Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 13162 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество
/КПКОНПИ/ против Я.М.Ф. иск по
чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане
в полза на държавата на имущество
на обща стойност
514 093.60лв.,
от които сумата 391 100лв. на основание чл.151 вр.
чл.142, ал.2, т.1 ЗПКОНПИ, представляваща приход от продажба на недвижим имот;
сумата ***. на основание чл.151 вр. чл.142, ал.2, т.1 ЗПКОНПИ, представляваща вноски по банкова сметка ***.60лв. на основание чл.147 вр. чл.141 ЗПКОНПИ, представляваща получена облага от
престъпление.
В исковата молба се излага, че
ответникът е привлечен в качеството на обвиняем по
ДП № 1000-47/2018г. по описа
на Митница Бургас, а впоследствие с одобрено споразумение от 29.03.2019г. по
НОХД № 177/2019г. на РС-Свиленград
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.251, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108,
ал.1, т.17 ЗПКОНПИ. Въз основа
уведомление от Районна прокуратура-Свиленград от 04.12.2018г. комисията взела решение и започнала проверка на 18.12.2018г., обхващаща периода от 09.07.2015г. /датата на навършване на
пълнолетие/ до 18.12.2018г., в
рамките на която били събрани
данни относно личното имущество, участие в търговски дружества, притежание на МПС, банкова информация за разкрити банкови
сметки и движението по тях, данъчно-осигурителна
информация, статистически данни от НСИ относно
общия разход за издръжка по
години и задгранични пътувания, въз основа на които
установено значително несъответствие в имуществото по смисъла на
§1, т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ. Във връзка с това било
взето решение за предявяване на иск против
ответника за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество на стойност
514 093.60лв. Сочи се, че в
проверявания период придобил недвижим имот в гр.София на цена от 9 999лв.,
който продал за 9900лв., но към деня на отчуждаването е на пазарна стойност 391 100лв.
и тази сума в съответствие с чл. 148, ал.2 ЗПКОНПИ подлежи на отнемане. За
намерените в ответника 300 000 турски лири, в левова равностойност на 95
628.60лв., предмет на престъплението, и внесените по банкова сметка 27 365лв.
не са установени законни източници.
Ответникът оспорва иска с доводи,
че намерените у него 300 000 турски лири при влизане на граничен пункт
„Капитан Андреево“ от Република Турция в Република България представлява
вземане на неговия починал баща по договор за заем с турски гражданин . Поддържа,
че като един от наследниците притежава 1/5 ид.ч. от
нея или сумата 60 000 турски лири /19125.72лв./, поради което са със
законен източник. Твърди, че внесените по банковата му сметка парични суми са
осигурени от неговите родители и предназначени за плащането на такси и издръжка
във връзка с обучението като студент в Медицински университет гр.София, както и
за плащането на наем от името на „М.-****“ ЕООД в полза на „П.**“ ЕООД по
сключен между тези дружества договор за наем. Към края на проверявания период
посочените парични суми не са налични и в този смисъл няма основание за
отнемането им в полза на държавата. По отношение недвижимия имот сочи, че
придобиването му е предшествано от сключен с „Л.ЛТД“ ЕООД предварителен
договор, с който поел задължението да осъществи действия по промяна
предназначението на имота с цел неговото застрояване, да учреди право на строеж
и осъществи за своя сметка построяването на сграда, което не се реализирало и
по тази причина договорът в тази част бил развален по взаимно съгласие с последващо прехвърляне на собствеността с друг договор за
продажба на посочено от продавача трето лице „М..БГ“ ЕООД. Именно с оглед тези
уговорки продажната цена и по двете разпоредителни сделки била значително
по-ниска от данъчната оценка, съответно оспорва пазарната стойност към деня на
отчуждаването да възлиза на 391 100лв.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
С протокол от 18.12.2018г. на ТД
на КОНПИ-гр.София е образувана проверка по ЗПКОНПИ за установяване значително
несъответствие в имуществото на Я.М.Ф.. Основание за това е постъпило уведомление
№ 1157/14.11.2018г. от Районна прокуратура-Свиленград за образувано ДП № 1000-47/2018г.
по описа на Митница-Бургас с привличане в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл.251, ал.1 НК за това, че на 07.11.2018г. на митнически пункт
„Капитан Андреево“ при влизане от Република Турция в Република България
пренасял и в нарушение на Валутния закон не декларирал 300 000 турски
лири, в равностойност на 95 628.60лв. Престъплението, за което е повдигнато обвинение
попада в основанието по чл.108, ал.1, т.17 ЗПКОНПИ.
По делото не е представен препис,
но не се спори, че с одобрено споразумение от 29.03.2019г. по НОХД № 177/2019г.
по описа на РС-Свиленград ответникът е признат за виновен в извършването на
престъплението. Към този момент намерената у него парична сума 300 000
турски лири се съхранявала в банков трезор ползван от Агенция „Митници“, която
не е била отнета в полза на държавата /чл.251, ал.2 НК/, а съдът разпоредил
нейното връщане на обвиняемия.
На основание чл.112, ал.3 ЗПКОНПИ
проверката обхваща периода от навършване на пълнолетие 09.07.2015г. до 18.12.2018г.
След извършването й е взето решение № 2351/09.10.2019г. за внасяне на иск в
съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
От представената справка от НБД
„Население“ е видно, че ответникът няма
сключен граждански брак и деца. Няма данни за установено съжителство на семейни
начала. Негови родители са баща М.Ф. /починал през 2018г./, майка П.Б.Ф., има
двама братя М.Ф. и А.Ф., както и сестра С.Ф.-Х..
От събраните писмени
доказателства се установява, че на 26.08.2015г. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 64, том I, рег.№ 6325, дело № 45/2015г., Я.Ф. придобил от „Л.ЛТД“ ЕООД, управлявано
и представлявано от сирийския гражданин И.Н., правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2819.2876, находящ се в гр.София, район Връбница, с площ 4969 кв.м.;
трайно предназначение на територията-земеделска; начин на трайно ползване-за
друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
68134.2819.1827;68134.2819.1828; 68134.2819.1845; 68134.2819.1826; 68134.2819.907;
68134.2819.1814; 68134.2819.1843; 68134.2819.2915; 68134.2819.1859;
68134.2819.1858; 68134.2819.2799 и 68134.2819.2892, срещу заплатена продажна
цена от 9 999лв. Към деня на сделката данъчната оценка за имота е
104 721.70лв.
Продажбата е предшествана от
сключен предварителен договор на 03.08.2015г., с който дружеството „Л.ЛТД“ ЕООД
се задължило да прехвърли правото на собственост на Я.Ф. на посочената по-горе
цена, срещу поето от последния задължение, освен плащането на цената, да извърши
действия по инвестиционно проучване и проектиране, да инициира процедура по
одобряване на частично изменение на плана за регулация и застрояване с цел промяна
параметрите на застрояване, след което да учреди право на строеж на това
дружество или на посочено от него трето лице; да построи в имота сграда за своя
сметка и да предаде на възложителя част от обектите съобразно уговорените
условия. В тази част договорът има характеристиките на предварителен за
учредяване право на строеж и на изработка във връзка с построяването на сграда,
при липса на данни и твърдения ответникът да е изпълнил тези задължения.
На 06.03.2017г. сключили
споразумение за прекратяване на предварителния договор по взаимно съгласие с
уговаряне в т.4 Я.Ф. да прехвърли имота на „М..БГ“ ЕООД, направено с договор за
покупко-продажба от 17.03.2017г., обективиран в НА №
119, том I, рег.№ 5111, дело № 105/2017г. С
него е уговорена цена от 9 900лв., която видно от представения нотариален
акт е получена от ответника, в качеството на продавач. Към датата на тази
сделка данъчната оценка за имота също е 104 721.70лв.
Относно пазарната стойност на
недвижимия имот по делото са изслушани заключенията на три СТЕ-основна,
повторна и в състав от три вещи лица.
Според първото заключение пазарната
стойност към деня на придобиването /2015г./ възлиза на 67 902лв., а към
деня на отчуждаването /2017г./-136 217лв. Приложеният от вещото лице метод
за определяне е по пазарни аналози чрез осредняване с определен коефициент на офертни цени на имоти в района на оценявания със сходни
характеристики при посоченото, че в този район предлагането на имоти е силно
ограничено.
Според повторното заключение
имотът е с трайно предназначение на земеделска земя и се намира в парк без
промяна в статута му; част е от отреждане за гробищен парк и не е изваден от
фонда за земеделските земи. За него не е приложена регулация, тъй като до
парцела няма достъп, т.е. представлява нива в урбанизирана територия с влязъл в
сила, но неприложен ПУП. Застрояване в района няма и не се разрешава по
влязлата в сила регулация по ОУП и ПУП. През имота преминава сервитут, което допълнително го обременява. След проучване
вещото лице не е констатирало сключването на сделки за имоти със сходни
параметри и местоположение. По тези причини счита, че за имота не може да се
определи пазарна стойност, защото поради местоположението, градоустройствения
статут със забрана за застрояване, липсата на достъп /път/ до него и наличието
на сервитут на практика не би могъл да се продаде на
свободния пазар.
Вещите лица по изслушаната тройна
експертиза считат, че метода по пазарни аналози е по начало правилен, но в
случая неприложим заради характеристиките на имота с отреждането му за парк
/гробищен парк/, неговото местоположение и рядкостта
на сделки в района, които биха послужили като ориентир при оценяването, но с
коефициент, както е било направено в първата експертиза. Приемат, че би могъл
да бъде оценен по пазарни цени на имоти със сходни характеристики според
предвиденото в §1, т.2 ДР на ЗОС като обезщетение в случай на отчуждение от
общината за обществено мероприятие, но няма данни за такива процедури. Сочат
още, че аналогични от практиката им на експерти при публични продани на недвижими имоти без застрояване-попадащи в улица
или парк, трайна практика е да се търгуват на цени близки до минималната, на
която може да бъде закупен при отчуждаване, а именно данъчна оценка. Затова
дават заключение, че стойността на имота към датата на придобиването, на
отчуждаването и на предявяването на иска е съизмерима с данъчната му оценка 104 721.70лв.
От представените справки от НАП и
НОИ се установява, че за периода 2015г.-2017г. няма декларирани доходи по ЗДДФЛ,
а през 2018г. деклариран осигурителен доход в общ размер на 758.33лв. от
работодател „П.Т.“ ЕООД.
Ответникът е титуляр на една
банкова сметка *** „Централна кооперативна банка“ АД в лева BG84
******, открита на
29.08.2017г. и понастоящем активна, по която през 2017г. и 2018г. са постъпвали
суми в общ размер на 27 365лв. От представеното извлечение е видно, че
част от постъпилите суми са били нареждани с преводи по банкова сметка ***и
университет гр.София за заплащане на такси за обучение, друга част преведени по
сметка на „П.**“ ЕООД за плащане на наем и консумативи, съответно теглени в
брой. Към 17.09.2018г. сметката е активна, но без наличност. В началото на
2019г. са постъпили нови суми, но доколкото това е извън проверявания период не
следва да се вземат предвид.
Представени са писмени
доказателства, видно от които в периода 2015г.-2019г. ответникът е бил студент
по специалност „фармация“ в Медицински университет гр.София, както и разходни
касови ордери от 2017г. за заплатен от „М.-****“ ЕООД наем на „П.**“ ЕООД по
сключен между двете дружества договор за наем, в които документи Я.Ф. е посочен
като пълномощник на „Мир -2004“ ЕООД.
Относно произхода на намерената у
ответника при преминаване на границата на 07.11.2018г. парична сума е представена
декларация от 25.11.2017г. на турски език, придружена с превод на български
език, в която турският гражданин Ф.Ф.декларира, че на
тази дата взел безлихвен заем от М.Ф. в размер на 300 000 турски лири с
условието да го върне в рамките на една година.
В приложените протоколи за разпит, извършени в рамките на проведеното
досъдебно производство, Я.Ф. и неговият брат М.Ф. са заявили, че баща им М.Ф.
починал през м.01.2018г. и започнали да уреждат въпросите свързани с
наследството. При пътуването си до Турция заемът бил върнат от посоченото лице
на тях.
От приетото като доказателство
писмо рег.№ 328200-1415/25.02.2019г. на ГД „Гранична полиция“ се установява, че
за проверявания период 2015г.-2018г. ответникът има 12 задгранични пътувания до
Турция, в по-голямата си част еднодневни или с една нощувка. Според
заключението на вещото лице по повторната СИЕ, което съдът кредитира, разходите
за тези пътувания възлизат на сумата общо от 1566.02лв., като за база на изчислението
е възприета Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
Според
заключенията на вещите лица по извършената основна и повторна СИЕ за периода
09.07.2015г.-18.12.2018г. необходимите разходи за издръжка на семейство от един
член по данни на НСИ възлизат на 19 158.55лв.
Въз
основа горното съдът обоснова следните правни изводи:
Съгласно чл.141 ЗПКОНПИ на
отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобито имущество, което се
счита за такова, ако не е с установен
законен източник-чл.5, ал.1 от закона. Основание за комисията да предяви иск по
чл.153 ЗПКОНПИ е формирано след проверка обосновано предположение, че дадено
имущество е придобито незаконно при установено значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице. Затова на доказване в съдебното
производство, освен изискването проверяваният да е привлечен като обвиняем или
осъден за някое от престъпленията изброени в чл.22 от закона, следва да се
установи и значително несъответствие в имуществото му, което според дефиницията
на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ е онзи размер на несъответствието между имуществото
и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период.
На изследване подлежи
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания
период, увеличението му през същия период от законни източници /доходи, приходи
и източници на финансиране по §1, т.2/, направените през това време разходи
/обичайни по смисъла на §1, т.9 и извънредни/ и възникналите задължения. Ако на
тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде
оправдано със законни източници за забогатяване, остава логичното заключение,
че произходът на забогатяването е незаконен /мотиви към Решение № 13/13.10.2012г. по к.д.№ № 6/2012г. на Конституционния съд/.
За да опровергае това в тежест на проверявания е да докаже с допустимите по ГПК
доказателствени средства, че получените на законно
основание доходи и/или приходи надвишават разходите за проверявания период или, че конкретно
придобито имущество е със законен източник.
Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ
доходи, приходи и източници на финансиране са възнаграждение, получено по
трудово и служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, от
упражняване на свободна професия, чистият доход от предприемаческа дейност,
дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за
придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска
дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания,
лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на
имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от
застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически
лица. По смисъла на §1, т.8 нетни доходи са доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му, а според §1, т.9 обичайни
разходи са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му
съобразно данните на Националния статистически институт. Според §1, т.4
имущество е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или
недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи
правото на собственост или други права върху него, съответно преобразуване на
имущество е налице, когато срещу имуществено право се придобива друго
имуществено право-изцяло или отчасти, освен когато придобитата част е
незначителна-§1, т.12.
По аргумент от чл.141 ЗПКОНПИ на отнемане в полза на
държавата не подлежи доход, а имущество, което е незаконно придобито. Незаконно
придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума
на проверяваното и свързаните с него лица
през изследвания период, което е налично в края на този период. Имуществото,
което е напуснало патриомниума на проверяваното лице
и в този смисъл не е налично, не може да бъде отнето от него. Ако се намира в
свързани лица се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването
е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не
е противопоставимо на държавата, имуществото се
отнема от приобретателя. Следователно, когато се
говори за неналично имущество, не се вземат предвид хипотезите на чл.142-чл.147 ЗПКОНПИ и чл.149 ЗПКОНПИ.
С т.1 от ТР № 4/18.05.2023г. по тълк.д.№ 4/2021г., ОСГК на ВКС, е прието, че не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват
при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР
на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средствата за
придобиването му в случай, че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, а с т.2 е прието, че не подлежи на отнемане
в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото
и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен
законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те
не са налични
в патримониума на лицето в края на
проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В същото решение е посочено, че постъпилите по банкови
сметки суми стават част от имуществото на проверяваното и свързаните с него
лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето им и
с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да са част от
имуществото. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите
парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са
налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на
отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки, респ. ако не са, а
само са преминали през банкови сметки и като краен резултат не са увеличили
актива, не следва да се включват в него, независимо от размера им. Затова
изразходваните и неналични парични средства, доколкото не е установено да са
трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното
лице или лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 ЗПКОНПИ, не попадат в
предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ, не подлежат на отнемане и
не участват при формиране на несъответствието.
По делото е изяснено, че за
проверявания период 09.07.2015г.-18.12.2018г. ответникът придобил и отчуждил чрез
продажба недвижим имот; реализирал доход от трудово правоотношение в общ размер
на 758.33лв.; титуляр е на една банкова сметка, ***. и получил в Република
Турция сумата от 300 000 турски лири, в равностойност на 95 628.60лв., предмет
на престъплението по чл.251 НК. За същия период необходимите разходи за издръжката
му, като семейство от един член, по статистически данни е в размер на 19
158.55лв. и направил разходи за пътувания в чужбина общо от 1566.02лв.
По отношение недвижимия имот е
установено, че придобиването е срещу заплащане на сумата 9 999лв., а последващата
продажба за сумата 9 900лв. В съответствие с чл.148, ал.1 и ал.2, т.1 ЗПКОНПИ
недвижимите имоти се оценяват към момента на придобиването или отчуждаването по
пазарна стойност. Изхождайки от местоположението, характеристиките и статута на
имота /земеделска земя в границите на урбанизираната територия, в близост до
гробищен парк и с отреждане за парк, със забрана за строителство, липса на
достъп и наличие на сервитут/ съдът не кредитира
заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ, а възприема заключението на повторната
и тройната експертизи, според които обективно не може да се определи пазарна
стойност и за съизмерител на действителната стойност
следва да служи данъчната оценка, която към деня и на двете сделки е 104
721.70лв.
По делото не е установен източникът
на средствата за закупуване на имота и дали е законен. Същевременно
отчуждаването е осъществено в полза на лице,
което не е всред лицата по чл.144, чл.145 или чл.146 ЗПКОНПИ, комисията
не е оспорила тази сделка и навела твърдения да е непротивопоставима
на държавата по чл.143, т.2 ЗПКОНПИ, както и не се твърди и доказателства не са
ангажирани получената от продажбата сума да е налична или трансформирана
/преобразувана/ в друго налично имущество в края на проверявания период. Според
посоченото тълкувателно решение, когато незаконно придобитото имущество е
отчуждено по противопоставим на държавата начин-чрез възмездна сделка в полза
на трети лица, ако те не са знаели или не са могли да предполагат, че
имуществото е незаконно придобито, и не са придобили имуществото с цел
прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с
него /арг. от чл. 143, т. 2 ЗПКОНПИ/, тогава на
отнемане подлежи паричната равностойност на това имущество-чл.151 ЗПКОНПИ, респ.
тя влиза при формиране на значителното несъответствие по §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ.
Следователно по аргумент за обратното, ако не са налице тези обстоятелства
паричната равностойност на отчужденото имущество не участва при определяне
несъответствието и не може да бъде отнета на основание чл.151 ЗПКОНПИ.
По отношение постъпилите по
банковата сметка на ответника за проверявания период суми в общ размер на 27
365лв. е установено, че част от тях са били наредени в полза на трети лица /за
такси за обучение като студент и превод
на суми за наем и консумативи по договор между две търговски дружества, без да
е страна или задължено лице/, а други изтеглени без да се твърди последните да
са преобразувани в друго имущество, като към 18.12.2018г. няма наличност. От
това следва, че тези парични суми са преминали през имуществото и доколкото в
края на проверявания период не се намират в неговия патримониум
също не участват при формиране на несъответствието по §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ,
съответно не подлежат на отнемане в полза на държавата.
По отношение намерените в
ответника при преминаване на границата и недекларирани 300 000 турски
лири, в равностойност на 95 628.60лв.
С разпоредбата на чл.147 ЗПКОНПИ е
въведена презумпцията, че намерените движими вещи и парични суми у проверяваното
лице, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни
средства, каси или сейфове принадлежат на това лице до доказване на противното.
Ответникът е представил писмена
декларация от 25.11.2017г. на турския гражданин Ф.Ф.за
получени на тази дата от бащата на ответника 300 000 турски лири като безлихвен
паричен заем с поето задължение за връщане. По същността си документът е частен
удостоверителен и носи белезите на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД.
Авторството на документа не е оспорено от комисията и на основание чл.180 ГПК
се ползва с формална доказателствена сила. По делото
не са събрани доказателства опровергаващи удостоверителното волеизявление за
получаване на паричната сума на соченото правно основание, поради което съдът
приема, че съставлява доказателство за възникнало между това лице и бащата на
ответника М.Ф. облигационно правоотношение по договор за заем по чл.240 ЗЗД. Поради
смъртта на последния на 31.01.2018г. и при липсата на доказателства
задължението да е било изпълнено към този момент, съобразно разпоредбите на Закона
за наследството вземането е преминало в имуществото на неговите наследници по
закон-преживялата съпруга П.Ф. и децата му Я.Ф., М.Ф., С.Ф. и А.Ф., които видно
от представеното удостоверение изх.№ 90001039/12.04.2019г. на СРС не са заявили
отказ от наследство. На основание чл.6, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН наследствените
им дялове са равни и всеки от тях е наследил по 1/5 ид.ч.
или по 19 125.72лв. /60 000 турски лири/.
Следователно презумпцията по
чл.147 ЗПКОНПИ е оборена за сумата 76 502.88лв. /240 000 турски лири/, тъй
като не принадлежи на ответника, а на останалите четирима наследници и е част
от тяхното имущество. Той е придобил 19 125.72лв., равни на припадащият му
се дял от наследството, представляващи приход по смисъла на §1, т.2 от ДР на
ЗПКОНПИ, елемент от собственото му имущество по §1, т.4 ЗПКОНПИ и само тази
сума по начало следва да бъде обхваната в преценката за несъответствие по §1,
т.3.
На следващо място, не е спорно,
че по разпореждане на съда след приключване на наказателното дело цялата сума от
300 000 турски лири е била върната на ответника при твърдение след това да
е предал на другите наследници припадащите им се дялове, а неговия изразходил. Доказателства
в подкрепа на последното не са представени, но това не е необходимо, защото за
целите на производството по ЗПКОНПИ и съобразно чл.154 ГПК в тежест на
комисията е да установи не само придобитото имущество, но и че в края на
проверявания период то е налично или трансформирано в друго имущество, за да е
възможно да бъде отнето в полза на държавата при наличието и на другите
законови предпоставки. По делото комисията не е ангажирала доказателства сумата
19 125.72лв. /наследствения дял/ да е останала в патримониума
на ответника, нито е навела твърдения, респ. приведени доказателства с нея да е
придобил друго имущество. Ето защо и независимо от извода сумата да е със законен
източник, не може да се приеме, че е налична, поради което и според цитираното
по-горе тълкувателно решение, като преминала през имуществото, не участва при
определяне размера на несъответствието по §1, т.3.
В обобщение с оглед събраните
данни не се констатира несъответствие в имуществото на ответника надвишаващо
150 000лв., а на самостоятелно основание по изложените съображения и
предпоставките на закона за отнемане на посочените в исковата молба парични
суми, обуславящо отхвърляне на предявения иск.
По разноските:
Съгласно чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ с
решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от
изхода на делото с препращане в чл.159 от закона към правилата на ГПК.
С оглед извода за неоснователност
на иска право на разноски има ответникът, на когото в съответствие с чл.78,
ал.3 ГПК комисията следва да заплати сумата 12 060лв., включваща заплатен
депозит за вещо лице и заплатено възнаграждение на адвокат за процесуално
представителство.
На основание чл.154, ал.3 ЗПКОНПИ
при подаването на исковата молба комисията не внася държавна такса, но не е
освободена от нейното заплащане и поради отхвърляне на иска съобразно чл.78,
ал6 ГПК следва да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 20 563.74лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/ с адрес гр.София, бул.******, против Я.М.Ф., ЕГН **********, с адрес ***
и съдебен адрес ***, партер, офис 3, иск за отнемане в полза на държавата на
сумата 391 100лв. на основание чл.151 вр. чл.142,
ал.2, т.1 ЗПКОНПИ, представляваща паричната равностойност на отчужден недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2819.2876 в гр.София,
район Връбница, с площ 4969
кв.м.; на сумата 27 365лв. на основание чл.151 вр.
чл.142, ал.2, т.1 ЗПКОНПИ, представляваща вноски по банкова сметка ***
„Централна кооперативна банка“ АД и на сумата 95 628.60лв. на основание чл.147 вр. чл.141 ЗПКОНПИ, представляваща получена облага от престъпление
по чл.251 НК.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр.София, да
заплати на Я.М.Ф., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК вр. чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ от 12 060лв.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр.София, да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна
такса от 20 563.74лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: