Р Е
Ш Е Н И Е №260568
гр.Бургас, 11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Венета
Иванова
при секретаря Михаела Радева, като разгледа докладваното от
съдията Иванова НАХД № 2773/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл.
59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на Г.А.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу наказателно постановление № 20-0769-002072/30.06.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с
което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат доводи
за процесуална и материална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска отмяната му
в частта на наложеното наказание за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП ,
като нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не се оспорва.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се явява лично и заедно с адв.П.Д., надлежно упълномощен. Поддържа
се жалбата, излагат се доводи в тази насока.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище от
юрисконсулт, с което се твърди, че жалбата е неоснователна и се иска
наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде
уважена, се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд -Бургас, след като анализира събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 03.06.2020 г. на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 03.06.2020 г. около 02:32 в ***, паркинг на хотел „:=“ извършил
маневра движение назад с управлявания от него лек автомобил Дачия Логан с рег.№
****, собственост на „E“ -Бургас ЕООД, без да се убеди че пътят зад превозното
средство е освободен и допуска ПТП, удряйки се в автоматична електронна бариера
ROGER, като с действията си нанася
имуществени вреди, след което напуска мястото на ПТП и чрез ЕЕН 112 на
03.06.2020г. в 11.29часа уведомява за настъпилото ПТП.
В законоустановения по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН срок не са депозирани писмени възражения от страна на
жалбоподателя.
Въз основа на гореописания
акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление, с което
административнонаказващият орган за нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира следното:
Съгласно императивната норма
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Според чл. 123, ал. 1, т.1
от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
От събраните доказателства по
делото- показания на св.Радослав Д., К.Ч., Траян К., както и писмени сведения
от жалбоподателя от 03.06.2020г., протокол за пътнотранспортно произшествие, безспорно
се установява, че на 03.06.2020 г. около 02:32 в ***, на паркинг на хотел „М“ жалбоподателят, работещ като
таксиметров шофьор, взел клиенти и при тръгване извършил маневра движение назад
с управлявания от него лек автомобил Дачия Логан с рег.№ ****, собственост на „E“
-Бургас ЕООД, при което допуснал ПТП , удряйки се в автоматична електронна
бариера ROGER, собственост на хотела. Нанесени
са имуществени вреди, изразяващи се в изкривяване на бариерата и счупен десен
заден стоп на автомобила, управляван от жалбоподателя. Тъй като бързал да
извърши таксиметровата услуга, която поел, а и на местопроизшествието нямало
никой, с когото да обсъди възникналата ситуация, жалбоподателят решил да откара
клиентите си до посоченото от тях място, след което да се върне, което и направил
15 минути по-късно. Тъй като не установил представител на хотел „М“, предвид
късния час, той оставил телефона си за връзка. На другия ден около 11.00ч. сам
потърсил представител на собственика на хотела, за да обясни какво се е случило
и да поеме вината за щетите. Установил контакт със свид.Т. К.. В 11.29ч
позвънил и на тел.112 и съобщил за ПТП. На място пристигнали полицейски
служители от сектор „Пътна полиция“ Бургас, които съставили протокол за ПТП по сведенията
на жалбоподателя, а впоследствие му съставили и процесния АУАН. Благодарение на
навременните действия на жалбоподателя щетите били своевременно поправени.
При така установените
фактически данни, според съда, няма спор, че в конкретния случай събитието е
възникнало по време на движение на процесния автомобил, и представлява
пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, с което са причинени имуществени вреди, което
обстоятелство не се оспорва. Жалбоподателят правилно е санкциониран на
основание чл. 185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева за
нарушението по чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, което наказание е определено в абсолютен размер.
По отношение на второто нарушение – по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е налице значително разминаване между описанието и квалификацията му в
акта и в постановлението, което е довело до вменяване във вина на водача на
съществено различни административни нарушения. Това е така, защото според
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието;”, което несъмнено изисква да са изложени обстоятелства дали се
касае за създадена или не опасност за движението по пътя, каквото излагане,
обаче, в постановлението липсва. В обстоятелствената част както на акта, така и
на постановлението са изложени съвсем
различни фактически обстоятелства – “напуска мястото на произшествието ”, като уведомява за настъпилото ПТП органите на сектор ПП
Бургас няколко часа по-късно. Посочените обстоятелства евентуално биха представлявали обективни съставомерни признаци на друго нарушение, а именно тези по
чл.123, ал.1, т.2, б.”А” и б.”Б” от ЗДвП, но такива нарушения не са били
квалифицирани, а нещо повече, за тяхното осъществяване необходим съставомерен
елемент от обективна страна е наличието на пострадали от произшествието хора,
но същевременно подобни обстоятелства не са изложени нито в акта, нито в
постановлението. Тоест налице е разминаване между фактическото и юридическо
обвинение, предявено на нарушителя, което е процесуално недопустимо.
Коментираните нарушения на процесуалните правила са от категорията на
съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже
ограничават възможността му да разбере какво точно нарушение му е вменено във
вина, при какви факти и обстоятелства и на коя дата, е осъществено то, които
фактически положения наказващият орган да е приел за релевантни и, които следва
наказаното лице да оборва. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата
въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и
налагат отмяна на наказателното постановление в тази му част.
Извън посоченото, дори и да
приемем, че не са налице сочените процесуални нарушения, съдът счита, че действително
жалбоподателят с поведението си е станал причина за пътнотранспортното
произшествие, но в същото време същият е изпълнил законовите си задължения
по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно да спре, макар и
по-късно предвид особеностите на конкретната ситуация/същият превозва пътници с
таксиметров автомобил/ и да установи последиците от ПТП. Нещо повече, той сам е
инициирал извършената от сектор ПП Бургас проверка с идеята да възстанови
причинените от него щети. В този смисъл настоящият състав счита, че би било
налице отново незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение
посоченото нарушение, тъй като същото не
е извършено.
С оглед на изложеното,
обжалваното НП се явява незаконосъобразно в тази му част и следва да бъде частично отменено.
В конкретния случай страните не са претендирали разноски,
поради което не се налага произнасяне в тази насока.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0769-002072/30.06.2020г., издадено от Началник
група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, В ЧАСТТА, в която на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Г.А.Т., ЕГН **********, е наложено
наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.