Р Е Ш Е Н И Е №
ПРИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА- Чл. 237 от ГПК
АРДИНО, 25.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- АРДИНО, в публичното съдебно заседание на
19.09.2019 година, в състав:
Председател:
ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
При секретаря НЕШЕ ИСМАИЛ, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 108 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, чл. 86 и чл.
99 от ЗЗД, предявен при цена на иска за сумата от 350.00
лева;
Постъпила е искова молба от „К Б" ЕООД ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. Ш П№ 10, п.к.
1606, управител Д.Т.П., действащ чрез юрисконсулт И.Т., против А.Н.М., с ЕГН - **********,***, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр, с
чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД,
при цена на иска: 350 лв.
В
молбата се посочва, че на
03.04.2015 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус" и А.Н.М., е бил сключен Договор за
кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Посочва се, че съгласно същия
член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор е бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл.
2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е била подробно
описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и в съответствие с ЗПФУР и
приложимото законодателство. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на
кредитодателя -www.vivus.bg. На
посочената страница „Вивус" предоставил Общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит сепредоставило на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус".
Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона
„Подпиши" от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница
от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора
за кредит, кредитополучателят потвърдил, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка ***.
Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявало
такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на
договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „Вивус",
договорът за кредит се считал за сключен и влизал в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на
паричния превод. В процесния случай, на 03.04.2015г. страните сключили договор
за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се
първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си А.Н.М. заявил желание
да му бъде отпусната сума в размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева).
Кредитът е бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата
03.05.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е
била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод в „Юробанк България"
АД (Пощенска банка) на 03.04.2015г. Към датата на падежа - 03.05.2015г.
ответника е следвало да плати сума в размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева) - представляващи главница, като между
страните не е било уговорено начисляване на лихва за периода до датата на
падежа.Сочи се, че с настъпване на падежа по договора - 03.05.2015г.,
кредитополучателят не е погасил дължимите суми и изпаднал в забава. На
01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „К Б"
ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер BGN 872,45 (осемстотин седемдесет и два лева и 0,45 ст.), от
които: главница - BGN 350,00 (триста и петдесет лева),
наказателна лихва - BGN 492,45 (четиристотин деветдесет и
два лева и 0,45ст.) и отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са били
подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е бил изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„К Б" ЕООД изпратил уведомление за цесията, чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е била върната с отметка
„Непотърсено". Поради което, към настоящата искова молба се прилага
уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на
вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставили на „К Б"
ЕООД. Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. и от сключването
на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала.
Моли се, съда като вземе
предвид гореизложеното да бъдат призовани в съдебно заседание и след като се
увери в основателността на предявения от „К Б" ЕООД иск, да постанови
съдебно решение, с което да
се осъди А.Н.М., с адрес: ***, да заплати на „К Б" ЕООД единствено
сумата
в размер BGN 350,00
(триста и петдесет лева), представляваща главница по Договор за кредит №
**********/03.04.2015г. и - законна лихва върху главницата, от подаване на
настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Моли
сесъщо, да се осъди А.Н.М. да заплати на „К Б" ЕООД
направените съдебни разноски по настоящото производство, ДТ в размер на 50.00
лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер BGN 150,00 (сто и петдесет лева), с
включен ДДС.
Представени
са писмени доказателства, които съда ги е приел с постановено определение №
233/20.08.2019 г. по реда на чл. 140 от ГПК. Не са направени доказателствени искания.
В
ОСЗ ищецът не се явява и не се представлява. В срок до провеждане на първото по
делото ОСЗ е било депозирано становище. Съдът,
с оглед представеното становище от ищцовата страна, което се приема, както като
становище относно даване ход на делото и доклада на съда, така и за ход по същество, го еприел и приложил по
делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор по предявеният иск. Не е взел е отношение по
допустимостта и основателността на депозирана от ищеца претенция с правно
основание посочено в ИМ. Не е оспорил както допутимостта, основателността, така
и обстоятелствата, на които се позовава иска. Не е изложил нови обстоятелства.
Не се е противопоставил на представените
от ищеца писмени доказателства, не е представил писмени доказателства, не е
направил доказателствени искания. В Първото по делото ОСЗ се явява лично и не
се представлява. В ход по същество, при условията на чл. 237 от ГПК признава
изцяло претенцията на ищеца, намира я за допустима, основателна и доказана и
моли съдът да постанови решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявен е иск чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, чл. 86 и чл.
99 от ЗЗД, предявен при цена на иска за сумата от 350.00
лева;
Ответникът по делото А.Н.М., с
ЕГН - **********,***, в
първото проведено по делото ОСЗ е признал изцяло претенцията на ищеца „К Б" ЕООД ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. Ш П№ 10, п.к.
1606, управител Д.Т.П., действащ чрез юрисконсулт И.Т., както и претендираните
от тях деловодни разноски и моли за решение при условията на чл. 237 от ГПК;
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът
да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си,
като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като в
проведеното по делото ОСЗ, ответникът е направил изявление, че признава иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и
е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявения иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240,
чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД, предявен при цена на иска за сумата от 350.00
лева, за основателен и доказан и счита, че същият следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание
на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, като не е необходимо да
излага мотиви за това.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК,
този съдебен състав на РС- Ардино,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Н.М., с
ЕГН - **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „К
Б" ЕООД ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Красно село, ул. Ш П№ 10, п.к. 1606, управител Д.Т.П., действащ чрез
юрисконсулт И.Т., сумата в размер на BGN 350,00 лева (триста и петдесет лева), представляваща
главница по Договор за кредит № **********/03.04.2015 г., законна лихва върху
главницата, от подаване на настоящата искова молба в съда- 01.07.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и направените
от ищеца „К Б" ЕООД ЕИК ******** съдебни разноски по настоящото
производство- ДТ в размер на 50.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер BGN 150,00
лева (сто и петдесет лева), с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд- Кърджали.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: