежестта на настъпилите от престъпното му
поведение последици / ВКС Р № 362/05.01.2015 г по н.д.№ 1046/2014 г, Р № 12/21.01.2015 г по н.д. № 1180/2014 г и
др./.
В настоящите мотиви съдът вече
изложи виждането си,че се касае за стройна и на практика безотказна схема на
подсъдимия да осъществява измами и се облагодетелства значимо.С
размах,инициативност и впечатляващи упоритост и зъл умисъл той е постигал
набелязаната цел при изключителни по своя характер мерки престъпленията му да
не бъдат разкрити и наказани.Съставянето на множество документи и то по
изключително “професионален “ начин, компрометирането на длъжностни лица и
институции са били инструмент,ловко използван за осъществяването на престъпните
деяния и осуетяване възможността от възмездие за тях.Подсъдимият е действал при
впечатляващ престъпен маниер,с размах и при пълна липса на задръжки,включително
и от морален характер.Начинът на осъществяване на деянията,особено-с пострадала
св.Т. ,както и предприетите след това действия сочат на изключителни умения на
подсъдимия да мами и заблуждава.Включването и на международна институция е
елемент,който е напълно необичаен при
осъществяването на деянията по чл.209-211 НК.
Налице са и изключително тежки последици за пострадалата от втория
епизод-Н.Т..Тя и детето й са лишени от възможността да имат свой дом, в
продължение на 5 години и до настоящия момент те живеят под наем,без реална
перспектива за преодоляване на значимия имотен проблем.
С оглед твърденията на защитата настоящият съдебен състав отбелязва,че нито в теорията,нито в съдебната практика
се изисква като задължителна предпоставка да е налице предходно осъждане на
дееца, за да се приеме наличието на “особено тежък случай”. Решенията на ВКС на
РБ в обратен смисъл са многобройни и изброяването им в настоящите мотиви е
напълно излишно, но крайният извод е ясен, а именно че и неосъждан към момента
на деянието извършител може да е с изключително висока степен на обществена
опасност предвид характеристиките и особеностите на престъплението,неговите
последици и др.“
8. Решение № 594 от 28.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 588/2010 г., III н.
о., НК, докладчик съдията ***: „Изводите, че извършеното
присвояване на чуждо имущество има за предмет особено големи размери и
представлява особено тежък случай са правилни. Те са обусловени от фактическите
данни за размера на присвоеното, представляващо 564 минимални работни заплати
към 1996 г., когато е извършено престъплението. Изводите за изпълването на този
критерий съответстват изцяло на закона и указанията по тълкуването и
прилагането му, дадени с ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС. Особената тежест на
извършеното посегателство срещу собствеността също е мотивирана в атакуваните актове.
Тя е обусловена от броя на деянията в единното престъпление, сочещ за престъпна
упоритост, и от начина на извършването им, използването на престъпна схема за
отклоняване на хранителни продукти по време на тежка икономическа криза, от
величината на предмета на присвояването на чуждото имущество надхвърляща
трикратно законовия критерий за особено големи размери. Обществената опасност
на деянието е завишена и предвид твърде високите длъжностни позиции на
подсъдимите А. и Б. в йерархията на МО, които по правило трябва да са пример за
спазване на законите и морала от българското офицерство.“
9. Решение № 311 от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1027/2013 г., III н.
о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев --
10. Решение № 4 от 6.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 2827/2011 г., I н. о.,
НК, докладчик председателят Пламен Томов
11. Решение № 269 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 865/2012 г., III н.
о., НК, докладчик председателят Саша Раданова
12. Решение № 158 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 69/2011 г., III н.
о., НК, докладчик председателят Саша Раданова
13. Решение № 216 от 13.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 134/2010 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова
14. Решение № 459 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 502/2009 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова
15. Решение № 154 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 121/2009 г., II н.
о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев
16. Решение № 512 от 22.12.2008 г. на ВКС по к. д. № 429/2008 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Капка Костова
От компетентността на ОП-Плевен е да прецени дали са налице и извършени
престъпления от страна на Т.Х. и Ал. П. по чл. 219, 282 от НК.
Предвид обстоятелството, че делото се изпраща на ОП-Плевен, следва да се
посочи и следният факт:
1. Видно от материалите по делото е, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
ощетеното лице – Министерство на Финансите на РБ и Община Д.***. С
постановление на ОП-Плевен от 30.06.15г. е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № Д-36/12г. и делото е изпратено на
РП-Плевен по компетентност. Без да се спира на факта, че постановлението е
погрешно като правни изводи, твърде неясно смислово и логически противоречиво,
съдът е длъжен да отбележи, че безспорно
е допуснато съществено нарушение на чл.248 ал.2 т.3 от НПК. Видно от самото
постановление е, че същото е изпратено за сведение само на обвинените лица – П.,
Хинков и Тодорова, но не и на ощетените лица - Министерство на Финансите на РБ
и Община Д.***, чиито бюджети са ощетени, според прокурора от ПлОП, със стотици хиляди левове. Въпросните лица не са
уведомявани за провежданото наказателно производство и безспорно са били
нарушени драстично и неясно защо правата им по чл. 243 ал.3 от НПК, не само по
време на провеждане на досъдебно производство № Д-36/12г. на ПлОП, но и на досъд. пр. №
2055/15г. по описа на Районна прокуратура – Плевен. По последното е налице
протокол за уведомяване на юридическо лице, претърпяло вреди от престъпление за
правата му в съдебното производство с дата 24.1016г., адресирано до
Междуведомствена комисия. С писмо от 01.11.16г. МВР отговаря на разследващия
орган, първо, че МНВП-МС не е ЮЛ. И второ, че пострадал в случая е МФ. Последващи процесуални действия по защита правата на
пострадалото лице от страна на прокуратурата липсват. Посочените нарушения
безспорно водят до драстично неспазване на правото на защита на ощетените лица.
С разпореждане в горепосочения смисъл, съдията-докладчик е прекратил съдебното
производство по НОХД № 2723/16г. на Плевенски районен съд и е изпратил делото в
РП-Плевен за последващи процесуални действия по
отстраняване на допуснатите нарушения. Съдебният акт е протестиран
от страна на РП-Плевен. В протеста си
прокурорът потвърждава факта, че
постановлението на ОП-Плевен не е изпращано на ощетените юридически лица,
„което е абсолютно изискване на чл. 243 ал.3 от НПК“. Потвърждава още, че това
представлява „съществено нарушение на процесуалните правила“. Вероятно от притеснение
от по-горестоящия прокурор, не изпълнява
разпореждането на ПлРС, щом е съгласен с наличието на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а протестира съдебния
акт, за който всъщност посочва в протеста, че е основателен.
С определение от 20.02.17г. състав на ПлОС е
отменил разпореждането на ПлРС и е постановил връщане
на делото в ПлРС. В мотивите на определението на ПлОС също се потвърждава, че ощетеното юридическо лице има
право по чл. 243 ал.3 от НПК и посочва как не може да се отстрани допуснатото
нарушение, но не се посочва как следва да бъде отстранено допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила, защото приема, че няма такива.
В тази връзка, без да коментира правилността на определението на ПлОС, съдът счита за необходимо да посочи само малка част
от константната съдебна практика по
въпроса „налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила, при липса
на изпълнение на задълженията на прокурора по чл. 243 ал.3 от НПК“ :
1. “Най-сетне, макар законът да не урежда изрично в чл. 248 и чл. 249 от НПК правата на ощетените юридически лица, респективно нарушаването на техните
права като основание за връщане делото на прокурора, настоящият докладчик
намира, че правилото на чл. 249, ал. 2, т. 3 предл.
трето от НПК на общо основание следва да се прилага и в случаите, когато в
досъдебното производство са били допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата и на ощетеното
юридическо лице. Аргументи в тази насока съдията -докладчик открива в разпоредбата
на чл. 213, ал.1 от НПК, с оглед задължението на прокурора да уведоми ощетеното
юридическо лице, когато откаже да образува досъдебно производство, в чл. 243, ал. 3 предл.
3 от НПК, въвеждащо правото на ощетеното юридическо лице да обжалва постановлението
за прекратяване на досъдебното производство, и в чл. 84, ал.1 от НПК относно
гарантираното право на юридическите лица, претърпели вреди от престъплението,
да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и
да се установят като граждански ищци. В настоящия си вид и съдържание, диспозитивната част на обвиненията срещу тримата обвиняеми
не дава възможност на действително ощетеното юридическо лице "БТК" АД
да участва по предвидения в закона ред в съдебната фаза на наказателното
производство, което от своя страна води на ограничаване правата и законните
интереси на посоченото дружество. Специално за хипотези като настоящата, в
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по т. д. № 2/ 2002 г., в пункт 1,
абзац втори от обстоятелствената част ВКС, ОСНК, изрично е имал повод да
отбележи, че "По принцип процесуалното нарушение е съществено по смисъла
на чл. 241, ал. 2, т. 3 НПК и чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК (отменени, сегашни
текстове на чл. 248, ал. 2, т. 3 и чл. 288, т.1 от НПК), когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на онези участници в предварителното
производство, които в първия случай предстои да бъдат конституирани, а във
втория - вече са били конституирани като страни по смисъла на чл. 252 НПК в
съдебната фаза на процеса...". НОХД № 2726/2013 г. по описа на БРС.
2. „Според практиката на ВКС – „лишаването на пострадалия от правото да
обжалва постановлението на прокурора за пълно или частично прекратяване на
наказателното производство е съществено процесуално нарушение…” /Р-53-1995-І
н.о.; Р-122-1995-ІІ н.о./. - въззивно частно
наказателно дело № 64 по описа за 2014 ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
3. „Определението на
първостепенния съд е било съобщено на Окръжна п. – Б. , на Р. Н. В., на О. Б. ,
на обв. Е. Г. и нейния упълномощен защитник.
Пострадалото юридическо лице „Б“ ЕООД – Б. не е било уведомено за постановеното
от съда определение, нито му е било разяснено правото му на жалба срещу него в
указания в чл.243, ал.6 от НПК седмодневен срок за обжалване.
Описаните нарушения на процесуалните правила, допуснати от прокурора и
първостепенния съд, са съществени, тъй като са засегнали процесуалните права на
ощетеното юридическо лице „Б“ ЕООД – Б. , като са го лишили от възможността да
упражни правото си на жалба срещу постановените по наказателното дело актове –
постановление за прекратяване на наказателното производство и определение на
първата инстанция, произнесено по реда на чл.243, ал.4 от НПК. Доколкото с това
определение съдът е отменил изцяло постановлението за прекратяване на
наказателното производство и е върнал делото на прокурора със задължителни
указания, налице е отново висящо досъдебно производство и в случай на последващо негово прекратяване, при редовно уведомяване на процесното търговско дружество, същото ще разполага със
законовата възможност да упражни правото си на жалба срещу прекратителния
прокурорски акт. Постановеният от първостепенния съд резултат – цялостна отмяна
на постановлението за прекратяване на производството – практически връща делото
в предходен процесуален стадий, като по този начин се охраняват процесуалните
права на ощетеното юридическо лице и му се гарантира упражняването на правото
му жалба по чл.243, ал.3 от НПК, което при досегашното развитие на процеса се
оказва нарушено. Липсва друг възможен изход на настоящия спор, при който въззивната инстанция да може да възстанови пропуснатата не
по вина на ощетеното юридическо лице възможност да обжалва постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателния процес.“ - ВЧНД №217 по описа за
2016г. АПЕЛАТИВЕН СЪД - ГРАД БУРГАС,
наказателно отделение.
4. „В настоящия случай, липсват данни прокурорът да е връчил преписи от
постановлението на всички лица, имащи право на жалба срещу същото, като по този
начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което следва да
бъде отстранено и да бъде гарантирано правото на всички правоимащи
лица да депозират жалба срещу постановлението за частично прекратяване.“ - ЧНД
№ 11 по описа за 2017 год., Врачански окръжен съд наказателно отделение в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и
седемнадесета година.
Поради гореизложените съображения съдът счита,
че безспорно са
налице предпоставките на чл. 288 ал.1 т.2 от НПК. Извършеното
престъпление от страна на подсъдимите
е подсъдно на по-горен съд и следва да се
прекрати съдебното производство по НОХД № по описа
на ПлРС, а делото да се изпрати на ОП-Плевен, за последващи
процесуални действия.
Воден от горното и на основание чл. 288 ал.1 т.2 от НПК, съдията-докладчик:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2723/16г. описа на Плевенски
районен съд и изпраща делото на ОП-Плевен, за последващи
процесуални действия.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес пред ПлОС.
За явяване в съдебно заседание на ВЛ - инж. С.Л.К. , инж. Й.Н.И. – Б., арх. Л.Е.Л. и инж.С.И.С. да се изплати възнаграждение в размер на 20лв. на
всеки един от тях.
ПРОТОКОЛЪТ е написан в с.з., което приключи в 10.35 часа.
Секретар: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.