О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
122 09.01.2020 година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
девети януари година
2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2. мл.с.Красен
Вълев
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Росен
Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1958 по описа
за 2019 година, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба, вх.№ 50762/11.11.2019г. на БРС от
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес:
гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар
Николай Николов, чрез юрисконсулт Стойкова, против Решение № 2730/25.10.2019г. постановено гр.д. № 6690/2019г. по описа на
БРС.
С посоченото
решение, Бургаският районен съд е
осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ при МВР, да заплати на С.И.Р., ЕГН ********** ***, сумата
от 1729.17 лева(хиляда седемстотин двадесет и девет лева и седемнадесет
стотинки), представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от общо 251.68 часа, получени след изчисляване с коефициент
1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. нощен
труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 08.08.2019г. до
окончателното й плащане, сумата от 228 лева, представляваща общ размер на лихви
за забава, начислени от първо число на тримесечието, следващо тримесечието, за
което възнаграждението е дължимо до 07.08.2019г., както и сумата от 350 лева-
разноски по водене на делото.
Със същото решение, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ “-МВР е осъдена да заплати и сумата от 349.17
лв.(триста четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки)- държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас.
На първо
място, жалбоподателят заявява, че през процесния период действали
Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба№8121з-776/29.07.2016г, издадени на
основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на
работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се
преизчисляват с коефициент 1.143.
Оспорва извода
на първоинстанционния съд, че за исковия период (01.07.2016г. до 31.07.2019г.)
действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г.
за превръщане на нощните часове в дневни(действала четири дни за посочения
период), както и че последната
запазила действието си след постановеното решение по адм. дело №
5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г.
Изразява се несъгласие с изложеното
в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите
правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните
служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът.
Намира, че с оглед нарочната
уредба на видовете допълнителни възнаграждения
и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане
на КТ, ЗДСл и актовете, към които
препращат. Развива подробни съображения в тази насока.
Излага становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд бил изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.
Намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен се дължало заплащане като извънреден труд.
Подчертава, че ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства.
Навеждат се оплаквания, че не
били обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията, че исканото от ищеца преизчисляване
се основавало на различна продължителност на дневния и нощен труд(съгласно
ЗМВР- 8 часа). Твърди се, че не било
обсъдено и приложеното като доказателство писмо, изх.№94-НН-198 от 29.08.2011.
Развиват се съображения, че
преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Горното противоречало
на принципа на йерархия на нормативните актове. В подкрепа на изложеното,
цитира съдебна практика.
Излага аргументи, че в платежните
ведомости бил начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно -
счетоводна експертиза.
Поддържа, че съдът кредитирал
заключението по извършената СИЕ с манипулативен резултат, но не отчел
обстоятелството, че част от положения нощен труд вече
бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Относно присъдените лихви заявява,
че поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Иска се, атакуваното решение да
бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Отправено е искане от
въззивника, делото да се гледа в негово отсъствие. Към въззивната жалба е
приложено копие от правна консултация на проф.Васил Мръчков.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Стойкова на 30.10.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 11.11.2019г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния
представител на ищеца на 29.11.2019г.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от въззвиаемия – С.И.Р., ЕГН **********, чрез
адв.З.Б.-***,
с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият
намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Посочва,
че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., жалбоподателят полагал труд на длъжността ,,Младши експерт –
началник дежурна смяна“ към ІІ-ра Районна служба ,,Пожарна безопастност и
защита на населението“- Бургас към РД,,Пожарна безопастност и защита на
населението“- Бургас при ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ.
Твърди, че
съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, въззиваемият(ищец) имал статут на държавен
служител. Посочва,
че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР
се регламентирала
продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна
седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил труда, който се полагал от 22.00 часа до 06.00 часа.
Излага се становище, че условията и редът за
изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период (01.07.2016г.
до 18.07.2019г.,), се определяли от действащите тогава Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г.; Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г.; Наредба№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба№8121з-908/02.08.2018г., издадени от
Министъра на вътрешните работи.
Посочва, че
тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. и
Наредба№8121з-908/02.08.2018г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете нощен
труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143,
тази празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Пояснява, че коефициентът се определял като нормалната
продължителност от осем часа дневен труд се раздели на 7 часа нощен труд(8:7=1.143).
Навежда доводи, цитирайки разпоредбата на чл.187,ал.5 от ЗМВР.
Иска от съда атакуваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
В рамките на своите правомощия, на
основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция установи, че
депозираната въззивната жалба от адв.З.Б.
– процесуален представител на въззиваемия
не отговаря на изискванията на
чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.5 от
делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.Б. да го представлява само в производството пред Районен съд
-Бургас и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски
окръжен съд. Следва да се укаже на жалбоподателя да потвърди извършените без
представителна власт процесуални действия по подаване на въззивната жалба.
Бургаският окръжен
съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора,
намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и
решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1958/2019г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 11.02.2020 г. от 13.50 ч., за която дата и час на
страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на въззиваемия С.И.Р., ЕГН **********, да представи доказателства за
представителна власт на адв. З.Б.-***
пред въззивната инстанция, едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
На
страните да се връчи препис от настоящото
определение. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: