№ 796
гр. Сливен, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230104465 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Сливен с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска
настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга
на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, А. В. М., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през
2000 г., като за неин настойник бил определен З. К. С.. Поставеното под пълно
запрещение лице е депозирало заявление за настаняването му в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка,
придружено със становище на настойника му и социален доклад -
предложение от социален работник. Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Сливен моли съда да постанови решение, по силата на което
А. М. да бъде настанена в специализирана институция за предоставяне на
социална услуга - Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла,
селище Качулка, за срок от три години.
В съдебно заседание молителят ДСП - Сливен не изпраща
1
представител. Депозирал е писмено становище, с което поддържа молбата и
моли да бъде уважена.
Заместник-настойникът на лицето изразява становище А. М. да бъде
настанена по съдебен ред в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три
години.
Лицето, чието настаняване се иска, редовно призовано, се явява лично,
но съдът констатира, че същото не може да говори.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето А. В. М., с
ЕГН: **********, е поставена под пълно запрещение с Решение на ОС -
Велико Търново от 17.10.2000 г. От Удостоверение от 02.10.2013 г., издадено
от Орган от настойничество и попечителство при Община Сливен, се
установява, че за настойник на А. М. е назначен З. К. С. - Директор на
специализираната институция.
С ЕР на ТЕЛК № 1793/155 от 13.11.1997 г., издаден от ДПБ Ловеч на
лицето е определена пожизнена трайна неработоспособност от над 90 % с
чужда помощ, поради заболяване с диагноза: Тежка умствена изостаналост.
Установи се от писмените доказателства по делото, че А. М. е на 46
години, несемейна, няма деца. От раждането си е отглеждана в институции.
Живее в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка от 2002 г. Няма данни за други
нейни близки или роднини, като реинтеграция в семейна среда е невъзможна.
Видно от представените по делото социален доклад и индивидуална
оценка, А. М. е с дълбока умствена изостаналост, вниманието й се привлича
трудно и за кратко, а речта й е неразвита. А. е емоционално лабилна,
психомоторно неспокойна, не изразява емоции и привързаност към когото и
да било. Нуждае се от помощ при извършване на всички ежедневни дейности
и е изцяло зависима от грижите на персонала. Има потребност от постоянен
контрол върху поведението и специализирани грижи.
Предвид невъзможността А. М. да говори, същата не може да изрази с
думи желанието си или нежелание да бъде настанена отново в ДПЛУИ.
Същата обаче е контактна, реагира на името си. От личните си възприятия от
лицето съдът остана с впечатление, че А. се намира в добро здравословно и
2
емоционално състояние, чувства се спокойно и комфортно, външният й вид е
чист и поддържан, облечена е с подходящи за сезона дрехи.
С Решение № 371/11.08.2021 г. на РС - Сливен, лицето е било настанено
в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три години, като предвид
изтичането на срока, А. е настанена отново в Дома временно, по
административен ред, със Заповед на Директора на ДСП - Сливен от
09.08.2024 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за
лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСП).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на А. В. М. съответства
в най-точна степен на установената конкретна нейна потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същата е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза Тежка умствена
изостаналост, за което е определена над 90 % пожизнена трайна
неработоспособност с чужда помощ. Състоянието на лицето изисква
постоянна и ежедневна грижа за обличане, хранене и поддържане на лична
хигиена.
В посочената специализирана институция за нея е полагана и се полага
ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и
подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на
лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна
медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните
специалисти.
3
Ето защо, съдът намира, че по отношение на А. М. е налице
необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в
случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост с. Бяла, селище Качулка, където А. ще бъде под постоянната
грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението й.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, А. В. М., ЕГН:
**********, представлявана от настойника З. К. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост“ - община Сливен, с. Бяла, селище
„Качулка“, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Сливен за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4