РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 31.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13889
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Р.А.К. и Н.П.К. против „У.Б.“ АД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.146,
ал. 1 във връзка с чл. 143 и 144 от Закона за защита на потребителите и чл. 55,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците твърдят, че
на 01.09.2008 г. са сключили договор за банков ипотечен кредит за физическо
лице № T****** с „У.Б.“ АД, по силата на който Р.К. е получил като кредитополучател сумата
от 67000 евро. Твърдят, че съгласно чл. 4.1а от договора годишният лихвен
процент върху редовната главница по кредита, изплащан чрез анюитетни вноски, се
формира от базов лихвен индекс – едномесечен Юрибор и надбавка към него.
Твърдят, че отпуснатия кредит е следвало да бъде погасен в периода от
20.09.2008 г. до 20.08.2038 г. в размер на 4,551 % и надбавка в размер на 4,289
% или при общ лихвен процент от 7,80 %. Твърдят, че няколко дни след подписване
на договора за банков кредит, той бил изменен с Анекс № 1 от 04.09.2008 г.,
като били изменени разпоредбите на чл. 4.1а и чл. 4.1б, отнасящи се до
дължимата лихва по кредита, която била изменена едностранно от банката –
кредитор. Твърдят, че съгласно погасителния план, който бил неразделна част от
договора за кредит, погасяването е следвало да стане на анюитетни месечни
вноски, които в началото на периода били с различна стойност, но считано от
20.12.2009 г- станали равни месечни вноски от 529,20 евро, което изрично било
посочено в чл. 7.2 от договора. Поддържат,
че банката не е изпълнила задължението си да актуализира стойностите на Юрибор,
но дори започнала да увеличава месечната анюитетна вноска като от 529,20 евро
тя станала 554,29 евро, а впоследствие била намалена на 533,43 евро. Поддържат,
че съгласно уговореното в договора възнаградителната лихва е следвало да бъде
формирана от сбора на фиксираната надбавка и едномесечния Юрибор, който се
определя ежемесечно два работни дни преди първия работен ден на месеца.
Твърдят, че след 2009 г. има драстичен срив на Юриобор, който не бил взет
предвид от банката за да бъде начислен размерът на възнаградителната лихва
съобразно уговореното. Твърдят, че поради неизпълнение на задължението за
определяне на лихвения процент съобразно уговореното за периода от 10.11.2011
г. до 10.11.2016 г. ищците са платили в повече сумата от 15000 евро. Освен
това, с оглед неправилното изчисляване на дължимата главница за същия период са
внесли в повече сумата от 150 евро – комисионна за управление на кредита, която
се определя в размер на 0,25 % от размера на кредита. Поддържат, че
комисионната не е дължима, тъй като в Закона за кредитните институции се
съдържа изрична забрана за банките в качеството им на кредитори да изискват от
кредитополучателите такси и комисионни за действия, свързани с управление на
кредита. Твърдят, че едностранното увеличение на вноската е станало въз основа
на неравноправни клаузи, а именно т. 11.2 от договора – „Кридополучателят дава
съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент по т. 4.1. съответно размера на анюитетната вноска, при условията на
чл. 9.4 от Общите условия“, както и т. 9.4 от Общите условия в частта – при
всяко нарастване, както и в частта Банката може да промени размера на
анюитетната вноска по нейна преценка. Поддържат, че тези разпоредби са нищожни
на основание чл. 146 във връзка с чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Молят да бъде признато за установено, че т. 11.2 от договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № TR*******/01.09.2008 г., както и т.
9.4. от Общите условия, при които „У.Б.“ АД предоставя ипотечни кредити са
неравноправни клаузи, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати
сумата от 15150 евро с левова равностойност на 29630,82 лева, представляващи
надвнесени суми поради неправилно определяне на размера на възнаградителната
лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът „У.Б.“ АД
в отговора на исковата молба и допълнителната искова молба не оспорва, че между
страните е сключен договор за банков кредит
№ T*******/01.09.2008 г., както и
Анекс № 1 от 04.09.2008 г. Поддържа, че
със сключения Анекс № 1 банката не е увеличила едностранно годишния лихвен
процент от 7,8 но 8,8 %, тъй като е подписан от двете страни. Поддържа, че в т.
7.2 от договора е уговорен срокът за плащане на анюитетните вноски, а не
техният размер, като нито в договора, нито в анекса се съдържа задължение за
банката да актуализира ежемесечно годишния лихвен процент. Твърди, че втората
ищца не е заплащала анюитетни вноски, а платените от първия ищец не надвишават
дължимите. Поддържа, че таксите за управление са получени на договорно
основание, като разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Закона за кредитните
институции е влязла в сила след сключване на договора. При условията на
евентуалност прави възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност на
вземането по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Поддържа, че
клаузите на договора за банков кредит не са нищожни. Признава твърдението, че
не е предвидено реципрочно задължение на банката да намалява лихвата при
промяна на стойностите на индекса Юрибор. Твърди, обаче, че в т. 5.5. има
предвидена възможност за кредитополучателя да се откаже от договора. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 01.09.2008 г. г.
между „У.Б.“ АД, Р.А.К. – кредитополучател и Н.П.К. – солидарен дръжник, е
сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR72446283. По силата на договора банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 67000 евро за покупка на недвижим имот. В т.
4.1. а от договора страните са уговорили, че годишният лихвен процент върху
редовната главница за кредита, изплащан чрез анюитетни вноски е формиран от
базовия лихвен индекс (едномесечен юрибор – 4,551 % и надбавка от 3,249 % или
общо 7,8 %, като лихвата се заплаща в съответствие с раздел ІІІ от Общите
условия (т.11.). В т. 5.2 е уговорено, че кредитополучателят дължи да заплати
комисионна за управление за всяка следваща година или част от нея – 0,25 %.
Съгласно т. 7 от договора анюитетните вноски съобразно погасителен план е
следвало да бъдат заплащани до 20-то число на месеца. С подписване на договора
кредитополучателят е дал съгласието си кредиторът да променя едностранно
размера на годишния лихвен процент по т. 4.1.а
съответно размера на анюитетната вноска при условията на чл. 9.4 от
Общите условия.
На 04.09.2008 г.
страните са сключили Анекс № 1 към договора за банков кредит № TR72446283/01.09.2008 г., с който са изменили т. 4.1 а от
договора като са постигнали съгласие при формиране на годишния лихвен процент
надбавката да е в размер на 4,289 %.
Съгласно чл. 9 от Общите условия,
при които „У.Б.“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица лихвите се
начисляват върху дълга по главницата при реален брой дни от месеца/360, като
лихвите по редовен дълг се издължават ежемесечно, като годишният лихвен процент
по усвоената част от кредита се формира от сбора на базовия лихвен индекс
(SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец) плюс надбавка за
редовен дълг, определена с договора. Посочено е, че за кредити в евро за базов
лихвен индекс се прилага едномесечен EURIBOR, равен на индекса, публикуван на
страницата EURIBOR на REUTERS в 11.00 часа лондонско време два работни дни преди първия работен ден на
всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ
първия работен ден на следващия месец, включително. Съгласно чл. 9.4 от Общите
условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на
базовия лихвен индекс с повече от 0,5
процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката
променя годишния лихвен процент в същия
размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата
стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на
допълнително споразумение между страните. В чл. 10.2.3 е посочено, че
комисионната за управление на кредит е дължима ежегодно, след изтичане на
първата година от срока на кредита и се начислява върху текущия дълг по кредита
в първия ден от периода, за който се отнася и се заплаща от кредитополучателя в
същия ден.
Не е спорно между страните, а и
се установява от заключение на съдебно счетоводна експертиза, прието в съдебно
заседание, проведено на 13.07.2017 г., че в периода от 10.11.2011-10.11.2016 г.
кредитополучателят е заплатил месечни вноски в общ размер на 32070,36 евро.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства са приети едно основно заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, две допълнителни заключения и едно повторно заключение.
От заключение, прието в съдебно
заседание, проведено на 13.07.2017 г. се установява, че при изчисляване на
месечните вноски (главница +лихва) по процесния кредит при главница 67000 евро,
съобразен със стойността на едномесечния Юрибор плюс надбавка 4,289 % и
посочения в т. 9.4 от Общите условия праг на промяната от 0,5 пункта) за
периода от 10.11.2011 до 10.11.2016 г. общият им размер е 20664,52 евро. Вещото
лице установява, че с оглед платените вноски в размер на 32070,36 евро,
разликата е в размер на 11405,84 евро. Установява се изчислената годишна
комисионна за управление, представляваща 0,25 %
върху изчислената остатъчна
главница за същия период е 753,50 евро, като разликата над тази сума и
платената е 36,57 евро. Вещите лица от първоначалната и повторната
съдебно-счетоводна експертиза посочват, че при ежемесечна промяна на лихвения
процент и при вноски по главницата, изготвена за месечни анюитетни вноски без
промяна на лихвения процент, се получават месечни вноски (лихва и главница) в
различен размер, т.е при съобразяване на месечния юрибор не могат да се получат
месечни анюитетни вноски. Посочват, че месечни анюитетни вноски са налице,
когато лихвеният процент, периодите и срокът на кредита и главницата, върху
които са изчислени не се променят за целия срок на договора или за период, за
който посочените компоненти не се променят освен с ежемесечното им намаление с
изчислените главница и брой оставащи месеци.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
По иска с правно основание чл.
146 във връзка с чл. 143, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите
Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В конкретния случай, предмет
на предявения иск за нищожност на клаузи от договора за кредит от 01.09.2008 г.
касае разпоредбите на чл. 11.2 от него и чл. 9.4 от Общите условия на банката,
като е въведено и твърдение, че тези клаузи не са били индивидуално уговорени,
а предварително подготвени, поради което потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП)
Съгласно разпоредбата на чл. 143
от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като
примерно са посочени някои
неравноправни клаузи (т. 1- 18), като изброяването не е изчерпателно (т.
19). Законът за защита на потребителите намира приложение в конкретния случай,
доколкото възнаградителната лихва по договор за банков кредит представлява
стойността на финансовата услуга, предоставяна от банката-ответник. В закона се
съдържа легално определение на понятието „финансова услуга” - § 13, т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите и въз основа на него процесния договор се определя като такава
услуга, която предполага задължението на страните по него да спазват правилата,
предвидени в Закона за защита на потребителите при сключването и изпълнението
му. В конкретния случай преценката на съда относно действителността на
оспорените разпоредби следва да се извърши с оглед спазване на правилата на чл.
143 и при преценка на хипотезите, предвидени в чл. 144 от закона към момента на
сключването на договора за кредит.
На първо място, основателността
на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че
сключеният договор е в резултат на индивидуално договаряне с
кредитополучателите – ищци в настоящото производство. Съгласно чл. 154, ал. 1
от ГПК в тежест на ответника е било да установи това обстоятелство, което
изключва приложението на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. По делото не са
ангажирани доказателства, че разпоредбите на договора са индивидуално
уговорени. Следователно, съдът приема, че не е налице индивидуално уговаряне на
клаузите на договора, касаещи определяне на размера на възнаградителната лихва,
както и другите плащания по договора, извън главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
т. 10 от Закона за защита на потребителите неравноправна, респ. нищожна, е
клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. От приетите
по делото доказателства се установява, че с договора за банков кредит страните
са уговорили, че възнаградителната лихва се състои от два компонента –
променлива стойност на едномесечния Юрибор и фиксирана надбавка. Стойностите на
променливия компонент са определяеми и не зависят от волята на търговеца,
поради което и настоящият съдебен състав приема, че критериите, механизмът и
начинът на изменение на годишния лихвен процент са ясно и предвидимо уговорени.
Само на това основание оспорените клаузи от договора не са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал.1, т. 10 от Закона за защита на потребителите. Законодателят
в разпоредбата на чл. 144 от Закона е ограничил приложението на разпоредбата на
чл. 143, т. 12, при сделките с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. От събраните по
делото доказателства се установява, че годишният лихвен процент се определя от
стойността на едномесечния Юрибор, който показва базовата лихва на
междубанковия паричен пазар в Еврозоната за депозити в евро. Следователно този
лихвен процент е извън контрола на ответното дружество и съответно приложното
поле на разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП е изключено.
Независимо от това, обаче, с
оспорените норми е предвидено, че изменението на годишния лихвен процент може
да бъде извършено само чрез неговото
увеличаване и то по преценка на
банката. Липсата на възможност лихвеният процент да бъде съответно изменян
при намаляване на стойностите на променливия компонент – едномесечен Юрибор
води до несъответствие с общото изискване за добросъвестност и съответно води
до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В този
смисъл е налице и нищожност на оспорените разпоредби на основание чл. 146 от
ЗЗП във връзка с чл. 143, ал.1, т. 19 от ЗЗП. (в този смисъл Решение №
236/20.12.2016 г. по т.д. № 3082/2015 г. по описа на СГС, ІІ ТО, Решение №
201/02.03.2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО и др.)
Предвид на изложеното, съдът
приема, че разпоредбата на чл. чл. 11.2 от Договор за банков ипотечен кредит за
физическо лице № TR72446283 и чл. 9.4 от Общите условия са неравноправни и в
този смисъл нищожни на основание чл. 146 във връзка с чл. 143, т. 19 от Закона
за защита на потребителите.
По иска с правно основание чл.
55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ,
който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. С оглед твърденията, изложени в исковата
молба, ищците твърдят, че налице начална липса на основание, тъй като поддържат,
че са изпълнили несъществуващо задължение, както и поради нищожност на клаузи
от договора. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това
по делото да се установи, че исковата сума е платена от ищците, че ответникът е
получил тази сума, както и че това
плащане е извършено без правно основание. Съобразно правилата за разпределяне
на доказателствената тежест ищците е следвало да установят, че са извършили
плащане на исковите суми, а ответникът – да установи, че е налице основание за
получаване на сумата. Доколкото
извънсъдебната претенция на ответника се основава на твърдение за възникнало в
негова полза право за едностранно да промени размера на възнаградителната лихва
и доколкото се установява нищожност на клаузите от договора, на които той
основава правото си, то се установява, че не е налице основание да бъде
събирана по-висока вноска от уговорената с договора.
Предвид на изложеното и доколкото
се установява, че за периода от 10.11.2011 г. – 10.11.2016 г. ищецът Р.А.К. е заплащал вноски, в които банката е включила
възнаградителна лихва в размер по-голям от дължимия и разликата е 11405,84
евро. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в
съдебно заседание, проведено на 13.07.2017 г., в частта, с която дължимата
възнаградителна лихва е определена съобразно уговореното в договора и съобразно
правилата, предвидени в приложимите към него Общи условия на банката, като не
се съобразяват и неравноправните клаузи на чл. 11.2 от договора и 9.4 от Общите
условия, включително и че лихвата се променя при промяна на Юрибор с 0,5
пункта.
Следователно предявеният иск се
явява основателен за тази сума, както и за сумата от 36,57 евро, платени повече
за годишна комисионна за управление.
Предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се явява
основателен само по отношение на Р.К., тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че той е погасявал вноските по кредита. Не е
налице основание за възникване на активна солидарност между него и другия ищец,
доколкото обстоятелството, че те са солидарни длъжници на задължението за
връщане на заетата сума, не ги прави автоматично солидарни кредитори на
вземането, което възниква за банката да върне получените суми на основание чл.
55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Това задължение е включено в
съдържанието на правоотношение, което е извъндоговорно и активната солидарност
не е предвидена в закона. Не се установява и обедняване на ищцата К.. По делото
не са въведени твърдения и не са ангажирани доказателства за друго основание за
възникване на солидарност между ищците (например произтичащи от Семейния
кодекс), поради което и предявеният иск следва да бъде уважен само по отношение
на ищеца Р.К..
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Настоящият
съдебен състав намира, че възражението е неоснователно. Съгласно чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите с изтичане на петгодишен срок се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по
чл. 110 ЗЗД (т. 7 от Постановление № 1/1978 на Пленума на ВС), като в
конкретната хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и
договорите този срок започва да тече от деня на плащането. Следователно и
доколкото претенцията за връщане на даденото обхваща платени вноски в периода
от 10.11.2011 до 10.11.2016 г., то вземанията на ищеца Р.К. не са погасени по
давност.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Р.К. сумата
от 4588,84 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца Р.К. се явява неоснователно. Съдът като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и разпоредбата на чл.
36 от Закона за адвокатурата, намира, че уговореното и платено адвокатско
възнаграждение е справедливо и обосновано.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от
712,80 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ
на основание чл.
146 във връзка с чл. 143 от Закона за защита на потребителите, по предявен иск
от Р.А.К., ЕГН-********** и Н.П.К., ЕГН-**********,*** против „У.Б.“ АД, ЕИК –*********, със седалище
и адрес на управление ***, пл. *********на чл. 11.2 от Договор за банков
ипотечен кредит за физическо лице № TR72446283/01.09.2008
г. – „Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно
размера на годишния лихвен процент по т. 4.1.а, съответно размера на
анюитетната вноска при условията на чл. 9.4. от ОУ“ и чл. 9.4 от Общите условия, при които „У.Б.“ АД
предоставя ипотечни кредити на физически лица, в частта „при всяко нарастване
на базовия лихвен индекс“ и в частта
„Банката може да промени размера на
анюитетната вноска по нейна преценка“.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите „У.Б.“
АД, ЕИК –*********, със седалище и адрес на управление ***, пл. *********да
заплати на Р.А.К., ЕГН-********** ***
сумата от 11405,84 евро (единадесет хиляди четиристотин и пет евро и осемдесет и
четири евроцента), представляваща платена без правно основание
възнаградителна лихва по Договор за банков ипотечен кредит за физическо лице № TR72446283/01.09.2008 г., както и сумата от 36,57 евро,
платена без правно основание комисионна за управление на кредита в периода 10.11.2011
г. до 10.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба от 10.11.2016 г. до окончателното им плащане, като отхвърля предявения иск за разликата
над сумата от 11405,84 евро до предявения размер от 15000 евро и над сумата от
36,57 евро до предявения размер от 150 евро както и по отношение на иска,
предявен от Н.П.К., ЕГН-**********,***
с искане да получи солидарно с Р.А.К., ЕГН-**********
сумата от 15000 евро – платена без основание възнаградителна лихва и 150 евро –
комисионна за управление на кредита по Договор за банков ипотечен кредит за
физическо лице № TR******за периода от 10.11.2011 г.
до 10.11.2016 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„У.Б.“ АД, ЕИК –*********, със
седалище и адрес на управление ***, пл. *********да заплати на Р.А.К., ЕГН-********** *** сумата от 4588,84
лева (четири хиляди петстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и четири ст.), представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Р.А.К., ЕГН-********** и Н.П.К., ЕГН-**********,*** да заплатят на „„У.Б.“ АД, ЕИК –*********, със седалище и адрес на управление ***,
пл. *********сумата от 712,80 лева
(седемстотин и дванадесет лева и осемдесет ст.), представляващи направени
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената и прекратената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: