Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262466 07.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16339 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* против С.А.Д., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9,
чл.11, т.7, т.11 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.04.2016 г. между ответника и трето лице –
кредитор „4 финанс“ ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен
договор за кредит № …., с предоставена сума от 1000 лева, платима в срок до
02.06.2016 г.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на
отношенията, ответникът не погасил.
На 19.11.2019 г. било подписано Приложение № 1 към договор за цесия от
същата дата, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен, а следвало
да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.
Ищецът
се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 260305/24.09.2020 г. по ч.гр.д. №
11948/20 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове за следните суми: 277,60 лева
– главница; 474,03 лева- обезщетение
за забава за периода 16.04.2016 г. – 21.09.2020 г. Моли се за уважаването им,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването.
Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор. Във възражението е
релевирано такова за изтекла погасителна давност. В съдебно заседание изрично
признава иска за главница в търсения размер, като възразява за дължимостта на
обезщетение за забава. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта
за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на
16.04.2016 г. между ответника и трето лице - кредитор „4 финанс“ ЕООД /с
търговска марка на пазара „Вивус”/ е бил сключен договор за кредит № .., с
предоставена сума от 1000 лева, която е получена от ответника, като
непогасеният остатък от главницата възлиза на претендираната сума от 277,60
лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 263066/18.06.2021 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите
по делото писмени доказателства.
Сключването на договора за кредит с твърдените параметри е безспорно,
като се установява и от представените документи. Признава се получаването на
предоставената сума, както и фактът, че непогасеният остатък възлиза на исковия
размер. Чрез признанието на иска за главница по основание и размер, ответникът
по същество се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за
основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното
правно и фактическо положение, което води до съвпадение на насрещните позиции
на страните.
Според чл. 175 ГПК, направеното
признание следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото. Предвид представения договор и ОУ, установените с първоначалния кредитор
уговорки, настъпване на уговорения падеж за плащане, съдът приема, че искът за
дължимост на търсения остатък от предоставения кредит е основателен.
По делото не е спорно, а и от
представения договор за цесия и приложение към него, в което изрично фигурират
задълженията именно по процесния договор с ответника /л.26/, потвърждението за
сключването й, категорично се установява прехвърлянето на процесните вземания в
полза на ищеца. Същият е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.
Прието е
уведомително писмо за цесията от цедента, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер
/л.28/ за извършената цесия, адресирано до длъжника.
Изходящото
от упълномощения-цесионер уведомление – което има дата, съдържа имената на
ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит и дължимата сума,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера -
Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./.
Ищецът е надлежен нов кредитор и
материалноправно легитимиран титуляр на вземанията. Искът за главница е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като
последица.
За пълнота – възражението за
изтекла погасителна давност /въведено своевременно във възражението по зап.
пр., при което следва да бъде обсъдено/, по отношение на главницата е
неоснователно. Уговорен е падеж за плащане – 16.05.2016 г. Към датата на постъпване
на заявлението в съда – 21.09.2020 г., с което ИМ се счита предявена /фикция на
чл. 422, ал 1 ГПК/, а давността – прекъсната /чл. 116, б.”б” ЗЗД/, не е изтекла
предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност.
За
разлика от периодичните плащания,
всяко едно от които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни
задължения, при договора за заем,
какъвто е настоящият, задължението е неделимо.
Поради този му характер, уговореното връщане на сумата на погасителни вноски на
определени дати, не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за
противното от чл.66 ЗЗД. Това становище е застъпено в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по
гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№
523/2011 г., ІІІ г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като е
прието, че отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат
договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по
договора, по отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по
чл.110 ЗЗД.
В случая е уговорено плащане на една вноска,
като от момента на падежа й, до сезиране на съда, давността не е изтекла –
съответно претендираната сума е дължима.
Относно обезщетението за забава:
Предвид уговорената дата на плащане 16.05.2016
г., такова категорично не е дължимо от началната посочена дата на периода –
16.04.2016 г. /дата на скл. на договора/, т.к. до настъпване на падежа
вземането не е било изискуемо, съответно няма как да има забава.
Тъй като се установи наличието на главен дълг
и настъпване на падежа за плащане, при липса на доказване погасяването на
исковата сума за главница, обезщетение за забава е дължимо на осн. чл. 86, ал 1 ЗЗД. Съгласно приложимостта на чл. 33, ал. 2 ЗПК, същото следва да е в размер
на законната лихва.
Възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на това акцесорно вземане е частично основателно. Приложима е
тригодишна такава - чл.111, б.”в” ЗЗД. Заявлението е предявено на 21.09.2020
г., с което ИМ се счита предявена /фикция на чл. 422, ал 1 ГПК/, а давността –
прекъсната /чл. 116, б.”б” ЗЗД/. Погасено по давност е вземането за периода три
години преди предявяване на иска –
тоест до 20.09.2017 г. вкл. Дължимо е такова за периода 21.09.2017 г. –
20.09.2020 г. вкл. /деня преди подаване на заявлението, т.к. за дата 21.09.2020
г. ще се установи дължимост на законна лихва, а натрупване на лихви не е
допустимо, т.е. този иск ще се отхвърли и за деня 21.09.2020 г./. Изчислено от
съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез онлайн калкулатор за посочения период 21.09.2017
г. – 20.09.2020 г. вкл. – обезщетението за забава възлиза на сумата от 84,52
лева. До този размер и за периода искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил искане и представил
доказателства за плащане на: 75 лева – ДТ.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което
се дължи такова от минимуми от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за
заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
По съразмерност се дължат – 84,31
лева за настоящото и 36,13 лева за зап. производство.
Ответникът претендира разноски,
с представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 350 лева – адв. възн.,
съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е своевременно, но неоснователно.
При минимум от 300 лева, претендираното такова не го надвишава необосновано или
прекомерно, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото,
явяването в о.с.з. и пр., при което не подлежи на редуциране. По съразмерност
се дължат 181,38 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.А.Д.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: 277,60 лева –
главница по договор за кредит № … от 16.04.2016 г., сключен с „4финанс” ЕООД,
ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на 19.11.2019 г. с Приложение
№ 1 към договор за цесия от същата дата на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД; 84,52 лева – обезщетение за
забава за периода 21.09.2017 г. – 20.09.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда – 21.09.2020 г. до окончателното погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на
обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния предявен размер от 474,03
лева и за периода 16.04.2016 г. –
20.09.2017 г. вкл. и за датата 21.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 260305/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11948/20 г. на
ПРС.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” №
25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: общо 84,31 лева /осемдесет и четири лева и
тридесет и една стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство
и общо 36,13 лева /тридесет и шест
лева и тринадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното
производство по ч.гр.д. № 11948/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 да плати на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 181,38 лева /сто осемдесет и един лева
и тридесет и осем стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП