Решение по дело №16339/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  262466                07.11.2021 година                            град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:      

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                               

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16339 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против С.А.Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 

Ищецът твърди, че на 16.04.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор „4 финанс“ ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № …., с предоставена сума от 1000 лева, платима в срок до 02.06.2016 г.

Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил.

На 19.11.2019 г. било подписано Приложение № 1 към договор за цесия от същата дата, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.

Ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 260305/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11948/20 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за следните суми: 277,60 лева – главница; 474,03 лева- обезщетение за забава за периода 16.04.2016 г. – 21.09.2020 г. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.          

 

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор. Във възражението е релевирано такова за изтекла погасителна давност. В съдебно заседание изрично признава иска за главница в търсения размер, като възразява за дължимостта на обезщетение за забава. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 16.04.2016 г. между ответника и трето лице - кредитор „4 финанс“ ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ е бил сключен договор за кредит № .., с предоставена сума от 1000 лева, която е получена от ответника, като непогасеният остатък от главницата възлиза на претендираната сума от 277,60 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 263066/18.06.2021 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Сключването на договора за кредит с твърдените параметри е безспорно, като се установява и от представените документи. Признава се получаването на предоставената сума, както и фактът, че непогасеният остатък възлиза на исковия размер. Чрез признанието на иска за главница по основание и размер, ответникът по същество се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно и фактическо положение, което води до съвпадение на насрещните позиции на страните. 

Според чл. 175 ГПК, направеното признание следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Предвид представения договор и ОУ, установените с първоначалния кредитор уговорки, настъпване на уговорения падеж за плащане, съдът приема, че искът за дължимост на търсения остатък от предоставения кредит е основателен.

По делото не е спорно, а и от представения договор за цесия и приложение към него, в което изрично фигурират задълженията именно по процесния договор с ответника /л.26/, потвърждението за сключването й, категорично се установява прехвърлянето на процесните вземания в полза на ищеца. Същият е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.

Прието е уведомително писмо за цесията от цедента, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.28/ за извършената цесия, адресирано до длъжника.

Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление – което има дата, съдържа имената на ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит и дължимата сума, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Ищецът е надлежен нов кредитор и материалноправно легитимиран титуляр на вземанията. Искът за главница е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

За пълнота – възражението за изтекла погасителна давност /въведено своевременно във възражението по зап. пр., при което следва да бъде обсъдено/, по отношение на главницата е неоснователно. Уговорен е падеж за плащане – 16.05.2016 г. Към датата на постъпване на заявлението в съда – 21.09.2020 г., с което ИМ се счита предявена /фикция на чл. 422, ал 1 ГПК/, а давността – прекъсната /чл. 116, б.”б” ЗЗД/, не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност.

За разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за заем, какъвто е настоящият, задължението е неделимо. Поради този му характер, уговореното връщане на сумата на погасителни вноски на определени дати, не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното от чл.66 ЗЗД. Това становище е застъпено в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като е прието, че отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.

В случая е уговорено плащане на една вноска, като от момента на падежа й, до сезиране на съда, давността не е изтекла – съответно претендираната сума е дължима.

 

Относно обезщетението за забава:

Предвид уговорената дата на плащане 16.05.2016 г., такова категорично не е дължимо от началната посочена дата на периода – 16.04.2016 г. /дата на скл. на договора/, т.к. до настъпване на падежа вземането не е било изискуемо, съответно няма как да има забава.

Тъй като се установи наличието на главен дълг и настъпване на падежа за плащане, при липса на доказване погасяването на исковата сума за главница, обезщетение за забава е дължимо на осн. чл. 86, ал 1 ЗЗД. Съгласно приложимостта на чл. 33, ал. 2 ЗПК, същото следва да е в размер на законната лихва.

Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на това акцесорно вземане е частично основателно. Приложима е тригодишна такава - чл.111, б.”в” ЗЗД. Заявлението е предявено на 21.09.2020 г., с което ИМ се счита предявена /фикция на чл. 422, ал 1 ГПК/, а давността – прекъсната /чл. 116, б.”б” ЗЗД/. Погасено по давност е вземането за периода три години преди предявяване на иска – тоест до 20.09.2017 г. вкл. Дължимо е такова за периода 21.09.2017 г. – 20.09.2020 г. вкл. /деня преди подаване на заявлението, т.к. за дата 21.09.2020 г. ще се установи дължимост на законна лихва, а натрупване на лихви не е допустимо, т.е. този иск ще се отхвърли и за деня 21.09.2020 г./. Изчислено от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез онлайн калкулатор за посочения период 21.09.2017 г. – 20.09.2020 г. вкл. – обезщетението за забава възлиза на сумата от 84,52 лева. До този размер и за периода искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил искане и представил доказателства за плащане на: 75 лева – ДТ.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от минимуми от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.

По съразмерност се дължат – 84,31 лева за настоящото и 36,13 лева за зап. производство.

Ответникът претендира разноски, с представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 350 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е своевременно, но неоснователно. При минимум от 300 лева, претендираното такова не го надвишава необосновано или прекомерно, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, явяването в о.с.з. и пр., при което не подлежи на редуциране. По съразмерност се дължат 181,38 лева.

Така мотивиран, съдът                                   

                                                        Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А.Д., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 277,60 лева – главница по договор за кредит № … от 16.04.2016 г., сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на 19.11.2019 г. с Приложение № 1 към договор за цесия от същата дата на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 84,52 лева – обезщетение за забава за периода 21.09.2017 г. – 20.09.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 21.09.2020 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния предявен размер от 474,03 лева и за периода 16.04.2016 г. – 20.09.2017 г. вкл. и за датата 21.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260305/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11948/20 г. на ПРС.

ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: общо 84,31 лева /осемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство и общо 36,13 лева /тридесет и шест лева и тринадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 11948/20 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да плати на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 181,38 лева /сто осемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                              

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП