Решение по дело №1082/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 54
Дата: 23 март 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов
Дело: 20191410101082
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Бяла Слатина, 23.03.2020г.

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав,  в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при участието на Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 1082 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за установяване на вземане от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез  пълномощника юрисконсулт Ц.П., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД,  чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника Д.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 1425,45 лв. главница, дължима на основание сключен договор за стоков кредит № 289571/06.09.2017г., договорна лихва за периода от 28.11.2017г. до 06.09.2018г. в размер  на 265,84, лв., обезщетение за забава в размер на 164,06 лв. за периода от 28.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство. Иска се от съда да признае за установено ответника, че ответникът дължи на ищеца посочените суми на основания, подробно изложени в представената по делото молба.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответника чрез назначения особения представител адв. Г.С.Х. *** е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като недоказан по основание и размер. С представена по делото молба се иска от съда да постанови решението си съобразно закона и събраните по делото доказателства.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и във връзка със събраните доказателства по делото, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявен е положителен установителен иск по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК. Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като с определение, постановено по ч.гр.дело № 750/2019г. на Районен съд - Б.С.е издадена исканата заповед. Ответника не е бил открит на постоянния си и настоящ адрес, поради което след надлежно уведомяване ищеца е предявил настоящия иск.

Между ответницата и „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** на 06.09.2017г. е сключен Договор за стоков кредит № 289571, по силата на който кредиторът „БАНКА ДСК” ЕАД се е задължил да отпусне на кредитополучателя – ответницата, стоков кредит в размер на 1866,61 лева за закупуване на климатик LG Р18ЕNSN с цена 1749 лева от съответния търговец – ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД и за сключване на застраховка „Стандарт +” с еднократна застрахователна премия в размер на 117,61 лева. Ответницата се е съгласила предоставеният и кредит да бъде усвоен еднократно чрез превод на сумата по банковата сметка на търговеца, като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на ответницата кредита – предмет на договора. Съгласила се е също сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховката да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на застрахователя. За сключения договор за кредит кредитора е издал Уведомително писмо до търговеца, в което е посочено, че е сключен договора за кредит, а ответницата е декларирала, че е получила от търговеца стоката, описана във фактурата, чиято стойност е финансирана с кредита. За потвърждаване на покупката търговецът е издал на ответницата Фактура № **********/06.09.2017г., в която е посочен като начин на плащане ДСК кредит. За сключената застраховка застрахователя е издал Сертификат № 289571/06.09.2017г. На основание сключения Договор за кредит е разкрита крадитна сметка на ответницата, от която са преведени на търговеца и застрахователя дължимите суми, с което кредитора е изпълнил задължението си по договора. С Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018г. е прехвърлила на ищеца вземането си по договора срещу ответника. По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която не беше оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно, всестранно и пълно, и от което е видно, че по договора, сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и ответника, вземането по който е придобито от ищеца, ответника дължи сумата от 1425,45 лв. главница, дължима на основание сключен договор за стоков кредит № 289571/06.09.2017г., договорна лихва за периода от 28.11.2017г. до 06.09.2018г. в размер  на 265,84, лв., обезщетение за забава в размер на 157,50 лв. за периода от 28.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2019г.

Предвид обсъденото до тук съдът намира, че искът на ищеца по отношение претендираните размери на дължимата главница и непогасена договорна лихва следва да бъде уважен изцяло с оглед заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът ще следва да уважи претенцията за дължимо обезщетение за забава до размера, установен от вещото лице в представеното заключение В останалата част иска следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора съдът приема, че на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в хода на заповедното и исковото производство в размер общо на 921,99 лева съобразно уважения размер на иска.

 

С оглед гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Д.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 1425,45 лв. - главница, договорна лихва за периода от 28.11.2017г. до 06.09.2018г. в размер  на 265,84, лв. и обезщетение за забава в размер на 157,50 лв. за периода от 28.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ДО ПЪЛНИЯ РАЗМЕР ОТХВЪРЛЯ ИСКА.

 

         ОСЪЖДА Д.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ Н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и  адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 921,99 лева разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважения размер на иска.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - В..

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                                               (И. Йорданов)